Google Adwords, мета тагове и нарушаване на права върху марки на ЕС - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело  C‑104/22 Lännen MCE Oy срещу Berky GmbH, Senwatec GmbH & Co. KG.

Делото касае определяне на това кой съд да разгледа нарушаване на права в онлайн среда върху търговска марка на ЕС. Казусът има следната предистория:

Lännen, установено във Финландия дружество, произвежда по-специално многофункционални багери, които продава под марката на Европейския съюз „WATERMASTER“, регистрирана на 12 юли 2004 г. с номер 003185758.

На 28 януари 2020 г. това дружество предявява пред Търговски съд, Финландия иск за нарушение срещу Berky и Senwatec — две установени в Германия дружества, принадлежащи към една и съща група предприятия.

Lännen твърди, че Senwatec е извършило нарушение във Финландия с платена реклама в интернет търсачка, която използва наименование на национален домейн от първо ниво на тази държава членка и при търсенето в която на думата „Watermaster“ се показва реклама на стоките на Senwatec. Така през август 2016 г. при търсене във Финландия на думата „Watermaster“ на уебсайта ww.google.fi като първи резултат се показва рекламно съобщение Google Adwords за стоките на Senwatec, отделено от останалите резултати от търсенето с един ред и съдържащо думата „Реклама“.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че получената в резултат на това търсене рекламна връзка и придружаващият я текст не съдържат нищо, което да е свързано с Финландия или с географския район на доставка на стоките на Senwatec. Запитващата юрисдикция обаче уточнява, че уебсайтът на Senwatec, към който води тази рекламна връзка, съдържа по-специално текст на английски език, в който се посочва, че стоките на Senwatec се използват в целия свят, и карта на света, на която държавите, в които Senwatec заявява, че развива дейност, са означени с по-тъмен цвят. Финландия не е сред тези държави.

Lännen твърди, че в периода 2005—2019 г. Berky е нарушило марката му чрез прилагане на оптимизация за интернет търсачка, като с метатаг, използващ ключовата дума „Watermaster“ и предназначен за по-добро идентифициране на изображенията на машините на Berky, е описало свободно достъпни изображения на уебсайта за споделяне на снимки Flickr.com. Така например при търсене на думата „Watermaster“ на уебсайта www.google.fi във Финландия, се появява връзка към уебсайт с изображения на машините на Berky.

Запитващата юрисдикция подчертава, че това не е рекламна връзка, а т.нар. „органичен“ резултат от търсенето. В надписите под изображенията на онлайн услугата Flickr.com са посочени наименованията на машините на английски език и номерата на моделите им. Освен това изображенията са придружени от логото на Berky. Всяко изображение е описано с по няколко метатага с ключови думи на английски език и други езици, сред които по-конкретно и думата „Watermaster“.

Lännen твърди, че интернет рекламата на Berky и Senwatec е била насочена към територията на Република Финландия и е била достъпна за потребителите или търговците в тази държава членка. Стоките на Berky и Senwatec се продавали в цял свят. Според Lännen въпросната реклама, написана на английски език, е била насочена към международна аудитория и е била предназначена за всички държави, в които е била достъпна.

В своя защита Berky и Senwatec оспорват компетентността на запитващата юрисдикция с мотива, че твърдените нарушения не са извършени във Финландия.

Те твърдят, че рекламата им не е била насочена към Финландия — държава членка, в която не предлагали стоките си за продажба и на чийто пазар не присъствали. Нито резултатът от търсенето на уебсайта www.google.fi, нито използването на метатаг с ключова дума „Watermaster“ доказвали, че дейността им е била насочени към Финландия. За да се установи компетентността на запитващата юрисдикция, не било важно дали съдържанието, за което се твърди, че е незаконно, е достъпно във Финландия, а по-скоро дали има релевантна връзка с тази държава членка.

Запитващата юрисдикция уточнява, че страните спорят дали картата на уебсайта на Senwatec доказва, че районът на доставка на стоките на Senwatec е ограничен до географски район, от който Финландия изглежда изключена. Според Senwatec тази карта е едно от доказателствата, че Финландия не спада към пазара, на който то продава стоките си, докато според Lännen стоките на Senwatec се продават в цял свят, а не само в посочените на картата райони.

При проверката за компетентност запитващата юрисдикция, сезирана като съд по местоизвършване на нарушението, приема, че за да се определи на териториите на кои държави членки се намират потребителите или търговците, за които са предназначени публикувани на уебсайт реклами, е целесъобразно да се вземат предвид по-специално географските райони на доставка на съответните стоки.

Запитващата юрисдикция все пак счита, че би могло да има и други релевантни за тази проверка обстоятелства, както посочва и генерален адвокат Szpunar в заключението си по дело AMS Neve и др. (C‑172/18, EU:C:2019:276), но че не е ясно какви биха могли да бъдат тези други обстоятелства, тъй като Съдът не се е произнесъл по този въпрос.

Запитващата юрисдикция иска по-специално да се установи дали при проверката за компетентност по член 125, параграф 5 от Регламент 2017/1001 може да вземе предвид обстоятелството, че уебсайтът на интернет търсачката, показваща рекламите, за които се твърди, че представляват нарушения, използва национален домейн от първо ниво на определена държава членка.

При тези обстоятелства Търговски съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„Дружеството А, установено в държавата членка Х, където се намира неговото седалище, е използвало на уебсайт в рекламата или като ключова дума знак, който е идентичен на марка на [Европейския съюз] на дружеството B.

1)  Може ли в горепосочения случай да се приеме, че рекламата е предназначена за потребители или търговци в държавата членка Y, където е седалището на дружество B, и компетентен ли е съд за марките на [Европейския съюз] в държавата членка Y да разглежда иск за нарушение на правата върху марка на [Европейския съюз] съгласно член 125, параграф 5 от Регламент 2017/1001, ако в публикуваната по електронен път реклама или в уебсайт на рекламодател, достъпен чрез линк от тази реклама, географските райони за доставка на стоките най-малкото не са изрично уточнени или ако от тях изрично не е изключена нито една държава членка? Може ли в това отношение да се вземе предвид естеството на стоките, за които се отнася рекламата, както и обстоятелството, че пазарът за стоките на дружеството А обхваща, както се твърди, целия свят и следователно цялата територия на Европейския съюз, включително държавата членка Y?

2)  Може ли да се приеме, че горепосочената реклама е предназначена за потребители или търговци в държавата членка Y, ако рекламата е показана на уебсайт на интернет търсачка, функциониращ под наименованието на националния домейн от първо ниво на държавата членка Y?

3)  При положителен отговор на въпрос 1 или въпрос 2: какви други обстоятелства, ако има такива, следва да се вземат предвид при преценката дали рекламата е предназначена за потребители или търговци в държавата членка Y?“.

Решението на съда:

Член 125, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз

трябва да се тълкува в смисъл, че:

лице, което е притежател на марка на Европейския съюз и се счита за увредено от трето лице, използващо без съгласието му идентичен на марката му знак в онлайн реклами и предложения за продажба на стоки, идентични или сходни на тези, за които е регистрирана тази марка, може да предяви срещу това трето лице иск за нарушение пред съд за марките на Европейския съюз на държавата членка, на чиято територия се намират потребителите и търговците, към които са насочени рекламите или предложенията за продажба, независимо че третото лице не е посочило изрично и недвусмислено тази държава членка сред териториите, към които разглежданите стоки могат да бъдат доставяни, ако същото това трето лице е използвало знака за платена реклама на уебсайт на интернет търсачка, използващ наименование на национален домейн от първо ниво на тази държава членка. Това обаче не е така, ако третото лице е приложило само оптимизация за интернет търсачка, като с метатагове, които използват за ключова дума съответната марка, е описало изображения на свои стоки в услуга за онлайн споделяне на снимки с общ домейн от първо ниво.

Не всеки слоган за мляко може да бъде търговска марка в ЕС

Шведската компания Oatly AB, която предлага продукти заместители на млякото, загуби спор с EUIPO по отношение на заявка за европейска марка "IT’S LIKE MILK BUT MADE FOR HUMANS" заявена за класове 18, 25, 29, 30, 32.

Марката е отказана на абсолютни основания - липса на отличителност. Според EUIPO този слоган има директен рекламен и хвалебствен характер, поради което не може да бъде знак разпознаван, като търговски източник от потребителите.

Oatly AB привеждат довода, че марката е сугестивна, изисква определена мисловна дейност от потребителите за да могат да разберат смисълът й, тоест че става дума за мляко но не в класическия му вариант от животински произход.

EUIPO отхърля този аргумент, като приема, че значението на марката е напълно описателно, тоест че става дума за заместител на млякото, което се разбира директно от потребителите.

Решението е в етап на обжалване пред Общия съд на ЕС.

Този казус е показателен за крехкия характер на сугестивните марки. В случая на Doublemint, марката е регистрирана макар да има конкретно значение на двойна мента, но реално потребителите трябва да се замислят какво означава това, тоест какво е единичното ниво на мента и има ли такъв измерител.

Източник: Marks & Clerk - Heather Williams for Lexology.

Внимавай какви снимки използваш за своята реклама в Швейцария

Наскоро някой от текстовете в законодателството закрилящо авторското право в Швейцариябяха променени с цел осъвременяването им в настоящата дигитална ера.

Част от промените засягат закрилата на фотографски произведения. 

Според досега действащите правила могат да бъдат защитавани само снимки, които са оригинални и имат творчески елемент. Обикновенни чисто технически снимки не получаваха закрила.

Според новите правила, тези фотографски произведения също ще бъдат обект на авторскоправна закрила, като разликата с оригиналните фотографии ще бъде в срока на закрила, който няма да бъде 70 години след смърта на автора, а 50 години от момента на тяхното създаване.

Новото законодателство важи от 01.04.2020, като ще обхване и снимки създадени преди това стига те да не са били вече използвани. За ситуации на заверено използване новите изисквания няма да важат.

Източник: CMS von Erlach Poncet AG - Simone Brauchbar Birkhäuser and Aline Steffen, for Lexology.

Продуктът ми е по-добър от продуктът ти - рекламни войни в Ирландия

Върховният съд на Ирландия излезе с решение по дело между международната верига магазини Aldi и местната такава Dunnes Stores.

Казусът започва през 2013 година, когато ирландката верига стартира рекламна кампания в която сравнява продукти продавани в нейните магазини с такива продавани в обектите на Aldi.

Пример за това сравнение е следната реклама със стикер „Dunnes богато и кремообразно кисело мляко, 4 x 125g“ с цена от € 1.99 ($ 2.21) и друг стикер, показващ, че продуктът е на същата цена в магазина на Aldi в Дъблин. В допълнение веригата използва стикери, като По-ниска цена, и По-добра стойност.

Aldi завеждат съдебно дело претендирайки, че въпросните реклами на Dunnes подвеждат потребителите, тъй като сравняваните продукти са с различни характеристики.

Върховният съд приема, че за по-голямата част от продуктите извършеното сравнение е коректно. Сравнителната реклама е разрешена в ЕС и Ирландия стига да бъде коректна и да не заблуждава потребителите.

За два от продуктите обаче, съдът приема, че сравнението е подвеждащо тъй като техните характеристики се различават. Единият продукт е тоалетна хартия, която се различава в дължината на ролките, а другият е крем против бръчки, който се различава в слънцезащитният си фактор.

Източник: WIPR.

BMW спечели дело относно своята Mini Cooper марка

BMW спечели съдебно дело в Германия срещу китайската компания Ninebot, която продава електрически скутери.

Делото касае рекламен клип на Ninebot, в който наред с нейния продукт се показва и автомобил Mini Cooper, като изображението на марката се вижда ясно.

Според немската компания това е нелоялна практика от страна на Ninebot, която не е получила разрешение за използване на марката Mini Cooper в рекламния клип, като с действията си тя цели възползване от репутацията на бранда, който е наложен на пазара от десетилетия.

Съдът потвърждава тази позиция на BMW, като приема, че марката е била показана в клипа прекалено ведно и целенасочено.

Източник: WIPR.

Решение на Европейския съд относно граници при нарушаване на търговски марки в интернет

Европейският съд излезе с решение по дело C‑179/15 Daimler AG  срещу  Együd Garage Gépjárműjavító és Értékesítő Kft. Делото касае следното:

Daimler, производител на леки автомобили, е притежател на международната фигуративна марка „Mercedes-Benz“, чиято защита включва и Унгария, като обхваща по-специално части за леки автомобили.

Együd Garage е дружество по унгарското право, чиято дейност се състои в търговия на дребно на леки автомобили и на резервни части за леки автомобили, както и в ремонта и поддръжката на подобни автомобили. Дружеството е специализирано в продажбата на стоките на Daimler и в свързаните с тях услуги.

От 2007 г. Mercedes Benz Hungaria Kft., дъщерно дружество на Daimler, което не е страна по спора в главното производство, и Együd Garage са обвързани от договор за следпродажбен сервиз, който е изтекъл на 31 март 2012 г.

По силата на този договор Együd Garage е имало освен правото да използва посочената по-горе марка и това да употребява в собствените си съобщения посочването „felhatalmazott Mercedes-Benz szerviz“ („официален сервиз на Mercedes-Benz“).

Докато договорът за следпродажбен сервиз е бил в сила, Együd Garage поръчва на Magyar Telefonkönyvkiadó Társaság (наричано по-нататък „MTT“), което от своя страна предоставя услуги по качване на съобщения на интернет сайта www.telefonkonyv.hu, да публикува съобщение, посочващо това дружество като официален сервиз на Mercedes-Benz, за периода от 2011 г. до 2012 г.

След прекратяване на договора Együd Garage иска да се заличат всякакви признаци за използване на въпросната марка, които могат да накарат потребителите са смятат, че то все още поддържа договорно отношение с Daimler.

По-специално Együd Garage иска от MTT да промени съобщението, за да може дружеството да не се посочва повече като официален сервиз на Mercedes-Benz.

Освен това с писмо Együd Garage е поискало от администратори на няколко интернет сайта да бъдат заличени онлайн съобщения, публикувани без съгласието му, по-специално без Együd Garage да ги е поръчало, които представят дружеството като официален сервиз на Mercedes-Benz.

Въпреки тези опити онлайн съобщения, съдържащи подобно посочване, продължават да са достъпни в интернет. Освен това задаването на ключовите думи „együd“ и „garage“ в търсачката на Google води до списък с резултати, в който се появяват подобни съобщения, чиято първа линия от текста, функционираща като линк, квалифицира Együd Garage като „официален сервиз на Mercedes-Benz“.

При тези условия Daimler предявява иск пред запитващата юрисдикция, с който, от една страна, иска да се установи по-специално, че Együd Garage е нарушило марката „Mercedes-Benz“ посредством посочените съобщения, а от друга страна — да се разпореди на последното да заличи въпросните съобщения, да се въздържа от извършване на нови нарушения и да публикува поправка на информацията в национални и регионални вестници.

В своя защита Együd Garage подчертава, че с изключение на съобщението, излязло на сайта www.telefonkonyv.hu, то не е поставяло никакво друго съобщение в интернет и че въпросните съобщения са се появили и продължават да се появяват независимо от волята му, без то да може да упражнява каквото и да е влияние върху съдържанието, появата или заличаването им.

В този смисъл Együd Garage прибягва до частен експерт, за да докаже, че е жертва на много разпространена търговска практика, която по същество се състои в това, че няколко доставчици на услуги по качване на съобщения в интернет възпроизвеждат съобщения, публикувани на други сайтове за съобщения, без знанието и съгласието на рекламодателя, за да направят собствената си база данни от информация, достъпна в интернет безплатно или срещу заплащане.

При тези обстоятелства Fővárosi Törvényszék (Съд на Будапеща, Унгария) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 5, параграф 1, буква б) от [Директива 89/104] да се тълкува в смисъл, че притежател на марка може да забрани на трето лице, посочено в съобщение в интернет, да използва знак, за който съществува вероятност от объркване с марката във връзка с услуга на третото лице, идентична на стоките или услугите, за които марката е била регистрирана, по начин, че у потребителите може да се създаде погрешно впечатление за наличието на официално търговско отношение между предприятието на третото лице и притежателя на марката, въпреки че съобщението в интернет не е било поставено от лицето, посочено в него, или от негово име или то е достъпно, въпреки че посоченото в съобщението лице е действало по необходимия разумен начин, за да го заличи, но без успех?“.

Решението на съда:

Член 5, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че трето лице, което е посочено в публикувано на интернет сайт съобщение, съдържащо идентичен или подобен на марка знак, създавайки по този начин впечатлението, че между третото лице и притежателя на марката съществува търговско отношение, не използва знака по начин, който позволява забраната му от притежателя по силата на тази разпоредба, когато съобщението не е поставено от третото лице или от негово име или в хипотезата, в която съобщението е било поставено от третото лице или от негово име със съгласието на притежателя, когато третото лице изрично е изискало от администратора на интернет сайта, на когото е поръчало съобщението, да го заличи или да заличи посочването на съдържащата се в него марка.

Правото на разпространение на обекти на авторско право касае и тяхната реклама - Distribution copyrights extend to advertisements

Европейският съд излезе с решение по дело C‑516/13 Dimensione Direct Sales Srl,  Michele Labianca  срещу  Knoll International SpA. Делото касае следното:

Knoll принадлежи към групата Knoll, чието дружество майка Knoll Inc. е със седалище в Пенсилвания (Съединените щати). Тази група произвежда и продава в целия свят висококачествени мебели. Knoll продава, наред с другото, стол „Wassily“ и маса „Laccio“, създадени от Marcel Breuer, както и кресло, табуретка, шезлонг и маса „Barcelona“, столове „Brno“ и „Prag“ и конзолен стол „Freischwinger“, създадени от Ludwig Mies van der Rohe (наричани по-нататък общо „защитените изделия“). Knoll има разрешение да се ползва от изключителните авторски права, притежавани от дружеството майка, за използване на тези защитени изделия в Германия.

Dimensione е дружество с ограничена отговорност, чийто управител е г‑н Labianca. То разпространява в Европа дизайнерски мебели чрез пряка продажба и предлага за продажба мебели на своя уебсайт.

През 2005 г. и 2006 г. Dimensione рекламира предлагането на мебели, подобни на защитените изделия на свой уебсайт, достъпен на немски език, в различни германски ежедневници и списания, както и в рекламна листовка, в която се посочва следното:

„Придобивате вашите мебели в Италия, но плащате едва при получаването или доставката от превозвач, упълномощен да приема плащания (услуга, предоставяна при поискване)“.

Knoll счита, че предлаганите за продажба мебели от Dimensione са имитации и фалшификати на защитените изделия и предявява срещу последното дружество и г‑н Labianca иск пред Landgericht Hamburg (Областен съд Хамбург), за да им се забрани да предлагат тези мебели за продажба в Германия. В подкрепа на иска си Knoll твърди, че посочените мебели са защитени с авторско право като произведения на приложните изкуства. Според него, като рекламира копията на защитените изделия в Германия, Dimensione е нарушил неговото и на дружеството майка право по член 17, параграф 1 от Закона от 9 септември 1965 г. за авторското право и сродните му права, изменен.

Landgericht Hamburg уважава иска на Knoll. Hanseatisches Oberlandesgericht Hamburg (Върховен областен съд на Хамбург) се произнася по жалбата на Dimensione и на г‑н Labianca и потвърждава постановеното от първата инстанция решение. Поради тази причина последните подават ревизионна жалба пред Bundesgerichtshof.

Последният съд посочва, че уважаването на жалбата зависи от тълкуването на член 4, параграф 1 от Директива 2001/29, и по-специално от въпроса дали правото на разпространение по тази разпоредба обхваща правото публично да се предлага за продажба оригинал или копие от защитеното произведение. При утвърдителен отговор на този въпрос се поставят два други въпроса, а именно дали, от една страна, правото публично да се предлага за продажба оригинал или копие от произведението, обхваща и изключителното право да се рекламират тези обекти и от друга страна, дали е нарушено правото на разпространение, когато въз основа на предложение за продажба на оригинала или на копия от произведението не се стигне до придобиването им. Запитващата юрисдикция счита, че на тези въпроси следва да се отговори утвърдително.

При тези обстоятелства Bundesgerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

1) Обхваща ли правото на разпространение по член 4, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО правото публично да се предлага за продажба оригинал или копие от произведението?

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

2) Обхваща ли правото публично да се предлага за продажба оригинал или копие от произведението освен предложението за сключване на договор и рекламната дейност?

3) Нарушено ли е правото на разпространение, когато въз основа на офертата не се стигне до придобиване на оригинала или на копия от произведението?“.

Решението на съда:

Член 4, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на притежателя на изключителното право на разпространение на защитено произведение да се противопостави на предложението за продажба или на целевата реклама по отношение на оригинал или копие на това произведение дори ако не е установено, че тази реклама е довела до придобиването на закриляния обект от купувач в Съюза, доколкото посочената реклама стимулира потребителите в държавата членка, в която това произведение е защитено с авторско право, да го придобият.

English version

European court ruled in case C‑516/13 Dimensione Direct Sales Srl,  Michele Labianca  срещу  Knoll International SpA. Делото касае следното: 

Knoll belongs to the Knoll group, whose parent company, Knoll Inc., has its headquarters in Pennsylvania (United States). That group manufactures high-value furniture and sells it worldwide. Knoll distributes, inter alia, ‘Wassily’ chairs and ‘Laccio’ tables designed by Marcel Breuer and ‘Barcelona’ chairs, stools, couches and tables, ‘Brno’ and ‘Prague’ chairs, and a ‘cantilever’ chair designed by Ludwig Mies van der Rohe (together, ‘the protected designs’). Knoll is authorised to assert the exclusive copyright, held by its parent company, in those designs protected in Germany.

Dimensione is a private limited company whose Managing Director is Mr Labianca. Dimensione distributes designer furniture by direct sale in Europe and offers furniture for sale on its website.

In 2005 and 2006, Dimensione advertised furniture similar to the protected designs on its website, which is available in German, and in various German daily newspapers and magazines and in an advertising brochure, stating as follows:

‘Buy your furniture from Italy, but pay nothing until collection or delivery by a forwarding agent authorised to take payment (service arranged on request).’

Since it believed that the items of furniture offered for sale by Dimensione were imitations or counterfeit versions of the protected designs, Knoll brought an action against Dimensione and Mr Labianca before the Landgericht Hamburg (Regional Court, Hamburg) seeking an order prohibiting them from offering that furniture for sale in Germany. In support of its action, Knoll submitted that those items of furniture are protected under copyright law as works of applied art. In its view, by advertising copies of the protected designs in Germany, Dimensione infringed its rights and those of its parent company under Paragraph 17(1) of the Law on copyright and related rights of 9 September 1965, as amended.

The Landgericht Hamburg granted Knoll’s application. The Hanseatisches Oberlandesgericht Hamburg (Higher Regional Court, Hamburg), ruling on the appeal brought by Dimensione and by Mr Labianca, upheld the judgment given at first instance. Dimensione and Mr Labianca then brought an appeal on a point of law (‘Revision’) before the Bundesgerichtshof (the referring court).

The Bundesgerichtshof observes that the success of that appeal is dependent on the interpretation of Article 4(1) of Directive 2001/29 and in particular the question whether the distribution right laid down in that provision includes the right to offer the original or a copy of a protected work to the public for sale. If that question is to be answered in the affirmative two further questions arise, namely, first, whether the right to offer the original of a work or copies of it also includes the exclusive right to advertise those objects, and, second, whether the distribution right is infringed where no purchase of such an original or such copies takes place on the basis of the offer for sale of them. The referring court takes the view that those questions must be answered in the affirmative.

In those circumstances, the Bundesgerichtshof decided to stay the proceedings and to refer the following questions to the Court of Justice for a preliminary ruling:

1. Does the distribution right under Article 4(1) of Directive 2001/29 include the right to offer the original or copies of the work to the public for sale?

If the first question is to be answered in the affirmative:

2. Does the right to offer the original or copies of the work to the public for sale include not only contractual offers, but also advertising measures?

3. Is the distribution right infringed even if no purchase of the original or copies of the work takes place on the basis of the offer?’

The Court's decision:

Article 4(1) of Directive 2001/29/EC of the European Parliament and of the Council of 22 May 2001 on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society must be interpreted as meaning that it allows a holder of an exclusive right to distribute a protected work to prevent an offer for sale or a targeted advertisement of the original or a copy of that work, even if it is not established that that advertisement gave rise to the purchase of the protected work by an EU buyer, in so far as that advertisement invites consumers of the Member State in which that work is protected by copyright to purchase it.

Проблем с реклама на AMSTEL в Гърция - Problem with Amstel's advertisement in Greece

The Greek Communication Review Board чиято задача е да следи за качеството на излъчваните в Гърция реклами излезе с решение относно казус с реклама от 2012 година на AMSTEL излъчвана в страната.

Heineken Group продава бира с марка AMSTEL от десетилетия в Гърция, поради което марката е изключително популярна сред потребителите.

Може би поради тази причина компанията решава да създаде рекламен ТВ клип, който да представи AMSTEL, като традиционна гръцка бира. Това става чрез сюжета представящ различни хора от началото на 20в., които обясняват произхода на бранда AMSTEL с гръцки имена.

Според Борда това създава погрешната представа в потребителите, че AMSTEL е гръцка марка за бира, което в действителност не е така.

информация на Marques Class 46.

English version

The Greek Communication Review Board whose task is to monitor the quality of the ads broadcasting in Greece issued a decision on the case with an ad of AMSTEL beer from a 2012  broadcasting in the country. 

Heineken Group has been selling  AMSTEL beer for decades in Greece, which is why the brand is extremely popular among consumers. 

Perhaps for this reason the company decided to create a TV ad clip to present AMSTELas a traditional Greek beer. This is done by presenting the story of different people from the early 20th century, who explaining the origin of the brand AMSTEL with different Greek names. 

According to the board this creates a false impression in consumer mind that AMSTEL is a Greek  brand, which in fact is not true. 

information Marques Class 46.

"Най-доброто месо в града" или нещо повече - "The best meat in the town" or something more

Интересна новина от Швейцария. Търговец на месни продукти в страната започва да използва показаната визия за рекламно брандиране на ванове.
Рекламният слоган гласи: "Най-доброто месо в града".
Правителствената агенция отговаряща за рекламата в страната е сезирана веднага.
Според решението на Агенцията тази реклама е сексистка и обидна за жените. Поради това нейното използване трябва да бъде преустановено.
информация на Marques Class 46.

English version

Interesting news from Switzerland. A manufacturer of meat products in the country had begun to use the displayed image for an advertisement by branding vans.
The advertising slogan reads: " best meat in town."
The government agency responsible for advertising matters in the country was approached on the matter immediately.
According to the Agency's decision this ad is sexist and offensive. Therefore, its use should be discontinued.
information Marques Class 46.

Greeks defend their national symbols - Гърците защитават националните си символи

Интересен случай на използване на национални символи от Гърция.
Местната търговска верига за дрехи ‘PRINCE OLIVER’ решава да брандира витрините на магазините си с образите на гръцкия Парламент и Партенон.
The Attica Trade Associations Federation сигнализират за случая на the Communication Review Board.
Според решението на борда гръцкия Парламент и Партенон се свързват с представата за демокрацията и културата в съзнанието на гръцките потребители, поради което тяхното използване в подобни рекламни кампании е неправилно и обидно.
Търговската верига е принудена да прекрати използването им веднага.
В случая обаче е интересно какъв рекламен ефект би постигнал въобще ‘PRINCE OLIVER’ например с образа на Парламента в Гърция, който заради кризата в последно време започна да се свързва единствено със скандали и протести.
информация на Marques Class 46.
English version

An interesting case of the use of national symbols in Greece.
The local clothing retailer 'PRINCE OLIVER' decided to brand its shop facades with images of the Greek Parliament and the Parthenon.
The Attica Trade Associations Federation signaled for this case to the Communication Review Board.
According to the decision of the board the Greek Parthenon and Parliament are associated with the notion of democracy and culture in the minds of Greek consumers, so their use in such campaigns is inappropriate and offensive.
The retail chain was forced to discontinue their use immediately.
In this case, however, it is interesting how advertising effect cab be achieve by 'PRINCE OLIVER' as the image of Parliament in Greece, because of the crisis, started to communicate only with scandals and protests.
information Marques Class 46.