Когато репутацията на Google е от значение - решение на Общия съд на ЕС

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело Case T‑ 569/21, Zoubier Harbaoui срещу Google LLC.

Казусът касае заявена от Г-н Zoubier Harbaoui европейска марка GOOGLE CAR за стоките от клас 12 :

Превозни и транспортни средства; Части и принадлежности за превозни средства; Въздушни и космически превозни средства; Сухопътни превозни средства и транспортни средства; Водни превозни средства; Апарати и инсталации за кабелен транспорт; Превозни средства с въздушна възглавница; Кабини за въжени транспортни инсталации; Дроновете; Инсталации за кабелен транспорт; Транспортни инсталации [ски лифтове]; Транспортни инсталации (Въздушни -) за транспортиране на хора; Товарни превозвачи за превозни средства; Ски лифтове; Въздушни транспортьори; Седалкови лифтове; Превозни средства'

Срещу тази марка е подадена опозиция от Google Inc. на основание по-ранна европейска марка GOOGLE за класове 9, 35, 38 и 42. Претендирана е и марка с репутация.

Опозицията е потвърдена от EUIPO, включително и от Апелативния борд. Решението е обжалвано пред Общият съд.

Съдът потвърждава позицията на EUIPO и отхвърля жалбата на заявителя на по-късната марка. 

Общият съд приема, че репутацията на по-ранната марка е доказана надлежно. От тази гледна точка разликите между стоките от клас 12 и тези посочени в марката на Google не са в състояние да преодолеят възможността за потребителско объркване. 

Секторите на информационните технологии и автомобилите са силно застъпени в наши дни поради масовото използване на първите в съвремените автомобили (много превозни средства предлагат свързване с Google Auto например). Поради това целевите потребители на тези стоки и услуги са едни и същи.

Марката на Google има изключително силна репутация на глобално ниво, което предполага ако тази марка се използва за автомобили, потребителите да направят връзка именно с Google, като компания.

В допълнение заявената и по-ранната марка са силно сходни, елемента CAR е неотличителен за стоките от клас 12, което прави Google водещият отличителен елемент.

Спор за марка LE MANS в Япония и връзката й с известното автомобилно състезание

Патентното ведомство на Япония се произнесе по спор за търговски марки свързан с известното автомобилно състезание в света - 24 часа на Льо Ман.

Причината за казуса е заявена национална марка в Япония за “Le mans de elegance” в клас 25 - облекло, жартиери, тиранти за чорапи, презрамки [тиранти] за облекло, колани, обувки, маскарадни костюми, спортни обувки, дрехи за спорт.

Срещу тази марка е подадена опозиция от AUTOMOBILE CLUB DE L’OUEST (ACO) на основание по-ранни марки за LE MANS също в клас 25.

Според АСО претежаваните от тях марки  LE MANS са известни сред потребителите във връзка с най-старото автомобилно състезание в света “24 hours of Le Mans”. С оглед на факта, че частта de elegance от заявената марка има описателно значение за стоките от клас 25, то в останалите си части марките са идентични. Компанията изтъква, че има връзка между автомобилни състезания и облеклата, като цитира практика по въпроса.

Японското патентно ведомство обаче отхвърля опозицията. Според него доказателствата за известност касаят изразът “24 hours of Le Mans”, а не частта LE MANS. 

Сравнявайки знаците, ведомството приема, че те не са сходни досатъчно във визуално, фонетично и концептуално естество, още повече че Le Mans насочват към град във Франция.

Източник: Masaki Mikami, Marks IP Law Firm.

Fiat Chrysler загуби спор относно своя марка JEEP в Япония

Интересен казус относно конфликт между търговски марки в Япония беше съобщен от Masaki Mikami.

Спорът касая заявена от физическо лице японска марка JEEPER за клас 8 - инструменти.

Срещу тази марка е подадена опозиция от автомобилния производител Fiat Chrysler на основание по-ранна марка JEEP. Според заявителя марките са силно сходни, като наличието на репутация на по-ранната марка сред потребителите в страната създава риск от объркване.

Патентното ведомство на Япония приема, че JEEP има определена степен на популярност сред потребителите но изразява резерви дали тази репутация касае и иструменти от клас 8.

Според ведомството марките на са достатъчно сходни във визуално и фонетично естество за да причинят объркване. Концептуално сходство също не е налично, тъй като заявената марка няма значение, докато по-ранната се свързва с транспортни средство 4х4.

Поради това ведомството отхвърля опозицията в нейната цялост.

Нарушаване на права върху дизайн на BMW и правоприлагане в ЕС - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело  C‑421/20 Acacia Srl срещу Bayerische Motoren Werke AG, което касае накратко определяне на територията за правоприлагане при нарушаване на права върху промишлен дизайн на Общността. 

Казусът има следната предистория:

Acacia е дружество, учредено по италианското право, което произвежда в Италия джанти за автомобили и ги разпространява в редица държави членки.

Тъй като смята, че разпространяването на определени джанти в Германия от страна на Acacia представлява нарушение на притежаван от него регистриран промишлен дизайн на Общността, BMW предявява иск за нарушение пред посочен от Федерална република Германия съд за промишлените дизайни на Общността. Този съд приема, че е компетентен съгласно член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002. В качеството си на ответник Acacia поддържа, че за спорните джанти се прилага член 110 от този регламент и поради това не е налице нарушение.

Посоченият съд постановява, че Acacia е извършило твърдените от BMW действия на нарушение, разпорежда преустановяване на нарушението и въз основа на член 8, параграф 2 от Регламент № 864/2007 прилага германското право по отношение на т.нар. „допълнителни“ искания на BMW — за присъждане на обезщетение за вреди, за предоставяне на информация, документи и счетоводна документация и за предаване за унищожаване на продуктите, предмет на нарушението. Въз основа на правилата, предвидени в това национално право, въпросните искания са уважени в основната им част.

Acacia подава въззивна жалба пред запитващата юрисдикция. То оспорва наличието на нарушение и освен това смята, че по отношение на допълнителните искания на BMW е приложимо италианското право.

Запитващата юрисдикция констатира, че в настоящия случай компетентността на посочените от Федерална република Германия съдилища за промишлените дизайни на Общността произтича от член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002 и че Acacia е извършило твърдените от BMW действия на нарушение.

Тя обаче се съмнява кое национално право е приложимо по отношение на допълнителните искания на BMW. Тя отбелязва, че изходът на спора ще зависи в известна степен от този въпрос, тъй като нормите на германското право относно предоставянето на документи и счетоводна документация се различават от тези на италианското право.

Посочената юрисдикция смята, че член 8, параграф 2 от Регламент № 864/2007 съгласно тълкуването му от Съда в решение от 27 септември 2017 г., Nintendo (C‑24/16 и C‑25/16, EU:C:2017:724) може би налага извод, че в случая е приложимо италианското право. В това отношение тя констатира, че вредоносният факт е настъпил в Италия, тъй като от територията на тази държава членка спорните продукти са доставяни в Германия.

Същевременно обсъжданите в главното производство продукти, предмет на нарушението, са продавани в Германия и за тази цел за тях са публикувани реклами в интернет, насочени към потребителите, които се намират на територията на тази държава членка.

При тези обстоятелства Висш областен съд Дюселдорф, Германия решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Може ли при нарушение на промишлен дизайн на Общността националният съд по мястото на нарушението, сезиран с иска съгласно международната подсъдност по мястото на настъпване на фактите по член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002, да приложи националното право на държавата членка по своето седалище (lex fori) към произтичащите от нарушението допълнителни искания, които се отнасят до територията на тази държава членка?

2) При отрицателен отговор на първия въпрос: може ли „мястото, където е извършено първоначалното действие на нарушението“ по смисъла на решение от 27 септември 2017 г., Nintendo (C‑24/16 и C‑25/16, EU:C:2017:724) за целите на определянето на приложимото право към произтичащите от нарушението допълнителни искания съгласно член 8, параграф 2 от Регламент [№ 864/2007] да се намира и в държавата членка, в която пребивават потребителите, към които е насочена рекламата в интернет, и в която стоките, нарушаващи промишления дизайн, се предлагат на пазара по смисъла на член 19 от Регламент № 6/2002, доколкото се оспорват само предлагането и пускането на пазара на съответните стоки в тази държава членка, и то включително когато офертите в интернет, на които се основават предлагането и пускането на пазара, са изготвени в друга държава членка?“.

Решение на съда:

Член 88, параграф 2 и член 89, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността и член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) трябва да се тълкуват в смисъл, че съдилищата за промишлените дизайни на Общността, които са сезирани съгласно член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002 с иск за нарушение, отнасящ се до действия на нарушение, които са извършени или има заплаха да бъдат извършени на територията на една отделна държава членка, трябва да разглеждат свързаните с този иск допълнителни искания за присъждане на обезщетение за вреди, за предоставяне на информация, документи и счетоводна документация и за предаване за унищожаване на продуктите, предмет на нарушението, въз основа на правото на държавата членка, на територията на която са извършени или има заплаха да бъдат извършени действията, за които се твърди, че съставляват нарушение на защитавания промишлен дизайн на Общността, което в случаите на иск, предявен съгласно член 82, параграф 5, съвпада с правото на държавата членка, в която са разположени тези съдилища.

Pirelli спечели дело за фигуративна марка пред Европейския съд

Европейският съд излезе наскоро с решение по свързани дела C‑818/18 P и C‑6/19 P The Yokohama Rubber Co. Ltd срещу Pirelli Tyre SpA.

Казусите касаят следната регистрирана от Pirelli през 2001 година европейска фигуративна марка в клас 12 - Гуми, твърди, полупневматични и пневматични гуми, джанти и капаци за всякакви колела на превозни средства, всякакви колела на превозни средства, вътрешни тръби, джанти, части, аксесоари и резервни части за колела на превозни средства от всякакъв вид:

Срещу тази марка е подадено искане за заличаване от Yokohama през 2012 година на абсолютно основание - марката представлява форма изпълняваща техническа функция.

EUIPO заличава марката, а решението е обжалвано пред Общия съд на ЕС.

Съдът отменя решението на EUIPO, като приема, че марката не изпълнява технически финкции. Причината за това е че знакът изобразява единична бразда, която е част от цялостния грайфер на гумата. Сама по себе си тя не може да изпълнява техническа функция без участието на останалите компоненти от грайфера. В допълнение тази бразда дори не представлява значителна част от цялата гума за да може да й бъдат преписвани подобни технически свойства.

Европейският съд потвърждава това решение. В същото време обаче подчертава и ограничения обхват на защитата на марката, като други производители на гуми ще могат да използват сходни форми стига цялостният грайфер на гумите да е различен.

Дали част от Ферари може да бъде защитена, като нерегистриран европейски дизайн?

Генералният адвокат на Европейския съд H. SAUGMANDSGAARD ØE излезе със сатновище по дело Дело C‑123/20 Ferrari SpA срещу Mansory Design & Holding GmbH.

Най-общо делото касае въпросът дали отделни елементи от цялостен дизайн могат да бъдат защитени, като нерегистриран европейски дизайн. Казусът има следната предистория:

Ferrari е установен в Италия производител на състезателни и спортни автомобили. Върховият му модел FXX K няма разрешение за движение по пътищата и е предназначен само за управление по състезателни писти.

Ferrari представя FXX K за първи път на обществеността в съобщение за пресата от 2 декември 2014 г. Това съобщение съдържа следните две изображения, показващи превозното средство съответно отстрани и отпред:

Моделът Ferrari FXX K, от който са произведени ограничен брой автомобили, се предлага в два варианта, различаващи се само по цвета на намиращото се на предния капак „V“. В първия вариант, онагледен от представените по-горе изображения, това „V“ е черно, с изключение на долната му част, която е в основния цвят на превозното средство. Във втория вариант посоченото „V“ е изцяло черно.

Mansory Design, чийто управител е WH, е предприятие за преустройство по предпочитание на клиента (или „тунинг“) на луксозни автомобили. Както Mansory Design, така и WH са установени в Германия. От 2016 г. това дружество произвежда и продава набори от елементи за закрепване по предпочитание на клиента (наречени „тунинг комплекти“), чието предназначение е да променят видимия външен вид на Ferrari 488 GTB (градски нелимитиран модел серийно производство, който се предлага от 2015 г.), така че да го доближи до този на Ferrari FXX K.

Mansory Design предлага няколко „тунинг комплекта“, които позволяват преобразуването на Ferrari 488 GTB: „Front kit“, „Rear kit“, „Side set“, „Roof cover“ и „Rear wing“. Освен това, то предлага два различни варианта на „Front kit“, съответстващи на двата варианта на Ferrari FXX K: в първия вариант „V“ върху предния капак е черно, с изключение на долната му част, докато във втория е изцяло черно.

Цялостното преустройство на Ferrari 488 GTB предполага подмяната на голяма част от видимата каросерия. През март 2016 г. по време на Автосалона в Женева (Швейцария), Mansory Design представя такова преустройство под наименованието „Mansory Siracusa 4XX“.

Ferrari счита, че с предлагането на тези „тунинг комплекти“ Mansory Design нарушава правата, предоставяни от един или няколко нерегистрирани промишлени дизайна на Общността, на които той бил притежател.

Ferrari твърди, като главно основание, че с предлагането на „Front kit“ се нарушава първи нерегистриран промишлен дизайн на Общността за видимия външен вид на тази част от неговия модел FXX K, която включва V-образния елемент на предния капак, излизащия от центъра на този първи елемент и разположен надлъжно елемент, който наподобява перка („стрингер“), интегрирания в бронята преден спойлер на две нива и централния вертикален свързващ мост, който свързва предния спойлер и предния капак. Тази зона се приемала като единица, която определя индивидуалния облик на това превозно средство, и в същото време предизвиквала асоциация със самолет или автомобил от Формула 1. Според Ferrari този нерегистриран промишлен дизайн на Общността възниква с публикуването на съобщението за пресата от 2 декември 2014 г.

При условията на евентуалност Ferrari твърди, че притежава втори нерегистриран промишлен дизайн на Общността за видимия външен вид на предния спойлер на две нива, че този промишлен дизайн е възникнал с посоченото съобщение за пресата, но не по-късно от публикуването на 3 април 2015 г. на филм, озаглавен Ferrari FXX K — The Making Of, и че Mansory Design е нарушил и него с предлагането на пазара на „Front kit“.

При условията на евентуалност спрямо предходното Ferrari мотивира иска си с трети нерегистриран промишлен дизайн на Общността за цялата външна форма на Ferrari FXX K, видна на друго изображение на превозното средство, в което то е показано по диагонал и което също е включено в съобщението за пресата от 2 декември 2014 г.

Що се отнася до комплектите, предлагани за продажба на територията на Федерална република Германия, Ferrari предявява и претенции, основани на защита от имитация съгласно правото в областта на нелоялната конкуренция.

Ferrari предявява пред първоинстанционния съд иск за преустановяване на създаването, предлагането, разпространението на пазара, вноса, износа, използването или притежаването на спорните елементи за закрепване на територията на Европейския съюз, както и допълнителни искания (предоставяне на счетоводни данни, изтегляне на стоки, унищожаване и определяне на обезщетение за вреди). Областен съд, Германия отхвърля изцяло иска.

В производството пред въззивната инстанция Ferrari констатира, че е отпаднало основанието за произнасяне по същество по иска му за преустановяване на нарушението, както и по исканията му за изтегляне и унищожаване на продуктите, доколкото същите се основават на правата, предоставяни от посочените промишлени дизайни на Общността, чийто срок е изтекъл на 3 декември 2017 г.(3). Ferrari обаче поддържа по-специално исканията за обезщетение за претърпените от него вреди.

Въззивният съд отхвърля жалбата на Ferrari. Той приема по-специално че претенциите на това дружество, предявени на основание на претендираните нерегистрирани промишлени дизайни на Общността, са неоснователни. Според тази юрисдикция първият претендиран промишлен дизайн на Общността, който се отнася до частта на Ferrari FXX K, описана в точка 23 от настоящото заключение, не е възникнал, тъй като Ferrari не е доказало изпълнението на минималното изискване за наличие на „известна самостоятелност“ и „известна цялостност на формата“. Това дружество се позовавало само на произволно определена от него част от превозното средство. Вторият претендиран от Ferrari промишлен дизайн на Общността, който обхваща видимия външен вид на предния спойлер на две нива, също не е възникнал, тъй като не изпълнявал изискването за „цялостност на формата“. Колкото до третия промишлен дизайн за цялата външна форма на Ferrari FXX K той действително е възникнал, но не бил нарушен от Mansory Design.

Тогава Ferrari подава ревизионна жалба пред Федерален върховен съд. Последната юрисдикция счита, че изходът на делото по тази жалба в частта, която се отнася до исканията, основани на нарушение на правата, предоставяни от претендираните от Ferrari нерегистрирани промишлени дизайни на Общността, зависи от тълкуването на Регламент № 6/2002.

По-точно следва да се изясни при какви условия видимият външен вид на част от продукт може да се ползва от закрила на нерегистриран промишлен дизайн на Общността съгласно този регламент.

В този контекст запитващата юрисдикция иска да се установи, от една страна, дали общодостъпността по смисъла на член 11, параграф 2 от Регламент № 6/2002 на изображението на продукт в неговата цялост е равносилна на общодостъпност на промишлените дизайни на частите от този продукт.

Ако това е така, запитващата юрисдикция иска да се установи, от друга страна, дали за да може видимият външен вид на част от продукт да е самостоятелен промишлен дизайн, отделен от цялостния дизайн на този продукт, същият трябва да проявява, както постановява апелативният съд, „известна самостоятелност“ и „известна цялостност на формата“, което дава възможност да се установи, че видимият външен вид на тази част не се губи напълно във видимия външен вид на посочения продукт, а напротив, създава общо впечатление, независимо от цялостната форма.

При тези обстоятелства Федерален върховен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Може ли чрез оповестяването на цялостно изображение на продукт по смисъла на член 11, параграф 1 и параграф 2, първо изречение от Регламент (ЕО) № 6/2002 да възникне нерегистриран промишлен дизайн на Общността за отделни части от продукта?

2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:

Кой правен критерий следва да се прилага в рамките на проверката на оригиналността съгласно член 4, параграф 2, буква б) [и] член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002 при определянето на общото впечатление в случай на част, която — подобно на част от каросерията на превозно средство — е включена в съставен продукт? Може ли по-специално да се вземе предвид обстоятелството дали във възприятието на информирания потребител видимият външен вид на частта не се губи напълно във видимия външен вид на съставния продукт, а проявява известна самостоятелност и цялостност на формата, което дава възможност да се определи цялостно естетическо впечатление, което е независимо от цялостната форма?“.

Мнението на Генералния адвокат:

„1) Член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че общодостъпността на целия промишлен дизайн на даден продукт, като видимия външен вид на автомобил, прави общодостъпен и промишления дизайн на част от този продукт, като видимия външен вид на част, включваща някои елементи на каросерията на този автомобил, стига този промишлен дизайн да може ясно да се идентифицира по време на действието по оповестяване.

2) Член 3, буква а) от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че представлява „видим външен вид на […] част от [продукт]“ по смисъла на тази разпоредба, който подлежи на закрила като промишлен дизайн на Общността, видима зона от продукт, очертана от особеностите на линиите, контурите, цветовете, формите или пък строежа. При проверката дали даден промишлен дизайн отговаря на това определение не следва да се прилагат допълнителни критерии като тези за „самостоятелност“ или за „цялостност на формата“.

Черното конче на Ферари срещу митологичният пегас - спор за търговски марки в Япония

Интересен казус от Япония по спор между марки, една от които притежание на световно известният производител на спортни автомобили Ферари.

Японската компания  CLOVER HOLDING Co. Ltd подава заявка за следната комбинирана марка в клас 12 - автомобили и техни структурни части и аксесоари:

Срещу тази заявка е подадена опозиция от италианската компания на основание следната по-ранна марка също за клас 12:

Според Ферари заявената марка е объркващо сходна на тяхното лого, което се използва от 1932 година и е придобило висока степен на известност сред потребителите.

Патентното ведомство на страната не оспорва известността на по-ранната марка но отхъврля опозицията в нейната цялост. Причината е че от визеална, фонетична и концептуална гледна точка двата знака са различни.

Макар марките да се състоят от сходна форма на щит и да съдържат изображение на животно, то в единият случай става дума за бял пегас (митологично същество), докато в другият за черен кон. В допълнение словните елементи в заявената марка също допринасят за разграничаването на знаците.

Източник: Masaki MIKAMI - Marks IP Law Firm

Мерцедес спечели казус за търговска марка в Япония

Daimler AG подава заявка за следната национална марка в Япония в клас 12 - превозни средства за движение по суша, въздух, вода или железопътен транспорт:

Патентното ведомство на Япония отказва регистрация поради наличие на сходство с по-ранна марка STAR - PARTS в клас 35 - услуги на дребно или услуги на едро за автомобили, части и аксесоари за тях.

Немската компания обжалва решението и успява да спечели казусът пред Апелативния борд, които приема, че не е налице нужната степен на сходство между марките. Причина за това е че StarParts не е доминиращ елемент в заявената марка, такъв е Mercedes-Benz, разнознаваема марка за луксозни немски автомобили.

Наглед решението е в полза на Daimler AG но дали в дългосрочен план наличието на по-ранната марка няма да бъде проблем за компанията, тъй като тази марка е регистрирана за резервни части включително и за автомобили.

Източник: Masaki MIKAMI – Marks IP Law Firm

Разликата между спортни и обикновенни автомобили според Европейския съд и връзката им с търговските марки

Наскоро Европейският съд излезе с решение по дело T‑677/19, Polfarmex S.A срещу EUIPO.

Делото касае регистрирана през 2011 европейска марка SYRENA за следните класове стоки:

• Клас 9: „Програми и софтуер за компютърни и видео игри, нито една от горепосочените стоки, свързани с въздухоплавателното поле, и по-специално хеликоптери и ротационни апарати“;
• Клас 12: „Моторни превозни средства за движение по суша и части за тях (включени в клас 12)“;
• Клас 28: „Игри и играчки, модели превозни средства; превозни средства в мащаб, изработени от всякакви материали, по-специално превозни средства от хартия и превозни средства от леярен модел или превозни средства от пластмасов модел “

През 2016 година Polfarmex подава искане за отмяна на тази марка на основание липса на използване. EUIPO уважава искането с изключение на клас 12 - автомобили. Решението е обжалвано.

Въпреки оскъдните фактури за продажби на автомобили с марката, ведомството приема, че използването е доказано. Причината за това е че марката е била използвана само за спортни автомобили, които се характеризират с ограничен пазар. Обикновенно те са много по-скъпи от традиционните такива и тяхното търсене е много по-малко. Останалите доказателства под формата на реклами и подготовка за използване на марката са приети за достатъчни.

Според Европейския съд, при подобни обстоятелства не е задължително предоставянето на документи за продажба на продуктите. Самата подготовка и рекламна дейност доказват реалното използване на марката.

По отношение на въпросът, обаче, дали използването на марката за спорти автомобили покрива цялата категория на автомобили в клас 12, Съдът приема, че това не е изпълнено поради разликите в характеристиките на превозните средства. Целта на използването на спортни автомобили е различна от тази при обикновенните, поради което може да се приеме, че те са подкатегория в общата такава и доказването касае само тази подкатегория.

Ферари спечели важно тълкувателно решение пред Европейския съд за своята марка TESTAROSSA

Европейският съд излезе с решение по обединени дела C‑720/18 и C‑721/18 Ferrari SpA срещу DU.

Тези дела касаят следното:

Ferrari е притежател на марка TESTAROSSA.

Тази марка е регистрирана на 22 юли 1987 г., като международна марка № 515 107 за следните стоки от клас 12 :„Превозни средства; апарати за придвижване по земя, въздух или вода, по-специално автомобили и техните части“.

 На 7 май 1990 г. същата марка е регистрирана и в Германската служба за патенти и марки, като марка № 11158448 за следните стоки от клас 12: „Сухопътни превозни средства, въздухоплавателни средства и плавателни съдове и техните части; двигатели за сухопътни превозни средства; съставни части на автомобили, а именно тегличи, багажници, багажници за ски, калобрани, вериги за сняг, спойлери, облегалки за глава, предпазни колани, обезопасителни седалки за деца“.

Тъй като Областен съд Дюселдорф, Германия разпорежда заличаване поради отмяна на двете марки на Ferrari, посочени в точки 14 и 15 от настоящото решение (наричани по-нататък заедно „спорните марки“), на основание че Ferrari не е използвало реално през непрекъснат период от пет години тези марки в Германия и в Швейцария за стоките, за които са регистрирани, Ferrari обжалва решенията на тази юрисдикция пред Върховен областен съд Дюселдорф, Германия.

Запитващата юрисдикция посочва, че между 1984 г. и 1991 г. Ferrari предлага на пазара модел на спортен автомобил под наименованието „Testarossa“, а до 1996 г. — модели 512 TR и F512 M, които са го заменили. През 2014 г. Ferrari било произвело един-единствен екземпляр от модела Ferrari F12 TRS. От предоставените от запитващата юрисдикция данни е видно, че през периода, релевантен за преценката на използването на спорните марки, Ferrari ги използва за обозначаване на резервни части и аксесоари на много скъпите луксозни спортни автомобили, продавани преди това с тези марки.

Като счита, че използването на дадена марка невинаги трябва да бъде значително, за да се счита за реално, и като има предвид и факта, че Ferrari е използвало спорните марки за скъпи спортни автомобили, от които обикновено се произвежда само малък брой, запитващата юрисдикция не споделя гледната точка на първоинстанционния съд, че обхватът на изтъкнатото от Ferrari използване не е достатъчен, за да се докаже реалното използване на тези марки.

Според запитващата юрисдикция обаче е спорно дали тези особености следва да се вземат предвид по отношение на спорните марки, доколкото те са регистрирани не за скъпи луксозни спортни автомобили, а като цяло за автомобили и за техните части. Запитващата юрисдикция счита, че ако следва да се разгледа дали спорните марки са били реално използвани на масовия пазар на автомобили и техните части, би следвало автоматично да се заключи, че не е налице реално използване.

Запитващата юрисдикция добавя, че Ferrari твърди, че след извършен преглед е препродавало употребявани превозни средства, обозначени със спорните марки. Първоинстанционният съд приел, че това не представлява ново използване на спорните марки, тъй като след първото пускане на пазара на стоките, носещи тези марки, правата, които Ferrari черпело от тях, били изчерпани и то не било в състояние да забрани препродажбата на тези стоки.

Първоинстанционният съд приема, че тъй като понятието за „използване по начин, който гарантира запазването на правата, свързани с марка“, не можело да има по-широк обхват от понятието за неправомерно използване на марка, действията по използване, които притежателят на тази марка не може да забрани на трети лица, не можели да представляват използване по начин, който гарантира запазването на правата, свързани с марката. От своя страна Ferrari поддържало, че продажбата на употребявани превозни средства, обозначени със спорните марки, означавала, че то отново признава съответното превозно средство и следователно представлявала ново използване по начин, който гарантира запазването на правата, свързани със спорните марки.

За да се вземе предвид обстоятелството, че страната, която иска отмяна, често не е запозната с точните обстоятелства по използването на дадена марка, германската съдебна практика налагала на притежателя на съответната марка вторичното задължение да изложи изцяло и обстойно начина, по който я е използвал. След като притежателят на марката изпълни това задължение, страната, която иска заличаването на марката, следвало да обори тези доводи.

Прилагането на тези принципи към споровете по главните производства давало възможност те да бъдат решени, без да се разпореди събиране на доказателства, тъй като Ferrari изложило достатъчно обстойно извършените от него действия по използване и също така представило доказателства, докато DU само оспорвал твърденията на Ferrari, без да представи доказателства от своя страна. Следователно трябвало да се приеме, че той не е изпълнил изискванията във връзка с тежестта на доказване. Ако тази тежест обаче се носи от Ferrari в качеството му на притежател на спорните марки, било необходимо да се разгледат представените от него доказателства.  

При тези обстоятелства Върховен областен съд Дюселдорф решава да спре производството и да постави на Съда следните идентични за двете дела преюдициални въпроси:

1)  При преценката дали е налице реално по вида и обхвата си използване по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 2008/95 […] в случай на марка, която е регистрирана за широка категория стоки, в случая сухопътни превозни средства, и по-специално автомобили и техните части, но която действително е използвана само за специален пазарен сегмент, в случая скъпи луксозни спортни автомобили и техните части, следва ли да се вземе предвид пазарът на регистрираната категория стоки като цяло, или може да се вземе предвид специалният пазарен сегмент? Когато използването за специалния пазарен сегмент е достатъчно, следва ли да се запазят правата върху марката в този сегмент в производство по заличаването ѝ поради нейната отмяна?

2) Представлява ли търговското разпространение на стоки втора употреба, които вече са били пуснати на пазара в Европейското икономическо пространство от притежателя на марката, използване на марката по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 2008/95/ЕО от притежателя?

3) Използва ли се марка, която е регистрирана не само за дадена стока, а и за частите от тази стока, по начин, който гарантира запазването на правата и по отношение на стоката, когато тази стока вече не е предмет на търговско разпространение, но предмет на търговско разпространение са обозначените с марката аксесоари и резервни части за обозначена с марката стока, която в миналото е била предмет на търговско разпространение?

4)  Когато се преценява дали е налице реално използване, следва ли да се вземе предвид и дали притежателят на марката предлага определени услуги за стоки, които вече са били предмет на търговско разпространение, без при това да използва марката?

5)  Следва ли при проверката на използването на марката в съответната държава членка (в случая Германия) по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 2008/95 […] да се вземе предвид и използването на марката в Швейцария съгласно член 5 от [Конвенцията от 1892 г.]?

6)  Съвместимо ли е с Директива 2008/95 […] на притежателя на марка, чиято отмяна се иска, да се наложи задължение да посочи обстойно фактите, установяващи използването на марката, но рискът от невъзможността да се представят доказателства да се носи от ищеца, претендиращ заличаването на марката?“

Тълкувателното решение на съда:

1)  Член 12, параграф 1 и член 13 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкуват в смисъл, че марка, регистрирана за категория стоки и съставните им резервни части, трябва да се счита за „реално използвана“ по смисъла на посочения член 12, параграф 1 за всички стоки, спадащи към тази категория, и съставните им резервни части, ако е използвана по този начин само за някои от тези стоки, като скъпи луксозни спортни автомобили или само за резервните части или аксесоарите на някои от тези стоки, освен ако от относимите фактически обстоятелства и доказателства не следва, че потребителят, който желае да придобие същите стоки, ги възприема като представляващи самостоятелна подкатегория от категорията стоки, за които съответната марка е регистрирана.

2)  Член 12, параграф 1 от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че дадена марка може да бъде реално използвана от нейния притежател, когато той препродава употребявани стоки, пуснати на пазара с тази марка.

3)  Член 12, параграф 1 от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че дадена марка е реално използвана от нейния притежател, когато той предоставя определени услуги във връзка със стоките, предлагани преди на пазара с тази марка, при условие че тези услуги се предоставят с посочената марка.

4)  Член 351, първа алинея ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска юрисдикция на държава членка да прилага конвенция, сключена между държава — членка на Съюза, и трета държава преди 1 януари 1958 г., или за присъединилите се към Съюза държави — преди датата на тяхното присъединяване, като подписаната в Берлин на 13 април 1892 г. Конвенция между Швейцария и Германия относно взаимната защита на патентите, дизайните, марките и моделите, със съответните изменения — която предвижда, че трябва да се вземе предвид използването на регистрирана в тази държава членка марка на територията на третата държава, за да се установи дали посочената марка е била „реално използвана“ по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 2008/95, докато посредством един от способите, посочени във втората алинея от тази разпоредба, могат да бъдат премахнати евентуалните несъответствия между Договора за функционирането на ЕС и посочената конвенция.

5)  Член 12, параграф 1 от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че притежателят на марка носи тежестта да докаже, че тази марка е била „реално използвана“ по смисъла на посочената разпоредба.

Bentley спечели опозиция срещу заявена марка Bentley Life в Япония

Британската компания Arthur Brand Management Company Limited заявява следната марка в Япония за услугите от клас 41: клубове за здравни услуги [здравно и фитнес обучение]; клубни услуги [развлечение или образование]; преподавателски и образователни услуги; организиране на състезания [образование или забавление]; представяне на филми:

Срещу тази марка е подадена опозиция от Bentley Motors Company на основание следните по-ранни марки в клас 12:

В допълнение компанията претендира и налична репутация на тези марки в страната, като твърди че заявителят цели недобросъвестно облагодетелстване от нейната репутация на пазара имайки предвид идентичността на знаците.

Патентното ведомство на Япония потвърждава опозицията. Макар услугите в клас 41 да са различни от стоките в клас 12, то предоставените доказателства за наличната общоизвестност на по-ранните марки, считано от 1920 година, както и тяхната висока прилика със заявената марка, могат да причинят потребителско объркване. Потребителите могат да счетат, че предлаганите услуги са свързани с Bentley Motors Company.

Източник: Masaki MIKAMI, Mark IP Law Firm.

Land Rover загуби съдебно дело относно опит да регистрира формата на свои джипове, като търговски марки

 Jaguar Land Rover загуби съдебно дело относно опит за регистрация на следните трийзмерни търговски марки във Великобритания в клас 12 за своите модели автомобили Land Rover Series 1, Series 2, Defender 90 and Defender 110:

Add caption

Макар тези заявки да са допуснати от UKIPO първоначално, срещу тях е подадена опозиция от страна на Ineos Industries на основание:

• формите не са били в състояние да бъдат регистрирани, като търговски марки;
• липса на присъща отличителнана знаците;
• формите са станали обичайни в установената търговска практика;
• формите произтичат от естеството на самите стоки и / или са необходими за постигане на технически резултат и / или придаване на значителна стойност на самите стоки;
• регистрацията би била в противоречие с обществения интерес; и
• заявленията са подадени недобросъвестно.

Патентното ведомство приема, че формите на представените автомобили са неотличителни. Макар някои от техните детайли да са уникални в сравнение с други модели, взети в тяхната цялост те не са отличителни за обикновения потребител, тъй като представляват типичната класическа форма на джип.

Предоставените доказателства за придобита отличителност не показват по безспорен начин, че потребителите възприемат самата форма на автомобилите, като търговска марка, извън връзката им със словните марки Land Rover и Defender.

Според ведомството подобни заявки за марки могат да са подадени и недобросъвестно, тъй като е видно, че целят монопол върху разпространена форма за автомобил.

Съдът потвърждава решението на UKIPO, като приема, че формата на автомобилите е неотличителна поради, което не може да представлява знак за търговски източник в съзнанието на потребителите.

Източник: Automotive News Europe.

Ферари успя да защити дизайнът на 488 Pista Spider в Австралия

Ферари успя да се пребори за свой промишлен дизайн в Австралия. Компанията заявява дизайн на свой модел автомобил Ferrari 488 Pista Spider през 2018. 

Патентното ведомство на страната отказва регистрацията, тъй като счита, че дизайнът не е нов, а е сходен на вече съществуващ по-раннен модел на компанията 488 Spider.

Както е известно защитата на промишлени дизайни изисква изпълнението на два критерия - новост и оригиналност.

Ферари не се отказват. Наемат известеният експерт в областта на луксозните коли Anthony Moss, който прави анализ на дизайните, като твърди че те са достатъчно различни за целевата публика.

При обжалването Патентното ведомство променя позицията си и регистрира новият дизайн на компанията. Ведомството приема доводът, че при луксозните автомобили дори отделни самостоятелни детайли могат да създадът нужната разлика между дизайните.

Според ведомството в случаите на автомобилен дизайн, авторите са ограничени по отношение на това, че винаги трябва да използват гуми, странични огледала, предно стъкло. Основните разлики при дизайните могат да бъдат забелязани в предната и задна част на автомобилите.

В това отношение новият модел на Ферари има някой дизайн разлики в броните, въздохопроводите, както и в задния капак и аеродинамиката.

Тези елементи са съществени по отношение на спортните луксозни автомобили, поради което новият дизайн се различава от съществуващият преди това.

Източник: Phillips Ormonde Fitzpatrick - Peter Wassouf, Lexology. 

Ferrari загуби 3D марка за известен свой модел автомобили

Ferrari загуби спор относно следната си регистрирана трийзмерна европейска марка за най-скъпата кола в света Ferrari 250 GTO:

Марката е регистрирана за класове 12, 25, 28.

Преди 2 години този рядък модел от 1962г. беше продаден на аукцион за над 48 милиона долара.

Казусът с марката, която представлява визията на този автомобил, касае искане от страна на италианската компания Ares Design за отмяна й поради неизползване за период от 5 години.

Въпросната марка е регистрирана през 2008 година, макар че самият автомобил е бил произвеждан преди 40 години.

Ferrari предоставят доказателства за използване на марката но само за детски играчки в клас 28.

За останалите класове компанията изтъква, че макар автомобилът да не се произвежда вече, бройки от него продължават да са налице и се продават на различни аукционни.

Според EUIPO има реално използване на марката само за клас 28 - детски играчки. За класове 12 и 25 такова използване не е доказано, тъй като притежателят на марката не я е използвал за обозначаване на продукция предлагана от него на пазара.

С това защитата на този дизайн на автомобил престава да съществува освен ако Ferrari не докажат в бъдеще, че той е обект на авторско право, каквито опити има в други подобни казуси.

През 2019 година Ferrari заявяват нова международна словна марка 250 GTO, с което очевидно целят да защитят поне името на известния модел.

Volvo спечели съдебно дело в САЩ относно автомобилни аксесоари

Volvo спечели съдебно дело в САЩ срещу анонимна китайска компания продаваща онлайн аксесоари свързани с автомобилите на компанията. Според Volvo въпросните аксесоари са изключително нискокачествени имитации на оригиналите.

Съдът приема наличието на нарушаване правата на Volvo и отсъжда 2 милиона долара компенсация.

По интересното в това решение обаче е факта, че съдът изисква от PayPal, услуга чрез която са осъществявани плащанията свързани с имитиращите продукти, да преведе на Volvo всички суми получени по сметките на нарушителите касаещи продажби на въпросните продукти. Освен това PayPal се задължава да разкрие информация за други сметки свързани с нарушителите.

Източник: WIPR.

Фолцваген загуби опозиция относно своята марка POLO в Япония

Фолцваген загуби опозиция в Япония срещу словна марка "Car-pollo" заявена за следните класове:

- клас 9 - навигационни апарати (GPS) за превозни средства [бордови компютри]; автомобилни видеорекордери; батерии за превозни средства; устройства за зареждане на акумулатори за моторни превозни средства; електрически брави за превозни средства;

- клас 12 - колесни барове; самолети; плавателни съдове; велосипеди; електрически велосипеди;

- клас 42 - проектиране на автоматични автомобили за шофиране;

Марката е заявена от китайската компания Baidu Online Network Technology Beijing Company Limited.

Срещу тази заявка Фолцваген противопоставя марка POLO регистрирана за клас 12.

Компанията счита, че двете марки са сходни за сходни стоки, като в допълнение изтъква наличната репутация на марка POLO сред потребителите в Япония.

Според патентното ведомство обаче марките не са объркващо сходни. Първата част от новозаявената марка CAR е описателна и с ниска степен на отличителност, тъй като нейният смисъл е ясен за потребителите. Думата POLO пък може да се свърже със спорт на игра с коне.

Ведомството приема че е POLO не е доминиращ елемент в по-късната марка.

Макар марката на Фолцваген е придобила известност на пазара, поради липсата на нужната степен на сходство между знаците, опозицията е отхвърлена.

Източник: Masaki MIKAMI.

Honda спечели спор за търговска марка във Великобритания

Honda спечели опозиция срещу заявена във Великобритания търговска марка „Vtecdirect“ в клас 37 - „монтирането и монтажа на части за превозни средства; поддръжката, ремонта и обслужването на превозни средства ”.

Срещу тази марка японската компания противопоставя по-ранна своя марка ‘VTEC’ в клас 12.

В своята преценка Патентното ведомство на страната приема, че марките са объркващо сходни. Макар и да са за различни класове, посочените стоки от клас 12 и услугите от клас 37 са допълващи се. По отношение на знаците, има наличие на визуално сходство относно частта VTEC. Наличието на DIRECT съдздава различно концептуално възприятие но това не е достатъчно за да преодолее наличното сходство имайки предвид и слабо отличителният характер на думата.

Доводът на заявителя, че марките не са сходни поради различният бизнес модел на компаниите и факта, че той подпомага продажбите на продуктите на Honda, е отхвърлен. Ролята на една търговска марка е да посочва производствен и търговски източник на обозначените стоки и услуги, а не да подпомага чужда марка или производител.

Източник: WIPR.

Очаква ли ни автомобилна революция?

Според Европейскито патентно ведомство отговорът е да. Причината за това заключение според ведомсдтвото е ясната статистика според която патентите свързани със самоуправляващи се автомобили са нараснали с 330% за периода 2011-2017г. За сравнение ръстът в патентоването на всички останали технологии за същия период е 16%.

Трябва да се има предвид че заявители на патенти далеч не са само автомобилни производители но и различни технологични компании. Според статистиката най-големите заявители на подобни патенти са: Samsung (624 патента), Intel (590), Qualcomm (361), LG (348), и Bosch (343).

Повече информация може да откриете тук.

Bentley и Aston Martin катастрофираха в опозиция срещу японска марка

Патентното ведомство на Япония отхвърли опозиция подадена от BENTLEY MOTORS и ASTON MARTIN  срещу следната заявена японска марка заявена в клас 12:

Марката се използва от Toyota and Tsuburaya (компания създала супергероя Ultraman) за рекламни цели.

По-ранните марките посочени в опозицията срещу тази марка са:

Патентното ведомство приема, че макар по-ранните марки да се ползват с репутация сред потребителите те не са объркващо сходни на по-късната марка, тъй като се различават фонетично, визуално и концептуално. В допълнение ведомството приема, че потребителите не могат да бъдат въведени в заблуждение, както поради факта, че предлаганите стоки са скъпи, тоест изискват повишено внимание при покупка, така и поради това, че марките на Bentley и Aston Martin, макар и сходни, съществуват заедно на пазара от дълго време без да причиняват объркване.

Източник: Masaki Mikami.

Дизайн на джанти, реплики и решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по свързани дела C‑397/16 и C‑435/16, Acacia Srl срещу Audi AG. Делата касаят следното:

Дело C‑397/16

Audi притежава няколко промишлени дизайна на Общността за лети автомобилни джанти.

Acacia произвежда лети автомобилни джанти с марката „WSP Italy“ и ги продава на собствения си интернет сайт, който е достъпен на няколко езика. Според запитващата юрисдикция някои от тези джанти са идентични на летите джанти на Audi. Произвежданите от Acacia джанти имат печат „NOT OEM“, което означава „не е произведено като оригинално оборудване“. В търговската и техническата документация, придружаваща тези продукти, във фактурите за продажба, както и на интернет сайта на Acacia е посочено, че разглежданите джанти се продават само като резервни части, които да се използват при поправки.

Audi предявява пред Tribunale di Milano (Първоинстанционен съд Милано, Италия) иск, с който по същество цели да се установи, че с производството и продажбата на разглежданите джанти Acacia нарушава притежаваните от него промишлени дизайни на Общността. Този съд уважава иска.

Acacia подава въззивна жлба пред Corte d’appello di Milano (Апелативен съд Милано, Италия). Последният, след като по-специално отбелязва, че практиката на италианските съдилища и на съдилищата на другите държави членки по прилагане на така наречената „клауза за поправка“ е противоречива, приема, че са налице сериозни съмнения как трябва да се тълкува член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002.

При тези обстоятелства Corte d’appello di Milano (Апелативен съд Милано, Италия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Допускат ли принципите на свободно движение на стоки и свободно предоставяне на услуги във вътрешния пазар, принципът на ефективност на европейските правила за конкуренция и на либерализация на вътрешния пазар, принципите на полезно действие и еднакво прилагане на европейското право в рамките на Европейския съюз, разпоредбите на вторичното право на Европейския съюз като Директива 98/71, и по-специално член 14 от нея, член 1 от Регламент [(ЕС) № 461/2010 на Комисията от 27 май 2010 година относно прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз към категориите вертикални споразумения и съгласувани практики в сектора на моторните превозни средства (ОВ L 129, 2010 г., стр. 52)] и Правило [№ 124 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ-ООН) — Единни изисквания относно одобрението на колела за пътнически автомобили и техните ремаркета], тълкуване на член 110 от Регламент № 6/2002, съдържащ клаузата за поправка, което изключва джанта копие, изглеждаща по същия начин като оригиналната заводска джанта, одобрена въз основа на посоченото Правило № 124, от понятието част от съставен продукт (автомобил), позволяваща поправяне на този продукт и възстановяване на първоначалния му вид?

2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, изключват ли разпоредбите относно правата на индустриална собственост върху регистрирани промишлени дизайни, след претегляне на интересите, посочени в първия въпрос, прилагане на клаузата за поправка по отношение на допълващи продукти, копия, които могат да бъдат избирани по друг начин от клиента, с мотива че клаузата за поправка трябва да се тълкува ограничително и да се счита за приложима единствено по отношение на резервните части, чиято форма е свързана с продукта, тоест части, чиято форма е предопределена, по същество без възможност за промяна, от външния вид на съставния продукт, и за неприложима по отношение на други, считани за взаимозаменяеми части, които могат свободно да се монтират според вкуса на клиента?

3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, какви мерки следва да вземе производителят на джанти копия, за да осигури законното движение на продуктите, предназначени за поправяне на съставния продукт и възстановяване на оригиналния му изглед?“.

Дело C‑435/16

Porsche притежава няколко промишлени дизайна на Общността за лети автомобилни джанти.

Произвежданите от Acacia джанти се продават в Германия на неговия интернет сайт, който е предназначен за крайните потребители и е достъпен на немски език. Според запитващата юрисдикция някои от тези джанти са идентични на летите джанти на Porsche. Запитващата юрисдикция отбелязва, че според Acacia произвежданите от него джанти, предназначени за моторни превозни средства Porsche, могат да се използват само на превозните средства на този производител. Пред запитващата юрисдикция Porsche изтъква, че процесните джанти се предлагат и в цветове и размери, които не съответстват на оригиналните продукти.

Porsche предявява пред Landgericht Stuttgart (Областен съд Щутгарт, Германия) иск, с който по същество цели да се установи, че с производството и продажбата на разглежданите джанти Acacia нарушава притежаваните от него промишлени дизайни на Общността. Този съд уважава иска.

След като въззивната им жалба срещу неговото решениее отхвърлена, Acacia и г‑н D’Amato подават ревизионна жалба пред запитващата юрисдикция. Последната отбелязва, че уважаването на жалбата зависи от това дали Acacia може да се позове на така наречената „клауза за поправка“, съдържаща се в член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002. Според нея обаче тълкуването на тази разпоредба поражда някои затруднения.

При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Следва ли да се приеме, че изключението по член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002 се прилага само за части със задължителна форма, тоест такива, чиято форма по принцип е предопределена, без възможност за промяна, от външния вид на съставния продукт и поради това не може да се избира свободно от клиентите — каквито са например автомобилните джанти?

2) При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли да се приеме, че изключението по член 110, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002 се прилага само за предлагането на продукти с идентично оформление, тоест на продукти, които съответстват на оригиналните едновременно по цвят и по размер?

3) При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли да се приеме, че изключението по член 110, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002 се прилага в полза на продавача на продукт, с който по принцип се нарушава правото върху процесния дизайн, само ако този продавач обективно гарантира, че продуктът му може да се закупува единствено за извършване на поправка, но не и за други цели като например подобряване или персонализиране на съставния продукт?

4)При утвърдителен отговор на третия въпрос, какви мерки трябва да вземе продавачът на продукт, с който по принцип се нарушава правото върху процесния дизайн, за да гарантира обективно, че продуктът му може да се закупува единствено за извършване на поправки, но не и за други цели като например подобряване или персонализиране на съставния продукт? Достатъчно ли е в това отношение:

a) продавачът да включи в каталога си указанието, че продуктът се продава единствено за извършване на поправки с цел да се възстанови първоначалният изглед на съставния продукт, или

б) е необходимо продавачът да доставя продукта само при условие че купувачът (дистрибутор или потребител) писмено декларира, че ще използва предлагания продукт само за извършване на поправка?“.

С решение на председателя на Съда от 25 април 2017 г. дела С‑397/16 и C‑435/16 са съединени за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение.

Решението на съда:

 1) Член 110, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащата се в него така наречена „клауза за поправка“ не изисква — като условие за изключване на закрилата като промишлен дизайн на Общността по отношение на промишлен дизайн, който представлява част от съставен продукт, използвана при поправка на съставния продукт с цел да се възстанови първоначалният му изглед — ползващият се от закрила промишлен дизайн да е предопределен от външния вид на съставния продукт.

2) Член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащата се в него така наречена „клауза за поправка“ изисква — като условие за изключване на закрилата като промишлен дизайн на Общността по отношение на промишлен дизайн, който представлява част от съставен продукт, използвана при поправка на съставния продукт с цел да се възстанови първоначалният му изглед — резервната част да изглежда по същия начин като частта, която първоначално е била включена в съставния продукт при неговото пускане на пазара.

3)  Член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че за да може да се позове на така наречената „клауза за поправка“, производителят или продавачът на част от съставен продукт е длъжен да положи грижа, че потребителите надолу по веригата ще спазват условията, установени с посочената разпоредба.