Европейският съд определи, че и дъщерно дружество може да носи отговорност при казуси с конкурентно право в ЕС

Европейският съд излезе с решение по дело C‑882/19 Sumal SL срещу Mercedes Benz Trucks España SL. Делото има следната предистория:

Mercedes Benz Trucks España е дъщерно дружество от групата Daimler, чието дружество майка е Daimler. В периода 1997—1999 г. Sumal придобива два камиона от Mercedes Benz Trucks España с посредничеството на Stern Motor SL, дистрибутор на групата Daimler.

На 19 юли 2016 г. Комисията приема Решение C(2016) 4673 final относно производство по член 101 [ДФЕС] и член 53 от Споразумението за ЕИП (Дело AT.39824 — Камиони), резюме на което е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 6 април 2017 г. (ОВ C 108, 2017 г., стр. 6) (наричано по-нататък „решението от 19 юли 2016 г.“).

Съгласно посоченото решение петнадесет европейски производители на камиони, между които и Daimler, са участвали в картел под формата на едно-единствено продължено нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г. (ОВ L 1, 1994 г., стр. 3), изразяващо се в сключване на тайни споразумения относно ценообразуването и увеличенията на брутните цени в Европейското икономическо пространство (ЕИП) за камиони, както и относно времевия график и прехвърлянето на наложените от действащите норми разходи за въвеждането на технологии за емисии на вредни газове за тези камиони. Нарушението на три дружества, участващи в картела, е извършено в периода 17 януари 1997 г.—20 септември 2010 г., а на другите дванадесет дружества участници, сред които и Daimler, в периода 17 януари 1997 г.—18 януари 2011 г.

След приемане на посоченото решение Sumal сезира Търговски съд № 7, Барселона, Испания с иск за обезщетение за вреди, за да бъде Mercedes Benz Trucks España осъдено да му заплати сумата от 22 204,35 EUR, съответстваща на допълнителните разходи за придобиване, които то е понесло поради участието на Daimler, дружество майка на Mercedes Benz Trucks España, в картела.

С решение от 23 януари 2019 г. тази юрисдикция отхвърля посочения иск с мотива, че Mercedes Benz Trucks España няма пасивна легитимация, тъй като трябва да се счита, че само Daimler, единствено посочено в решението на Комисията, носи отговорност за съответното нарушение.

Sumal подава въззивна жалба срещу това решение пред запитващата юрисдикция, която си задава въпроса дали искове за обезщетение за вреди, предявени, след като органите за защита на конкуренцията приемат решения, с които се установяват антиконкурентни практики, могат да бъдат насочени срещу дъщерни дружества, които не са посочени в тези решения, но капиталът им е притежаван изцяло от дружества, пряко засегнати от посочените решения.

В това отношение тя посочва различията в становищата, приети от испанските юрисдикции. Докато някои от тях приемат, че такива искове могат да се предявят срещу дъщерни дружества, като се основават на „теорията за стопанската единица“, други изключват тази възможност с довода, че тази теория позволявала дружество майка да носи гражданската отговорност за поведението на дъщерно дружество, но не позволявала да се търси отговорност от дъщерно дружество поради поведението на неговото дружество майка.

При тези условия Апелативен съд на провинция Барселона, Испания решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„[1])  Допуска ли произтичащата от практиката на [Съда] доктрина за стопанската единица отговорността на дружеството майка да се разпростира върху дъщерното дружество, или тази доктрина е приложима единствено за да се разпростре отговорността на дъщерните дружества върху дружеството майка?

[2])  В хипотезата на вътрешногрупови отношения следва ли възможността за разширяване на обхвата на понятието „стопанска единица“ да се основава единствено на контрола като критерий, или са допустими и други критерии, включително евентуалното облагодетелстване на дъщерното дружество от съответните нарушения?

[3])  Ако е възможно разпростиране на отговорността на дружеството майка върху дъщерното дружество, какви са условията за това?

[4])  Ако отговорът на предходните въпроси е в смисъл, че е допустимо дъщерните дружества да носят отговорност за действия на дружествата майки, съвместима ли е с тази общностна доктрина национална разпоредба като член 71, параграф 2 от [Закона за защита на конкуренцията], която предвижда единствено възможността за разпростиране на отговорността на дъщерното дружество върху дружеството майка, и то само ако дружеството майка упражнява контрол върху дъщерното дружество?“.

Решението на съда:

1)  Член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че увреденото от антиконкурентна практика на предприятие лице може да предяви иск за обезщетение за вреди както срещу дружество майка, на което Европейската комисия с решение е наложила санкция за тази практика, така и срещу дъщерно дружество на това дружество, което не е посочено в това решение, при положение че те заедно образуват една стопанска единица. Засегнатото дъщерно дружество трябва да може ефективно да отстоява правото си на защита, за да докаже, че не принадлежи към посоченото предприятие, и когато Комисията не е приела никакво решение в приложение на член 101 ДФЕС, то има право също да оспори самото съществуване на твърдяното противоправно поведение.

2)  Член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда възможността да се вмени отговорността за поведението на едно дружество на друго дружество само ако второто дружество упражнява контрол върху първото.

Продуктът ми е по-добър от продуктът ти - рекламни войни в Ирландия

Върховният съд на Ирландия излезе с решение по дело между международната верига магазини Aldi и местната такава Dunnes Stores.

Казусът започва през 2013 година, когато ирландката верига стартира рекламна кампания в която сравнява продукти продавани в нейните магазини с такива продавани в обектите на Aldi.

Пример за това сравнение е следната реклама със стикер „Dunnes богато и кремообразно кисело мляко, 4 x 125g“ с цена от € 1.99 ($ 2.21) и друг стикер, показващ, че продуктът е на същата цена в магазина на Aldi в Дъблин. В допълнение веригата използва стикери, като По-ниска цена, и По-добра стойност.

Aldi завеждат съдебно дело претендирайки, че въпросните реклами на Dunnes подвеждат потребителите, тъй като сравняваните продукти са с различни характеристики.

Върховният съд приема, че за по-голямата част от продуктите извършеното сравнение е коректно. Сравнителната реклама е разрешена в ЕС и Ирландия стига да бъде коректна и да не заблуждава потребителите.

За два от продуктите обаче, съдът приема, че сравнението е подвеждащо тъй като техните характеристики се различават. Единият продукт е тоалетна хартия, която се различава в дължината на ролките, а другият е крем против бръчки, който се различава в слънцезащитният си фактор.

Източник: WIPR.

Huawei избегна забрана за продажба на телефоните си в Германия

Китайската технологична компания Huawei ще продължи да продава своите смарт телефони на територията на Германия след постигнато споразумение с патентният тръст MPEG LA.

Спорът между страните, довел и до съдебно дело, касае обвинение от страна на MPEG LA за това, че Huawei нарушава патентни в нейното портфолио касаещи технологии за видео кодиране, използване в компютри и телефони.

През 2018 година съв в Дюселдорф отсъди в полза на MPEG LA, като определи изтегляне от продажба на продуктие на китайската компания и тяхното унищожаване.

Поради това Huawei подписа лицензионно споразумение с MPEG LA относно спорните патентовани технологии, с което избегна забраната за продава своите устройства на немска територия.

Източник: WIPR.

Gillette спечели дело срещу Wilkinson

WIPR съобщава новината за спечелено дело от страна на Gillette срещу един от основните му конкуренти Wilkinson Sword част от Edgewell Personal Care.

Причината за делото е факта, че Wilkinson предлагат ножчета за бръснене, които могат да се ползват и на самобръсначки предлагани от Gillette. По този начин според американската компания се нарушават нейни патенти свързани с тези продукти.

Съдът в Дюселдорф налага забрана на  Wilkinson да предлага подобен тип продукти, считайки че те нарушават патенти на Gillette.

Това е поредно дело между компаниите относно технологии свързани със самобръсначки и добър пример за опит за запазване на пазарни позиции.

Парфюми, конкуренция и решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑230/16 Coty Germany GmbH срещу Parfümerie Akzente GmbH. Делото касае следното:

Coty Germany продава в Германия луксозни козметични продукти. То продава редица марки от този сектор чрез селективна дистрибуторска мрежа въз основа на договор за селективна дистрибуция, използван и от свързаните с него предприятия. Този договор се допълва от различни специални договори, предназначени да организират посочената селективна дистрибуция.

Parfümerie Akzente продава от много години като оторизиран дистрибутор продуктите на Coty Germany, както в магазини в сгради, така и чрез интернет. Продажбата чрез интернет се осъществява отчасти чрез собствен интернет магазин и отчасти чрез платформата „amazon.de“.

От акта за преюдициално запитване се установява, че в договора за селективна дистрибуция Coty Germany обосновава системата си за селективна дистрибуция по следния начин: „характерът на марките на Coty Prestige изисква селективна дистрибуция, за да се опази луксозният имидж на тези марки“.

В това отношение, що се отнася до търговията в магазини в сграда, в договора за селективна дистрибуция е предвидено, че всеки конкретен пункт за продажба на търговеца трябва да бъде одобрен от Coty Germany, което предполага спазването на определени, изброени в член 2 от договора, изисквания относно средата, оборудването и подреждането на пунктовете за продажба.

По-конкретно, според член 2, параграф 1, точка 3 от този договор „оборудването и подреждането на пунктовете за продажба, предлагането на стоки, рекламата и представянето на стоките за продажба трябва да изтъкват и наблягат на луксозния характер на марките „Coty Prestige“. При преценка на този критерий се обръща особено внимание на фасадите, вътрешното оборудване, подовите покрития, стените и таваните, мебелите, както и продажбената площ, а също и осветлението и накрая, общото впечатление за ред и чистота“.

В член 2, параграф 1, точка 6 от споменатия договор се уточнява, че „обозначаването на пункта за продажба, било чрез името на предприятието, било чрез допълнения или фирмения надпис, не може да създава впечатление за ограничен избор на стоки, нискокачествено оборудване или липса на съвети и във всеки случай трябва да е направено така, че да не се закриват украсата и изложбената площ на депозитаря“.

Освен това договорните отношения между страните се уреждат и с допълнително споразумение за продажбата чрез интернет, чийто член 1, параграф 3 гласи, че „на депозитаря не е разрешено използването на друго име или използването на трето предприятие, което не е оторизирано“.

След влизане в сила на Регламент № 330/2010 Coty Germany преработва договорите, въз основа на които се осъществява селективната дистрибуция и това допълнително споразумение, като предвижда в клауза I, параграф 1, първа алинея от него, че „депозитарят има право да предлага и продава продуктите чрез интернет при условие обаче, че продажбите чрез интернет се осъществяват чрез „електронна витрина“ на оторизирания магазин и се запазва луксозният характер на продуктите“. Освен това в клауза I, параграф 1,точка 3 от това допълнително споразумение има изрична забрана за използване на друго търговско наименование и за видимото участие на трето предприятие, което не е оторизиран депозитар на Coty Prestige.

Parfümerie Akzente отказва да подпише измененията на договора за селективна дистрибуция. Coty Germany сезира първоинстанционната национална юрисдикция с искане въз основа на посочената клауза I, параграф 1,точка 3 да забрани на ответника по делото в главното производство да продава продуктите на спорната марка, като използва платформата „amazon.de“.

С решение от 31 юли 2014 г. тази юрисдикция отхвърля иска, като се мотивира с това, че спорната договорна клауза противоречи на член 1 от Gesetz gegen Wettbewerbsbeschränkungen (Закон срещу ограничаването на конкуренцията) или на член 101, параграф 1 ДФЕС. Тя счита, че в съответствие с решение от 13 октомври 2011 г., Pierre Fabre Dermo-Cosmétique (C‑439/09, EU:C:2011:649), целта за запазване на престижен имидж на марката не оправдава въвеждането на система за селективна дистрибуция, която по принцип ограничава конкуренцията. Според посочената юрисдикция тази клауза представлява също така твърдо ограничение по смисъла на член 4, буква в) от Регламент № 330/2010.

Националната първоинстанционна юрисдикция приема освен това, че не са налице и условията за индивидуално освобождаване, защото не било доказано, че предвидената в нея обща забрана на продажбата чрез интернет посредством платформи на трети лица води до повишаване на ефективността, което може да компенсира отрицателните последствия за конкуренцията, предизвикани от ограничаването на способите за търговия. Тази юрисдикция счита, че във всеки случай такава обща забрана не е необходима, защото съществуват други средства, които също са подходящи, но по-малко ограничаващи конкуренцията, като например прилагането на специфични критерии за качество по отношение на платформите на трети лица.

Coty Germany подава до Oberlandesgericht Frankfurt am Main (Висш областен съд Франкфурт на Майн, Германия) въззивна жалба срещу решението, постановено от националната първоинстанционна юрисдикция. В този контекст посочената юрисдикция си задава въпроси относно законосъобразността от гледна точка на правото на конкуренцията на Съюза на съществуващите между страните по делото договорни отношения.

При тези обстоятелства Oberlandesgericht Frankfurt am Main (Висш областен съд Франкфурт на Майн, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Може ли селективни дистрибуторски системи за дистрибуция на луксозни и престижни стоки, които целят преди всичко опазването на „луксозния имидж“ на стоките, да представляват съвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС съставна част на конкуренцията?

2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: може ли да се приеме за съвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС съставна част на конкуренцията абсолютната забрана за действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, независимо от това дали в конкретния случай се нарушават легитимните изисквания за качество на производителя?

3) Трябва ли член 4, буква б) от Регламент № 330/2010 да се тълкува в смисъл, че забрана, наложена на действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система, да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, представлява ограничение с оглед на целта на клиентелата на търговеца на дребно?

4) Трябва ли член 4, буква в) от Регламент [№ 330/2010] да се тълкува в смисъл, че забрана, наложена на действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система, да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, представлява ограничение с оглед на целта на пасивните продажби на крайните потребители?“.

Решението на съда:

1) Член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че система за селективна дистрибуция на луксозни продукти, чиято главна цел е опазването на луксозния имидж на тези продукти, е в съответствие с тази разпоредба, стига изборът на търговците на дребно да се осъществява въз основа на обективни качествени критерии, определени по един и същ начин по отношение на всички потенциални търговци на дребно и прилагани по недискриминационен начин, и определените критерии да не отиват отвъд това, което е необходимо.

2) Член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска договорна клауза като разглежданата в главното производство, с която на оторизираните дистрибутори в система за селективна дистрибуция на луксозни продукти, чиято главна цел е опазването на луксозния имидж на тези продукти, се налага забрана при продажбата в интернет на договорните продукти да използват по видим за потребителите начин платформи на трети лица, при положение че целта на тази клауза е да се опази луксозният имидж на тези продукти, тя е формулирана по един и същ начин и се прилага без дискриминация и е пропорционална с оглед на поставената цел, което запитващата юрисдикция трябва да провери.

3) Член 4 от Регламент (ЕС) № 330/2010 на Комисията от 20 април 2010 година за прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство забраната, наложена на членовете на система за селективна дистрибуция на луксозни продукти, които действат на пазара като търговци на дребно, при продажбите в интернет да използват по видим за потребителите начин трети предприятия, не представлява ограничаване на клиентите по смисъла на член 4, буква б) от този регламент, нито ограничаване на пасивните продажби на крайните потребители по смисъла на член 4, буква в) от същия регламент.

Кратки IP новини от България и чужбина - Brief IP news from Bulgaria and abroad

1. Пиратската партия в Германия планира реформа на авторските права. За повече информация тук. 

2.  Аpple отново е най-скъпият бранд в света за 2012 г. За повече информация тук 

3.  КЗК наложи санкция за нелоялна конкуренция за неразрешено копиране и публикуване на търговска информация от конкурентен интернет магазин. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.

English version

1. The Pirate Party in Germany is planning a future reform of copyright. For more information here.

2. Apple is the most expensive brand in the world for 2012 For more information here.

3. The CPC has imposed a penalty for unfair competition for unauthorized copying and posting of commercial information of a competitive online shop. For more information here.

Information from Intellectual Property Center at the UNWE. More information can be found here.

КЗК прие насоки относно обмена на информация между конкуренти - CPC adopted guidelines about information exchange between competitors

Информация от КЗК:
Комисията за защита на конкуренцията прие насоки относно обмена на информация между конкуренти. С тях КЗК цели да даде повече яснота на предприятията и на техните сдружения относно същността, формите и ефекта от обмена на информация от гледна точка на правото на конкуренцията. Към насоките е приложен и списък (т.нар. „black list“) с конкретни примери за забранен обмен на информация, представляващ нарушение по чл. 15 от ЗЗК или чл.101от Договора за функционирането на ЕС.
В документа са очертани основните характеристики на най-често обменяната информация, белезите на забранения обмен на информация и особеностите на пазара, при които обменът на информация между конкуренти може да доведе до нарушаване или ограничаване на конкуренцията. Като информация, чиито обмен може да се счита за забранен, е посочена стратегическата или чувствителната търговска информация, която може да бъде свързана с цени (прилагани цени, отстъпки, увеличения, намаления, формули и модели за ценообразуване), клиенти или потребители, производствени разходи, капацитет, произведени количества, реализирани обороти, приходи от продажби, качество на продукция, маркетингови планове, поети рискове, инвестиции, технологии, нововъведения и други.
Комисията сочи още, че дори и да е налице публична достъпност до определени данни (напр. информация, публикувана от секторни регулаторни органи при осъществяване на определени надзорни функции на съответния пазар), то това не изключва съществуването на забранен обмен на информация, която няма самостоятелно значение, а само доразвива или пояснява публично достъпната. Допълнително обменените данни, използвани заедно с публичната информация, могат да представляват като цяло стратегическа търговска информация, чийто обмен между конкуренти може да се счете за забранено поведение.
КЗК разглежда подробно особеностите на забранения обмен на информация, като пазарно покритие, честота, публичност и др., пазарните характеристики, които го благоприятстват, както и условията за освобождаването му от забраната.
В Насоките са посочени конкретни примери на забранен обмен на информация, установени в практиката на Комисията за защита на конкуренцията, Европейската комисия и други национални органи по конкуренция на държавите членки на Европейския съюз.

English version

The Commission on Protection of Competition adopted guidelines about the exchange of information between competitors. The guidelines are designed to give greater clearance to undertakings and associations of undertakings about the nature, forms and effect of the information sharing from the point of view of the competition law. Part of the guidelines is the so called „black list“. It gives particular examples for the prohibited exchange of information, considered as an infringement under article 15 of the Law on Protection of Competition and article 101 of the Treaty on the Functioning of the European Union (TFEU).
The guidelines outline the basic characteristics of the most frequently exchanged information between competitors on a given market, which is likely to restrict competition on it. Exchange of information that can be qualified as sensitive or strategic commercial information is usually treated as restricting the competition. This is the information related to prices, volumes of sales, marketing strategies, production quality, investments and technologies etc. Any exchange of such between competitors is regarded as constituting a per se infringement to article 15 LPC/101 TFEU even if it has not yet produced its anticompetitive result on the market.

The sale of Nortel's patent portfolio has been postponed by one week - Продажбата на патентното портфолио на Nortel е отложено с една седмица

Tangible IP съобщава за отлагането с една седмица на аукционна на който ще бъде разпродадено патентното портфолио на фалиралия канадски телеком Nortel.
През последните месеци бяхме свидетели на истинска словесна война между различните кандидат купувачи, като Google, Apple, RIM, Ericsson и други.
Причината за проявленията на изнервеност в тези компании се крие във факта, че макар фалирала Nortel притежава огромно портфолио от патенти касаещи IT индустрията. Този който притежава тези патенти ще има възможността от една страна за легален достъп до нови технологии, а от друга ще има средството за водене на съдебни дела срещу преките си конкуренти при положение, че те произвеждат продукти засягащи част от посочените патенти.
Дали обаче само компании ще проявят интерес към тези патенти?
Според слухове независим китайски фонд също може да се включи в надпреварата. Може би зад това прозира определена държавна политика на Китай за придобиване на нови и нови технологии.
Каква е цената?
Според различни анализатори цената на патентното портфолио на Nortel е около 1 милиард долара. С оглед на сериозният интерес обаче тази цена може да се увеличи два до три пъти. С една дума добри новини за кредиторите на фалиралия канадски телекомуникационнен гигант.
Повече информация може да откриете тук.

English version

Tangible IP reported about the news for one week postponement of the auction for the sale of patent portfolio of bankrupted Canadian telecom Nortel.
We were witnesses in recent months to the real war of words between the candidate buyers such as Google, Apple, RIM, Ericsson and others.
The reason for the manifestations of nervousness in these companies lies in the fact that although bankruptcy Nortel has a huge portfolio of patents related to IT industry. Whoever owns these patents will have the option on one hand to legal access to new technologies and on the other hand he will has a tool for litigation against its direct competitors, provided that they produce products affecting the part of those patents.
Were companies only be interested in these patents?
Allegedly independent Chinese fund may also be included in the race. Maybe we can see behind it a state policy of China to acquire new and emerging technologies.
What is the cost?
According to various analysts the price of Nortel's patent portfolio is about $ 1 billion. In view of serious interest, however, that price may be increased two to threefold. In one word good news for creditors of bankrupted Canadian Telecommunication giant.
More information can be found here.