Разрешено ли е излъчването на кратки репортажи от Лига Европа? - Is it permissible broadcasting of short news reports from Europa League?

Европейският съд излезе с решение по делото C-283/11 Sky Österreich GmbH/Österreichischer Rundfunk (ORF).

То касае възможността телевизионните оператори да излъчват кратки репортажи от футболни мачове предавани от други телевизии.

Както знаем повечето законодателства по света, включително и европейското, са предвидили възможности за свободно използване на авторски произведения при определени условия. Едно от тези условия касае възможността за излъчване на репортажи от обществени мероприятия и събития.

В конкретното дело:

Sky получава разрешение от KommAustria да излъчва по сателит кодираната цифрова телевизионна програма „Sky Sport Austria“. С договор от 21 август 2009 г. това дружество придобива изключителните права за излъчването в Австрия на срещите от Лига Европа на УЕФА за сезони от 2009/2010 г. до 2011/2012 г. Съгласно предоставената от самото него информация лицензионната такса и продуцентските разходи на Sky възлизат годишно на няколко милиона евро.

На 11 септември 2009 г. Sky и ORF сключват договор за предоставяне на последното на правото да изготвя кратки новинарски репортажи и предвиждащо заплащане за тях в размер на 700 EUR на минута. Във връзка с това заплащане страните ограничават срока на действие на договор до влизането в сила на изменението на член 5 от Федералния закон за упражняването на изключителни права на телевизионно излъчване, а именно до 1 октомври 2010 г.

По искане на ORF, подадено през ноември 2010 г., KommAustria решава, че Sky е длъжно като носител на изключителните права за телевизионно излъчване да предостави на ORF правото да изготвя кратки новинарски репортажи, без да може да изисква заплащане, по-голямо от допълнителните разходи, пряко възникнали във връзка с предоставянето на достъп до сателитния сигнал, като в конкретния случай тези разходи са били с нулев размер. Едновременно с това този орган определя условията, при които посоченото право е могло да бъде упражнявано от ORF. Двете страни обжалват това решение пред Bundeskommunikationssenat.

В своя акт за отправяне на преюдициалното запитване във връзка с допустимостта последният се позовава на преюдициалното запитване, по което е произнесено Решение от 18 октомври 2007 г. по дело Österreichischer Rundfunk (C‑195/06, Сборник, стр. I‑8817), и преценява, че в конкретния случай той също трябва да бъде разглеждан като юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС, като се има предвид, че нормите за компетентност, които се прилагат по настоящото дело и по това, по което е постановено посоченото съдебно решение, са едни и същи.

По същество Bundeskommunikationssenat преценява, че правото на изготвяне на кратки новинарски репортажи съставлява намеса в упражняването на правото на собственост, така както то е предвидено в член 17 от Хартата, на телевизионния оператор, който е придобил по силата на договор изключителните права за излъчване на събития от значителен обществен интерес (наричан „носителят на изключителни права на телевизионно излъчване“).

Що се отнася по-конкретно до член 52, параграф 1 от Хартата, Bundeskommunikationssenat си задава въпроса дали разпоредба от директива, която възпрепятства властите на държава членка да предвидят обезщетение, имащо за цел да компенсира посочената намеса в правото на собственост, е в съответствие с принципа на пропорционалност. Той счита, че член 15, параграф 6 от Директива 2010/13, който предвижда, че държавите членки са длъжни да определят реда и условията във връзка с правото на изготвяне на кратки новинарски репортажи, не би могъл да компенсира такава намеса. Bundeskommunikationssenat преценява, че е необходимо, по-конкретно от гледна точка на принципа на пропорционалност, да се приеме норма, която да позволи да се отчитат обстоятелствата във всеки конкретен случай, и по-конкретно предметът на изключителните права за телевизионно излъчване, както и сумата, платена от притежателя за придобиването на тези права, с цел да се определи подходяща финансова компенсация.

Според Bundeskommunikationssenat член 15 от Директива 2010/13 се оказва особено спорен, когато изключителното право е придобито преди влизането в сила на тази разпоредба, а искането за предоставяне на право за изготвяне на кратки новинарски репортажи е подадено след влизането в сила на националната разпоредба, с която се транспонира същият този член 15.

В този контекст Bundeskommunikationssenat посочва решения на Bundesverfassungsgericht (Федерален конституционен съд) (Германия) и на Verfassungsgerichtshof (Конституционен съд) (Австрия), съгласно които безвъзмездното предоставяне на правото да се изготвят кратки новинарски репортажи е непропорционално и поради това нарушава свободата на упражняване на занятие по смисъла на член 12 от Основния закон на Германия (Grundgesetz), както и правото на собственост по смисъла на член 5 от австрийския Основен закон за общите права на гражданите (Staatsgrundgesetz über die allgemeinen Rechte der Staatsbürger) и на член 1 от Първия допълнителен протокол към европейската Конвенция за правата на човека и основните свободи, подписан в Париж на 20 март 1952 г. (наричан по-нататък „Допълнителният протокол“).

При тези условия Bundeskommunikationssenat решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Съвместим ли е член 15, параграф 6 от [Директива 2010/13]) с членове 16 и 17 от [Хартата], както и с член 1 от Допълнителния протокол

 Решението на съда:

При разглеждането на преюдициалния въпрос не се установяват обстоятелства, които могат да засегнат валидността на член 15, параграф 6 от Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 година за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (Директива за аудио-визуалните медийни услуги).

English version

The European Court ruled in the case C-283/11 Sky Österreich GmbH / Österreichischer Rundfunk (ORF).
It concerns the possibility broadcasters to use short news reports of football matches transmitted by other broadcasters. 

As we know most jurisdictions around the world, including in Europe, provide opportunities for fair use of copyrighted works under certain conditions. One of these conditions concerns the ability to broadcast short news reports from public events.

In the particular case:

Sky has been authorised by KommAustria to broadcast via satellite the coded digital television programme ‘Sky Sport Austria’. By a contract of 21 August 2009, Sky acquired exclusive rights to broadcast Europa League matches in the 2009/2010 to 2011/2012 seasons in Austrian territory. Sky states that it spends several million euros each year on the licence and production costs.

On 11 September 2009, Sky and ORF entered into an agreement granting ORF the right to produce short news reports and providing for the payment of EUR 700 per minute for such reports. As regards that remuneration, the parties limited the duration of the validity of the agreement to the entry into force of the amendment to Article 5 of the Federal Law on the Exercise of Exclusive Broadcasting Rights, namely 1 October 2010.

At the request of ORF, made in November 2010, KommAustria decided that Sky was required, as the holder of exclusive broadcasting rights, to grant ORF the right to produce short news reports, but was not entitled to demand remuneration greater than the additional costs directly incurred in providing access to the satellite signal, which were non‑existent in this case. At the same time, it determined the conditions under which ORF could exercise that right. Both parties appealed against that decision before the Bundeskommunikationssenat.

In its order for reference, the Bundeskommunikationssenat refers, in so far as concerns the admissibility of the request for a preliminary ruling, to the judgment in Case C‑195/06 Österreichischer Rundfunk [2007] ECR I‑8817, and considers that it should also be regarded, in the present case, as a court or tribunal within the meaning of Article 267 TFEU, given that the same rules of jurisdiction apply in the present case as in the case which gave rise to that judgment.

On the substance, the Bundeskommunikationssenat considers that the right to produce short news reports constitutes an interference with the right to property, as laid down in Article 17 of the Charter, of the broadcaster which has acquired, on a contractual basis, broadcasting rights relating to an event of high interest to the public on an exclusive basis (‘the holder of exclusive broadcasting rights’).

Referring, in particular, to Article 52(1) of the Charter, the Bundeskommunikationssenat questions whether a provision of a directive which prevents the authorities of a Member State from providing for compensation for such an interference with the right to property is consistent with the principle of proportionality. It considers that the fact that Article 15(6) of Directive 2010/13 provides that the Member States are required to define the modalities and conditions relating to the right to produce short news reports cannot make up for such an inference. The Bundeskommunikationssenat considers that, in the light, in particular, of the principle of proportionality, it is necessary to adopt a rule allowing account to be taken of the circumstances of the case and, in particular, the subject-matter of the exclusive broadcasting rights and the amount paid by the holder to acquire those rights in order to calculate appropriate compensation.

According to the Bundeskommunikationssenat, Article 15 of Directive 2010/13 is particularly contestable where exclusive broadcasting rights were acquired prior to the entry into force of that directive, whereas the application for the right to make short news reports was made after the entry into force of the national provision transposing Article 15 of the directive.

In that context, the Bundeskommunikationssenat refers to decisions of the Bundesverfassungsgericht (German Federal Constitutional Court) and of the Verfassungsgerichtshof (Austrian Constitutional Court) in which it has been considered that the granting of a right to make short news reports free of charge is disproportionate and, as a result, infringes professional freedom, within the meaning of Article 12 of the German Basic Law (Grundgesetz), and the right to property, within the meaning of Article 5 of the Austrian Basic Law on the general rights of citizens (Staatsgrundgesetz über die allgemeinen Rechte der Staatsbürger) and Article 1 of Additional Protocol No 1 to the European Convention for the Protection of Human Rights and Fundamental Freedoms, signed in Paris on 20 March 1952 (‘the Additional Protocol’).

In those circumstances, the Bundeskommunikationssenat decided to stay the proceedings and to refer the following question to the Court of Justice for a preliminary ruling:

‘Is Article 15(6) of [Directive 2010/13] compatible with Articles 16 and 17 of the Charter ... and with Article 1 of [the Additional] Protoco

 The Court decision:

Consideration of the question raised has not disclosed any factor of such a kind as to affect the validity of Article 15(6) of Directive 2010/13/EU of the European Parliament and of the Council of 10 March 2010 on the coordination of certain provisions laid down by law, regulation or administrative action in Member States concerning the provision of audiovisual media services (Audiovisual Media Services Directive).