Информация от КЗК:
Комисията за защита на конкуренцията прие насоки относно обмена на информация между конкуренти. С тях КЗК цели да даде повече яснота на предприятията и на техните сдружения относно същността, формите и ефекта от обмена на информация от гледна точка на правото на конкуренцията. Към насоките е приложен и списък (т.нар. „black list“) с конкретни примери за забранен обмен на информация, представляващ нарушение по чл. 15 от ЗЗК или чл.101от Договора за функционирането на ЕС.
В документа са очертани основните характеристики на най-често обменяната информация, белезите на забранения обмен на информация и особеностите на пазара, при които обменът на информация между конкуренти може да доведе до нарушаване или ограничаване на конкуренцията. Като информация, чиито обмен може да се счита за забранен, е посочена стратегическата или чувствителната търговска информация, която може да бъде свързана с цени (прилагани цени, отстъпки, увеличения, намаления, формули и модели за ценообразуване), клиенти или потребители, производствени разходи, капацитет, произведени количества, реализирани обороти, приходи от продажби, качество на продукция, маркетингови планове, поети рискове, инвестиции, технологии, нововъведения и други.
Комисията сочи още, че дори и да е налице публична достъпност до определени данни (напр. информация, публикувана от секторни регулаторни органи при осъществяване на определени надзорни функции на съответния пазар), то това не изключва съществуването на забранен обмен на информация, която няма самостоятелно значение, а само доразвива или пояснява публично достъпната. Допълнително обменените данни, използвани заедно с публичната информация, могат да представляват като цяло стратегическа търговска информация, чийто обмен между конкуренти може да се счете за забранено поведение.
КЗК разглежда подробно особеностите на забранения обмен на информация, като пазарно покритие, честота, публичност и др., пазарните характеристики, които го благоприятстват, както и условията за освобождаването му от забраната.
В Насоките са посочени конкретни примери на забранен обмен на информация, установени в практиката на Комисията за защита на конкуренцията, Европейската комисия и други национални органи по конкуренция на държавите членки на Европейския съюз.
English version
Комисията за защита на конкуренцията прие насоки относно обмена на информация между конкуренти. С тях КЗК цели да даде повече яснота на предприятията и на техните сдружения относно същността, формите и ефекта от обмена на информация от гледна точка на правото на конкуренцията. Към насоките е приложен и списък (т.нар. „black list“) с конкретни примери за забранен обмен на информация, представляващ нарушение по чл. 15 от ЗЗК или чл.101от Договора за функционирането на ЕС.
В документа са очертани основните характеристики на най-често обменяната информация, белезите на забранения обмен на информация и особеностите на пазара, при които обменът на информация между конкуренти може да доведе до нарушаване или ограничаване на конкуренцията. Като информация, чиито обмен може да се счита за забранен, е посочена стратегическата или чувствителната търговска информация, която може да бъде свързана с цени (прилагани цени, отстъпки, увеличения, намаления, формули и модели за ценообразуване), клиенти или потребители, производствени разходи, капацитет, произведени количества, реализирани обороти, приходи от продажби, качество на продукция, маркетингови планове, поети рискове, инвестиции, технологии, нововъведения и други.
Комисията сочи още, че дори и да е налице публична достъпност до определени данни (напр. информация, публикувана от секторни регулаторни органи при осъществяване на определени надзорни функции на съответния пазар), то това не изключва съществуването на забранен обмен на информация, която няма самостоятелно значение, а само доразвива или пояснява публично достъпната. Допълнително обменените данни, използвани заедно с публичната информация, могат да представляват като цяло стратегическа търговска информация, чийто обмен между конкуренти може да се счете за забранено поведение.
КЗК разглежда подробно особеностите на забранения обмен на информация, като пазарно покритие, честота, публичност и др., пазарните характеристики, които го благоприятстват, както и условията за освобождаването му от забраната.
В Насоките са посочени конкретни примери на забранен обмен на информация, установени в практиката на Комисията за защита на конкуренцията, Европейската комисия и други национални органи по конкуренция на държавите членки на Европейския съюз.
English version
The Commission on Protection of Competition adopted guidelines about the exchange of information between competitors. The guidelines are designed to give greater clearance to undertakings and associations of undertakings about the nature, forms and effect of the information sharing from the point of view of the competition law. Part of the guidelines is the so called „black list“. It gives particular examples for the prohibited exchange of information, considered as an infringement under article 15 of the Law on Protection of Competition and article 101 of the Treaty on the Functioning of the European Union (TFEU).
The guidelines outline the basic characteristics of the most frequently exchanged information between competitors on a given market, which is likely to restrict competition on it. Exchange of information that can be qualified as sensitive or strategic commercial information is usually treated as restricting the competition. This is the information related to prices, volumes of sales, marketing strategies, production quality, investments and technologies etc. Any exchange of such between competitors is regarded as constituting a per se infringement to article 15 LPC/101 TFEU even if it has not yet produced its anticompetitive result on the market.
The guidelines outline the basic characteristics of the most frequently exchanged information between competitors on a given market, which is likely to restrict competition on it. Exchange of information that can be qualified as sensitive or strategic commercial information is usually treated as restricting the competition. This is the information related to prices, volumes of sales, marketing strategies, production quality, investments and technologies etc. Any exchange of such between competitors is regarded as constituting a per se infringement to article 15 LPC/101 TFEU even if it has not yet produced its anticompetitive result on the market.
