сряда, 31 октомври 2012 г.

Защита на бази данни в Европа - важно решение на Европейския съд - Protection of databases in Europe - an important decision of the European Court

Европейският съд излезе с решение по дело C‑173/11 между   Football Dataco Ltd, Scottish Premier League Ltd, Scottish Football League, PA Sport UK Ltd и  Sportradar GmbH, Sportradar AG.
Предисторията е следната:
Football Dataco и др. отговарят за организацията на английските и на шотландските първенства по футбол. На Football Dataco Ltd е възложено създаването и управлението на свързаните с тези първенства данни и права на интелектуална собственост. Football Dataco и др. твърдят, че съгласно правото на Обединеното кралство притежават право sui generis върху базата данни, наречена „Football Live“.
Football Live е компилация от данни в реално време за футболни срещи (промени в резултатите, имена на голмайсторите, време и име на наказан с жълт или червен картон играч, евентуални дузпи, смени на играчи по време на срещата). Данните се събират главно от бивши професионални футболни играчи, наети за целта от Football Dataco и др. на хонорар, които присъстват на съответните срещи. Последните твърдят, че за придобиването и/или проверката на събраните данни се правят съществени инвестиции и че освен това създаването на базата данни изисква значителни умения, усилия, преценка и/или интелектуален принос.
Sportradar GmbH е германско дружество, което предава в реално време по интернет резултатите и други статистически данни, свързани по-специално с футболните срещи от английското първенство. Услугата се нарича „Sport Live Data“. Дружеството има уебсайт — betradar.com. Организиращите спортни залагания дружества, които са клиенти на Sportradar GmbH, сключват договори с швейцарското холдингово дружество Sportradar AG, което е дружество майка на Sportradar GmbH. Сред тези клиенти са дружеството bet365, установено съгласно правото на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, както и дружеството Stan James, установено в Гибралтар, които организират спортни залагания, предназначени за пазара на посочената държава членка. На уебсайта на всяко едно от тези две дружества има електронна препратка към betradar.com. Когато потребител на интернет активира опцията „Live Score“, данните се показват според случая под надпис „bet365“ или „Stan James“. Въз основа на това запитващата юрисдикция заключава, че потребителите в Обединеното кралство са важна целева група за Sportradar.
На 23 април 2010 г. Football Dataco и др. сезират High Court of Justice (England and Wales), Chancery Division, като искат по-специално Sportradar да бъде осъдено да обезщети вредите, свързани с нарушаване на правото им sui generis. На 9 юли 2010 г. Sportradar оспорва компетентността на посочената юрисдикция да разгледа спора.
На 14 юли 2010 г. Sportradar GmbH сезира Landgericht Gera (Германия) с искане да се установи, че с действията си по никакъв начин не е нарушило право на интелектуална собственост на Football Dataco и др.
С решение от 17 ноември 2010 г. High Court of Justice приема, че е компетентен да се произнесе по иска, предявен от Football Dataco и др., в частта му относно съвместната (солидарна) отговорност на Sportradar и на клиентите му, използващи неговия уебсайт в Обединеното кралство, за нарушение на правото sui generis на Football Dataco и др. поради извличане и/или повторно използване [на данни]. Посочената юрисдикция обаче счита, че не е компетентна да разгледа иска на Football Dataco и др. в частта му относно главната отговорност на Sportradar за посоченото нарушение.
Както Football Dataco и др., така и Sportradar обжалват решението пред Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division).
Football Dataco и др. поддържат, че Sportradar извлича данните, като ги копира върху сървъра си от Football Live и след това ги предава на потребителите в Обединеното кралство, активирали опцията „Live Score“. Според Football Dataco и др. следва да се счита, че съгласно теорията на „предаването“ или на „съобщаването“ разглежданите в делото по главното производство действия се извършват не само в държавата членка, от която данните се изпращат от Sportradar, но и в държавата членка, в която се намират техните адресати, а именно в случая Обединеното кралство.
Sportradar твърди, че данните, съдържащи се на уебсайта betradar.com, се генерират сами. Sportradar добавя, че съгласно „емисионната“ теория предаването на данни се извършва само на мястото на произхода им, поради което разглеждането на нарушенията, в които е обвинявано, не е от компетентността на юрисдикциите на Обединеното кралство.
При тези условия Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Когато лице въвежда данни от база данни под закрилата на особеното [sui generis] право по Директива 96/9/ЕО […] на своя уебсървър, който се намира в държава членка А, и в отговор на заявки от потребител в друга държава членка Б уебсървърът изпраща тези данни в компютъра на потребителя, в чиято памет те се съхраняват и се визуализират на екрана му,
a)      изпращането на данните представлява ли „извличане“ или „повторно използване“ от това лице?
б)      налице ли е извличане и/или повторно използване от това лице
i)      само в държавата членка A;
ii)      само в държавата членка Б или
iii)      и в държавата членка А, и в държавата членка Б?“.



Решението на Съда е:

Член 7 от Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 1996 година за правна закрила на базите данни трябва да се тълкува в смисъл, че изпращането от лице чрез уебсървър, който се намира в държава членка A, на предварително изтеглени от това лице данни от база данни, закриляна от правото sui generis по силата на посочената директива, на компютъра на друго лице, установено в държава членка Б, по искане на последното с цел съхраняването им в паметта на този компютър и визуализирането им на екрана му, представлява „повторно използване“ на посочените данни от изпратилото ги лице. Следва да се счита, че повторното използване е извършено поне в държава членка Б, ако съществуват данни, позволяващи да се заключи, че то е следствие от намерението на извършителя му да се насочи към установените в нея потребители — обстоятелство, което националната юрисдикция следва да прецени.

Пълният текст на решението може да откриете тук.

English version

The European Court ruled in Case C-173/11 between Football Dataco Ltd, Scottish Premier League Ltd, Scottish Football League, PA Sport UK Ltd and Sportradar GmbH, Sportradar AG. 
The background is as follows:
Football Dataco and Others are responsible for organising football competitions in England and Scotland. Football Dataco Ltd manages the creation and exploitation of the data and intellectual property rights relating to those competitions. Football Dataco and Others claim to have, under United Kingdom law, a sui generis right in the ‘Football Live’ database.
Football Live is a compilation of data about football matches in progress (goals and goalscorers, yellow and red cards and which players were given them and when, penalties and substitutions). The data is said to be collected mainly by ex-professional footballers who work on a freelance basis for Football Dataco and Others and attend the matches for this purpose. Football Dataco and Others submit that the obtaining and/or verification of the data requires substantial investment and that the compilation of the database involves considerable skill, effort, discretion and/or intellectual input.
Sportradar GmbH is a German company which provides results and other statistics relating inter alia to English league matches live via the internet. The service is called ‘Sport Live Data’. The company has a website, betradar.com. Betting companies which are customers of Sportradar GmbH enter into contracts with the Swiss holding company Sportradar AG, which is the parent company of Sportradar GmbH. Those customers include bet365, a company incorporated under the law of the United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland, and Stan James, a company established in Gibraltar, which provide betting services aimed at the United Kingdom market. The websites of both those companies contain a link to betradar.com. When an internet user clicks on the ‘Live Score’ option, the data appears under a reference to ‘bet365’ or ‘Stan James’ as the case may be. The referring court concludes that members of the public in the United Kingdom clearly form an important target for Sportradar.
On 23 April 2010 Football Dataco and Others brought proceedings against Sportradar in the High Court of Justice of England and Wales, Chancery Division, seeking inter alia compensation for damage linked to an infringement by Sportradar of their sui generis right. On 9 July 2010 Sportradar challenged the jurisdiction of the High Court to hear the case.
On 14 July 2010 Sportradar GmbH brought proceedings against Football Dataco and Others in the Landgericht Gera (Regional Court, Gera) (Germany), seeking a negative declaration that its activities do not infringe any intellectual property right held by Football Dataco and Others.
By judgment of 17 November 2010, the High Court of Justice declared that it had jurisdiction to hear the action brought by Football Dataco and Others in so far as it concerned the joint liability of Sportradar and its customers using its website in the United Kingdom for infringement of their sui generis right by acts of extraction and/or re-utilisation. By contrast, it declined jurisdiction over the action brought by Football Dataco and Others in so far as it concerned the primary liability of Sportradar for such an infringement.
Both Football Dataco and Others and Sportradar appealed against that judgment to the Court of Appeal of England and Wales (Civil Division).
Football Dataco and Others submit that Sportradar obtains its data by copying it onto its server from Football Live and then transmits the copied data to the members of the public in the United Kingdom who click on Live Score. In their view, in accordance with the ‘transmission’ or ‘communication’ theory, the acts at issue in the main proceedings must be regarded as taking place not only in the Member State from which the data has been sent by Sportradar but also in the Member State in which the persons receiving those sendings are located, in this case the United Kingdom.
Sportradar submits that the data on the betradar.com website is generated independently. It adds that, in accordance with the ‘emission’ theory, an act of transmission occurs only in the place from which the data is sent, so that the acts which it is said to have committed are not within the jurisdiction of the courts of the United Kingdom.
In those circumstances the Court of Appeal of England and Wales, Civil Division, decided to stay the proceedings and to refer the following question to the Court for a preliminary ruling:
‘Where a party uploads data from a database protected by the sui generis right under Directive 96/9/EC … onto that party’s web server located in Member State A and in response to requests from a user in another Member State B the web server sends such data to the user’s computer so that the data is stored in the memory of that computer and displayed on its screen:
(a)      is the act of sending the data an act of “extraction” or “re-utilisation” by that party?
(b)      does any act of extraction and/or re-utilisation by that party occur
(i)      in A only,
(ii)      in B only; or
(iii) in both A and B?’


The Court decision is:

Article 7 of Directive 96/9/EC of the European Parliament and of the Council of 11 March 1996 on the legal protection of databases must be interpreted as meaning that the sending by one person, by means of a web server located in Member State A, of data previously uploaded by that person from a database protected by the sui generis right under that directive to the computer of another person located in Member State B, at that person’s request, for the purpose of storage in that computer’s memory and display on its screen, constitutes an act of ‘re-utilisation’ of the data by the person sending it. That act takes place, at least, in Member State B, where there is evidence from which it may be concluded that the act discloses an intention on the part of the person performing the act to target members of the public in Member State B, which is for the national court to assess.

The full text of that decision can be found here.