Европейският съд излезе с решение по дело
Т-571/11. Предисторията на делото е следната:
На
24 май 2004 г. Groupe Chez Gerard Restaurants Ltd подава заявка за
регистрация на марка на Общността пред Службата за хармонизация във
вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)
Марката, чиято регистрация се иска, е словният знак
„CLUB GOURMET“.
Стоките
и услугите, за които е поискана регистрация, спадат към класове 16, 21,
29, 30 и 33
На
22 юли 2005 г. жалбоподателят, El Corte Inglés, SA, подава възражение
на основание член 41 от
Регламент № 207/2009 срещу регистрацията на заявената марка за всички
стоки, посочени по-горе.
Възражението първоначално се основава на следните четири по-ранни марки:
– испанска фигуративна марка № 1817328, регистрирана за услуги от клас 35,
– заявка за испанска словна марка № 2229135, обозначаваща стоки от клас 16,
– заявка за испанска словна марка № 2589335, обозначаваща стоки от класове 29, 30, 31, 32, 33 и 34,
– заявка за словна марка на Общността № 3789054, обозначаваща стоки и услуги от класове 29, 30, 31, 32, 33 и 35.
Впоследствие
заявката за марка на Общността № 3789054 е отхвърлена с решение на
втори апелативен състав на СХВП от 17 юли 2006 г. (преписка
R 343/2006‑2), което е окончателно. Впрочем с писма от 24 ноември
2009 г. и от 11 август 2010 г. в рамките на производството пред отдела
по споровете жалбоподателят се отказва да основе възражението си
съответно на заявките за испански марки № 2229135 и № 2589335.
Следователно
възражението вече не се основава на по-ранната испанска фигуративна
марка (наричана по-нататък „по-ранната марка“), възпроизведена по-долу,
регистрирана под № 1817328 за услуги от клас 35, съответстващи на
следното описание: „Рекламно изречение. Прилага се за стоките, защитени с
марки № 1013156 (клас 29), № 1013157 (клас 30), № 1815538 (клас 31),
№ 1815539 (клас 32), № 1013158 (клас 33), № 1815547 (клас 42) „El Corte
Inglés“ (фигуративна марка)“:
В
подкрепа на възражението са изтъкнати основанията, посочени в член 8,
параграф 1, буква б) и член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94
(понастоящем член 8, параграф 1, буква б) и член 8, параграф 5 от
Регламент № 207/2009).
На 3 септември 2010 г. отделът по споровете отхвърля възражението.
На
6 октомври 2010 г. жалбоподателят подава жалба до СХВП на основание
членове 58—64 от Регламент № 207/2009 срещу решението на отдела по
споровете.
С
решение от 28 юли 2011 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“)
първи апелативен състав на СХВП отхвърля жалбата. Той приема
по-конкретно по главното искане, че описанието на услугите, обозначени с
по-ранната марка като представляващи „рекламно изречение“, не позволява
никакво сравнение със стоките, обозначени със заявената марка, тъй като
тя не обозначава нито стока, нито услуга. При условията на
евентуалност, дори да се предположи, че по-ранната марка обозначава
„рекламни услуги“ от клас 35, стоките и услугите, обозначени с
конфликтните марки, са различни. Всъщност стоките, обозначени със
заявената марка, били насочени към средния потребител, докато рекламните
услуги, за които се твърди, че са обозначени с по-ранната марка, били
насочени към кръг от потребители, съставен основно от търговци. На
последно място, конфликтните марки били, от една страна, като цяло
различни във визуално отношение, от друга страна, лишени от сходство във
фонетично отношение, и накрая, с малка близост в концептуално
отношение.
Решението на съда е:
Както
бе констатирано по-горе, обстоятелствата по случая се характеризират,
от една страна, с факта, че нито текстът на описанието на услугите,
обозначени от по-ранната марка, нито индикациите и твърденията на
жалбоподателя в хода на производството пред СХВП показват, че обхватът
на защита на посочената марка се разширява отвъд този стриктен текст. От
друга страна, спецификите на испанското право, позволяващи според
жалбоподателя да се уточни полезно смисълът на посоченото описание на
услугите, не могат, поради процесуални причини, да бъдат взети предвид
от Общия съд. При тези обстоятелства трябва да се констатира, по примера
на апелативния състав, че описанието на услугите, обозначени от
по-ранната марка, както е възпроизведено в точка 8 по-горе, не позволява
те да се сравнят със стоките, обозначени от заявената марка.
При
това положение апелативният състав не е допуснал грешка, като е
направил извода, че възражението трябва да бъде отхвърлено на това
основание.
С
оглед на всичко гореизложено единственото правно основание на
жалбоподателя следва да бъде отхвърлено и оттам — жалбата в нейната
цялост.
English version
The European Court ruled in Case T-571/11. The background of the case is as follows:
On
24 May 2004 Groupe Chez Gerard Restaurants Ltd filed an application for
registration of a Community trade mark at the Office for Harmonisation
in the Internal Market (Trade Marks and Designs)
The mark in respect of which registration was sought is the word sign CLUB GOURMET.
The
goods in respect of which registration was sought, after the
restriction made during the proceedings before OHIM, are in Classes 16,
21, 29, 30, 32 and 33
The Community trade mark application was published in
Community Trade Marks Bulletin No 17/2005 of 25 April 2005.
On
22 July 2005 the applicant, El Corte Inglés, SA, gave notice of
opposition under Article 41 of
Regulation No 207/2009 to registration of the trade mark applied for in
respect of all the goods referred to in paragraph 3 above.
The opposition was initially based on the following four earlier marks:
– the Spanish figurative mark No 1817328, registered for services in Class 35;
– Spanish word mark application No 2229135, designating goods in Class 16;
– Spanish word mark application No 2589335, designating goods in Classes 29, 30, 31, 32, 33 and 34;
– Community word mark application No 3789054, designating goods and services in Classes 29, 30, 31, 32, 33 and 35.
Subsequently,
Community trade mark application No 3789054 was dismissed by decision
of the Second Board of Appeal of 17 July 2006 (Case R 343/2006‑2), which
decision has become final. In addition, by letters of 24 November 2009
and 11 August 2010, in the context of the procedure before the
Opposition Division, the applicant renounced Spanish trade mark
applications Nos 2229135 and 2589335, respectively, as a basis for its
opposition.
Consequently, the opposition is now based only on the earlier Spanish figurative mark No 1817328
registered
for the following services in Class 35: ‘An advertising sentence. It
will be applied to the products covered by the trade marks Nos 1013156
(Class 29), 1013157 (Class 30) and 1815538 (Class 31), 1815539 (Class
32), 1013158 (Class 33), 1815547 (Class 42) “El Corte Inglés”
(figurative)’ (‘the earlier mark’).
The
grounds relied on in support of the opposition were those referred to
in Article 8(1)(b) and (5) of Regulation No 40/94 (now Article 8(1)(b)
and (5) of Regulation No 207/2009).
On 3 September 2010 the Opposition Division rejected the opposition.
On
6 October 2010 the applicant filed a notice of appeal at OHIM, pursuant
to Articles 58 to 64 of Regulation No 207/2009, against the decision of
the Opposition Division.
By
decision of 28 July 2011 (‘the contested decision’) the First Board of
Appeal of OHIM dismissed the appeal. In particular, it found,
principally, that the description of the services designated by the
earlier mark was ‘an advertising sentence’ which did not allow any
comparison with the goods designated by the mark applied for, inasmuch
as it designated neither goods nor a service. In the alternative, even
if the earlier mark were considered to designate ‘advertising services’
in Class 35, the goods and services designated by the marks at issue are
dissimilar. The public targeted by the goods designated by the mark
applied for is the average consumer, whereas that targeted by the
advertising services allegedly designated by the earlier mark is
composed mainly of professionals. Lastly, the marks at issue are, first,
overall visually dissimilar, secondly, they are in no way phonetically
similar and, lastly, there is only a weak degree of conceptual
similarity.
