Европейският съд излезе с решение по дело
C‑479/12, H. Gautzsch Großhandel GmbH & Co. KG срещу Münchener Boulevard Möbel Joseph Duna GmbH, то касае следното:
Страните по главното производство
продават градински мебели. Сред предлаганите от MBM Joseph Duna стоки е и
продаваният в Германия градински павилион с балдахин, чийто дизайн е
създаден от управителя на това дружество през октомври 2004 г. През
2006 г. Gautzsch Großhandel от своя страна започва да продава градински
павилион „Athen“, който се произвежда от установеното в Китай
предприятие Zhengte.
Като
претендира за дизайна си закрила като нерегистриран промишлен дизайн на
Общността, MBM Joseph Duna предявява пред Landgericht Düsseldorf
(Областен съд Дюселдорф) (Германия) иск за нарушение срещу Gautzsch
Großhandel, като иска това дружество да преустанови използването на
посочения павилион, да предаде за унищожаване намиращите се в негова
собственост или владение незаконни изделия, да предостави информация
относно действията си и да плати обезщетение за претърпените в резултат
на тези действия вреди.
В
подкрепа на исканията си MBM Joseph Duna твърди по-специално, че
павилионът „Athen“ е копие на притежавания от него дизайн, включен в
неговата „Брошура с нови изделия — MBM“, която е изпратена на
най-големите търговци на мебели и градински мебели в бранша, както и на
германски сдружения на купувачи на мебели.
Gautzsch
Großhandel оспорва иска, като твърди, че предприятието Zhengte е
разработило самостоятелно павилиона „Athen“ в началото на 2005 г., без
дизайнът на MBM Joseph Duna да му е бил известен. То изтъква, че през
март 2005 г. павилионът е бил представен на европейски клиенти в
изложбените помещения на посоченото предприятие в Китай и модел е бил
изпратен през юни 2005 г. на дружеството Kosmos, установено в Белгия.
Като поддържа, че MBM Joseph Duna е знаело за съществуването на този
модел от септември 2005 г. и за началото на продажбата му през август
2006 г., Gautzsch Großhandel се позовава в своя защита на погасена
давност и изгубване на правото поради неупражняване.
Първоинстанционният
съд установява, че е отпаднало основанието за произнасяне по първото и
второто искане съответно за преустановяване на използването на павилиона
„Athen“ и за предаване на незаконните изделия, тъй като е изтекъл
тригодишният срок за защита на нерегистрирания промишлен дизайн на
Общността. Като се произнася по останалите искания, той разпорежда на
Gautzsch Großhandel да предостави информация за действията си и
установява, че последното е длъжно да плати обезщетение за претърпените в
резултат на тези действия вреди.
Жалбата
на Gautzsch Großhandel срещу това решение е отхвърлена от апелативния
съд, който приема, че предвид член 19, параграф 2 и член 89, параграф 1,
букви а) и г) от Регламент № 6/2002, както и германския Закон за
правната защита на дизайните и моделите, първите две искания поначало са
били основателни и MBM Joseph Duna действително е имало право да получи
поисканата информация и обезщетение за претърпените от него вреди.
В
рамките на производството по ревизионната жалба, подадена от Gautzsch
Großhandel пред запитващата юрисдикция, последната си поставя въпроса, с
оглед на фактите по главното производство, какъв е обхватът на
понятието „общодостъпност“, употребено по-специално в член 7, параграф 1
и член 11, параграф 2 от Регламент № 6/2002, за да определи дали
нерегистрираният промишлен дизайн, за който се търси закрила, е станал
общодостъпен по смисъла на този регламент и дали другият промишлен
дизайн е станал общодостъпен в по-ранен момент.
Освен
това запитващата юрисдикция иска да се установи дали доказването на
нарушението на нерегистрирания промишлен дизайн, както и погасителната
давност и изгубването поради неупражняване, на които ответникът може да
се позове в защита срещу иска за нарушение, се уреждат от правото на
Съюза или от националното право. Тя иска да се установи също така дали
за предявените в рамките на Европейския съюз искове за унищожаване на
незаконните изделия, предоставяне на информация относно действията на
извършителя на нарушението и обезщетение за претърпените в резултат на
тези действия вреди е приложимо националното й право или правото на
държавата членка, в която е извършено нарушението.
При тези обстоятелства Bundesgerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Следва
ли член 11, параграф 2 от Регламент[…] [№ 6/2002] да се тълкува в
смисъл, че даден промишлен дизайн е могъл по разумен начин да стане
известен в редовната стопанска практика на специализираните среди от
съответния сектор, действащи в рамките на Съюза, когато сред търговци са
разпространени изображения на промишления дизайн?
2) Следва
ли член 7, параграф 1, първо изречение от Регламент[…] [№ 6/2002] да се
тълкува в смисъл, че макар да е станал достъпен за трети лица, без
изрично или мълчаливо да е поставяно условие за поверителност, даден
промишлен дизайн не е могъл по разумен начин да стане известен в
редовната стопанска практика на специализираните среди от съответния
сектор, действащи в рамките на Съюза, когато
а) той е станал достъпен само за едно-единствено предприятие от специализираните среди или
б) е изложен в изложбено помещение на предприятие в Китай, което се намира извън обсега на обичайното наблюдение на пазара?
3 a) Следва
ли член 19, параграф 2 от Регламент[…] [№ 6/2002] да се тълкува в
смисъл, че притежателят на нерегистрирания промишлен дизайн носи
тежестта да докаже, че оспорваното използване е резултат от копиране на
защитения промишлен дизайн?
б) При утвърдителен отговор на [третия] въпрос […], буква а):
Обръща
ли се доказателствената тежест или прилагат ли се смекчени изисквания
за доказване за притежателя на нерегистрирания промишлен дизайн, ако
между промишления дизайн и оспорваното използване съществуват съществени
съвпадения?
4 а) Правото
на иск за преустановяване на нарушение на нерегистриран промишлен
дизайн на Общността по член 19, параграф 2 и член 89, параграф 1,
буква а) от Регламент[…] [№ 6/2002] подлежи ли на погасяване по давност
(Verjährung)?
б) При утвърдителен отговор на [четвъртия] въпрос […], буква а):
Погасяването по давност от правото на Съюза ли се урежда и евентуално от коя разпоредба?
5 а) Правото
на иск за преустановяване на нарушение на нерегистриран промишлен
дизайн на Общността по член 19, параграф 2 и член 89, параграф 1,
буква а) от Регламент[…] [№ 6/2002] изгубва ли се поради неупражняване
(Verwirkung)?
б) При утвърдителен отговор на [петия] въпрос […], буква а):
Изгубването поради неупражняване от правото на Съюза ли се урежда и евентуално от коя разпоредба?
6) Следва
ли член 89, параграф 1, буква г) от Регламент[…] [№ 6/2002] да се
тълкува в смисъл, че към предявени в рамките на Съюза искове за
унищожаване, предоставяне на информация и обезщетение за вреди поради
нарушение на нерегистриран промишлен дизайн на Общността се прилага
правото на държавите членки, в които са извършени нарушенията?“.
Решение на съда:
1) Член 11,
параграф 2 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001
година относно промишления дизайн на Общността трябва да се тълкува в
смисъл, че е възможно да се приеме, че в редовната стопанска практика
нерегистриран промишлен дизайн може по разумен начин да стане известен
на специализираните среди от съответния сектор, действащи в рамките на
Европейския съюз, когато сред търговците от съответния сектор са
разпространени изображения на промишления дизайн, като съдът, произнасящ
се по промишлените дизайни на Общността, следва да прецени това с оглед
на обстоятелствата по делото, с което е сезиран.
2) Член 7,
параграф 1, първо изречение от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в
смисъл, че е възможно да се приеме, че макар да е станал достъпен за
трети лица, без изрично или мълчаливо да е поставяно условие за
поверителност, нерегистрираният промишлен дизайн не е могъл по разумен
начин да стане известен в редовната стопанска практика на
специализираните среди от съответния сектор, действащи в рамките на
Европейския съюз, доколкото той е станал достъпен само за
едно-единствено предприятие от посочения сектор или е изложен само в
изложбено помещение на предприятие, което се намира извън територията на
Съюза, като съдът, произнасящ се по промишлените дизайни на Общността,
следва да прецени това с оглед на обстоятелствата по делото, с което е
сезиран.
3) Член 19, параграф 2,
първа алинея от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че
притежателят на защитения промишлен дизайн на Общността носи тежестта да
докаже, че оспорваното използване е резултат от копиране на този
промишлен дизайн. Ако обаче установи, че възлагането на посочения
притежател на тежестта на доказване може да направи невъзможно или
изключително трудно това доказване, произнасящият се по промишлените
дизайни на Общността съд е длъжен, за да гарантира зачитането на
принципа на ефективност, да използва всички процесуални средства, с
които разполага по силата на националното право, за да компенсира това
затруднение, включително при необходимост да приложи вътрешноправните
разпоредби, предвиждащи разместване на тежестта на доказване или
смекчени изисквания за доказване.
4) Погасителната
давност и изгубването поради неупражняване, на които ответникът може да
се позове в защита срещу иска по член 19, параграф 2 и член 89,
параграф 1, буква а) от Регламент № 6/2002, се уреждат от националното
право, което трябва да се прилага, като се спазват принципите на
равностойност и ефективност.
5) Член 89,
параграф 1, буква г) от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в
смисъл, че за исковете за унищожаване на незаконните изделия се прилага
правото, включително международното частно право, на държавата членка, в
която е извършено нарушението или заплахата за нарушение. Съгласно
член 88, параграф 2 от този регламент за исковете за обезщетение за
вредите, настъпили в резултат на действията на извършителя на
нарушението, и за исковете за предоставяне на информация за тези
действия с цел да се определи размерът на вредата се прилага
националното право, включително международното частно право, на
произнасящия се по промишлените дизайни на Общността съд, който е
сезиран с делото.
English version
The European Court ruled in Case C-479/12, H. Gautzsch Großhandel GmbH & Co. KG against Münchener Boulevard Möbel Joseph Duna GmbH, it concerns the following:
It
can be seen from the order for reference that the parties to the main
proceedings trade in garden furniture. MBM Joseph Duna’s product range
includes a canopied gazebo, marketed in Germany, the design for which
was created by the manager of MBM Joseph Duna in the autumn of 2004. For
its part, Gautzsch Großhandel began marketing a gazebo called ‘Athen’
(‘the “Athen” gazebo’) manufactured by Zhengte, an undertaking
established in China, in 2006.
MBM
Joseph Duna brought an action for infringement against Gautzsch
Großhandel before the Landgericht Düsseldorf (Regional Court,
Düsseldorf) (Germany), claiming the protection afforded to unregistered
Community designs for its design and seeking the following orders
against that company: that it cease to use that gazebo; that it
surrender, for purposes of destruction, the infringing products
currently in its possession or ownership; that it disclose information
relating to its activities; and that it be required to pay compensation
for the damage resulting from those activities.
In
support of its action, MBM Joseph Duna claimed, inter alia, that the
‘Athen’ gazebo was a copy of its own design, which, in April and
May 2005, appeared in its ‘MBM-Neuheitenblätter’ (new products
leaflets), which had been distributed to the sector’s largest furniture
and garden furniture retailers and to German furniture-purchasing
associations.
Gautzsch
Großhandel opposed the action, contending that the ‘Athen’ gazebo had
been independently created by Zhengte, which was unaware of MBM Joseph
Duna’s design, at the beginning of 2005. It stated that its gazebo had
been presented to European customers in March 2005 in Zhengte’s
showrooms in China and that a model had been sent to Kosmos, a company
established in Belgium, in June 2005. In its defence, Gautzsch
Großhandel contended that MBM Joseph Duna’s rights had been extinguished
over time (‘extinction of rights over time’) and that the right to
bring an action was time-barred (‘time-barring’), maintaining that MBM
Joseph Duna had been aware of the ‘Athen’ gazebo’s existence since
September 2005 and that it had known that it was being marketed since
August 2006.
The
Landgericht Düsseldorf found that, in view of the expiry of the
three-year protection period for unregistered Community designs, there
was no need to give a ruling on the first two heads of claim, asking for
Gautzsch Großhandel to cease its use of the ‘Athen’ gazebo and to
surrender the infringing products. Ruling on the other heads of claim,
it ordered Gautzsch Großhandel to disclose information relating to its
activities and found that it was obliged to pay financial compensation
for the damage resulting from those activities.
The
appeal brought by Gautzsch Großhandel against that judgment was
dismissed by the appeal court, which held that the first two heads of
claim were, in the light of Articles 19(2) and 89(1)(a) and (d) of
Regulation No 6/2002 and the German legislation on the legal protection
of designs, well founded originally and that MBM Joseph Duna was indeed
entitled to obtain both the information sought and compensation for the
damage it had suffered.
In
the context of the appeal on a point of law brought by Gautzsch
Großhandel before the Bundesgerichtshof (Federal Court of Justice) (‘the
referring court’), that court seeks to ascertain, in view of the facts
before it, the scope of the concept of ‘disclosure’ which appears in,
inter alia, Articles 7(1) and 11(2) of Regulation No 6/2002 for the
purposes of determining whether the unregistered design for which
protection is claimed was made available to the public for the purpose
of that regulation and whether the design on which the opposition is
based was made available to the public at an earlier date.
In
addition, the referring court is uncertain whether proof of
infringement of the unregistered design and the defences of the
extinction of rights over time and that the action was time-barred that
may be raised against the action for infringement are governed by EU law
or whether they are a matter for national law. It is also uncertain
whether the law applicable to claims for destruction of infringing
products, disclosure of information relating to the activities of the
infringing party and compensation for the damage resulting from those
activities is its own national law or the law of the Member State in
which the acts of infringement were committed.
In
those circumstances, the Bundesgerichtshof decided to stay the
proceedings and to refer the following questions to the Court of Justice
for a preliminary ruling:
‘1 Is
Article 11(2) of Regulation … No 6/2002 to be interpreted as meaning
that, in the normal course of business, a design could reasonably have
become known to the circles specialised in the sector concerned,
operating within the European Union, if images of the design were
distributed to traders?
2. Is
the first sentence of Article 7(1) of Regulation … No 6/2002 to be
interpreted as meaning that a design could not reasonably have become
known in the normal course of business to the circles specialised in the
sector concerned, operating within the European Union, even though it
was disclosed to third parties without any explicit or implicit
conditions of confidentiality, if:
(a) it is made available to only one undertaking in the specialised circles,or
(b) it is exhibited in a showroom of an undertaking in China which lies outside the scope of normal market analysis?
3(a) Is
Article 19(2) of Regulation … No 6/2002 to be interpreted as meaning
that the holder of an unregistered Community design bears the burden of
proving that the contested use results from copying the protected
design?
3(b) If Question 3(a) is answered in the affirmative:
Is
the burden of proof reversed or is the burden of proof incumbent on the
holder of the unregistered Community design lightened if there are
material similarities between the design and the contested use?
4(a) Is
the right to obtain an injunction prohibiting further infringement of
an unregistered Community design, provided for in Article 19(2) and
Article 89(1)(a) of Regulation … No 6/2002, extinguished over time?
4(b) If Question 4(a) is answered in the affirmative:
Is such extinction governed by European Union law and, if so, by what provision?
5(a) Is
the right to bring an action seeking an injunction prohibiting further
infringement of an unregistered Community design, provided for in
Article 19(2) and Article 89(1)(a) of Regulation … No 6/2002, subject to
time-barring?
5(b) If Question 5(a) is answered in the affirmative:
Is such time-barring governed by European Union law and, if so, by what provision?
6. Is
Article 89(1)(d) of Regulation … No 6/2002 to be interpreted as meaning
that claims for destruction, disclosure of information and damages by
reason of infringement of an unregistered Community design which are
pursued in relation to the entirety of the European Union are subject to
the law of the Member States in which the acts of infringement are
committed?’
The Court's decision:
1. On a
proper construction of Article 11(2) of Council Regulation (EC) No
6/2002 of 12 December 2001 on Community designs, it is possible that an
unregistered design may reasonably have become known in the normal
course of business to the circles specialised in the sector concerned,
operating within the European Union, if images of the design were
distributed to traders operating in that sector, which it is for the
Community design court to assess, having regard to the circumstances of
the case before it.
2. On a
proper construction of the first sentence of Article 7(1) of Regulation
No 6/2002, it is possible that an unregistered design may not reasonably
have become known in the normal course of business to the circles
specialised in the sector concerned, operating within the European
Union, even though it was disclosed to third parties without any
explicit or implicit conditions of confidentiality, if it has been made
available to only one undertaking in that sector or has been presented
only in the showrooms of an undertaking outside the European Union,
which it is for the Community design court to assess, having regard to
the circumstances of the case before it.
3.On
a proper construction of the first subparagraph of Article 19(2) of
Regulation No 6/2002, the holder of the protected design must bear the
burden of proving that the contested use results from copying that
design. However, if a Community design court finds that the fact of
requiring that holder to prove that the contested use results from
copying that design is likely to make it impossible or excessively
difficult for such evidence to be produced, that court is required, in
order to ensure observance of the principle of effectiveness, to use all
procedures available to it under national law to counter that
difficulty, including, where appropriate, rules of national law which
provide for the burden of proof to be adjusted or lightened.
4.The
defences of the extinction of rights over time and of an action being
time-barred that may be raised against an action brought on the basis of
Articles 19(2) and 89(1)(a) of Regulation No 6/2002 are governed by
national law, which must be applied in a manner that observes the
principles of equivalence and effectiveness.
5.On
a proper construction of Article 89(1)(d) of Regulation No 6/2002,
claims for the destruction of infringing products are governed by the
law of the Member State in which the acts of infringement or threatened
infringement have been committed, including its private international
law. Claims for compensation for damage resulting from the activities of
the person responsible for the acts of infringement or threatened
infringement and for disclosure, in order to determine the extent of
that damage, of information relating to those activities, are governed,
pursuant to Article 88(2) of that regulation, by the national law of the
Community design court hearing the proceedings, including its private
international law
