Честит Световен ден на интелектуалната собстевност

Честит световния ден на интелектуалната собственост.  Таз годишната тема избрана от WIPO по този повод е връзката на културата с дигиталната ера.

Global Innovation Index 2015

WIPO публикува годишният си доклад Global Innovation Index 2015. Според доклада най-иновативните държави в света за 2015 година са: Швейцария, Великобритания, Швеция, Холандия и САЩ. В тази класация България се намира на 39 място в света.

Нивото на иновации е изключително важно за икономическото развитие на държавите, като не случайно най-развитите държави в света са и тези с най-висок иновационнен индекс.

Пълният доклад може да откриете тук.

English version

WIPO published its annual report Global Innovation Index 2015. According to the report the most innovative countries in the world are: Switzerland, United Kingdom, Sweden, the Netherlands and the United States. In this ranking, Bulgaria is 39th in the world.

The level of innovation is crucial for the economic development of every country and because of which it is not accident that the most developed countries in the world are those with the highest innovative index.

The full report can be found here.

Промени в закона за авторското право в Австралия - Amendments in the Copyright Act in Australia

WIPO съобщаза за промени в законодателството за авторско право и сродни права в Австралия. Промените са в сила от 27.06.2015.

Повече информация тук.

English version

WIPO reports about amendments in the Copyright Act in Australia which were entered into force on 27.06.2015.

More information here.

Македония се присъедини към TM View - Macedonia joins TM View

OHIM съобщава новината за присъединяването на Македония към общата база данни за търговски марки TM View.

По този начин нови 30 000 марки се прибавят към базата, която вече предоставя достъп до близо 26 милиона марки в 40 държави.

Повече информация може да откриете тук.

English version

OHIM reports about the accession of Macedonia to TM View database. By this way new 30 000 marks are added to the database, which gives access to approximately 26 million marks in 40 countries.

More information here.

Нова база данни на WIPO - Global Design Database - WIPO's new Global Design Database

WIPO въведе в експлоатация нова база данни. Тя се нарича Global Design Database и дава достъп до заявени и регистрирани промишлени дизайни в различни държави по света.

Повече информация може да откриете тук.

English version

WIPO launched a new database called Global Design Database which offers access to applications and registrations for industrial designs in different countries around the world.

More information can be found here.

Черна гора се присъедини към TM Class - Montenegro joins TM Class

Marques Class 46 съобщава за присъединяването на Патентното ведомство на Черна гора към общата база данни за класификация на стоки и услуги TM Class.

По този начин достъпните езици в базата данни стават 31, с което се улeснява значително заявяването на търговски марки в Европа.

Източник: Marques Class 46 и  Jelena Jankovic (PETOSEVIC's IP News Eastern Europe).

English version

Marques Class 46 reports about accession of Montenegro's Patent Office to the databases for classification of goods and services TM Class. In this way accessible languages in the databases became 31 which significantly facilitates  filling of new trademarks in Europe.

Source: Marques Class 46 and  Jelena Jankovic (PETOSEVIC's IP News Eastern Europe).

Съдебни дела и юрисдикция за авторско право върху фотографии в интернет - решение на Европейския съд

Главният адвокат Cruz Villalón излезе с мнение по дело C-441/13 Pez Hejduk v EnergieAgentur.NRW GmbH. Делото касае следното:

Г‑жа Hejduk е професионален фотограф, специализиран в архитектурната фотография, с постоянно местожителство в Австрия. В професионалната си кариера г‑жа Hejduk е работила върху няколко фотографски работи, посветени на работата на австрийския архитект Georg W. Reinberg.

На 16 септември 2004 г. в рамките на симпозиум, организиран от предприятието EnergieAgentur със седалище в Германия, г‑н Reinberg дава конференция, за целите на която използва няколко от фотографиите на г‑жа Hejduk, на които са възпроизведени негови работи. По делото е установено, че представянето и използването на тези фотографии е станало с предварителното съгласие на авторката.

EnergieAgentur, притежател на интернет страницата www.energieregion.nrw.de, което е отговорно за съдържанието на същата, публикува на уеб страницата си посочените по-горе фотографии на г‑жа Hejduk. Фотографиите са били общодостъпни с възможност за директното им сваляне от интернет страницата, като г‑жа Hejduk в нито един момент не е предоставяла съгласието си за това.

След като узнава за това, г‑жа Hejduk завежда иск срещу EnergieAgentur пред Handelsgericht Wien — запитващата юрисдикция. Ищцата иска ответникът да бъде осъден да и заплати сумата от 4 050 EUR като обезщетение за претърпени вреди, считано от 2004 г., както и да заплати разходите за разгласяване на съдебното решение.

EnergieAgentur предявява възражение за липса на компетентност, основано на обстоятелството, че Handelsgericht Wien не разполага с международна компетентност. Според ответника, тъй като неговото седалище е в Düsseldorf, а интернет страницата му използва домейн от първо национално ниво — „.de“ — компетентни да разгледат делото са германските съдилища.

След обсъждане на предоставените от страните в главното производство доводи, Handelsgericht Wien решава да отправи преюдициално запитване до Съда със следното съдържание:

„Когато спорът се отнася до нарушение на права, сродни на авторското право, извършено чрез предоставяне на достъп до фотография на дадена уеб страница, която се поддържа от домейн от първо ниво в различна държава членка от тази, в която пребивава носителят на права, трябва ли член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела да се тълкува в смисъл, че предоставя компетентност само:

–        на тази държава членка, в която е седалището на предполагаемия нарушител, или

–        на тази държава членка/тези държави членки, към която/които е насочена уеб страницата с оглед на нейното съдържание?“.

Писмени становища представят страните в главното производство, правителствата на Чешката република, на Португалската република, на Конфедерация Швейцария, както и Европейската комисия.

Мнението на Cruz Villalón е:

 „Член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела следва да се тълкува в смисъл, че при спор, свързан с нарушаване на права, сродни на авторски права в интернет, в резултат на което настъпва „делокализирана“ вреда, чието териториално местонахождение не може да бъде установено посредством надеждни критерии за доказване, компетентни са съдилищата, на територията на които е настъпило вредоносното събитие“.

Песента на Шакира "Loca" нарушава авторски права - Shakira's song "Loca" violates copyright

Съд в Ню Йорк взе решение с което определя песента на Шакира "Loca", като нарушаваща авторски права. Делото е повдигнато от Mayimba Music, Inc, която притежава правата върху песента ‘loca con su tiguere’ на композитора Ramon Arias Vasquez, написана през 1998 година.

Mayimba Music, Inc обвинява Sony Corp of America, Sony Music Entertainment, Sony/ATV Latin Music Publishing LLC, Sony/ATV Discos Music Publishing LLC, и Sony/ATV Tunes LLC, които продуцират песента на Шакира, в плагиатство.

Според решението на съда песента "Loca" включва в състава си елементи от по-ранната песен ‘loca con su tiguere’.

Подобен казус имаше и с песента ‘waka,waka’, която беше химн на световното първенство в Южна Африка през 2010. Тогава спорът беше решен извън съда.

информация на IP Tango.

English version

The Court in New York decided that the Shakira's song "Loca" violates copyright. The case was brought by Mayimba Music, Inc, which owns the rights to the song 'loca con su tiguere' by the composer Ramon Arias Vasquez, written in 1998.  

Mayimba Music, Inc accused Sony Corp of America, Sony Music Entertainment, Sony / ATV Latin Music Publishing LLC, Sony / ATV Discos Music Publishing LLC, and Sony / ATV Tunes LLC, which produced the Shakira song, for plagiarism.  

The Court ruled the song "Loca" incorporated elements of the earlier song 'loca con su tiguere'.  

There was a similar case with the song 'waka, waka', which was the anthem of the World Cup in South Africa in 2010 then the dispute was settled out of the Court.  

information to IP Tango.

Важни новини - промени в законодателството по търговски марки на Канада - Breaking news - important changes on Canadian trademark law

Патентното ведомство на Канада съобщава изключително важни новини за съществени промени в законодателството по търговски марки на страната.

Канада планира да подпише три важни международни споразумения касаещи търговските марки, а именно Мадридският протокол, Ницката класификация и споразумението от Сингапур.

Както е известно, единственият начин за регистрация на марки в Канада от чуждестранни лица е единствено по национален ред, тъй като до момента страната не беше част от мадридската система.

Все още не е известно със сигурност от кога ще влязат промените в законодателството.

English version

The Patent Office of Canada reports very important news for major changes in the law on trade marks in the country. Canada plans to sign three important international agreements relating to trade marks, namely the Madrid Protocol, the Nice classification and Singapore agreement.

As it is known, the only way for registration of trademarks in Canada by foreign entities is through national applications, as the country is not part of the Madrid system.  

It is still not known for sure when these changes will come into force. 

Важно решение на Европейският съд относно нерегистриран дизайн - An important decision of the European Court on unregistered design

Европейският съд излезе с решение по дело № C‑345/13, Karen Millen Fashions Ltd срещу Dunnes Stores, Dunnes Stores (Limerick) Ltd. Делото касае следното:

KMF е дружество по английското право, което произвежда и продава дамско облекло.

Dunnes е голяма група за търговия на дребно със значителна тежест в Ирландия, което продава и дамско облекло.

През 2005 г. KMF разработва дизайна и пуска в продажба в Ирландия раирана риза във варианти в синьо и в сиво-кафяво с черна трикотажна блуза над нея (наричани по-нататък „облеклата на KMF“).

Представители на Dunnes купуват мостри от облеклата на KMF от един от обектите на това дружество в Ирландия. Впоследствие Dunnes организира производството на тези облекла, като поръчва копирането им извън Ирландия, и в края на 2006 г. пуска в продажба копираните облекла в ирландските си магазини.

На 2 януари 2007 г. KMF подава жалба пред High Court с твърдението, че притежава нерегистриран промишлен дизайн на Общността за посочените облекла, и по-специално иска да се наложи забрана на Dunnes да използва този дизайн, а също така иска да получи обезщетение.

High Court уважава жалбата.

Dunnes обжалва решението на High Court пред Supreme Court.

Supreme Court посочва, че Dunnes не оспорва копирането на облеклата на KMF, и приема, че нерегистрираният промишлен дизайн на Общността, за чийто притежател се обявява KMF, е нов.

От акта за преюдициално запитване обаче е видно, че Dunnes оспорва притежаването от KMF на нерегистриран промишлен дизайн на Общността за всяко от неговите облекла на основание, че от една страна, те не са оригинални по смисъла на Регламент № 6/2002, и от друга страна, този регламент налагал на KMF да докаже всъщност, че тези облекла са оригинални.

При това положение Supreme Court решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) С оглед на оригиналността на промишлен дизайн, за който се твърди, че подлежи на закрила като нерегистриран промишлен дизайн на Общността по смисъла на Регламент [№ 6/2002], следва ли общото впечатление, което той създава у информирания потребител по смисъла на член 6 от този регламент, да се разглежда с оглед на това дали то се различава от общото впечатление, което се създава у такъв потребител от:

a) всеки отделен промишлен дизайн, който преди това е бил публично разгласен, или

б) съчетание на известни дизайнерски елементи от няколко такива по-ранни промишлени дизайни?

2) Съдът, произнасящ се по промишлени дизайни на Общността, задължен ли е да счита нерегистриран промишлен дизайн на Общността за действителен по смисъла на член 85, параграф 2 от Регламент [№ 6/2002], когато притежателят на промишления дизайн само посочва с какво неговият промишлен дизайн на Общността е оригинален, или пък притежателят на промишления дизайн е задължен да докаже, че промишленият дизайн се отличава с оригиналност в съответствие с член 6 от този регламент?“.

Решението на съда:

1)  Член 6 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че за да се приеме наличието на оригиналност на даден дизайн, общото впечатление, което той създава у информирания потребител, следва да бъде различно от общото впечатление, което се създава у такъв потребител не от съчетанието на изолирани елементи от множество по-ранни промишлени дизайни, а от един или повече по-ранни дизайни, взети поотделно.

2) Член 85, параграф 2 от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че за да може съд, произнасящ се по промишлени дизайни на Общността, да приеме нерегистриран промишлен дизайн на Общността за действителен, притежателят на този дизайн не е длъжен да докаже, че той се отличава с оригиналност по смисъла на член 6 от Регламента, а само трябва да посочи с какво този промишлен дизайн е оригинален, тоест да посочи елемента или елементите от промишления дизайн, които според него му придават оригиналност.

English version

The European Court ruled in Case № C-345/13, Karen Millen Fashions Ltd v Dunnes Stores, Dunnes Stores (Limerick) Ltd. The case concerns the following:

KMF is a company incorporated under the law of England and Wales which carries on the business of producing and selling women’s clothing.

Dunnes is a substantial retailing group in Ireland which, among other things, sells women’s clothing.

In 2005 KMF designed and placed on sale in Ireland a striped shirt (in a blue and a stone brown version) and a black knit top (‘the KMF garments’).

Examples of the KMF garments were purchased by representatives of Dunnes from one of KMF’s Irish outlets. Dunnes subsequently had copies of the garments manufactured outside Ireland and put them on sale in its Irish stores in late 2006.

Asserting itself to be the holder of unregistered Community designs relating to the garments, on 2 January 2007, KMF commenced proceedings in the High Court in which it claimed, inter alia, injunctions restraining Dunnes from using the designs, and damages.

 The High Court upheld that action.

 Dunnes brought an appeal against the judgment of the High Court before the Supreme Court.

That court states that Dunnes does not dispute that it copied the KMF garments and acknowledges that the unregistered Community designs of which KMF claims to be the holder are new designs.

However, it is clear from the order for reference that Dunnes disputes that KMF is the holder of an unregistered Community design for each of the KMF garments on the grounds, first, that the garments do not have individual character within the meaning of Regulation No 6/2002 and, secondly, that that regulation requires KMF to prove, as a matter of fact, that the garments have individual character.

 It was in those circumstances that the Supreme Court decided to stay the proceedings and to refer two questions to the Court for a preliminary ruling:

‘1.  In consideration of the individual character of a design which is claimed to be entitled to be protected as an unregistered Community design for the purposes of [Regulation No 6/2002], is the overall impression it produces on the informed user, within the meaning of Article 6 of that Regulation, to be considered by reference to whether it differs from the overall impression produced on such a user by:

(a)   any individual design which has previously been made available to the public, or

(b)  any combination of known design features from more than one such earlier design?

2.  Is a Community design court obliged to treat an unregistered Community design as valid for the purposes of Article 85(2) of [Regulation No 6/2002] where the right holder merely indicates what constitutes the individual character of the design or is the right holder obliged to prove that the design has individual character in accordance with Article 6 of that Regulation?’

The Court's decision:

1. Article 6 of Council Regulation (EC) No 6/2002 of 12 December 2001 on Community designs is to be interpreted as meaning that, in order for a design to be considered to have individual character, the overall impression which that design produces on the informed user must be different from that produced on such a user not by a combination of features taken in isolation and drawn from a number of earlier designs, but by one or more earlier designs, taken individually.

2. Article 85(2) of Regulation No 6/2002 must be interpreted as meaning that, in order for a Community design court to treat an unregistered Community design as valid, the right holder of that design is not required to prove that it has individual character within the meaning of Article 6 of that regulation, but need only indicate what constitutes the individual character of that design, that is to say, indicates what, in his view, are the element or elements of the design concerned which give it its individual characte

BORN и Европейския съд - BORN and The European Court

Европейският съд излезе с решение по дело  T-401/12. То касае опит на Robert Klinger OHG да регистрира европейска марка JUNGBORN за класове 29, 30 и 32.
Срещу тази марка е подадена опозиция от Develey Holding GmbH&co на основата на по-ранна немска марка BORN за същите класове.
OHIM приема, че има наличие между така посочените марки, което може да създаде объркване сред потребителите имайки предвид и идентичните стоки в посочените класове.
За релевантния потребител в Германия първата част от марката JUNG би се асоциирала с думата млад. Втората част от думата BORN няма конкретно значение на немски. Поради това тази дума има обособено съществено значение при цялостното възприемане на марката, което може да създаде объркване в потребителите вземайки предвид по-ранната марка за идентичните стоки.

Съдът потвърждава това решение.
информация на Marques Class 46.

English version

The European Court ruled in Case T-401/12. It is about the attempt of Robert Klinger OHG to register an European trademark JUNGBORN for Classes 29, 30 and 32.Against this mark was filled an opposition by Develey Holding GmbH & co based on an earlier German mark BORN for the same classes.OHIM accepted that there was similarity between both marks, which can creates confusion among consumers given the identical goods.For the relevant consumer in Germany the first part of the contested mark JUNG would associate with the word young. The second part BORN has no specific meaning in German. Therefore, this word has a separate essential meaning in the overall perception of the mark, which can create confusion in consumers taking into account the earlier trademark and the identical goods. 

The Court upheld that decision.

 information on Marques Class 46.

Flexi не може да бъде марка в Европа за определени стоки - Flexi can not be a trademark in Europe for certain goods

Европейският съд излезе с решение по дело T-352/12. То касае опит на мексиканската компания Grupo Flexi de León, СА да регистрира марка на Общността FLEXI за стоките от класове 18 и 25 включително чанти, продукти от кожа, обувки и дрехи.
OHIM отказва регистрацията на марката поради сходството и с думата FLEXIBLE, която е описателна за посочените стоки. Според ведомството FLEXI може да се възприеме, като съкращение от потребителите на думата Flexible.
Съдът потвърждава това решение за отказ на регистрацията на марката.
информация Marques Class 46.

English version

The European Court ruled in Case T-352/12. It is about the attempt of the Mexican company Grupo Flexi de León, CA to register a Community trade mark FLEXI for goods in Classes 18 and 25 including bags, leather goods, shoes and clothing.
OHIM refused registration of the mark because of the similarity with the word FLEXIBLE, which is descriptive for these goods. According to the Office FLEXI can be seen as an abbreviation of the word Flexible by the consumers .
The Court upheld the decision for refusal of the trademark registration.
information Marques Class 46.

Кога и как интернет доставчиците да блокират достъп до нелегално съдържание? - решение на Европейския съд - When and how ISPs can block access to illegal content? - A decision of the European Court

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑314/12  UPC Telekabel Wien GmbH срещу  Constantin Film Verleih GmbH, Wega Filmproduktionsgesellschaft mbH. 

Делото касае следното:

 Като установяват, че без тяхното съгласие уебсайт предлага изтегляне или гледане под формата на „стрийминг“ на някои произведени от тях филми, Constantin Film и Wega, две дружества в областта на филмопроизводството, сезират съда по реда на обезпечителното производство с цел да бъде издадена на основание член 81, параграф 1a от UrhG съдебна забрана, с която да се задължи UPC Telekabel, доставчик на достъп до интернет, да блокира достъпа на клиентите си до въпросния уебсайт, тъй като без тяхно съгласие този сайт предоставя на публично разположение кинематографични произведения, върху които те притежават право, сродно на авторското право.

12      С определение от 13 май 2011 г. Handelsgericht Wien (Австрия) налага забрана на UPC Telekabel да предоставя на клиентите си достъп до спорния уебсайт, като тази забрана следва по-конкретно да бъде осъществена чрез блокиране на името на домейна и актуалния IP адрес („интернет протокол“) на този сайт, както и всички други негови IP адреси, които може да са известни на това дружество.

13      През юни 2011 г. след намесата на германските полицейски органи срещу неговите оператори спорният уебсайт преустановява дейността си.

14      С определение от 27 октомври 2011 г. Oberlandesgericht Wien [Виенски висш областен съд] (Австрия) като апелативна инстанция изменя частично определението на първоинстанционния съд, тъй като той неправилно е посочил мерките, които UPC Telekabel трябва да приложи, за да се блокира спорният уебсайт и по този начин да се изпълни разпореждането за съдебна забрана. За да стигне до този извод, Oberlandesgericht Wien преценява, че член 81, параграф 1a от UrhG трябва да бъде тълкуван с оглед на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29. След това той приема, че като осигурява достъп на клиентите си до неправомерно поставено онлайн съдържание, UPC Telekabel трябва да бъде разглеждано като посредник, чиито услуги са били използвани за нарушаване на право, сродно на авторското право, така че Constantin Film и Wega имат право да поискат срещу това дружество да се постанови съдебна забрана. Що се отнася обаче до закрилата на авторското право, Oberlandesgericht Wien приема, че UPC Telekabel може да бъде принудено, чрез налагане на задължение за резултат, единствено да забрани на клиентите си достъп до спорния уебсайт, но то трябва да разполага със свобода на избор относно средствата, с които да осигури изпълнението.

15      UPC Telekabel подава ревизионна жалба пред Oberster Gerichtshof [Върховен съд] (Австрия).

16      В подкрепа на жалбата си UPC Telekabel изтъква по-специално, че услугите му не могат да бъдат считани за използвани за нарушаване на авторското право или на сродно на него право по смисъла на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29, тъй като не е поддържал никакви търговски отношения с операторите на спорния уебсайт и не е установено, че собствените му клиенти са действали неправомерно. При всички случаи UPC Telekabel поддържа, че различните мерки за блокиране, които биха могли да се приложат, могат да бъдат технически заобиколени, а някои от тях са прекомерно скъпи.

17      При тези обстоятелства Oberster Gerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 […] да се тълкува в смисъл, че лицето, което без съгласието на носителя на авторските права предоставя закриляни обекти на разположение в интернет [по смисъла на член 3, параграф 2 от Директива 2001/29], използва услугите на [интернет] доставчика на лицата, които посещават тези обекти?

При отрицателен отговор на първия въпрос:

2)      Следва ли да се приеме, че възпроизвеждането за лично ползване [по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29] и възпроизвеждането с преходен или инцидентен характер [по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29] са допустими само когато използваният за тази цел екземпляр на произведението е правомерно възпроизведен, разпространен или предоставен на публично разположение?

Ако отговорът на първия или на втория въпрос е утвърдителен и съответно следва да се наложи съдебна забрана на [интернет] доставчика на основание член 8, параграф 3 от Директива 2001/29:

3)      Съвместимо ли е с правото на Съюза, и по-специално с изискването за претегляне на основните права на заинтересованите лица, на [интернет] доставчика съвсем общо (т.е. без да се посочват конкретни мерки) да се забрани да осигурява на своите клиенти достъп до даден уебсайт, доколкото чрез него се предоставя на разположение съдържание изключително или поне в преобладаваща степен без съгласието на носителите на авторските права, ако интернет доставчикът може да избегне налагането на изпълнителна глоба при нарушаването на тази забрана, като докаже, че е предприел всички разумни мерки?

При отрицателен отговор на третия въпрос:

4)      Съвместимо ли е с правото на Съюза, и по-специално с изискването за претегляне на основните права на заинтересованите лица, да се изисква от [интернет] доставчика да предприеме конкретни мерки, за да затрудни достъпа на клиентите си до уебсайт, чието съдържание е неправомерно предоставено на разположение, ако тези мерки налагат немалки разходи, а същевременно могат лесно да бъдат заобиколени без специални технически познания?“.

Решението на съда:

1)      Член 8, параграф 3 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че лице, което предоставя закриляни обекти на публично разположение в уебсайт без съгласието на носителя на авторските права, по смисъла на член 3, параграф 2 от тази директива, използва услугите на интернет доставчика на лицата, които получават достъп до тези обекти, който от своя страна трябва да се счита за посредник по смисъла на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29.

2)      Основните права, признати от правото на Съюза, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат да се забранява чрез прието от съда разпореждане на доставчик на достъп до интернет да предоставя на своите клиенти достъп до уебсайт, който поставя онлайн закриляни обекти без съгласието на носителите на права, когато в това разпореждане не се уточнява какви мерки трябва да предприеме доставчикът на достъп, и когато последният може да избегне налагането на изпълнителна глоба при нарушение на това разпореждане, като докаже, че е предприел всички разумни мерки, при условие обаче, че от една страна, предприетите мерки не лишават неоснователно потребителите на интернет от възможността правомерно да имат достъп до предоставената информация и от друга страна, тези мерки имат за резултат да предотвратят или поне да направят трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждават потребителите на интернет, които ползват услугите на адресата на това разпореждане, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на правото върху интелектуална собственост, което следва да се провери от националните органи и юрисдикции.

English version

The European Court issued a judgment in Case C-314/12 UPC Telekabel Wien GmbH vs. Constantin Film Verleih GmbH, Wega Filmproduktionsgesellschaft mbH.

The case concerns the following:

 Having established that a website was offering, without their agreement, either a download or ‘streaming’ of some of the films which they had produced, Constantin Film and Wega, two film production companies, referred the matter to the court responsible for hearing applications for interim measures with a view to obtaining, on the basis of Article 81(1a) of the UrhG, an order enjoining UPC Telekabel, an internet service provider, to block the access of its customers to the website at issue, inasmuch as that site makes available to the public, without their consent, cinematographic works over which they hold a right related to copyright.

12      By order of 13 May 2011, the Handelsgericht Wien (Commercial Court, Vienna) (Austria) prohibited UPC Telekabel from providing its customers with access to the website at issue; that prohibition was to be carried out in particular by blocking that site’s domain name and current IP (‘Internet Protocol’) address and any other IP address of that site of which UPC Telekabel might be aware.

13      In June 2011, the website at issue ceased its activity following an action of the German police forces against its operators.

14      By order of 27 October 2011, the Oberlandesgericht Wien (Higher Regional Court, Vienna) (Austria), as an appeal court, partially reversed the order of the court of first instance in so far as it had wrongly specified the means that UPC Telekabel had to introduce in order to block the website at issue and thus execute the injunction. In order to reach that conclusion, the Oberlandesgericht Wien first of all held that Article 81(1a) of the UrhG must be interpreted in the light of Article 8(3) of Directive 2001/29. It then held that, by giving its customers access to content illegally placed online, UPC Telekabel had to be regarded as an intermediary whose services were used to infringe a right related to copyright, with the result that Constantin Film and Wega were entitled to request that an injunction be issued against UPC Telekabel. However, as regards the protection of copyright, the Oberlandesgericht Wien held that UPC Telekabel could only be required, in the form of an obligation to achieve a particular result, to forbid its customers access to the website at issue, but that it had to remain free to decide the means to be used.

15      UPC Telekabel appealed on a point of law to the Oberster Gerichtshof (Supreme Court) (Austria).

16      In support of its appeal, UPC Telekabel submits inter alia that its services could not be considered to be used to infringe a copyright or related right within the meaning of Article 8(3) of Directive 2001/29 because it did not have any business relationship with the operators of the website at issue and it was not established that its own customers acted unlawfully. In any event, UPC Telekabel claims that the various blocking measures which may be introduced can all be technically circumvented and that some of them are excessively costly.

17      In those circumstances, the Oberster Gerichtshof decided to stay the proceedings and to refer the following questions to the Court of Justice for a preliminary ruling:

‘1.      Is Article 8(3) of Directive 2001/29 … to be interpreted as meaning that a person who makes protected subject-matter available on the internet without the rightholder’s consent [for the purpose of Article 3(2) of Directive 2001/29] is using the services of the [internet] access providers of persons seeking access to that protected subject-matter?

      If the answer to the first question is in the negative:

2.      Are reproduction for private use [within the meaning of Article 5(2)(b) of Directive 2001/29] and transient and incidental reproduction [within the meaning of Article 5(1) of Directive 2001/29] permissible only if the original of the reproduction was lawfully reproduced, distributed or made available to the public?

If the answer to the first question or the second question is in the affirmative and an injunction is therefore to be issued against the user’s [internet] access provider in accordance with Article 8(3) of [Directive 2001/29]:

3.      Is it compatible with Union law, in particular with the necessary balance between the parties’ fundamental rights, to prohibit in general terms an [internet] access provider from allowing its customers access to a certain website (thus without ordering specific measures) as long as the material available on that website is provided exclusively or predominantly without the rightholder’s consent, if the access provider can avoid incurring coercive penalties for breach of the prohibition by showing that it had nevertheless taken all reasonable measures?

If the answer to the third question is in the negative:

4.      Is it compatible with Union law, in particular with the necessary balance between the parties’ fundamental rights, to require an [internet] access provider to take specific measures to make it more difficult for its customers to access a website containing material that is made available unlawfully if those measures require not inconsiderable costs and can easily be circumvented without any special technical knowledge?’

The Court's decision:

1. Article 8(3) of Directive 2001/29/EC of the European Parliament and of the Council of 22 May 2001 on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society must be interpreted as meaning that a person who makes protected subject-matter available to the public on a website without the agreement of the rightholder, for the purpose of Article 3(2) of that directive, is using the services of the internet service provider of the persons accessing that subject-matter, which must be regarded as an intermediary within the meaning of Article 8(3) of Directive 2001/29.

2. The fundamental rights recognised by EU law must be interpreted as not precluding a court injunction prohibiting an internet service provider from allowing its customers access to a website placing protected subject-matter online without the agreement of the rightholders when that injunction does not specify the measures which that access provider must take and when that access provider can avoid incurring coercive penalties for breach of that injunction by showing that it has taken all reasonable measures, provided that (i) the measures taken do not unnecessarily deprive internet users of the possibility of lawfully accessing the information available and (ii) that those measures have the effect of preventing unauthorised access to the protected subject-matter or, at least, of making it difficult to achieve and of seriously discouraging internet users who are using the services of the addressee of that injunction from accessing the subject-matter that has been made available to them in breach of the intellectual property right, that being a matter for the national authorities and courts to establish.

Индивидуални такси при регистрация на международни марки за Кения - Individual fees for registration of international trademarks for Kenya

WIPO съобщава за нова декларация от страна на Кения по отношение регистрацията на международни марки с посочване на тази страна. Според декларацията Кения желая да получава индивидуални такси за регистрация на такива международни марки. Повече информация може да откриете тук.

English version

WIPO reported for a new declaration by the Republic of Kenya regarding the registration of international trademarks with a designation of the country. According to the Declaration Kenya wishes to receive individual registration fees for such international applications. More information can be found here.

Директива за защита на търговските тайни и ноу-хауто - Directive for the protection of trade secrets and know-how

IP Kat съобщава за одобрено предложение от Европейската комисия относно защитата на ноу-хауто и търговската тайна на територията на ЕС.

Предложената директива касае следните най-важни момента:

- въвеждане на унифицирано определение за търговска тайна.

- дву годишен период за претенции за нарушаване на търговска тайна.

-  мерки за противодействие, които включват: временни и постоянни мерки срещу нарушаване на търговска тайна, задържане на стоки и тяхното унищожаване, обезщетения за нарушаване на търговска тайна.

Повече информация може да откриете тук.

English version

IP Kat reports about an approved proposal by the European Commission regarding the protection of know- how and trade secrets in the EU .The proposed Directive concerns the following most important points :- Introduction of a uniform definition of a trade secret.- A two -year period for claims for breach of trade secrets.- Countermeasures that include: interim and permanent injunctions, detention of goods and their destruction, damages for breach of trade secrets.More information can be found here.

OHIM с нов сайт и нова система за заявяване на европейски марки и дизайни - OHIM with a new website and a new system for filling of European trade marks and designs

OHIM е с обновен сайт считано от вчера. Сайтът е с изцяло нова архитектура и визия. Важна забележка относно тази променя е и подменената система за подаване на заявки за европейски марки и дизайни. Новата система е значително опростена и лесна за работа. Тя обаче вече изисква предварителна регистрация с акаунт за да може да бъде използвана.
Нова е и търсещата система за европейски търговски марки.
Цялостно новият сайт на ОХИМ предлага редица нови възможности, както за обикновени потребители, така и за професионалисти в областта.
Повече информация може да откриете тук.

English version

OHIM has renewed its website since yesterday. The site has a completely new architecture and vision. An important note about this change is the replacement system for the filling European trademarks and designs. The new system is much simpler and user friendly. However, it now requires pre-registration to be used.
There is also a new system for searching for European marks and designs.
The complete new OHIM's website offers many new opportunities for ordinary users and professionals in the field of industrial property.

More information can be found here.

NATO не може да бъде европейска марка - NATO can not be an European trademark

Апелативният борд на OHIM потвърди решение Case R 2246/2012-4 за отказ на регистрация на европейска марка NATO за класове 14 и 35. Доводите за това са наличие на описателност и асоциация на потребителите с NATO (the North Atlantic Treaty Organisation).

Според OHIM потребителите във Великобритания ще считат марката за описателна относно стоките каишки за часовници, тъй като абривиатурата NATO е спецификация използвана от Министерство на отбраната на Великобритания относно каишки за часовници, която е придобила модно значение с годините.

информация на Marques Class 46.

English version

The OHIM's Board of Appeal confirmed the decision Case R 2246/2012-4 for refusal of a NATO European mark registration for classes 14 and 35. The arguments for this are that there is descriptiveness and the association with NATO (the North Atlantic Treaty Organisation).According to OHIM consumers in the UK will considered the mark as descriptive because of the same specification used by The UK Ministry of Defence for watch straps which have become fashion items  abbreviation catalog watchbands as the  NATO specification is used by the Ministry of Defence of UK on watchbands , which has gained importance over the years fashion .information on Marques Class 46.

OHIM ще има нов сайт - OHIM will have a new website

OHIM потвърди официално обновяването на своята интернет страница, както и на системата за електронно заявяване на търговски марки и промишлени дизайни. Новият сайт се очаква да стане реалност на 02.12.2013.

Повече информация за очакваните новости може да откриете тук.

English version

OHIM officially has confirmed the renewal of its website and the e-filing system for trademarks and industrial designs. The new site is expected to become a reality on 12/02/2013. 
More information about the expected news can be found here.

Бруней се присъедини към Хагската спогодба - Brunei joined the Hague Agreement

WIPO съобщава за присъединяването на Бруней Даруссалам към Хагската спогодба за международна регистрация на дизайни.

Спогодбата влиза в сила за страната от 24.12.2013г.

English version

WIPO reports about the accession of Brunei Darussalam to the Hague Agreement concerning the international registration of designs. 

The Act will enters into force for the country on24.12.2013.

Нови такси за посочване на Колумбия в международни марки - New fees for designation of Colombia in international trademarks

WIPO съобщава за промяна на индивидуалните такси за посочване на Колумбия в заявки за международни марки. Новите такси са:

ITEMS		Amounts (in Swiss francs)
Application or Subsequent Designation	–  for one class of goods or services	365
	–  for each additional class	182
	Where the mark is a collective or certification mark:
	–  for one class of goods or services	486
	–  for each additional class	243
Renewal	–  for one class of goods or services	199
	–  for each additional class	97
	Where payment is received within the period of grace:
	–  for each class of goods or services	272

 

Тези такси влизат в сила от 01.01.2014г.

English version

WIPO reports for a change in an individual fee for designation of Colombia in applications for international trademarks. The new fees are: