Обстоятелствата, предхождащи спора, са изложени подробно в обжалваното съдебно решение, към което се препраща(5). Основните и необходими за осмислянето на настоящото заключение съображения могат да бъдат обобщени, както следва.
В подадената от него жалба пред Общия съд жалбоподателят изтъква две правни основания.
В подкрепа на първото основание жалбоподателят посочва, че възражението е трябвало се отхвърли, тъй като е подадено извън сроковете, предвидени в член 41, параграф 1 от Регламент № 2007/2009. В действителност в момента, в който е подадено възражението, не встъпилата страна, а SMSC Europe GmbH е било регистрирано като притежател на по-ранната марка. Следователно, като към датата на изтичане на срока за възражение е подала единствено искане за промяна на името или адреса, а не заявка за регистрация на прехвърляне, встъпилата страна не е имала право да подаде възражение по реда на член 17, параграф 7 и член 41, параграф 1 от Регламент № 207/2009. Жалбоподателят поддържа още, че е недопустимо искането за промяна на името или адреса да се преквалифицира в заявка за регистрация на прехвърляне от EUIPO, както ставало ясно от първоначалното отхвърляне на първото искане от страна на отдела по спорове и подаването на повторно искане от встъпилата страна.
Общият съд отхвърля това основание.
В точки 18—27 от обжалваното съдебно решение Общият съд припомня принципите, на които се основава процедурата по възражение, и условията за подаване на заявка за регистрация на прехвърляне. Предвид това и като се основава на разпоредбите на член 17, параграф 7 и член 41, параграф 1 от Регламент № 207/2009, в точка 29 от посоченото съдебно решение той прави заключение, че възражение могат да подадат правоприемниците, които все още не са вписани в регистъра като притежатели, но на които по-ранната марка е прехвърлена, при условие че EUIPO е получила тяхната заявка за регистрация на прехвърляне.
Като взема предвид, че встъпилата страна действително е отстранила пороците, засягащи заявката за регистрация на прехвърляне, представена под формата на искане за промяна на името или адреса, и е представила доказателства за правото си да подаде възражение в определения от EUIPO срок, Общият съд постановява в точка 35 от обжалваното съдебно решение, че възражението, направено едновременно с искането за промяна на името или адреса от притежателя на по-ранната марка, е подадено в срока, предвиден в член 41, параграф 1 от Регламент № 207/2009, предвид разпоредбата на член 17, параграф 7 от посочения регламент и правило 31, параграфи 1 и 6 от Регламент № 2868/95.
Общият съд отхвърля довода на жалбоподателя, според който е недопустимо искането за промяна на името или адреса да се преквалифицира в заявка за регистрация на прехвърляне, като приема в точка 37 от обжалваното съдебно решение, че EUIPO не може да отдава значение единствено на формалното заглавие на искането, без да се отчита самото му съдържание. В това отношение Общият съд, най-напред, посочва в точка 38 от обжалваното съдебно решение, че от нито една разпоредба на Регламент № 2007/2009 и Регламент № 2868/95 не може да се направи извод, че използването на правилния формуляр е задължително предварително условие за действителността на заявката. След това, в точка 39 от обжалваното съдебно решение установява, че от искането за промяна на името или адреса, формулирано от встъпилата страна, ясно се вижда, че то се отнася за промяна на притежателя на по-ранната мярка. Най-накрая, в точка 40 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че обстоятелството, че отделът по спорове е регистрирал две заявки под два различни номера, не се отразява по никакъв начин на извода, че EUIPO е имала право да разгледа искането за промяна на името или адреса, предвид неговото ясно съдържание, като заявка за регистрация на прехвърляне.
Именно с оглед на тези данни в точка 41 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че EUIPO не е допуснала грешка, като е възприела искането за промяна на името или адреса както заявка за регистрация на прехвърляне по смисъла на член 17, параграф 7 от Регламент № 207/2009.
В точка 42 от обжалваното съдебно решение Общият съд постановява, че апелативният състав основателно е заключил, че липсва нарушение на член 41, параграф 1 от Регламент № 207/2009 по делото в главното производство, тъй като встъпилата страна е имала право да подаде възражение на 9 април 2013 г. и то е било подадено в предвидения срок.
В подкрепа на второто основание жалбоподателят изтъква, че апелативният състав на EUIPO е нарушил изискванията на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, като не е извършил правилна преценка на вероятността от объркване между конфликтните марки.
Общият съд отхвърля това основание, след като разглежда всяко едно от оплакванията на жалбоподателя, що се отнася до определянето на съответните потребители, сравнението между разглежданите знаци и преценката на вероятността от объркване между конфликтните марки.
Становището на адвоката:
Действително жалбоподателят посочва точно доказателствата, които според него са били изопачени от Общия съд, а именно искането за промяна на името или адреса, подадено от встъпилата страна на 9 април 2013 г., както и искането на EUIPO, съдържащо се в съобщението, изпратено до встъпилата страна на 15 април 2013 г. При все това жалбоподателят не успява да докаже, че е налице изопачаване на тези доказателства, тъй като изтъкнатите от него доводи според мен не могат да обосноват, че Общият съд е надхвърлил явно границите на разумната преценка, както изисква практиката на Съда.
Що се отнася до доводите на жалбоподателя относно твърдяно изопачаване на искането за промяна на името или адреса, подадено от встъпилата страна на 9 април 2013 г., налага се изводът, че жалбоподателят в действителност цели единствено преразглеждане на доводите, представени от него пред Общия съд. В действителност той само повтаря доводите, които вече е изтъкнал пред Общия съд, за да постигне нова преценка на фактите, която, както вече стана ясно, не е от компетентността на Съда.
Що се отнася до доводите на жалбоподателя относно твърдяно изопачаване на съобщението, изпратено от EUIPO до встъпилата страна на 15 април 2013 г., жалбоподателят всъщност съсредоточава критиката си върху начина, по който Общият съд преценява съдържанието на това съобщение, като предлага тълкуване, различно от възприето от последния. Той също така прави собствена преценка на фактите и доказателствата, представени пред Общия съд, но не успява да докаже според мен, че анализът на последния е явно неправилен.
Считам, че второто оплакване трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Всъщност то се основава на неправилен прочит на точка 30 от обжалваното съдебно решение. В тази точка Общият съд само е посочил фактите, които, както показва употребата на израза „безспорно е“ в началото на посочената точка, са били установени между страните и не са били предмет на какъвто и да е спор между тях. Като посочва, че „[л]ипсвало е единствено достатъчно доказателство за прехвърлянето, съгласно правило 31, параграф 5 от Регламент № 2868/95 и част Д, раздел 3, глава 1, точка 3.5 от Насоките за EUIPO“, Общият съд единствено е обърнал внимание на правило 31, параграф 5 от Регламент № 2868/95, както и на Насоките за EUIPO, и изобщо не е потвърждавал, че встъпилата страна, като подава формуляра „Recordal application“ („заявка за регистрация“), е представила доказателството за прехвърлянето, поискано преди това от EUIPO. Въпросът дали представянето на такъв формуляр представлява достатъчно доказателство за правото на встъпилата страна да подаде възражение по смисъла на посочените разпоредби, не е повдиган, нито пък е бил предмет на спор пред Общия съд.
Въпреки че този въпрос е бил изтъкнат изрично пред Общия съд, следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва факта, че данните, изброени в правило 31, параграф 1, букви а)—г) от Регламент № 2868/95, които трябва да се съдържат в заявка за регистрация на прехвърляне, могат да се изведат от възражението и от искането за промяна на името или адреса, направено на 9 април 2013 г., както изтъква Общият съд в точка 30 от обжалваното съдебно решение. Въпреки че в изложението на доводите си жалбоподателят се позовава също и на „събирането на доказателства“, следва да се изтъкне, че той не оспорва нито тълкуването, нито прилагането от страна на Общия съд на правило 31, параграфи 1 и 5 от Регламент № 2868/95 и на част Д, раздел 3, глава 1, точка 3.5 от Насоките за EUIPO, и по-специално на правило 31, параграф 5 от този регламент, от което става напълно ясно, че подписването на заявката за регистрация на прехвърляне от регистрирания притежател на по-ранната марка и от неговия правоприемник представлява достатъчно доказателство за прехвърлянето по смисъла на член 17 от Регламент № 207/2009. Макар жалбоподателят да цели по този начин да обясни причините, поради които счита доказателството за прехвърляне за недостатъчно да обоснове правото на встъпилата страна да подаде възражение, той не посочва каквато и да е грешка при прилагане на правото, която опорочава обжалваното съдебно решение.
