Генералният адвокат на Европейския съд H. SAUGMANDSGAARD ØE излезе със сатновище по дело Дело C‑123/20 Ferrari SpA срещу Mansory Design & Holding GmbH.
Най-общо делото касае въпросът дали отделни елементи от цялостен дизайн могат да бъдат защитени, като нерегистриран европейски дизайн. Казусът има следната предистория:
Ferrari е установен в Италия производител на състезателни и спортни автомобили. Върховият му модел FXX K няма разрешение за движение по пътищата и е предназначен само за управление по състезателни писти.
Моделът Ferrari FXX K, от който са произведени ограничен брой автомобили, се предлага в два варианта, различаващи се само по цвета на намиращото се на предния капак „V“. В първия вариант, онагледен от представените по-горе изображения, това „V“ е черно, с изключение на долната му част, която е в основния цвят на превозното средство. Във втория вариант посоченото „V“ е изцяло черно.
Mansory Design, чийто управител е WH, е предприятие за преустройство по предпочитание на клиента (или „тунинг“) на луксозни автомобили. Както Mansory Design, така и WH са установени в Германия. От 2016 г. това дружество произвежда и продава набори от елементи за закрепване по предпочитание на клиента (наречени „тунинг комплекти“), чието предназначение е да променят видимия външен вид на Ferrari 488 GTB (градски нелимитиран модел серийно производство, който се предлага от 2015 г.), така че да го доближи до този на Ferrari FXX K.
Mansory Design предлага няколко „тунинг комплекта“, които позволяват преобразуването на Ferrari 488 GTB: „Front kit“, „Rear kit“, „Side set“, „Roof cover“ и „Rear wing“. Освен това, то предлага два различни варианта на „Front kit“, съответстващи на двата варианта на Ferrari FXX K: в първия вариант „V“ върху предния капак е черно, с изключение на долната му част, докато във втория е изцяло черно.
Цялостното преустройство на Ferrari 488 GTB предполага подмяната на голяма част от видимата каросерия. През март 2016 г. по време на Автосалона в Женева (Швейцария), Mansory Design представя такова преустройство под наименованието „Mansory Siracusa 4XX“.
Ferrari счита, че с предлагането на тези „тунинг комплекти“ Mansory Design нарушава правата, предоставяни от един или няколко нерегистрирани промишлени дизайна на Общността, на които той бил притежател.
Ferrari твърди, като главно основание, че с предлагането на „Front kit“ се нарушава първи нерегистриран промишлен дизайн на Общността за видимия външен вид на тази част от неговия модел FXX K, която включва V-образния елемент на предния капак, излизащия от центъра на този първи елемент и разположен надлъжно елемент, който наподобява перка („стрингер“), интегрирания в бронята преден спойлер на две нива и централния вертикален свързващ мост, който свързва предния спойлер и предния капак. Тази зона се приемала като единица, която определя индивидуалния облик на това превозно средство, и в същото време предизвиквала асоциация със самолет или автомобил от Формула 1. Според Ferrari този нерегистриран промишлен дизайн на Общността възниква с публикуването на съобщението за пресата от 2 декември 2014 г.
При условията на евентуалност Ferrari твърди, че притежава втори нерегистриран промишлен дизайн на Общността за видимия външен вид на предния спойлер на две нива, че този промишлен дизайн е възникнал с посоченото съобщение за пресата, но не по-късно от публикуването на 3 април 2015 г. на филм, озаглавен Ferrari FXX K — The Making Of, и че Mansory Design е нарушил и него с предлагането на пазара на „Front kit“.
При условията на евентуалност спрямо предходното Ferrari мотивира иска си с трети нерегистриран промишлен дизайн на Общността за цялата външна форма на Ferrari FXX K, видна на друго изображение на превозното средство, в което то е показано по диагонал и което също е включено в съобщението за пресата от 2 декември 2014 г.
Що се отнася до комплектите, предлагани за продажба на територията на Федерална република Германия, Ferrari предявява и претенции, основани на защита от имитация съгласно правото в областта на нелоялната конкуренция.
Ferrari предявява пред първоинстанционния съд иск за преустановяване на създаването, предлагането, разпространението на пазара, вноса, износа, използването или притежаването на спорните елементи за закрепване на територията на Европейския съюз, както и допълнителни искания (предоставяне на счетоводни данни, изтегляне на стоки, унищожаване и определяне на обезщетение за вреди). Областен съд, Германия отхвърля изцяло иска.
В производството пред въззивната инстанция Ferrari констатира, че е отпаднало основанието за произнасяне по същество по иска му за преустановяване на нарушението, както и по исканията му за изтегляне и унищожаване на продуктите, доколкото същите се основават на правата, предоставяни от посочените промишлени дизайни на Общността, чийто срок е изтекъл на 3 декември 2017 г.(3). Ferrari обаче поддържа по-специално исканията за обезщетение за претърпените от него вреди.
Въззивният съд отхвърля жалбата на Ferrari. Той приема по-специално че претенциите на това дружество, предявени на основание на претендираните нерегистрирани промишлени дизайни на Общността, са неоснователни. Според тази юрисдикция първият претендиран промишлен дизайн на Общността, който се отнася до частта на Ferrari FXX K, описана в точка 23 от настоящото заключение, не е възникнал, тъй като Ferrari не е доказало изпълнението на минималното изискване за наличие на „известна самостоятелност“ и „известна цялостност на формата“. Това дружество се позовавало само на произволно определена от него част от превозното средство. Вторият претендиран от Ferrari промишлен дизайн на Общността, който обхваща видимия външен вид на предния спойлер на две нива, също не е възникнал, тъй като не изпълнявал изискването за „цялостност на формата“. Колкото до третия промишлен дизайн за цялата външна форма на Ferrari FXX K той действително е възникнал, но не бил нарушен от Mansory Design.
Тогава Ferrari подава ревизионна жалба пред Федерален върховен съд. Последната юрисдикция счита, че изходът на делото по тази жалба в частта, която се отнася до исканията, основани на нарушение на правата, предоставяни от претендираните от Ferrari нерегистрирани промишлени дизайни на Общността, зависи от тълкуването на Регламент № 6/2002.
По-точно следва да се изясни при какви условия видимият външен вид на част от продукт може да се ползва от закрила на нерегистриран промишлен дизайн на Общността съгласно този регламент.
В този контекст запитващата юрисдикция иска да се установи, от една страна, дали общодостъпността по смисъла на член 11, параграф 2 от Регламент № 6/2002 на изображението на продукт в неговата цялост е равносилна на общодостъпност на промишлените дизайни на частите от този продукт.
Ако това е така, запитващата юрисдикция иска да се установи, от друга страна, дали за да може видимият външен вид на част от продукт да е самостоятелен промишлен дизайн, отделен от цялостния дизайн на този продукт, същият трябва да проявява, както постановява апелативният съд, „известна самостоятелност“ и „известна цялостност на формата“, което дава възможност да се установи, че видимият външен вид на тази част не се губи напълно във видимия външен вид на посочения продукт, а напротив, създава общо впечатление, независимо от цялостната форма.
При тези обстоятелства Федерален върховен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Може ли чрез оповестяването на цялостно изображение на продукт по смисъла на член 11, параграф 1 и параграф 2, първо изречение от Регламент (ЕО) № 6/2002 да възникне нерегистриран промишлен дизайн на Общността за отделни части от продукта?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Кой правен критерий следва да се прилага в рамките на проверката на оригиналността съгласно член 4, параграф 2, буква б) [и] член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002 при определянето на общото впечатление в случай на част, която — подобно на част от каросерията на превозно средство — е включена в съставен продукт? Може ли по-специално да се вземе предвид обстоятелството дали във възприятието на информирания потребител видимият външен вид на частта не се губи напълно във видимия външен вид на съставния продукт, а проявява известна самостоятелност и цялостност на формата, което дава възможност да се определи цялостно естетическо впечатление, което е независимо от цялостната форма?“.
Мнението на Генералния адвокат:
„1) Член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че общодостъпността на целия промишлен дизайн на даден продукт, като видимия външен вид на автомобил, прави общодостъпен и промишления дизайн на част от този продукт, като видимия външен вид на част, включваща някои елементи на каросерията на този автомобил, стига този промишлен дизайн да може ясно да се идентифицира по време на действието по оповестяване.
2) Член 3, буква а) от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че представлява „видим външен вид на […] част от [продукт]“ по смисъла на тази разпоредба, който подлежи на закрила като промишлен дизайн на Общността, видима зона от продукт, очертана от особеностите на линиите, контурите, цветовете, формите или пък строежа. При проверката дали даден промишлен дизайн отговаря на това определение не следва да се прилагат допълнителни критерии като тези за „самостоятелност“ или за „цялостност на формата“.
