Генералният адвокат на Европейския съд M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA излезе със становище по дело Дело C‑531/20 NovaText GmbH срещу Ruprecht-Karls-Universität Heidelberg.
Делото касае следната предостиярия:
Ruprecht-Karls-Universität Heidelberg (наричан по-нататък „Университетът“) предявява пред Областен съд Манхайм, Германия иск срещу NovaText GmbH за преустановяване на нарушението спрямо марките на ЕС, които е регистрирал, и за признаване на правата му във връзка с тези марки.
В исковата молба процесуалният представител на Университета посочва, че по случая е оказал съдействие представител по индустриална собственост.
На основание член 278, параграф 6 от Граждански процесуален кодекс правният спор е разрешен с писмена спогодба. На 23 май 2017 г. първоинстанционният съд постановява определение за съдебната спогодба.
На същата дата първоинстанционният съд определя цената на иска на 50 000 EUR и осъжда NovaText да заплати съдебните разноски по делото. Подадената от NovaText частна жалба срещу това определение не е уважена.
С определение от 8 декември 2017 г. първоинстанционният съд присъжда на Университета подлежащи на възстановяване от NovaText съдебни разноски в размер на 10 528,95 EUR. От тази сума 4867,70 EUR са за оказаното от представителя по индустриална собственост съдействие в производството пред първоинстанционния съд и 325,46 EUR — за работата на този представител във връзка с обжалването на определението относно съдебните разноски(7).
NovaText подава въззивна жалба до Висш областен съд Карлсруе, Германия)за отмяна на определението относно съдебните разноски в частта, в която са му възложени в тежест разходите, свързани със съдействието на представителя по индустриална собственост.
Въззивният съд отхвърля жалбата на NovaText по следните съображения:
– тъй като се касае за спор в областта на марките и другите отличителни знаци, член 140, параграф 3 от MarkenG не допуска да се проверява дали за целите на търсената съдебна защита е било необходимо съдействието на представител по индустриална собственост, или дали неговите услуги са имали „добавена стойност“ спрямо тези на упълномощения от Университета адвокат.
– за целите на проверката необходимо ли е по делото съдействието на представител по индустриална собственост, член 140, параграф 3 от MarkenG не може да се тълкува в съответствие с член 3, параграф 1 и член 14 от Директива 2004/48.
– с този член не се нарушава и общият принцип на равенство, закрепен в член 3, параграф 1 от германската конституция.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба до Федерален върховен съд. След като излага преобладаващото тълкуване на член 140, параграф 3 от MarkenG(8), посоченият съд извежда от решение United Video Properties евентуалната несъвместимост на тази разпоредба с член 3, параграф 1 и член 14 във връзка със съображение 17 от Директива 2004/48.
Според него автоматичното налагане на задължение на загубилата делото страна да възстанови разходите за оказано от страна на представител по индустриална собственост съдействие в съдебното производство, без да се вземе предвид необходимостта от това съдействие, поражда три проблема:
– на първо място, възстановяването на разходите във връзка с действията на представителя по индустриална собственост, чието съдействие по делото не е необходимо за целите на търсената съдебна защита, би могло да представлява ненужно оскъпяване в нарушение на член 3, параграф 1 от Директива 2004/48,
– на второ място, възстановяването на такива разходи би могло да не е пропорционално по смисъла на член 14 от Директива 2004/48, ако действията на представителя по индустриална собственост не са в пряка и тясна връзка с иска, целящ да се гарантира спазването на правото върху марка,
– на трето място, член 14 от Директива 2004/48 изисква произнасящият се по съдебните разноски съд да отчете специфичните особености на случая (решение United Video Properties, т. 23). Възстановяването на разноските за представителя по индустриална собственост, независимо от това дали съдействието му по делото е било необходимо или не за целите на търсената съдебна защита, не отчита в достатъчна степен специфичните особености на конкретния случай.
В този контекст Федерален върховен съд отправя до Съда следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли член 3, параграф 1 и член 14 от Директива 2004/48/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда задължение за загубилата делото страна да заплати разходите, направени от спечелилата делото страна за оказано от страна на представител по индустриална собственост съдействие в съдебно производство в областта на марките, без значение дали с оглед на целите на търсената съдебна защита е било необходимо съдействието на такъв представител по индустриална собственост?“.
Становището на Генералния адвокат:
„Членове 3 и 14 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда задължение за загубилата делото страна да заплати разходите, направени от спечелилата делото страна за оказано от страна на представител по индустриална собственост съдействие в съдебно производство в областта на марките, без значение дали за целите на търсената съдебна защита е било необходимо съдействието на такъв представител по индустриална собственост“.
