Генералният адвокат на Европейския съд Т. ĆAPETA излезе със становище по Дело C‑159/20 Европейска комисия срещу Кралство Дания.
Делото касае следната предистория:
Делото касае защитата на географското означение „Feta“ и неговото правоприлагане на територията на Дания.
По настоящото дело Европейската комисия предявява иск, че Кралство Дания не е изпълнило задълженията си по член 13 от Регламент № 1151/2012(3), като не е предотвратило или спряло използването на наименованието „Feta“ върху сирене, произвеждано в Дания и предназначено за износ в трети държави. Комисията твърди също, че Кралство Дания не е изпълнило задълженията си за лоялно сътрудничество, произтичащи от член 4, параграф 3 ДЕС сам по себе си или във връзка с член 1, параграф 1 и член 4 от Регламент № 1151/2012.
„Feta“ е вид сирене, което традиционно се произвежда от овче или овче и козе мляко в някои части на Гърция. От значение за настоящото дело е, че от 2002 г. наименованието „Feta“ е регистрирано като защитено наименование за произход (ЗНП) съгласно правото на Съюза(5).
Съгласно Регламент № 1151/2012 регистрацията на наименованието „Feta“ като ЗНП означава, че то може да се използва само за сирене, което е с произход от посочения географски район в Гърция и отговаря на продуктовата спецификация в Регламент № 1829/2002.
Член 13, параграф 3 от Регламент № 1151/2012 задължава държавите членки да предприемат необходимите мерки за предотвратяване или спиране на неправомерното използване на регистрирани ЗНП на тяхна територия. Комисията, подкрепена от Република Гърция и Република Кипър, твърди, че Кралство Дания е нарушило това задължение, като не е предотвратило или спряло използването на наименованието „Feta“ за сирене, което е произведено в Дания и е предназначено за износ в трети държави.
Кралство Дания не отрича, че не предотвратява и не спира производителите на негова територия да използват наименованието „Feta“, ако техните продукти са предназначени за износ в трети държави. То обаче счита, че Регламент № 1151/2012 се прилага само за продукти, продавани в Съюза, и не обхваща износа за трети държави. Следователно според него използването на наименованието „Feta“ за сирене, произведено в Дания, но предназначено само за износ за пазарите на трети държави, където наименованието „Feta“ не е защитено въз основа на международно споразумение, не представлява нарушение на Регламент № 1151/2012. Ето защо фактът, че не се предотвратява или спира използването на наименованието „Feta“ за изнасяно сирене, не съставлявал нарушение на задължението по член 13, параграф 3 от Регламент № 1151/2012, тъй като от тази разпоредба не произтичало такова задължение.
По същество основният спор между страните по настоящото дело е за това дали приложимото право на Съюза забранява използването на наименованието „Feta“ за изнасяни за трети държави продукти, които не са произведени в съответствие с продуктовата спецификация на „Feta“ като регистрирано ЗНП.
Следва да бъде ясно, че спорът не се отнася до компетентността на Съюза. Кралство Дания не твърди, че Съюзът не е компетентен да приема законодателни актове, с които да забрани използването на наименованието „Feta“ за изнасяни продукти. То само твърди, че съгласно действащото законодателство законодателят на Съюза не е избрал да забрани такова използване.
Следователно по настоящото дело Съдът трябва да тълкува приложното поле на Регламент № 1151/2012. Предпоставка за това е да се разбере какви са основната причина и цел на закрилата на географските означения, и по-точно на ЗНП, така както са предвидени от законодателя на Съюза. По това дело се повдигат и някои важни въпроси относно принципа на лоялно сътрудничество, предвиден в член 4, параграф 3 ДЕС, в контекста на исковете за установяване на неизпълнение на задължения, предявени срещу държавите членки.
Становището на Генералния адвокат:
С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда:
1) да обяви, че като не е предотвратило или спряло използването от датски производители на регистрираното наименование „Feta“ за сирене, предназначено за износ в трети държави, Кралство Дания не е изпълнило задълженията си по член 13 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни,
2) да отхвърли иска в останалата му част,
3) да осъди Европейската комисия и Кралство Дания да понесат направените от тях съдебни разноски и
4) да осъди Република Гърция и Република Кипър да понесат направените от тях съдебни разноски.
