OAPI се присъедини към Лисабонското споразумение

WIPO съобщава за присъединяването на African Intellectual Property Organization (OAPI) към Лисабонското споразумение за международна регистрация на наименования за произходи географски означения.  

По този начин ще се предостави възможност за международна регистрация на географски означения в 17 африкански държави членки на OAPI в това число Камерун, Сенегал, Мали и др.

Споразумението влиза в сила за OAPI считано от 15.03.2023г.

Повече информация може да откриете тук.

Дания с проблеми относно географско означение за сирене Фета

Генералният адвокат на Европейския съд Т. ĆAPETA излезе със становище по Дело C‑159/20 Европейска комисия срещу Кралство Дания.

Делото касае следната предистория:

Делото касае защитата на географското означение „Feta“ и неговото правоприлагане на територията на Дания.

По настоящото дело Европейската комисия предявява иск, че Кралство Дания не е изпълнило задълженията си по член 13 от Регламент № 1151/2012(3), като не е предотвратило или спряло използването на наименованието „Feta“ върху сирене, произвеждано в Дания и предназначено за износ в трети държави. Комисията твърди също, че Кралство Дания не е изпълнило задълженията си за лоялно сътрудничество, произтичащи от член 4, параграф 3 ДЕС сам по себе си или във връзка с член 1, параграф 1 и член 4 от Регламент № 1151/2012.

„Feta“ е вид сирене, което традиционно се произвежда от овче или овче и козе мляко в някои части на Гърция. От значение за настоящото дело е, че от 2002 г. наименованието „Feta“ е регистрирано като защитено наименование за произход (ЗНП) съгласно правото на Съюза(5).

Съгласно Регламент № 1151/2012 регистрацията на наименованието „Feta“ като ЗНП означава, че то може да се използва само за сирене, което е с произход от посочения географски район в Гърция и отговаря на продуктовата спецификация в Регламент № 1829/2002.

Член 13, параграф 3 от Регламент № 1151/2012 задължава държавите членки да предприемат необходимите мерки за предотвратяване или спиране на неправомерното използване на регистрирани ЗНП на тяхна територия. Комисията, подкрепена от Република Гърция и Република Кипър, твърди, че Кралство Дания е нарушило това задължение, като не е предотвратило или спряло използването на наименованието „Feta“ за сирене, което е произведено в Дания и е предназначено за износ в трети държави.

Кралство Дания не отрича, че не предотвратява и не спира производителите на негова територия да използват наименованието „Feta“, ако техните продукти са предназначени за износ в трети държави. То обаче счита, че Регламент № 1151/2012 се прилага само за продукти, продавани в Съюза, и не обхваща износа за трети държави. Следователно според него използването на наименованието „Feta“ за сирене, произведено в Дания, но предназначено само за износ за пазарите на трети държави, където наименованието „Feta“ не е защитено въз основа на международно споразумение, не представлява нарушение на Регламент № 1151/2012. Ето защо фактът, че не се предотвратява или спира използването на наименованието „Feta“ за изнасяно сирене, не съставлявал нарушение на задължението по член 13, параграф 3 от Регламент № 1151/2012, тъй като от тази разпоредба не произтичало такова задължение.

По същество основният спор между страните по настоящото дело е за това дали приложимото право на Съюза забранява използването на наименованието „Feta“ за изнасяни за трети държави продукти, които не са произведени в съответствие с продуктовата спецификация на „Feta“ като регистрирано ЗНП.

Следва да бъде ясно, че спорът не се отнася до компетентността на Съюза. Кралство Дания не твърди, че Съюзът не е компетентен да приема законодателни актове, с които да забрани използването на наименованието „Feta“ за изнасяни продукти. То само твърди, че съгласно действащото законодателство законодателят на Съюза не е избрал да забрани такова използване.

Следователно по настоящото дело Съдът трябва да тълкува приложното поле на Регламент № 1151/2012. Предпоставка за това е да се разбере какви са основната причина и цел на закрилата на географските означения, и по-точно на ЗНП, така както са предвидени от законодателя на Съюза. По това дело се повдигат и някои важни въпроси относно принципа на лоялно сътрудничество, предвиден в член 4, параграф 3 ДЕС, в контекста на исковете за установяване на неизпълнение на задължения, предявени срещу държавите членки.

Становището на Генералния адвокат:

С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда:

1)  да обяви, че като не е предотвратило или спряло използването от датски производители на регистрираното наименование „Feta“ за сирене, предназначено за износ в трети държави, Кралство Дания не е изпълнило задълженията си по член 13 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни,

2) да отхвърли иска в останалата му част,

3) да осъди Европейската комисия и Кралство Дания да понесат направените от тях съдебни разноски и

4)  да осъди Република Гърция и Република Кипър да понесат направените от тях съдебни разноски.

Дали защитата на Шампанското като географско означение важи и за услуги?

Генералният адвокат на Европейския съд  Giovanni Pitruzzella  излезе със становище по дело C‑783/19 Comité Interprofessionnel du Vin de Champagne срещу GB. 

Накратко делоко касае въпорсът за обхвата на защитата на географското означение Champagne и дали то важи само за пенливи вина или и за свързани услуги. Предисторията е следната:

Жалбоподателят в главното производство CIVC е полупублична организация с юридическа правосубектност, призната от френското право и натоварена със защитата на интересите на производителите на шампанско. CIVC предявява иск пред Търговски съд, Барселона, Испания за осъждането на GB, ответника в главното производство, да преустанови използването, включително в социалните мрежи (Instagram и Facebook), на знака „CHAMPANILLO“, да изтегли от пазара и интернет всяка табела и рекламен или търговски документ, в които фигурира посоченият знак, както и да заличи домейна „champanillo.es“. GB се конституира като страна в съдебното производство и посочва, че знакът „CHAMPANILLO“ се използва като търговско наименование на заведения за обществено хранене („бар за тапас“, разположени в автономна област Каталуня), без вероятност от объркване с продуктите, обхванати от наименованието „Champagne“, и без извличане на ползи от репутацията на това наименование.

Търговският съд, Барселона отхвърля всички искания на CIVC. Той приема, че използването на знака „CHAMPANILLO“ не представлява пресъздаване в нарушение на ЗНП „Champagne“, тъй като с него не се обозначава алкохолна напитка, а заведения за обществено хранене — в които не се предлага шампанско — и следователно продукти, различни от тези със ЗНП, предназначени за различни потребители. В мотивите на това решение Търговски съд, Барселона се позовава на насоките, дадени от Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) в решение от 2016 г., в което се изключва възможността използването на термина „CHAMPÌN“ за продажбата на плодова безалкохолна газирана напитка, предназначена за консумация по време на детски тържества, да нарушава ЗНП „Champagne“, като се има предвид разликата между съответните продукти и потребителите, за които са предназначени, въпреки фонетичното сходство между двата знака.

CIVC обжалва решението на Търговски съд, Барселона пред Апелативен съд на провинция Барселона, Испания. Последният посочва: i) че GB се е опитал на два пъти да регистрира знака „CHAMPANILLO“ като марка в испанската Служба за патенти и марки и че тези искания са били отхвърлени с решения от 8 февруари 2011 г. и 14 април 2015 г. след направено възражение от страна на CIVC; ii) че GB използва като графичен материал за рекламиране на своите заведения изображението на две чаши, съдържащи пенлива напитка; iii) че CIVC е представил документи, удостоверяващи, че до 2015 г. GB е предлагал в заведенията си пенливо вино(6) с наименование „Champanillo“ и че продажбите са били спрени едва след намесата на CIVC.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че както член 13 от Регламент № 510/2006(7), така и член 103 от Регламент № 1308/2013 предоставят правна закрила на ЗНП по отношение на продукти, с изключение единствено на член 103, параграф 2, буква б), в който се споменават и услуги. Тя посочва, че изпитва съмнения относно обхвата и правилното тълкуване на разпоредбите на правото на Съюза относно правната закрила на ЗНП, когато знакът, който е в конфликт с такова наименование, се използва в търговията за обозначаване не на продукти, а на услуги.

В този контекст Апелативен съд на провинция Барселона спира производството и поставя на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Позволява ли обхватът на правната закрила на дадено наименование за произход то да се ползва с правна закрила не само срещу сходни продукти, но и срещу услуги, които могат да са свързани с прякото или непрякото разпространение на тези продукти?

2) Налага ли рискът от нарушение чрез пресъздаване, към който се отнасят посочените членове от общностните регламенти, преди всичко да се извърши анализ на наименованието, за да се установи влиянието му върху средния потребител, или, за да се анализира този риск от нарушение чрез пресъздаване, трябва да се установи преди това, че става въпрос за едни и същи продукти, за сходни продукти или за съставни продукти, чиито съставни части съдържат продукт със защитено наименование за произход?

3) Трябва ли рискът от нарушение чрез пресъздаване да се определи с обективни параметри, когато има пълно или много голямо съвпадение в наименованията, или трябва да се степенува според пресъздаващите и пресъздаваните продукти и услуги, за да се направи извод, че рискът от пресъздаване е незначителен или ирелевантен?

4) Представлява ли правната закрила, предвидена в съответната правна уредба в случай на риск от пресъздаване или извличане на ползи, специфична правна закрила, отнасяща се до особеностите на тези продукти, или тази закрила трябва непременно да се обвърже с правилата относно нелоялната конкуренция?“.

Становището на Генералния адвокат:

„Член 103, параграф 2, буква б) от Регламент № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти трябва да се тълкува в смисъл, че в приложното поле на тази разпоредба могат да попаднат и действията, свързани със злоупотреба, имитация или пресъздаване на ЗНП, които се отнасят до услуги.

За да се определи дали е налице пресъздаване на защитено наименование за произход по смисъла на член 103, параграф 2 от Регламент № 1308/2013, не е необходимо предварително да се установява, че продуктът, който се ползва от това наименование, и продуктът или услугата, обозначени със спорния знак, са идентични или сходни или че последният продукт включва в съставните си части продукта, който се ползва от защитеното наименование за произход. Подобна идентичност или сходство или липсата на такава обаче представлява елемент, който националната юрисдикция трябва да вземе предвид заедно с всички други релевантни обстоятелства, за да прецени дали е налице пресъздаване по смисъла на горепосочената разпоредба.

Правната закрила срещу предвиденото в член 103, параграф 2, буква б) от Регламент № 1308/2013 пресъздаване не се ограничава само до случаите, в които практиката, която води до пресъздаване, представлява акт на нелоялна конкуренция по смисъла на релевантните разпоредби на приложимото национално право“.

Нова база данни за географски означения от цял свят

Marques Class 46 съобщава новината за нова база данни за търсене на географски означения предоставена от EUIPO.

GIView е база от налични над 5000 географски означения от цял свят. Те могат да бъдат търсени, както по тяхното наименование, така и по страна. Резултатите могат да бъдат видяни, като лист или като карта на света с отбелязване на държавите, където географските означения за защитени.

Повече информация може да откриете във видеото по-долу.

PORT CHARLOTTE срещу PORTO - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑56/16 P EUIPO срещу Instituto dos Vinhos do Douro e do Porto IP. Делото касае следното:

На 27 октомври 2006 г. [Bruichladdich Distillery Co. Ltd (наричано по-нататък „Bruichladdich“)] подава заявка за регистрация на марка [на Европейския съюз] в [EUIPO] на основание Регламент [№ 207/2009].

Словният знак „PORT CHARLOTTE“ (наричан по-нататък „оспорената марка“) е марката, за която се отнася поисканата регистрация.

Стоките, за които е поискана регистрация, спадат към клас 33 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. и отговарят на следното описание: „Алкохолни напитки“.

На 18 октомври 2007 г. оспорената марка е регистрирана под номер 5421474 и е публикувана в Бюлетин на марките на Общността.

На 7 април 2011 г. [IVDP] подава до [EUIPO] искане за обявяване на недействителност на оспорената марка на основание член 53, параграф 1, буква в) във връзка с член 8, параграф 4, член 53, параграф 2, буква г) и член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, букви в) и ж) от Регламент № 207/2009, доколкото марката обозначава посочените в точка 3 по-горе стоки.

В отговор на искането за обявяване на недействителност [Bruichladdich] свежда списъка с продуктите, за които е регистрирана оспорената марка, до продуктите, съответстващи на следното описание: „Уиски“.

В подкрепа на своето искане за обявяване на недействителност [IVDP] посочва наименованията за произход „[P]orto“ и „[P]ort“, които […] били защитени във всички държави членки от редица разпоредби на португалското право и от член 118м, параграф 2 от Регламент № [1234/2007] […].

С решение от 30 април 2013 г. отделът по отмяна отхвърля искането за обявяване на недействителност.

На 22 май 2013 г. [IVDP] подава жалба до [EUIPO] на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009 срещу решението на отдела по отмяна.

С[ъс спорното решение] четвърти апелативен състав на [EUIPO] отхвърля жалбата.

На първо място, апелативният състав отхвърля основанието, което е изведено от нарушение на член 53, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 във връзка с член 8, параграф 4 от същия регламент, с основния довод, че защитата на наименованията за произход за вината е в изключителната компетентност на Европейския съюз, тъй като се урежда единствено от Регламент № [1234/2007]. […]

Освен това тези географски указания били защитени единствено по отношение на вината и следователно за стоки, които не са нито идентични, нито сходни със стока, носеща наименование „уиски“, а именно спиртна напитка с различен вид и алкохолен градус, която не е в съответствие със спецификацията на продукта за вино по смисъла на член 118м, параграф 2, буква а), подточка i) от Регламент № [1234/2007]. Тъй като [IVDP] се позовава на известността на тези наименования за произход по смисъла на член 118м, параграф 2, буква а), подточка ii) от същия регламент, апелативният състав е приел, че оспорената марка не е „използва[ла]“, нито се е „позова[ла]“ на географските указания „porto“ или „port“, поради което не е било необходимо да се проверява дали те са известни. […] Португалският потребител знаел, че „географското понятие всъщност е Oporto или Porto, а Port е само съкратената му форма, която се използва върху етикетите на бутилките за вино за обозначаването на вида защитено от това географско указание вино“ (т. 19—26 от [спорното] решение).

Във връзка с това апелативният състав отхвърля довода на [IVDP], че закрилата по член 118м, параграф 2 от Регламент № [1234/2007] трябва да обхваща всеки знак, „включващ“ понятието „port“. Също така нямало „позоваване“ на вино от Порто по смисъла на член 118м, параграф 2, буква б) от същия регламент, тъй като уискито е различен продукт и никой елемент от оспорената марка не съдържа указание, което е възможно да бъде невярно или да въвежда в заблуждение. Поради това според апелативния състав, без да е необходимо да се преценява дали оспорената марка е известна или не, жалбата не следва да бъде уважена въз основа на разпоредбите на правото на Съюза за закрила на географските указания за вина (т. 27—29 от [спорното] решение).

На второ място, апелативният състав отхвърля основанието, което е изведено от нарушение на член 53, параграф 2, буква г) от Регламент № 207/2009, с оглед на твърдените наименования за произход „[P]orto“ и „[P]ort“, регистрирани при Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) на 18 март 1983 г. под номер 682 в съответствие с Лисабонската спогодба. […]

На трето място, апелативният състав отхвърля основанията, които са изведени от нарушение на член 52, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 във връзка с член 7, параграф 1, букви в) и ж) от същия регламент. […]“.

Решението на съда:

116 В случая при самостоятелната преценка на фактите в точки 71 и 76 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че тъй като знакът „PORT CHARLOTTE“ се състои от понятието „port“ и от собственото име Charlotte, съответния потребител ще го възприеме като логическа и концептуална единица, като позоваване на пристанище, тоест място на брега на море или река, към което е добавено собствено име, представляващо най-важният и отличителен елемент от оспорената марка. Според Общия съд съответният потребител няма да възприеме този знак като географско позоваване на виното порто, ползващо се от разглежданото наименование за произход.

120 С третото си основание на насрещната жалба IVDP твърди, че като е приел в точка 75 от обжалваното съдебно решение, че използването на оспорената марка „PORT CHARLOTTE“, регистрирана за уиски, не предполага „злоупотреба, имитация или позоваване“ на защитеното наименование за произход „Рorto“ или „Рort“ Общият съд е нарушил тази разпоредба.

124    Без да допусне грешка в правото, Общият съд е приложил произтичащия от тази съдебна практика основен критерий, като е постановил в точка 76 от обжалваното съдебно решение, че с оглед на констатациите, изложени в точка 71 от същото съдебно решение, макар понятието „port“ да е неразделна част от оспорената марка и средният потребител да предположи, че то произлиза от или е на португалски език, при съпоставянето му с уиски със същата марка няма да я асоциира с тази на виното порто, което носи разглежданото наименование за произход.

125    В посочената точка 76 Общият съд допълва, че тази преценка се потвърждава от различията, които не са незначителни, между съответните характеристики на виното порто и на уискито по отношение по-конкретно на съставките, съдържанието на алкохол и вкуса, които са добре известни на средния потребител и са правилно припомнени от апелативния състав в точки 20 и 34 от спорното решение.

В тази връзка съда:

1) Отменя решението на Общия съд от 18 ноември 2015 г., Instituto dos Vinhos do Douro e do Porto/СХВП — Bruichladdich Distillery (PORT CHARLOTTE) (T‑659/14, EU:T:2015:863).

2) Отхвърля жалбата по дело T‑659/14, подадена от Instituto dos Vinhos do Douro e do Porto IP срещу решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 8 юли 2014 г. (преписка R 946/2013‑4).

3)  Осъжда Instituto dos Vinhos do Douro e do Porto IP да заплати направените от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и от Bruichladdich Distillery Co. Ltd съдебни разноски в двете съдебни производства.

4) Португалската република и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски.

Italian bean protected as a geographical indication in Europe - Италиански боб защитен, като географско означение в Европа

Италианският боб FAGIOLO CUNEO вече е регистрирано географско означение в Европа.
Европейската комисия оповести своето решение на 18.05.2011г.Този вид боб има и свое отличително лого, което може да видите.
Историята на Fagiolo Cuneo започва в началото на 19 век. След 50 години на 20 век този боб се превръща в един от основните поминъци в област Cuneo, Италия. През 1989 година е създадена Асоциация на производителите му, която има за задача да го защитава и да спомага да развитието на бизнесът свързан с него.

English version

The Italian bean FAGIOLO CUNEO is a registered geographical indication in Europe.
The European Commission announced its decision on 18.05.2011. This type of bean has its own distinctive logo, which you can see.
The history of Fagiolo Cuneo began in the early 19th century. After 50 years of the 20th century that bean became one of the main livelihoods in the area Cuneo, Italy. In 1989, was founded Association of Manufacturers which aims is to protect and to promote business development associated with it.

Испански боб защитен като географско означение и наименование за произход

Европейската комисия оповести в официалният си вестник регистрацията на испанският боб Faba de Lourenzá, като географско означение и наименование за произход.
Според информацията този сорт боб притежава специфични качества, които го разграничават от останалите сортове боб. При варене този боб не се разпада, а остава цял. Консистенцията му е гладка и кремеобразна.
информация Class 46.

English version

The European Commission announced in the official gazette, registration of Spanish bean Faba de Lourenzá, as a geographical indication and the indication of origin.
According to the information that bean variety has specific characteristics which distinguish it from other varieties of beans. When cooking beans do not decay, but remains intact. The consistency is smooth and creamy.
Information Class 46.