Дали неотличителните елементи правят търговските марки слаби?

Общото изискване за регистрация на търговски марки е те да бъдат отличителни знаци, които да не описват характеристиките на посочените в заявките стоки или услуги.

Въпреки това е възможно неотличителни знаци да бъдат регистрирани, като търговски марки стига те да са комбинирани с друг отличителен елемент, като текст, цвят, графични елементи и тн.

Проблемът на такива търговски марки е че тяхната защита е по-слаба в частта на неотличителния елемент, които остават на разположение за използване и от други пазарни участници в повечето от случаите.

Пример за минусите от защитата на подобни марки е казус от Дания между следните две търговски марки за стоките от клас 5:

срещу

Според съда в Дания двете марки не са объркващо сходни. Елементите YUMMY и YUMMI се разбират от потребителите, като хвалебствени определения за вкусни продукти. Разликата в последната буква на YUMMI не е достатъчна за да преодолее това разбиране на думата, имайки предвид доброто познаване на английския език в страната. Поради това думите са лишени от отличителност.

По отношение на останалите думи в марките, GUMMI е съкращение на датски за плодова дъвка и е ниско отличителна, докато VITA има значение на живот. 

С оглед на това марките са приети за несходни дори и при наличие на сходни стоки.

Източник: Louise Thorning Ahle за Kluwer Trademark Blog.

Дания загуби спор за произвеждано на нейна територия сирене Фета с цел износ

Европейкият съд излезе с тълкувателно решение по дело  C‑159/20 Европейска комисия срещу Кралство Дания.

Казусът касае въпросът дали има нарушаване на права върху регистрирано европейско географско означение, ако обозначената продукция е единствено за целите на износ от територията на ЕС. Предосторията на спора е следната:

Гръцките власти уведомяват Комисията, че предприятия със седалище в Дания изнасят сирене в трети държави под наименованията „Feta“ „датско Feta“ и „датско сирене Feta“, въпреки че този продукт не е в съответствие с продуктовата спецификация на ЗНП „Feta“.

Въпреки исканията на гръцките власти датските власти отказват да преустановят тази практика, като приемат, че тя не противоречи на правото на Съюза, тъй като според тях Регламент № 1151/2012 се прилага само за продукти, продавани на територията на Съюза, и следователно не забранява на датските предприятия да използват наименованието „Feta“, за да обозначат датското сирене, изнасяно в трети държави, в които това наименование не е защитено.

На 26 януари 2018 г. Комисията изпраща на Кралство Дания официално уведомително писмо, в което посочва, че като не е предотвратила или спряла нарушението, състоящо се в посочената практика, тази държава членка не е изпълнила задълженията си по правото на Съюза, и по-специално по член 13 от Регламент № 1151/2012, и е нарушила член 4, параграф 3 ДЕС.

След като Кралство Дания отговаря, че не споделя гледната точка на Комисията, на 25 януари 2019 г. тя издава мотивирано становище, в което иска от тази държава членка да преустанови това несъобразяване с правото на Съюза и посоченото нарушение.

Кралство Дания отговаря на мотивираното становище с писмо от 22 март 2019 г., в което поддържа позицията си.

При тези обстоятелства Комисията решава да предяви настоящия иск.

С решения на председателя на Съда от 8 и 18 септември 2020 г. Република Гърция и Република Кипър са допуснати да встъпят в производството в подкрепа на исканията на Комисията.

Според решението на Европейския съд:

В съображение 18 от Регламент № 11512012 се посочва, че конкретните цели на защитата на ЗНП и ЗГУ са да се осигурят справедливи приходи за земеделските стопани и производители съобразно качествата и характеристиките на даден продукт или начина му на производство и да се предостави ясна информация за продукти със специфични характеристики, свързани с географския произход, като с това ще се даде възможност на потребителите да правят по-информиран избор при покупка.

Освен това от практиката на Съда следва, че целта на системата за защита на ЗНП и на ЗГУ е основно да гарантира на потребителите, че селскостопанските продукти, ползващи се с регистрирано наименование, имат определени специфични характеристики поради своя произход от определен географски район и следователно предоставят гаранция за качество поради своя географски произход с цел да се позволи на селскостопанските оператори, които са положили действителни усилия за подобряване на качеството, да получат в замяна на това по-високи приходи и да се попречи на трети лица неправомерно да извличат полза от репутацията, свързана с качеството на тези продукти (решения от 17 декември 2020 г., Syndicat interprofessionnel de défense du fromage Morbier, C‑490/19, EU:C:2020:1043, т. 35 и цитираната съдебна практика и по аналогия от 9 септември 2021 г., Comité Interprofessionnel du Vin de Champagne, C‑783/19, EU:C:2021:713, т. 49).

Тъй като Кралство Дания изтъква, че от тези цели следва, че Регламент № 1151/2012 е насочен към въвеждане на система за защита на ЗНП и ЗГУ за продукти, пуснати в обращение на вътрешния пазар, защото посочените потребители са тези в Съюза, следва да се отбележи, че този регламент несъмнено се отнася за тези потребители, а не за потребители в трети държави. Всъщност посоченият регламент, приет на основание член 118 ДФЕС, се отнася до функционирането на вътрешния пазар и както отбелязва тази държава членка, е насочен към целостта на вътрешния пазар и информирането на потребителя в Съюза.

Следва също да се отбележи, че целта за информиране на потребителите и целта за гарантиране на справедливи приходи на производителите съобразно с качествата на техните продукти са свързани помежду си, тъй като информирането на потребителите е насочено по-специално, както е видно от съдебната практика към това да се позволи на селскостопанските оператори, които са положили действителни усилия за подобряване на качеството, да получат в замяна на това по-високи приходи.

Въпреки това, както следва от съображение 18 и от член 4, буква а) от Регламент № 1151/2012, целта да се гарантират справедливи приходи на производителите съобразно с качествата на техните продукти, сама по себе си представлява цел, преследвана от този регламент. Това се отнася и за целта да се гарантира зачитането на правата върху интелектуална собственост, закрепено в член 1, буква в) от този регламент.

Очевидно е обаче, че използването на ЗНП „Feta“ за обозначаване на продукти, произведени на територията на Съюза, които не отговарят на продуктовата спецификация на това ЗНП, засяга посочените две цели, дори тези продукти да са предназначени за износ в трети държави.

Накрая, на четвърто място, що се отнася до спазването на принципа на правна сигурност, следва да се констатира, че несъмнено в Регламент № 1151/2012 не е посочено изрично, че той се прилага и за продуктите, произведени в Съюза за целите на износа в трети държави. Въпреки това, с оглед по-специално на общия и недвусмислен характер на членове 13, 36 и 37 от Регламент № 1151/2012, които не предвиждат изключение спрямо такива продукти, и на факта, че упоменатите в точка 59 от настоящото решение цели са ясно посочени в членове 1 и 4 от този регламент, член 13, параграф 3 от него изглежда ясен и недвусмислен, доколкото задължава държавите членки да вземат подходящи административни и съдебни мерки за предотвратяване или спиране на използването на ЗНП или на ЗГУ за обозначаване на произведени на тяхна територия продукти, които не отговарят на приложимата продуктова спецификация, включително когато тези продукти са предназначени за износ в трети държави.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Като не е предотвратило или спряло използването от датските млекопроизводители на защитеното наименование за произход (ЗНП) „Feta“ за обозначаване на сирене, което не съответства на продуктовата спецификация на това ЗНП, Кралство Дания не е изпълнило задълженията си по член 13, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни.

Дания с проблеми относно географско означение за сирене Фета

Генералният адвокат на Европейския съд Т. ĆAPETA излезе със становище по Дело C‑159/20 Европейска комисия срещу Кралство Дания.

Делото касае следната предистория:

Делото касае защитата на географското означение „Feta“ и неговото правоприлагане на територията на Дания.

По настоящото дело Европейската комисия предявява иск, че Кралство Дания не е изпълнило задълженията си по член 13 от Регламент № 1151/2012(3), като не е предотвратило или спряло използването на наименованието „Feta“ върху сирене, произвеждано в Дания и предназначено за износ в трети държави. Комисията твърди също, че Кралство Дания не е изпълнило задълженията си за лоялно сътрудничество, произтичащи от член 4, параграф 3 ДЕС сам по себе си или във връзка с член 1, параграф 1 и член 4 от Регламент № 1151/2012.

„Feta“ е вид сирене, което традиционно се произвежда от овче или овче и козе мляко в някои части на Гърция. От значение за настоящото дело е, че от 2002 г. наименованието „Feta“ е регистрирано като защитено наименование за произход (ЗНП) съгласно правото на Съюза(5).

Съгласно Регламент № 1151/2012 регистрацията на наименованието „Feta“ като ЗНП означава, че то може да се използва само за сирене, което е с произход от посочения географски район в Гърция и отговаря на продуктовата спецификация в Регламент № 1829/2002.

Член 13, параграф 3 от Регламент № 1151/2012 задължава държавите членки да предприемат необходимите мерки за предотвратяване или спиране на неправомерното използване на регистрирани ЗНП на тяхна територия. Комисията, подкрепена от Република Гърция и Република Кипър, твърди, че Кралство Дания е нарушило това задължение, като не е предотвратило или спряло използването на наименованието „Feta“ за сирене, което е произведено в Дания и е предназначено за износ в трети държави.

Кралство Дания не отрича, че не предотвратява и не спира производителите на негова територия да използват наименованието „Feta“, ако техните продукти са предназначени за износ в трети държави. То обаче счита, че Регламент № 1151/2012 се прилага само за продукти, продавани в Съюза, и не обхваща износа за трети държави. Следователно според него използването на наименованието „Feta“ за сирене, произведено в Дания, но предназначено само за износ за пазарите на трети държави, където наименованието „Feta“ не е защитено въз основа на международно споразумение, не представлява нарушение на Регламент № 1151/2012. Ето защо фактът, че не се предотвратява или спира използването на наименованието „Feta“ за изнасяно сирене, не съставлявал нарушение на задължението по член 13, параграф 3 от Регламент № 1151/2012, тъй като от тази разпоредба не произтичало такова задължение.

По същество основният спор между страните по настоящото дело е за това дали приложимото право на Съюза забранява използването на наименованието „Feta“ за изнасяни за трети държави продукти, които не са произведени в съответствие с продуктовата спецификация на „Feta“ като регистрирано ЗНП.

Следва да бъде ясно, че спорът не се отнася до компетентността на Съюза. Кралство Дания не твърди, че Съюзът не е компетентен да приема законодателни актове, с които да забрани използването на наименованието „Feta“ за изнасяни продукти. То само твърди, че съгласно действащото законодателство законодателят на Съюза не е избрал да забрани такова използване.

Следователно по настоящото дело Съдът трябва да тълкува приложното поле на Регламент № 1151/2012. Предпоставка за това е да се разбере какви са основната причина и цел на закрилата на географските означения, и по-точно на ЗНП, така както са предвидени от законодателя на Съюза. По това дело се повдигат и някои важни въпроси относно принципа на лоялно сътрудничество, предвиден в член 4, параграф 3 ДЕС, в контекста на исковете за установяване на неизпълнение на задължения, предявени срещу държавите членки.

Становището на Генералния адвокат:

С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда:

1)  да обяви, че като не е предотвратило или спряло използването от датски производители на регистрираното наименование „Feta“ за сирене, предназначено за износ в трети държави, Кралство Дания не е изпълнило задълженията си по член 13 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни,

2) да отхвърли иска в останалата му част,

3) да осъди Европейската комисия и Кралство Дания да понесат направените от тях съдебни разноски и

4)  да осъди Република Гърция и Република Кипър да понесат направените от тях съдебни разноски.

Датска атака срещу марката на футболната Супер лига

Както вече е известно Супер лигата по футбол, която 12 европейски футболни отбора опитаха да направят претърпя провал, поне за сега, и реално няма да се състой.

Въпреки това организаторите й бяха подали следната заявка за европейски марка в класове 3, 4, 5, 6, 8, 9, 10, 11, 12, 14, 15, 16, 18, 20, 21, 22, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 41, 42, 43, 45:

Този блог вече повдигна преди време въпросът дали подобна марка би била регистрирана успешно. Статията посочваше серия от по-ранни регистрирани марки, които биха могли да създадат проблеми на новата заявка. Но в този списък от марки не бяхме посочили следните две датски марки:

-  - № VR 2009 01457, Filing date: 02/04/2009

- SUPERLIGA - № VR 2001 00163, Filing date: 10/08/2000

Марките са регистрирани за клас 41: създаване и организиране на спортни дейности, включително спортни събития, всичко във връзка с футбола.

На база на тези две по-ранни марки, Датската футболна федерация, която администрира футболното първенство на Дания, което носи същото име, подава опозиция срещу новозаявената марка The Super League, като се приведени доказателства за дългогодишното използване на марките.

Още по-интересното е че федерацията има и аналогична Европейска марка SUPERLIGA, която обаче не е цитирана в опозицията.

В допълнение, проучването ни показва, че Супер лига се използва за футболни първенства и от други държави, например Сърбия, или в друг вид спорт, например хандбал в Полша.

Ще бъде интересно до каква степен опозицията ще бъде успешна. На пръв поглед марките са сходни, особено фонетично и концептуално. Но от друга страна фактът, че името се използва от различни федерации може би намалява отличителността му.

Това повдига и резонния въпросът дали изборът на подобни имена е стратегически добра идея. Ако в бъдеще притежателят на марката иска да печели от нея, той ще дава лицензии за нейното ползване и би трябвало да забранява на трети лица да правят това без негово разрешение. Но в случая това може да бъде трудна задача особенно в частта на словният елемент.

Картина трансформирана в часовници - казус от Дания

Съдът в Дания се произнесе по дело касаещо авторски права върху произведение използвано за създаване на други произведения.

Казусът касае художникът Tal R, който е автор на следната картина:

Картината е закупена за 90 000 долара от Dann Thorleifsson и Arne Solmunde Leivsgarð, основатели на компанията за часовници Letho.

След това Letho обявява кампания в която участниците ще могат да получат часовници, чиито дисплеи са създадени на база части от въпросната картина.

Според автора на картината, обаче, това представлява използването й по нов начин, което изисква отстъпване на съответинте авторски права.

За Letho това е действие по унищожаване на картината, което според датското законодателство не се приеме за нарушаване на авторските права на автора, след осъществяване на продажбата на произведението.

Според съда този начин на използване на произведението изисква предварително съгласие от автора, тъй като това е нов начин на разпространение на произведението, което се използва за създаване на ново такова.

Източник: WIPR.

Нови такси за регистрация на международни марки за Дания

WIPO съобщава за нови индивидуални такси при посочване на Дания в международни заявки за търговски марки. Новите такси, които влизат в сила от 01.07.2019 са както следва:

Свободно използване на произведения на приложното изкуство за реклами в Дания?

Emil Jurcenoks и Peter Nørgaard съобщават новината за важно решение на Върховният съд на Дания относно обхвата на изключенията от авторскоправна защита в страната.

Казусът по делото разглеждано от съда касае рекламни фотографски произведения направени от веригата за хранителни продукти Coop съдържащи, като елемент, сервиз за хранене създаден от дизайнера Kasper Heie Würtz, за което обаче компанията не е искала разрешение и не е заплатила възнаграждение.

Според Coop не е налице нарушаване на авторското право, тъй като правната рамка в Дания позволява минимално използване на произведения, като вид изключение от защитата установена със закона, когато дизайните не са известни и са използвани не като основен елемент, а само като спомагателен обект в рекламното произведение.

Дизайнерът завежда съдебно дело, което е спечелено на първа инстанция.

Върховният съд потвърждава това решение. Според съда е възможно изключение от авторскоправната защита в случаите на използване на произведения на приложното изкуство за рекламни цели но само ако това използване е минимално.

В конкретния случай обаче, съдът приема, че това не е така поради фактът, че всички рекламни материали съдържат части от сервиза за хранене създаден от Würtz.

Пълният текст на статията може да откриете тук.

Източник: IPKat.

Дания, Мексико, Норвегия, Мароко и Русия се присъединиха към DesignView - Denmark, Mexico, Morocco, Norway and the Russia Federation join Designview

OHIM информира за присъединяването на Дания, Мексико, Норвегия, Мароко и Русия към общата база данни за промишлени дизайни DesignView. 

С присъединяването на тези държави базата данни дава достъп до нови близо 200 000 дизайна, като общият брой на дизайните които могат да бъдат търсени през нея става 2,7 милиона.

English version

OHIM informs about accession of Denmark, Mexico, Morocco, Norway and the Russia Federation to Designview. By this way new approximately 200 000 designs could be searched be this database. The total number of searchable designs reaches 2,7 millions.

Can one patent make 1.000 jobs? - Може ли един патент да създаде 1000 работни места?

Постоянно говорим как интелектуалната собственост набира все по-голямо значение в наши дни. Но обяснението за това винаги е някакси косвено, без показване на директната връзка с реалния живот.
Поради тази причина е интересно да посочим един директен пример за ролята на интелектуалната собственост.
Innovationpartners съобщава новината как една малка датска компания става успешна залагайки на своята интелектуална собственост.
Тази компания има едва 15 служители, но патентова всяко свое изобретение. Така един ден те продават патент за технология за газифициране на Шел. Резултатът е че сега тази датска компания има вече 1000 служитела и вече не е толкова малка.
Въпрос на съобразителност.

English version

We constantly talk about how intellectual property is becoming more important nowadays. But the explanation for this is always somehow indirectly, without showing the direct connection to the real life.
Therefore, it is interesting to point out a direct example of the role of intellectual property.
Innovationpartners told about how a small Danish company is successful through its intellectual property.
This company has only 15 employees, but they patented each of their invention. So one day they sell the patent for technology for gasification to Shell.
The result is that now this Danish company has 1,000 employees and is no longer so small.
Question of wits.