Европейският съд излезе с решение по патентно дело C‑399/21 IRnova AB срещу FLIR Systems AB. Делото има следната предистория:
IRnova и FLIR Systems, които осъществяват дейност в сектора на инфрачервената технология, са дружества със седалище в Швеция. В миналото те са поддържали търговски отношения.
На 13 декември 2019 г. IRnova предявява пред Съд по патентни и търговски дела иск за установяване по-специално на това, че притежава законно право върху изобретенията, които са предмет на международни заявки за патент, допълнени впоследствие със заявки за европейски, американски и китайски патент, подадени от FLIR през 2015 г. и 2016 г., както и с американски патенти, издадени на FLIR въз основа на последните заявки.
В подкрепа на иска си IRnova твърди по същество, че изобретенията са дело на един от неговите служители, поради което той трябва да се счита за техен изобретател или поне за съизобретател. Поради това IRnova поддържа, че в качеството си на работодател и следователно на носител на правата на изобретателя то трябва да се счита за притежател на изобретенията. Въпреки това, без да е придобило изобретенията или да има право да ги придобие на друго основание, FLIR е подало от свое име посочените в предходната точка заявки.
Съд по патентни и търговски дела приема, че е компетентен да разгледа иска на IRnova относно изобретенията, които са предмет на заявките за европейски патенти. Той обаче приема, че не е компетентен да разгледа иска относно твърдяното право върху изобретенията, които са предмет на подадените от FLIR заявки за китайски и американски патенти, както и на издадените на FLIR американски патенти, тъй като по същество искът за установяване на изобретателя на последните изобретения има връзка с регистрацията и действителността на патентите. Поради тази връзка разглежданият спор попадал в приложното поле на член 24, точка 4 от Регламент „Брюксел Ia“ и шведските съдилища не били компетентни да го разгледат.
IRnova обжалва това решение за липса на компетентност пред запитващата юрисдикция, Апелативен съд Стокхолм, Швеция.
Според тази юрисдикция спорът, с който е сезирана, попада в приложното поле на Регламент „Брюксел Ia“, тъй като има за предмет да се установи съществуването на законно право върху изобретение и следователно има граждански и търговски характер. Посочената юрисдикция обаче иска да се установи дали шведските съдилища са компетентни да разглеждат спорове за установяване на съществуването на право върху изобретение, произтичащо от твърдяното качество на изобретател или съизобретател. Според нея член 24, точка 4 от този регламент предвижда, че съдилищата на държавата членка, в която е поискана или извършена регистрацията, имат изключителна компетентност „по дела във връзка с регистрацията или действителността на патенти“. Тази изключителна компетентност се обосновавала с обстоятелството, от една страна, че тези съдилища са в най-добра позиция да разглеждат случаите, в които е налице спор относно действителността на патента или съществуването на заявката или регистрацията, и от друга страна, че издаването на патенти предполага участието на националните административни органи, което показвало, че издаването на патент е израз на упражняване на националния суверенитет. Въпреки че съгласно практиката на Съда спор, който се отнася само до установяването на това кой е притежател на право върху патент, не попада в обхвата на посочената изключителна компетентност, тази съдебна практика не съдържала преки указания относно приложимостта в случая на посочения член 24, точка 4.
В случая според запитващата юрисдикция може да се приеме, че спорът, с който е сезирана, има връзка с регистрацията или действителността на патента по смисъла на тази разпоредба. Всъщност според тази юрисдикция, за да се идентифицира притежателят на правото върху изобретенията, които са предмет на разглежданите заявки или патенти, следва да се установи кой е техният изобретател. Такава проверка изисквала да се извърши тълкуване на патентните претенции и да се анализира приносът на различните предполагаеми изобретатели към изобретенията. Така за установяването на притежателя на правото върху изобретение можело да се окаже необходимо извършването на преценка от гледна точка на материалното патентно право относно това от кой принос към развойната дейност произтича новостта или изобретателската стъпка и да повдигне въпроси относно обхвата на закрила съгласно патентното право на държавата по регистрация. Освен това фактът, че заявителят на патент няма право на заявяване, бил основание за недействителност.
При тези обстоятелства Апелативен съд Стокхолм решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Попада ли в изключителната компетентност по смисъла на член 24, параграф 4 от Регламент [„Брюксел Ia“] иск за установяване, въз основа на качеството на изобретател или съизобретател, на законни права върху изобретение, което е предмет на национални заявки за патенти и на патенти, издадени в трета държава?“.
Решението на съда:
Член 4 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела
трябва да се тълкува в смисъл, че:
не се прилага към спор за установяване в рамките на иск, основан на твърдяното качество на изобретател или на съизобретател, на това дали дадено лице е притежател на правото върху изобретения, които са предмет на подадени патентни заявки и издадени патенти в трети държави.
