Европейският съд излезе с важно решение по дело C‑256/21 KP срещу TV, Gemeinde Bodman-Ludwigshafen, касаещо въпроса дали една европейска марка може да бъде заличена от съда, въпреки че причината за започване на делото е отпаднала. Казусът има следната предистория:
KP е притежател на словната марка на Европейския съюз „Apfelzügle“ (наричана по-нататък „спорната марка“), регистрирана на 19 октомври 2017 г. за услуги от класове 35, 41 и 43. Безспорно е, че терминът „Apfelzügle“ обозначава превозно средство, състоящо се от няколко теглени от трактор ремаркета, използвано при събирането на реколтата от ябълки.
На 26 септември 2018 г. TV, стопанисващ ферма с овощни насаждения, и община Бодман-Лудвигсхафен публикуват информация с рекламна цел относно дейност по бране и дегустация на ябълки в рамките на обиколка с Apfelzügle.
KP предявява пред Областен съд Мюнхен, Германия иск за нарушение на спорната марка, за да бъде забранено на TV и на община Бодман-Лудвигсхафен да използват думата „Apfelzügle“ за услугите, обхванати от тази марка. Пред същата юрисдикция TV и община Бодман-Лудвигсхафен предявяват насрещни искове за обявяване на спорната марка за недействителна на основание член 59, параграф 1, буква а) от Регламент 2017/1001 във връзка с член 7, параграф 1, букви б), в) и г) от същия регламент.
В съдебното заседание, проведено пред Областен съд Мюнхен, KP оттегля този иск за установяване на нарушение.
Тъй като въпреки посоченото оттегляне TV и община Бодман-Лудвигсхафен поддържат насрещните си искове, с решение от 10 март 2020 г. Областен съд Мюнхен приема, че тези искове са допустими, обявява спорната марка за недействителна за услугите от клас 41 и отхвърля насрещните искове в останалата им част.
Община Бодман-Лудвигсхафен подава въззивна жалба срещу това решение пред Върховен областен съд Мюнхен, Германия, който е запитващата юрисдикция, като претендира спорната марка да бъде обявена за недействителна и по отношение на услугите от класове 35 и 43.
В акта за преюдициално запитване запитващата юрисдикция посочва, че тя следва предварително да прецени допустимостта на насрещните искове, предявени от ответниците, предвид оттеглянето на иска на KP, като посочената юрисдикция отбелязва, че по този въпрос тя не е обвързана от решението на първоинстанционния съд.
В това отношение, като се позовава на смисъла и целта на насрещния иск, предвиден в Регламент 2017/1001, запитващата юрисдикция изразява съмнения относно възможността съд за марките на Европейския съюз да се произнесе по такъв насрещен иск, когато е оттеглен искът за установяване на нарушение, вследствие на който е бил предявен насрещният иск.
По-конкретно запитващата юрисдикция припомня, че регистрацията на марка на Европейския съюз е акт на орган на Европейския съюз и че националните юрисдикции не разполагат с компетентност да отменят тези актове, освен ако изрично не е предвидено изключение, като това за предявяване на насрещен иск, което освен това се потвърждавало с член 128, параграф 7 от Регламент 2017/1001. Всъщност според запитващата юрисдикция в тази област EUIPO разполага с „принципна компетентност“, която ѝ е предоставена „с предимство“. Това произтичало по-специално от член 63, параграф 1 от Регламент 2017/1001.
Запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно преобладаващата германска доктрина случай като настоящия попада не в приложното поле на Регламент 2017/1001, а по силата на член 129, параграф 3 от този регламент попада в приложното поле на правилата, уреждащи германското гражданско производство, и по-специално на член 261, параграф 3, точка 2 от ZPO, съгласно който компетентността на съда за марките на Европейския съюз, установена в резултат от предявяването на насрещен иск, не зависи от изхода на иска за нарушение и следователно не може да отпадне в случай на оттегляне на последния.
Според запитващата юрисдикция обаче необходимостта да се осигури възможност за ответника да се защити вече не съществува, когато поради оттегляне на иска съдът за марките на Европейския съюз вече няма основание да се произнесе по иска за установяване на нарушение. Това тълкуване се потвърждавало и от решение от 19 октомври 2017 г., Raimund (C‑425/16, EU:C:2017:776). Така националното процесуално право трябвало да се прилага само докато е висящо производството по обжалване, предвидено в правото на Съюза. Освен това подобно тълкуване не би довело до прекомерна и несъразмерна тежест за жалбоподателя, тъй като той винаги ще разполага с възможността да сезира EUIPO по силата на член 63 от Регламент 2017/1001.
При тези обстоятелства Върховен областен съд Мюнхен решава да спре производството и да постави на Съда следният преюдициален въпрос:
„Трябва ли член 124, буква г) и член 128 [от Регламент 2017/1001] да се тълкуват в смисъл, че съд за марките на [Европейския съюз] продължава да има правомощието да се произнесе по недействителността на марка на [Европейския съюз], твърдяна с насрещен иск по смисъла на член 128 [от Регламент 2017/1001], дори след като основаният на тази марка на Европейския съюз иск за нарушение по смисъла на член 124, буква а) [от този регламент] на практика е оттеглен?“.
Решението на съда:
Член 124, букви а) и г) и член 128 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че съд за марките на Европейския съюз, сезиран с иск за нарушение, основан на марка на Европейския съюз, чиято валидност се оспорва с насрещен иск за обявяване на недействителност, остава компетентен да се произнесе по валидността на тази марка въпреки оттеглянето на главния иск.
