Генералният адвокат на Европейския съд H. SAUGMANDSGAARD ØE излезе с тълкувателно становище относно дело C‑264/19 Constantin Film Verleih GmbH срещу YouTube LLC. Делото касае следното:
Constantin Film Verleih е установено в Германия дружество за разпространение на филми.
YouTube, установено в Съединените щати дружество, притежавано от Google, поддържа едноименната интернет платформа.
Constantin Film Verleih притежава в Германия изключителните права да използва кинематографичните произведения „Parker“ и „Scary movie 5“.
Между юни 2013 г. и септември 2014 г. тези две произведения са качени онлайн на платформата „YouTube“ без съгласието на Constantin Film Verleih. На 29 юни 2013 г. филмът „Parker“ е качен в цялост и на немски език под потребителското име „Ν1“. До блокирането му на 14 август 2013 г. той е гледан над 45 000 пъти. През септември 2013 г. е качен в цялост и на немски език филмът „Scary movie 5“ под потребителското име „Ν2“. До блокирането му на 29 октомври 2013 г. филмът е гледан над 6000 пъти. На 10 септември 2014 г. е качено друго копие на второто произведение под потребителското име „Ν3“. До блокирането му на 21 септември 2014 г. то е гледано над 4700 пъти.
Constantin Film Verleih изисква от YouTube и Google определен набор от данни за всеки от потребителите, качили тези произведения.
Запитващата юрисдикция установява, че са изпълнени условията за право на информация. Следователно обхватът на спора по главното производство е сведен до съдържанието на информацията, която YouTube и/или Google трябва да предоставят на Constantin Film Verleih. Спорът по-специално е относно следните данни:
– електронния адрес на потребителя,
– телефонния номер на потребителя,
– IP адреса, използван от потребителя за качване на спорните файлове с точния момент на това качване, и
– IP адреса, последно използван от потребителя за достъп до неговия потребителски профил в Google/YouTube, с точния момент на този достъп.
17. Като се произнася като първа инстанция Областен съд Франкфурт на Майн, Германия отхвърля искането на Constantin Film Verleih за предоставяне на тези данни.
По жалба на ищеца Висш областен съд Франкфурт на Майн, Германия осъжда YouTube и Google да предоставят електронните адреси на съответните потребители, като отхвърля искането на Constantin Film Verleih в останалата му част.
С ревизионната жалба, подадена пред Федерален върховен съд, Германия, Constantin Film Verleih иска YouTube и Google да бъдат осъдени да му предоставят цялата посочена по-горе информация, включително телефонните номера и IP адресите на потребителите. Със своя ревизионна жалба YouTube и Google молят искът на Constantin Film Verleih да бъде отхвърлен изцяло, включително що се отнася до електронните адреси на потребителите.
Като констатира, че решението, което следва да се постанови по двете ревизионни производства, зависи от тълкуването на понятието „адреси“, предвидено в член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48, Федерален върховен съд решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:
„1. Обхващат ли посочените в член 8, параграф 2, буква а) от Директива [2004/48] адреси на производителите, фабрикантите, разпространителите, доставчиците и други предишни държатели на стоките или услугите, както и предполагаемите търговци на едро и дребно, до които в зависимост от случая се отнася информацията по член 8, параграф 1 от [тази директива], и:
a) електронните адреси на ползвателите на услугите; и/или
б) телефонните номера на ползвателите на услугите; и/или
в) IP адресите, които са използвани от ползвателите на услугите за качването на данни, които нарушават правата, заедно с точното време на качването?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, буква в):
Включва ли информацията, която следва да се предостави по член 8, параграф 2, буква а) от [посочената] директива, и IP адресите, които ползвателят, качил преди това данните, нарушаващи права, е ползвал последно за достъп до потребителския си профил в Google/YouTube, заедно с точното време на достъпа, независимо от това дали при този последен достъп са извършени нарушения на права [на интелектуалната собственост]?“.
Становище на Главният адвокат:
„Член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че по отношение на потребител, качил онлайн файлове в нарушение на право върху интелектуална собственост, предвиденото в тази разпоредба понятие „имена и адреси“ не включва електронния адрес, телефонния номер, IP адреса, използван за качването на тези файлове, нито IP адреса, използван при последния достъп до профила на потребителя.
Следователно тази разпоредба не задължава държавите членки да предвиждат възможност компетентните съдебни органи да постановят предоставянето на тази информация във връзка с производство за нарушаване на право върху интелектуална собственост“.
