Показват се публикациите с етикет мода. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет мода. Показване на всички публикации

сряда, 17 май 2023 г.

Как приключи спорът между марки FURLA и FURNA в Япония?

Masaki Mikami съобщава за поредното интересно опозиционно производство по търговски марки в Япония. Казусът касае следната заявена марка за клас 25 - дрехи:

Срещу тази марка е подадена опозиция от италианската модна компания FURLA S.P.A. на основание по-ранна марка FURLA за идентични стоки в клас 25.

Според компанията различните букви N и L не са достатъчни за да преодолеят сходството между знаците в светлината на наличната репутация на по-ранната марка в Япония и идентичността на стоките.

Патентното ведомство на страната не приема доводите на Furla, определяйки знаците за несходни. Във визуално отношение разликите между L и N и стилизираното оформление на заявената марка създават различно впечатление. Произнасянето на значите също е отчетливо различно. Концептуално заявената марка няма конкретно значение за потребителите в Япония, докато Furla е свързан със самият бранд и неговият създател Aldo Furlanetto.

Макар че ведомството приема по-ранната марка с доказана репутация и въпреки идентичността на стоките, липсата на нужната степен на сходство преодолява възможността за потребителско объркване между марките.

сряда, 3 май 2023 г.

Госпожица Dolce спечели казус за търговски марки срещу Dolce & Gabbana в Япония


Според законодателството за търговски марки в повечето държави по света, една известна марка има по-широка закрила, която и помага по-лесно да се противопоставя на по-късни сходни марки.

Тази обща постановка обаче не винаги е лесно приложима. Пример за това е казус от Япония, в който известната италианска модна къща Dolce & Gabbana подава опозиция срещу заявена марка “Ms. dolce” в клас 25 - обувки.

Опозицията е основана на по-ранна известна марка Dolce & Gabbana, като компанията твърди, че потребителите свързват двете части на марката с имената на основателите на компанията, в случая DOLCE е свързвано с Domenico Dolce, който като дизайнер сам по себе е известна личност в обществото.

Патентното ведомство на Япония отхвърля опозицията намирайки марките за визуално, фонетично и концептуално различни.

Наличието на MS в заявената марка помага за разграничаването на знаците. По-късната марка има значение на име на госпожица, докато по-ранната марка има значение на сладкиш или десерт на италиански.

По отношение на претендираната репутация, ведомството изказва съмнение, че DOLCE самостоятелно е придобило известност за обозначаване на стоките от клас 25, както и че потребителите свързват тази дума с един от основателите на италианската компания.

Източник: Masaki MIKAMI, Mark IP Law Firm.

сряда, 3 август 2022 г.

Кога има недобросъвестност при нова регистрация на стари марки с прекратена защита - решение на Общия съд на ЕС

Възможно ли е марка, чиято регистрация е прекратена отдавна, да бъде регистрирана от друго лице и дали това ще се възприеме, като недобросъвестна практика?
Общият съд на Европейския съд излезе с позиция по този въпрос по дело T‑250/21 Ladislav Zdút срещу EUIPO, което има следната предистория:

На 6 май 2013 г. Ladislav Zdút подава заявка за регистрация на следната европейска марка 



Стоките, за които е поискана регистрацията, са:
– клас 18: „Кожа и имитации на кожа и стоки от тези материали, които не са включени в други класове; необработени кожи; куфари и пътни чанти; чадъри и слънчобрани; бастуни“;
–  клас 24: „покривки за легла; покривки за маси“;
– клас 25: „Облекло, обувки, шапки и принадлежности за глава“.

Марката е регистрирана на 31 октомври 2014 г. под номер 11794112.

На 17 юни 2019 г.  г‑жа Isabel Nehera, г‑н Jean-Henri Nehera и г‑жа Natacha Sehnal, подават искане за обявяване на недействителност на посочената марка в съответствие с разпоредбите на член 59, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001 за всички стоки, обозначени с тази марка. Те твърдят, че жалбоподателят е бил недобросъвестен при подаването на заявката за регистрация на спорната марка. Те посочват по-специално, че през 30‑те години на миналия век дядо им, г‑н Jan Nehera, е създал предприятие в Чехословакия, търгуващо с дрехи и аксесоари, подал е заявка и е използвал национална марка, идентична на спорната (наричана по-нататък „старата чехословашка марка“).

С решение от 22 април 2020 г. отделът по отмяна на EUIPO отхвърля искането за обявяване на недействителност с мотива, че недобросъвестността на жалбоподателя при подаването на заявката за регистрация на спорната марка не е доказана.

На 15 юни 2020 г. встъпилите страни подават жалба пред EUIPO на основание на членове 66—71 от Регламент 2017/1001 срещу решението на отдела по отмяна.

С обжалваното решение втори апелативен състав на EUIPO уважава жалбата на встъпилите страни, отменя решението на отдела по отмяна и обявява спорната марка за недействителна.

По същество апелативният състав отбелязва, че старата чехословашка марка е била добре позната и е била реално използвана в Чехословакия през 30‑те години на миналия век. Той констатира, че жалбоподателят е знаел за съществуването и известността както на г‑н Jan Nehera, така и на старата чехословашка марка, която е запазила определена остатъчна репутация. Апелативният състав посочва също, че жалбоподателят се е опитал да установи връзка между него самия и тази марка. При тези обстоятелства той приема, че намерението на жалбоподателя е било да извлече неоснователно полза от репутацията на г‑н Jan Nehera и на старата чехословашка марка. От това той заключава, че жалбоподателят е бил недобросъвестен при подаването на заявката за регистрация на спорната марка.
Решението е обжалвано.

Според съда, фактът че една марка е била регистрирана в миналото и е имала репутация не означава автоматично, че нова заявка за същата марка е недобросъвестна.
Необходимо е репутацията на старата марка да бъде налична сред потребителите към момента на подаване на заявка за новата марка, както и да се докаже възползване от тази репутация.

Според съда:

Следва обаче да се припомни, че съгласно съдебната практика съществуването на връзка в съзнанието на съответните потребители между по-късна марка и по-ранен знак или по-ранно име не е достатъчно само по себе си, за да се направи извод за наличие на несправедливо облагодетелстване от репутацията на по-ранния знак или по-ранното име.

Освен това следва да се отбележи, че понятието за несправедливо облагодетелстване от репутацията на знак или име се отнася до хипотезата, при която трето лице следва примера на по-ранен знак или по-ранно име с репутация, за да се ползва от нейната привлекателност, репутация и престиж, и да използва, без каквато и да било финансова компенсация и без да полага собствени усилия в това отношение, търговските усилия, положени от притежателя или ползвателя на този знак или на това име за създаване и поддържане на имидж на посочения знак или посоченото име (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 18 юни 2009 г., L’Oréal и др., C‑487/07, EU:C:2009:378, т. 49).

В случая обаче жалбоподателят твърди, без това да се оспорва от EUIPO и от встъпилите страни, че през 2013 г. старата чехословашка марка и името на г‑н Jan Nehera са били напълно забравени от съответните потребители и че той самият е положил много усилия, време и парични средства, за да възстанови марката „Nehera“ и да популяризира историята на г‑н Jan Nehera и на неговото предприятие. От това следва, че жалбоподателят не само че не е използвал паразитно предишната репутация на старата чехословашка марка и на името на г‑н Jan Nehera, а напротив, положил е собствени търговски усилия, за да възстанови имиджа на тази марка и по този начин да възобнови със свои средства посочената репутация. При тези обстоятелства самият факт, че за популяризирането на спорната марка е направена препратка към историческия имидж на г‑н Jan Nehera и на старата чехословашка марка, не изглежда да е в противоречие с почтената производствена или търговска практика.

От друга страна, във всички случаи към датата на подаване на заявката за регистрация на спорната марка старата чехословашка марка и името на г‑н Jan Nehera вече изобщо не са били предмет на правна защита в полза на трето лице (вж. т. 42 и 43 по-горе). От това следва, че низходящите и наследниците на г‑н Jan Nehera не са били носители на право, което може да бъде предмет на злоупотреба или да бъде присвоено от жалбоподателя. При това положение не е видно с подаването на заявката за регистрация на спорната марка жалбоподателят да е имал намерение да извърши злоупотреба спрямо низходящите и наследниците на г‑н Jan Nehera или да си присвои твърдените от тях права.

На пето и последно място, EUIPO изтъква, че както е посочил апелативният състав в точка 36 от обжалваното решение, понятието за недобросъвестност не предполага непременно каквато и да било степен на морална укоримост.

В това отношение е достатъчно да се констатира, че съгласно цитираната в точка 23 по-горе съдебна практика понятието за недобросъвестност предполага наличието на непочтена нагласа или намерение. В случая обаче EUIPO и встъпилите страни не са доказали, че към момента на подаване на заявката за регистрация на спорната марка жалбоподателят е имал непочтена нагласа или намерение.

От всичко изложено по-горе следва, че апелативният състав неправилно е приел, че жалбоподателят е имал намерение да извлече неоснователно полза от репутацията на г‑н Jan Nehera и на старата чехословашка марка, и въз основа на това е стигнал до извода, че жалбоподателят е бил недобросъвестен при подаването на заявката за регистрация на спорната марка.

понеделник, 31 януари 2022 г.

Louis Vuitton загуби спор за сходство между марки касаещи абревиатурите LV и NL

EUIPO излезе наскоро с решение по спор за търговски марки, в който известния моден бранд Louis Vuitton опита да защити отличителната си комбинация от букви LV.

Спорът касае следната заявена от физическо лице комбинирана европейска марка в класове 25 и 26:

Срещу тази заявка е подадена опозиция от Louis Vuitton на основания на следната по-ранна марка за същите класове:

Според компанията двата знака са объркващо сходни за сходни и идентични стоки. 

EUIPO обаче отхвърля опозицията намирайки марките за несходни. Според ведомството освен сходството на стоките, двата знака има сходна буква L в абревиатурата със сходна стилизация. Това обаче не е достатъчно за да преодолее разликите, а именно различната комбинация от букви NL срещу LV, както и уточнението LOVES VITTORIO.

Ведомството приема сходната стилизация единствено, като декоративен елемент в преценката на сходството, който няма достатъчната степен на тежест, за да се приеме наличие на възможност за объркване между знаците. Потребителите ще разпознаят веднага различните абревиатури NL и LV.

По отношение на репутацията на по-ранната марка, ведомството приема, че тя е недоказана, тъй като Louis Vuitton не са предоставили нужните доказателства в предписания срок за това.

Източник: TFL.

петък, 22 януари 2021 г.

Графити артистът Futura съди The North Face за нарушаване на авторски права

Графити артистът Futura заведе съдебно дело за нарушаване на авторски права срещу компанията за дрехи The North Face.

Според артистът, чието истинско име е  Leonard McGurr, компанията е стартирала нова рекламна кампания в която използва лого, което е сходно на следния негов графичен дизайн:

Логото на използвано от The North Face е:

Според Leonard McGurr компанията не е искала разрешение за използване на ноговия графичен дизайн. Доказателство за това че дизайна на The North Face е базиран на неговия е и факта че марката използавна от компанията в рекламата Futurelight асоциира с неговия псевдоним Futura.

В съдебното дело заведено в САЩ, артиста изска преустановяване на това използване, както и обезщетение. 

Източник: WIPR.

понеделник, 31 август 2020 г.

Мода, дизайнери и защита на марки в Япония

Интересен казус от Япония касещ възможността за регистрация на персонални имена, като търговски марки.

Модната компания  Kabushiki Kaisha Soloist, създадена от известния дизейнер Takahiro Miyashita заявява следната словна национална марка TAKAHIROMIYASHITATheSoloist в класове 14, 18, 25.

Патентното ведомство на страната отказва регистрация на абсолютни основания - наличие на персонално име в състава на марката. Според японското законодателсдтво не е възможно регистрация на търговски марки съдържащи персонални имена на хора.

Ведомството посочва, че в Япония има и други хора със същото име и монополизацията му като търговска марка не е допустима освен ако заявителят не предостави писмено съгласие от останалите хора със същото име.

Решението е обжалвано но Съдът по интелектуална собственост в страната го потвърждава.

Макар марката да съдържа и името на компанията Soloist това не е достатъчно за да преодолее основанията за отказ в подобни ситуации.

Източник: Masaki MIKAMI (Marks IP)

петък, 28 август 2020 г.

Диего Марадона осъди Dolce & Gabbana за нерегламентирано използване на името му


Съдът в Милано, Италия, се произвесе по дело между легендарният футболист Диего Марадона и известната модна къща Dolce & Gabbana.
Спорът касае събитие организирано от Dolce & Gabbana, което чества историята и символите на Неапол.
По време на това събитие модел представя футболна фланелка с номер 10 и името на Марадона. Причината за това е факта, че той е играл за местия отбор на Неапол през 80-те години на 20в., в който отбор е изградил името си, като един от най-добрите играчи в света.
Диего Марадона обаче не е информиран за това използване на неговото име и завежда съдебно дело срещу Dolce & Gabbana.
Според италианското законодателство (член 8(3) от The Italian Industrial Property Code ), имената на известни личности за закриляни при търговското им използване дори и да не са регистрирани, като търговски марки.
Съдът в Милано се произнася в полза на Марадона. Причината е че Dolce & Gabbana е трябвало да попитат дали бившият футболист иска името му да бъде включено в това събитие, което не е било направено.
Това създава риск потребителите да приемат, че между известната личност и компанията има налични търговски отношения за използване името на известния футболист с рекламна или промоционална цел, като Dolce & Gabbana  се възползват от името и репутацията на Диего Марадона.
Фактът че причината за използването на името е с цел да представи историята на града и да отбележи важни моменти от неговото развитие е без значение, ако потребителите могат да бъдат въведени в заблуждение.
Съдът отсъжда 78 000 долара обезщетение.
Източник: WIPR.

петък, 31 юли 2020 г.

ZARA не е сходно на ZORA в Япония

INDITEX притежателят на известната модна марка ZARA загуби спор в Япония.
Казусът касае заявена национална марка ZORA за клас 18 - чанти, торбички, портфейли.
Срещу тази марка е подадена опозиция от страна на INDITEX на основание по-ранна марка ZARA в класове 18 и 35.
Според компанията заявената марка е сходна на по-ранната и може да причини объркване в потребителите особено имайки предвид наложената дългогодишна репутация на ZARA в Япония.
Патентното ведомство на страната приема, че по-ранната марка има репутация но отхвърля наличието на сходство между знаците. Причината е буквата О, която според ведомството създава напълно различно звучене в началото на думата, което възпрепятства потенциалното объркване на потребителите, с оглед и на факта, че двете марки са кратки, състоящи се от 4 букви.
Източник: Masaki MIKAMI

сряда, 15 юли 2020 г.

"Лунните ботуши" не могат да бъдат европейска марка

Италианската компания Tecnica Group S.p.A. регистрира през 2012 година следната европейска трийзмерна марка:

Посочените класове са:

Клас 18 - Кожа и имитации на кожа и стоки, изработени от тези материали и невключени в други класове; животински кожи, кожи; багажници и пътни чанти; чадъри, чадъри и бастуни; камшици, хамути и седла; ежедневни чанти, чанти, пътнически багаж, чанти за катерачи, ученически чанти, чанти за кемпери, спортни чанти, раници, куфари, калъфи за монети, чанти;

Клас 20 - Мебели, огледала, рамки за картини; стоки (които не са включени в други класове) от дърво, корк, тръстика, тръстика, ракита, рог, кост, слонова кост, кит, черупка, кехлибар, седеф, перла и заместители на всички тези материали, или от пластмаса; фотьойли и дивани;

Клас 25 - Облекло, обувки, шапки; Подметки за обувки; стелки; пети за обувки; Горни обувки

Срещу тази марка е подадено искане за заличаване Zeitneu GmbH на обсолютни основания - липса на отличителност.

EUIPO заличава марката. Макар така наречените "лунни ботуши" да са въведени на пазара преди 40 години, тяхната регистрация, като марка е потърсена едва наскоро. В резултат на това са допуснати множество други компании, които предлагат сходни продукти.
Според EUIPO "L" образната форма на ботушите е класическа и не се различава съществено от тази на подобни продукти.
Tecnica Group  цитират решение на съда във Венеция, според което тази трийзмерна марка е придобила необходимата репутация на пазара. EUIPO приема обаче, че това решение не е обвързващо за нейната практика.
В допълнение Tecnica Group се осланя и на решение на съда в Милано според, което "лунни ботуши" са оригинално произведение обект на авторскоправна защита.
EUIPO признава, че подобен тип продукти могат да бъдат оригинални. Но това само по себе си не е достатъчно за да се приеме, че те могат да изпълняват ролята на търговски източник към момента на заявяване на марката.
Източник: Federica Pezza за IPKat.

петък, 3 юли 2020 г.

Louis Vuitton спечели важно дело пред Европейския съд относно известната си марка за десен

Louis Vuitton спечели съдебно дело пред Европейския съд относно известният си десен - каре, използван за част от продуктите на компанията.
Казусът касае опит следната регистрирана фигуративна европейска марка:
Марката е регистрирана за клас 18: кутии от кожа или имитация на кожа, сандъци, куфари, пътни комплекти (кожени изделия), пътни чанти, багаж, чанти за дрехи за пътуване, кутии за шапки от кожа, калъфи за суета (не са монтирани), тоалетни чанти (празни), раници, раници, чанти , чанти за плаж, чанти за пазаруване, чанти за презрамки, чанти за рамо, чанти за рамо, чанти за талия, портмонета, чанти за аташе, куфарчета (кожени изделия), ученически чанти, притежатели на документи, чанти за съединител, портфейли, портмонета за смяна, ключове, калъфи за карти (портфейли), чадъри, сенници.

Срещу тази марка е подадено искане за заличаване от полска компания на абсолютни основания - липса на отличителност.
EUIPO заличава марката, като приема че въпросното каре е широко използван десен, съответно неотличителен.
Louis Vuitton обжалват решението пред Европейския съд изтъквайки, че една марка не може да бъде заличена на общи допускания, а на конкретни факти и доказателства, които не са били изтъкнати от полската компания.
Съдът приема че заявената марка е с ниска степен на присъща отличителност, тъй като подобни десени са използвани в продължение на много години от различни компании.
Ключовият момент за Louis Vuitton са предоставените доказателства за придобита отличителност на марката. Тъй като при европейски марки се изисква подобна отличителност да касае територията на целия съюз, предоставените от Louis Vuitton били разделени на 3 групи, като третата група касаела държави в които компанията нямала магазини за продажба на продукцията си.
EUIPO фокосирал анализът си именно върху тази трета група, като заключил, че предоставените доказателства били недостатъчни.
Според съда това решение е погрешно. Не е нужно да се предоставят доказателства за всяка отделна държава ако има такива които касаят територията на целия съюз.
Фактът че Louis Vuitton нямат физически магазини в страни, като Българиа, Латвия, Словакия и тн., е свързано с найната маркетингова и пазарна политика, и не означава, че потребителите в тези държави не са запознати с марката.
Фактът че компанията е провеждала различни рекламни кампании по интернет и в различни социални мрежи, както и участието и на различни изложения, означава, че потребителите на територията на целия Съюз са запознати с нейните продукти.
В допълнение компанията е предоставила доказателства и за задържани фалшиви  стоки в част от посочените държави, което е  допълнително доказателство, че марката на компанията е била разподнаваема от потребителите на тези територии.

сряда, 27 май 2020 г.

Кога не може да се използва снимка от интернет за създаване на модна колекция?

Съдът в Милано се произнесе по дело sentenza 2539/2020, което касае неразрешено използване на снимка от интернет за комерсиални цели.
Италианската модна къща  Antonio Marras използва следното изображение на вълк за своята колекция есен/зима 2014-2015.
Фотографът направил снимката завежда съдебно дело за нарушаване на авторски права.
Според законодателството в Италия, фотографските произведения се закрилят по два начина. Единият е авторскоправна защита на оригинални произведения създадени на база творчески усилия от автора. Другият тип закрила касае защита на обикновенни снимки представящи действителността без творчески елемент, чиято защита е 20 години от първото им публично показване.
Според модната къща няма нарушаване на авторски права, тъй като снимката не е оригинална, а представя обикновенна ситуация на виещ вълк, за която авторът не е положил творчески усилия. По този начин защитата е 20 години, като снимката е разпространена за първи път през 1993 година.
Съдът обаче отхвърля тези доводи. Цитирайки решение на Европейския съд  Painer, C-145/10, съдът приема, че снимката е оригинална, с необходимият творчески подход. Доводи за това са факта, че авторът е избрал точният момент за да хване конкретния кадър, и е настройл техниката и осветлението за да може да го хване по предварително планиран начин, който да предизвика  определено емоционално състояние.
В допълнение съдът отбелязва и факта, че снимката е регистрирана във Ведомството за авторско право в САЩ, където могат да бъдат регистрирани само оригинални произведения.
Източник: IPKAT.

петък, 5 юли 2019 г.

Tommy Hilfiger не успя да регистрира своя флаг, като обект на авторско право в САЩ

Tommy Hilfiger не успя да регистрира в САЩ, като обeкт на авторско право изображението на логото на своята марка.
Ведомството за авторско право в страната отхвърли искането на компанията за регистрация на следното изображение:

Причината за отказа е липса на оригиналност на произведението. Според Tommy Hilfiger произведението е оригинално, тъй като представлява новаторска комбинация между буквите T, J и H, които са съкращение от името Thomas J. Hilfiger. Към това се добавя и оригиналната комбинация от цветове и форми. Наличието на правоъгълен елемент в червено означава "Прибиране в къщи" в областта на мореплаването.
Според ведомството обаче така приведените доводи не водят до заключението за оригиналност на произведението. Посочената комбинация от цветове и форми е стандартна и неотличителна. Фактът какво е искал да каже авторът комбинирайки букви или цветове е без значение за определяне оригиналността на произведението според съдебната практика в САЩ, където:

A work may be complete rubbish and utterly worthless, but copyright protection may be available for it, just as it is for the great masterpieces of imaginative literature, art and music. A work need only be “original” in the limited sense that the author originated it by his efforts rather than slavishly copying it from the work produced by the efforts of others. (Mummery LJ, [31]). 
Източник: IPKat.

сряда, 8 август 2018 г.

Модният бранд Mango загуби марков сблъсък във Великобритания

Andrew McWhirter (Brodies LLP ) съобщава за Lexology относно загубена опозиция от Mango във Великобритания.
Казусът касае заявена национална марка YANGO за сходни и идентични стоки на тези регистрирани под марки Mango, включително и дрехи и облекло.
Опозицията е подадена на основание наличие на по-ранни сходни марки Mango, които са с придобита репутация в страната.
Според UKIPO обаче марките не са объркващо сходни. Основата причина за това е разликата в началото на марките Y и M и липсата на смислово сходство. От една страна Mango е вид плод, а от друга YANGO няма конкретен смисъл. Макар да има визуално и фонетично сходство в средна степен те не могат да преодолеят разликите в марките.
Най-вероятно казусът ще бъде обжалван но така или иначе той е показателен за трудността при защитата на подобни марки дори и те да бъдат известни сред потребителите.

сряда, 18 юли 2018 г.

Доказване на марка с репутация от страна на Puma - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑564/16 P, EUIPO срещу PUMA. Делото касае опит на италианска компания да регистрира следната европейска марка в клас 7 -  „Дървообработващи машини; машини за обработка на алуминий; машини за обработка на PVC“:

Срещу тази заявка Puma подава опозиция на основата на няколко по-ранни марки в класове:
- клас 18: „Чанти за носене през рамо и пътни чанти; пътнически чанти и куфари, по-специално за спортни уреди и облекло“;
- клас 25: „Облекла; боти, обувки и пантофи“;
- клас 28: „Игри и играчки; уреди за гимнастически упражнения; уреди за гимнастика и спортни уреди (невключени в други класове), включително и спортни топки“:
В допълнение компанията претендира и наличие на марка с репутация на територията на ЕС.
EUIPO отхвърля опозицията считайки, че няма достатъчно доказателсдтва за наличие на репутация. Причината за това е че Puma предоставя стари решения на EUIPO относно опозиции свързани с нейни марки, в които решения марките на компанията са били признавани за такива с репутация. Според ведомството тези решения не са обвързващи, тъй като всеки казус е сам за себе си.
При обжалването обаче Общият съд отхвърля това решение на EUIPO.
Европейският съд потвърждава решението на Общия съд, като определя че:

Освен това от посочената точка 30 от обжалваното съдебно решение следва също, че в тези три предходни решения компетентните инстанции на EUIPO са констатирали, че една от по-ранните марки е била приета, „въз основа на многобройни доказателства“, за ползваща се с „много добра репутация, поне във Франция“, и че за друга от тях също е било прието „с оглед на представените многобройни доказателства“, че е придобила „много добра репутация чрез използването си в Съюза“ и че се е ползвала „с подчертан отличителен характер, произтичащ от нейното „продължително и интензивно“ използване и от „много доброто ѝ познаване“. Общият съд също така установява, че някои от посочените решения описват много подробно доказателствата, които са позволили да се приеме наличието на репутация на по-ранните марки.

В този контекст трите предходни решения са представлявали, доколкото с тях е призната репутацията на по-ранните марки, важна индиция за това, че последните са можели да се приемат и в рамките на разглежданото производство по възражение за ползващи се с репутация по смисъла на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009, както вече бе посочено в точка 81 от настоящото решение.

Поради това, както бе постановено в точка 76 от настоящото съдебно решение, EUIPO е била длъжна да вземе предвид трите предходни решения, изтъкнати от Puma, и е трябвало да мотивира изрично решението си в конкретния случай, доколкото е преценила да приеме различен подход спрямо възприетия в посочените решения по отношение на репутацията на по-ранните марки.

понеделник, 2 юли 2018 г.

Какво реши общият съд на ЕС в дело за марки в модната индустрия?

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T‑241/16, El Corte Inglés, SA, e v European Union Intellectual Property Office (EUIPO). 
Делото касае опит за регистрация на европейска словна марка EW за следните стоки:

Клас 3: "Препарати за избелване и други вещества за пране; почистващи, полиращи, почистващи и абразивни препарати; сапуни; парфюмерия, етерични масла, козметика, лосиони за коса; пасти за зъби;
Клас 18: "Кожа и имитации на кожа и стоки от тези материали, които не са включени в други класове; животински кожи, кожи; куфари и пътни чанти; чадъри и чадъри; бастуни; камшици, колани и седларски артикули ";
Клас 25: "Облекло, обувки, шапки за глава".

Срещу тази марка е подадена опозиция на основата на по-ранна европейска марка WE за следните стоки:

Клас 3: "Сапуни, парфюмерия, етерични масла, козметика, лосиони за коса";
Клас 18: "Кожа и имитация на кожа и стоки от тези материали, които не са включени в други класове; чадъри и чадъри; куфари и пътни чанти; торбички, които не са включени в други класове ";
Клас 25: "Облекло, обувки, шапки за глава".

EUIPO взема решение за потвърждаване на опозицията считайки марките за объркващо сходни.
При обжалването Общият съд обаче анулира решението на EUIPO заключавайки, че марките не са сходни поради факта, че те са кратки думи състоящи се от едва две букви, които са в различна последователност. Съдът припомня, че в такива случаи потребителите могат да направят по-лесно разграничение между знаците. В допълнение марките са различни и в фонетично отношение, а за потребителите използващи английски език те са различни и в концептуално отношение.

сряда, 23 май 2018 г.

Кратки IP новини

1. DesignEuropa Awards 2018 – кандиданствай или номинирай до May 15. За повече информация тук.

2.  Защита на модните дефилете в Италия. За повече информация тук.

3.  Всички права запазени - предимствата на защитата чрез авторско право. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.   

сряда, 10 май 2017 г.

Like it или не съвсем - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело  T-21/16; Karl Conzelmann GmbH + Co. KG  срещу
EUIPO, което касае опит за регистрация на европейска марка LIKE IT за класове 18, 24, 25.
EUIPO отказва регистрацията на марката на основание липса на отличителност.
Съдът потвърждава това решение. Според съда словосъчетанието LIKE IT може да се възприеме от потребителите, като приканване към покупка. Другите значения на този израз, като "Подобно на" или "Сходно на" също не помагат да изграждане на отличителен характер на марката.
Източвик: Alicante News.

сряда, 18 януари 2017 г.

Кратки IP новини

1.ЕК очертава следващите стъпки към европейска информационна икономика.
За повече информация тук.

2. Nina Ricci и значението на репутацията на търговската марка.
За повече информация тук.

3. Българската Chaos Group получи технологичен "Оскар" за софтуера си V-Ray.
За повече информация тук.  

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.  


сряда, 19 октомври 2016 г.

Кратки IP новини

1. Анимираните търговски марки като елемент от промотирането на бранда. За повече информация тук.

2. Нюйоркска модна компания е обвинена в нарушаване на авторски права за използване на снимка в Instagram. За повече информация тук.

3. Нематериални активи: ключът за устойчиво създаване на стойност от технологичните компании. За повече информация тук.

4. Българско изобретение: Отглеждаме билки с мобилно приложение. За повече информация тук.

понеделник, 14 януари 2013 г.

България създава нова система за защита на правата в модата - Bulgaria creates a new system for the protection of rights in fashion industry

Европейският съвет за мода съобщава новината за нов глобален проект който ще цели осигуряване на по-добра защита за модната индустрия по света.
Проектът е разработен от България, като страна председател на Европейския съвет за мода.
Проектът представлява нова система основана на защитата чрез авторското право, която обхваща закрила правата на модните фотографии и видео материали, правата на дизайнерите, гримьорите, стилистите и тн.
Този проект е част от дейностите по прилагане на Конвенцията на ЕС и ЮНЕСКО за защита на нови форми на изразяване в областта на културата.
За повече информация тук.

English version

The European Fashion Council has announced the news on a new global project that aims to provide better protection for the fashion industry worldwide.  The project was developed by Bulgaria as the current President of the European Fashion Council. 
The project is a new system based on the copyright protection, which covers the protection of the rights of fashion photographs and videos, Designers rights, Make-up Artists, Hairdressers, Models, Fashion Stylists and so on. 
This project is part of the activities concerning the EU-UNESCO Convention for protect and implementation of new forms of cultural expression. 
For more info click here.