Общият съд на Европейския съюз се произнесе по дело T-306/20 - Hijos de Moisés Rodriguez Gonzàlez SA срещу EUIPO, Ireland and Ornua Co-operative Ltd. Делото има следната предистория:
През 2013 г. испанската компания Hijos de Moisés Rodriguez Gonzàlez SA подава заявка за следната европейска марка:
На 3 януари 2014 г. заявената марка е регистрирана за следните стоки, които спадат към клас 29: „Месо, риба, птици и дивеч; месни екстракти; консервирани, замразени, сушени, варени и печени плодове и зеленчуци; желета, конфитюри и компоти; яйца; мляко и млечни произведения; хранителни масла и мазнини“.
На 7 януари 2015 г. Ирландия и встъпилата страна, Ornua Co-operative (чието наименование преди това е било Irish Dairy Board Co-operative Ltd), подават искане за обявяване на спорната марка за недействителна за всички стоки по-горе.
В искането за обявяване на недействителност се твърди, че марката има заблуждаващ характер съгласно разпоредбите на член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 59, параграф 1, буква а) и член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент 2017/1001) и че регистрацията ѝ е поискана недобросъвестно по смисъла на член 52, параграф 1, буква б) от същия регламент (понастоящем член 59, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001).
С решение от 15 юни 2016 г. отделът по отмяна отхвърля искането за обявяване на недействителност в неговата цялост. Той приема, че член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент № 207/2009 не е приложим, доколкото заблуждаващият характер на спорната марка трябва да се установи към датата на заявката ѝ. В конкретния случай всяко евентуално въвеждане в заблуждение произтичало от използването на тази марка след изтичането на срока на търговското споразумение, сключено между жалбоподателя и встъпилата страна, което е било в сила от 1967 г. до 2011 г. Такова положение обаче било изрично посочено в основанието за отмяна, предвидено в член 51, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 58, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001). Отделът по отмяна отхвърля и довода, повдигнат на основание член 52, параграф 1, буква б) от този регламент, като приема, че от факта, че заявлението за спорната марка е било подадено след прекратяване на търговското отношение с встъпилата страна, не може да се направи извод, че то е било подадено недобросъвестно.
На 12 август 2016 г. Ирландия и встъпилата страна подават жалба до EUIPO срещу решението на отдела по отмяна.
С решение от 6 декември 2017 г. президиумът на апелативните състави връща делото за разглеждане от разширения апелативен състав.
В обжалваното решение разширеният апелативен състав на EUIPO приема, че към датата на подаване на заявката за регистрация спорната марка е била използвана по заблуждаващ начин. Той констатира също, че регистрацията ѝ е била заявена недобросъвестно. Поради това той отменя решението на отдела по отмяна и обявява спорната марка за недействителна.
Според Борда, заявената марка ще подтикне потребителите да мислят, че продуктите идват от Ирландия, което в действителност не е така.
Това решение е обжалвано пред Общия съд.
Съдът отменя първата част от решението на Апелативния борд, тъй като заблуждаването относно географски произход трябва да бъде разгледано към момента на заявяване на марката. Въпреси това отхвърля жалбата, тъй като приема марката, като недобросъвестно заявена.
Причината е че страните по производството са имали дългогодишни отношения, като испанската компания е внасяла ирландско масло с марката. Едва след края на търговските отношения, компанията е заявила своя европейска марка, която се възползва от асоциациите свързани с внасяните през годините ирландски продукти. По този начин заявителя може да заблуди потребителите, че предлаганите под марката стоки отново са от Ирландия, което може да не отговаря на истината.
Според решението:
В случая, на първо място, що се отнася до заблуждаващото използване на спорната марка, страните не оспорват, че в продължение на десетилетия жалбоподателят е продавал в рамките на договорното си правоотношение с встъпилата страна масло с ирландски произход с тази марка, че след прекратяването на посоченото правоотношение той е продължил да продава хранителни продукти с посочената марка, както и че значителна част от тях, включително млечни продукти и колбаси, не са били с ирландски произход. Във всеки случай жалбоподателят не твърди, че всички стоки, които продава със спорната марка, са с произход от Ирландия.
С други думи, жалбоподателят е продавал стоки със спорната марка, въпреки че значителна част от тях не са били с ирландски произход и следователно не са съответствали на възприемането, което са имали за тях съответните потребители.
Всъщност, след като жалбоподателят разширява обхвата на използване на спорната марка по отношение на стоки, различни от масло с произход от Ирландия, испаноговорещите потребители, които представляват съответните потребители, е можело да бъдат въведени в заблуждение относно географския произход на тези стоки, тъй като са свикнали в продължение на десетилетия с поставянето на спорната марка върху масло с произход от Ирландия. Подобно поведение е индиция за недобросъвестност, доколкото показва, че към момента на подаване на заявката за спорната марка жалбоподателят неоснователно е искал да прехвърли предимството, извлечено от асоциирането с Ирландия, към стоки, които нямат такъв географски произход, по-специално след прекратяването на търговското му отношение с встъпилата страна, която му е доставяла ирландско масло.
