Възможно ли е марка, чиято регистрация е прекратена отдавна, да бъде регистрирана от друго лице и дали това ще се възприеме, като недобросъвестна практика?
Общият съд на Европейския съд излезе с позиция по този въпрос по дело T‑250/21 Ladislav Zdút срещу EUIPO, което има следната предистория:
На 6 май 2013 г. Ladislav Zdút подава заявка за регистрация на следната европейска марка
Стоките, за които е поискана регистрацията, са:
– клас 18: „Кожа и имитации на кожа и стоки от тези материали, които не са включени в други класове; необработени кожи; куфари и пътни чанти; чадъри и слънчобрани; бастуни“;– клас 24: „покривки за легла; покривки за маси“;– клас 25: „Облекло, обувки, шапки и принадлежности за глава“.
Марката е регистрирана на 31 октомври 2014 г. под номер 11794112.
На 17 юни 2019 г. г‑жа Isabel Nehera, г‑н Jean-Henri Nehera и г‑жа Natacha Sehnal, подават искане за обявяване на недействителност на посочената марка в съответствие с разпоредбите на член 59, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001 за всички стоки, обозначени с тази марка. Те твърдят, че жалбоподателят е бил недобросъвестен при подаването на заявката за регистрация на спорната марка. Те посочват по-специално, че през 30‑те години на миналия век дядо им, г‑н Jan Nehera, е създал предприятие в Чехословакия, търгуващо с дрехи и аксесоари, подал е заявка и е използвал национална марка, идентична на спорната (наричана по-нататък „старата чехословашка марка“).
С решение от 22 април 2020 г. отделът по отмяна на EUIPO отхвърля искането за обявяване на недействителност с мотива, че недобросъвестността на жалбоподателя при подаването на заявката за регистрация на спорната марка не е доказана.
На 15 юни 2020 г. встъпилите страни подават жалба пред EUIPO на основание на членове 66—71 от Регламент 2017/1001 срещу решението на отдела по отмяна.
С обжалваното решение втори апелативен състав на EUIPO уважава жалбата на встъпилите страни, отменя решението на отдела по отмяна и обявява спорната марка за недействителна.
По същество апелативният състав отбелязва, че старата чехословашка марка е била добре позната и е била реално използвана в Чехословакия през 30‑те години на миналия век. Той констатира, че жалбоподателят е знаел за съществуването и известността както на г‑н Jan Nehera, така и на старата чехословашка марка, която е запазила определена остатъчна репутация. Апелативният състав посочва също, че жалбоподателят се е опитал да установи връзка между него самия и тази марка. При тези обстоятелства той приема, че намерението на жалбоподателя е било да извлече неоснователно полза от репутацията на г‑н Jan Nehera и на старата чехословашка марка. От това той заключава, че жалбоподателят е бил недобросъвестен при подаването на заявката за регистрация на спорната марка.
Решението е обжалвано.
Според съда, фактът че една марка е била регистрирана в миналото и е имала репутация не означава автоматично, че нова заявка за същата марка е недобросъвестна.
Необходимо е репутацията на старата марка да бъде налична сред потребителите към момента на подаване на заявка за новата марка, както и да се докаже възползване от тази репутация.
Според съда:
Следва обаче да се припомни, че съгласно съдебната практика съществуването на връзка в съзнанието на съответните потребители между по-късна марка и по-ранен знак или по-ранно име не е достатъчно само по себе си, за да се направи извод за наличие на несправедливо облагодетелстване от репутацията на по-ранния знак или по-ранното име.
Освен това следва да се отбележи, че понятието за несправедливо облагодетелстване от репутацията на знак или име се отнася до хипотезата, при която трето лице следва примера на по-ранен знак или по-ранно име с репутация, за да се ползва от нейната привлекателност, репутация и престиж, и да използва, без каквато и да било финансова компенсация и без да полага собствени усилия в това отношение, търговските усилия, положени от притежателя или ползвателя на този знак или на това име за създаване и поддържане на имидж на посочения знак или посоченото име (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 18 юни 2009 г., L’Oréal и др., C‑487/07, EU:C:2009:378, т. 49).
В случая обаче жалбоподателят твърди, без това да се оспорва от EUIPO и от встъпилите страни, че през 2013 г. старата чехословашка марка и името на г‑н Jan Nehera са били напълно забравени от съответните потребители и че той самият е положил много усилия, време и парични средства, за да възстанови марката „Nehera“ и да популяризира историята на г‑н Jan Nehera и на неговото предприятие. От това следва, че жалбоподателят не само че не е използвал паразитно предишната репутация на старата чехословашка марка и на името на г‑н Jan Nehera, а напротив, положил е собствени търговски усилия, за да възстанови имиджа на тази марка и по този начин да възобнови със свои средства посочената репутация. При тези обстоятелства самият факт, че за популяризирането на спорната марка е направена препратка към историческия имидж на г‑н Jan Nehera и на старата чехословашка марка, не изглежда да е в противоречие с почтената производствена или търговска практика.
От друга страна, във всички случаи към датата на подаване на заявката за регистрация на спорната марка старата чехословашка марка и името на г‑н Jan Nehera вече изобщо не са били предмет на правна защита в полза на трето лице (вж. т. 42 и 43 по-горе). От това следва, че низходящите и наследниците на г‑н Jan Nehera не са били носители на право, което може да бъде предмет на злоупотреба или да бъде присвоено от жалбоподателя. При това положение не е видно с подаването на заявката за регистрация на спорната марка жалбоподателят да е имал намерение да извърши злоупотреба спрямо низходящите и наследниците на г‑н Jan Nehera или да си присвои твърдените от тях права.
На пето и последно място, EUIPO изтъква, че както е посочил апелативният състав в точка 36 от обжалваното решение, понятието за недобросъвестност не предполага непременно каквато и да било степен на морална укоримост.
В това отношение е достатъчно да се констатира, че съгласно цитираната в точка 23 по-горе съдебна практика понятието за недобросъвестност предполага наличието на непочтена нагласа или намерение. В случая обаче EUIPO и встъпилите страни не са доказали, че към момента на подаване на заявката за регистрация на спорната марка жалбоподателят е имал непочтена нагласа или намерение.
От всичко изложено по-горе следва, че апелативният състав неправилно е приел, че жалбоподателят е имал намерение да извлече неоснователно полза от репутацията на г‑н Jan Nehera и на старата чехословашка марка, и въз основа на това е стигнал до извода, че жалбоподателят е бил недобросъвестен при подаването на заявката за регистрация на спорната марка.
