Генералният адвокат на Европейския съд излезе с важно становище по делото SKY

Генаралният адвокат на Европейския съд Е. ТАНЧЕВ излезе със становище по дело C‑371/18 Sky plc, Sky International AG, Sky UK Limited срещу SkyKick UK Limited, SkyKick Inc. Делото касае следното:

Sky притежава фамилия от регистрирани марки SKY в класове класове 3, 4, 7, 9, 11, 12, 16, 17, 18, 25, 28 и 35—45.

Sky предявяват иск срещу SkyKick за нарушение на посочените марки. В подкрепа на твърденията си за нарушение Sky посочват регистрацията на марките за следните стоки и услуги (въпреки че не всички марки са регистрирани за всички тези стоки и услуги): i) компютърен софтуер (клас 9); ii) компютърен софтуер, доставен чрез интернет (клас 9); iii) компютърен софтуер и телекомуникационна апаратура за осъществяване на връзки с бази данни и интернет (клас 9); iv) съхраняване на данни (клас 9); v) телекомуникационни услуги (клас 38); vi) услуги, свързани с електронна поща (клас 38); vii) обслужване на интернет портал (клас 38) и viii) компютърни услуги за достъп и извличане на информация/данни през компютър или компютърни мрежи (клас 38).

Sky използват в значителна степен марката „SKY“ за редица стоки и услуги, и по-специално за стоки и услуги, свързани с основните сфери от тяхната стопанска дейност, а именно i) телевизионно излъчване, ii) предоставяне на телефонни услуги и iii) предоставянето на широколентови услуги. SkyKick признават, че към ноември 2014 г. „SKY“ е известно на домакинствата в Обединеното кралство и Ирландия наименование в посочените области. Sky обаче не предлагат стоки или услуги, свързани с миграция или бекъп на електронна поща в „облака“, нито има данни, че възнамеряват да предоставят такива стоки или услуги в близко бъдеще.

SkyKick твърдят, че всяка една от марките трябва да се обяви за (частично) недействителна, тъй като е регистрирана за стоки и услуги, които не са посочени достатъчно ясно и точно.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че това твърдение повдига два въпроса. Първият е дали това основание за недействителност може да се изтъкне срещу регистрирана марка.

Решение от 19 юни 2012 г., Chartered Institute of Patent Attorneys (C‑307/10, EU:C:2012:361), постановява (а понастоящем в член 33, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001(4) се предвижда такова изискване), че заявителят на марка трябва да посочи достатъчно ясно и точно стоките и услугите, за които се иска защита на марката, за да се позволи на компетентните органи и икономическите оператори да определят само въз основа на това обхвата на търсената защита. Ако заявителят не го направи, компетентната служба следва да остави заявката без разглеждане, ако описанието на стоките и услугите не бъде изменено така, че да бъде достатъчно ясно и точно.

Според запитващата юрисдикция от това не следва непременно, че ако заявителят не е изпълнил посоченото изискване, а по време на разглеждане на заявката службата е пропуснала да изиска от последния да отстрани липсата на достатъчно яснота или точност, след регистрация е възможно марката да бъде обявена за недействителна на това основание. Основанията за недействителност, изброени в Регламента, не съдържат изрично изискване описанието на стоки и услуги в заявката да регистрация на марка на Съюза да бъде ясно и точно. Положението по същество е идентично при националните марки.

Вторият въпрос, който запитващата юрисдикция повдига, е дали, ако това основание за недействителност може да се приложи, е възможно да се оспори спецификацията на някоя от марките.

Запитващата юрисдикция счита, че регистрацията на марка за „компютърен софтуер“ е твърде широка, необоснована и в разрез с обществения интерес. Тя обаче посочва също, че от това не следва непременно, че понятието е недостатъчно ясно и точно. Всъщност на пръв поглед значението на последното е относително ясно и точно. Поради това самото понятие е достатъчно ясно и точно, което позволява да се прецени дали стоките на SkyKick попадат в неговия обхват. От друга страна, запитващата юрисдикция се затруднява да установи защо мотивите на службите за марките, които са част от Европейската мрежа за марки и дизайни (TMDN), изложени в Общото съобщение от 20 ноември 2013 г.,по отношение на „машините“ от клас 7, не са приложими и за „компютърния софтуер“(5).

Освен това, запитващата юрисдикция поставя въпроса дали действителността на спорните марки може да се засегне от недобросъвестността на заявителя в момента на подаване на заявката за регистрация на марката.

SkyKick твърдят в главното производство, че марките са регистрирани недобросъвестно, тъй като Sky не възнамерявали да използват тези марки за всички стоки и услуги, посочени в съответните описания. SkyKick приемат, че Sky са имали намерение да използват марките за някои от посочените стоки и услуги. Все пак основното твърдение на SkyKick е, че марките са изцяло недействителни. При условията на евентуалност SkyKick твърдят, че марките са недействителни, доколкото описанията обхващат стоки и услуги, за които Sky не са имали намерение да използват марките.

Запитващата юрисдикция сочи, че в сравнение с практиката на съдилищата на Европейския съюз съдилищата в Обединеното кралство се съсредоточават в по-голяма степен върху изискването относно намерението за използване заради ролята, изпълнявана от член 32, параграф 3 от United Kingdom Trade Marks Act 1994 (Закон за марките от 1994 г., Обединено кралство, наричан по-нататък „Законът за марките от 1994 г.“) в системата на марките на Обединеното кралство(6).

Запитващата юрисдикция обаче се пита дали тази разпоредба е съвместима с правото на Съюза. Ако се приеме, че е съвместима, запитващата юрисдикция изпитва съмнения относно обхвата на изискваното намерение за използване на марката.

С оглед на това High Court of Justice (England and Wales), Chancery Division (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1)  Може ли марка на ЕС или регистрирана в държава членка национална марка да бъде обявена за изцяло или частично недействителна, тъй като някои или всички понятия, използвани в описанието на стоките и услугите, не са достатъчно ясни и точни, за да могат компетентните органи и трети лица само въз основа на тези понятия да определят обхвата на предоставената с марката защита?

2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се смята, че понятие като „компютърен софтуер“ е твърде общо и обхваща [ли] стоки, които са твърде различни, за да бъдат съвместими с функцията на марката да обозначава произход, за да може да се приеме, че това понятие е достатъчно ясно и точно и позволява на компетентните органи и трети лица само въз основа на него да определят обхвата на предоставената с марката защита?

3) Може ли да е налице недобросъвестност, ако марката е заявена само за регистрация, без намерение тя да бъде използвана за посочените стоки или услуги?

4)  При утвърдителен отговор на третия въпрос, възможно ли е да се заключи, че заявителят е подал заявката отчасти добросъвестно и отчасти недобросъвестно, ако и доколкото заявителят е имал намерение да използва марката във връзка с някои от посочените стоки или услуги, но е нямал намерение да използва марката за други от посочените стоки или услуги?

5) Съвместим ли е член 32, параграф 3 от UK Trade Marks Act 1994 (Законът за марките от 1994 г., Обединено кралство) с [Директива (ЕС) 2015/2436(7)] и предшестващите я актове?“.

Мнението на Генералния адвокат:

„1)  Регистрирана марка на Съюза или регистрирана национална марка не може да се обяви за изцяло или частично недействителна единствено на основание, че някои или всички понятия в описанието на стоките и услугите не са достатъчно ясни и точни. Липсата на яснота и точност в описанието на стоките и услугите обаче може да се вземе предвид при преценка на обхвата на защитата, която да се предостави на тази регистрация.

2) Изискванията за яснота и точност обаче могат да имат връзка с режима на недействителност на марките, които противоречат на обществения ред съгласно член 3, параграф 1, буква е) от Първа Директива 89/104 и член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 40/94, тъй като регистрацията на марка за „компютърен софтуер“ е необоснована и в разрез с обществения интерес. Понятие като „компютърен софтуер“ е твърде общо и обхваща стоки и услуги, които са твърде различни, за да бъдат съвместими с функцията на марката да обозначава произход, поради което не може да се приеме, че това понятие е достатъчно ясно и точно и позволява на компетентните органи и трети лица само въз основа на него да определят обхвата на предоставената с марката защита.

3)  При определени обстоятелства е възможно да се счита, че е налице елемент на недобросъвестност, ако се подаде заявка за регистрация на марка без намерение за използването ѝ във връзка с посочените стоки или услуги, по-конкретно когато единствената цел на заявителя е да попречи на трето лице да навлезе на пазара, включително когато са налице доказателства за съставляваща злоупотреба стратегия при подаването на заявки, което запитващата юрисдикция следва да прецени.

4) С оглед на член 13 от Директива 89/104 и член 51, параграф 13 от Регламент № 40/94, когато съществува основание за недействителност само за една част от стоките или услугите, за които марката е била регистрирана, недействителността на марката може да бъде обявена само за съответните стоки или услуги.

5)  Член 32, параграф 3 от United Kingdom Trade Marks Act 1994 (Закон за марките от 1994 г., Обединено кралство) не е несъвместим с Директива 89/104, стига да не е единственото основание за установяване на недобросъвестност“.

Какво става когато кликнеш върху палецът?

Генералният адвокат на Европейския съд М. BOBEK излезе съ становище по дело C‑40/17 Fashion ID GmbH & Co.KG срещу Verbraucherzentrale NRW e.V. встъпили страни: Facebook Ireland Limited, Landesbeauftragte für Datenschutz und Informationsfreiheit Nordrhein-Westfalen.

Делото касае следният казус:

Fashion ID (наричано по-нататък „ответникът“) е онлайн търговец, който продава модни артикули на своя уебсайт. Ответникът е интегрирал софтуерната приставка „харесва ми“, предоставена от Facebook Ireland Limited (наричано по-нататък „Facebook Ireland“)(4), в уебсайта си. В резултат на това така нареченият бутон „харесва ми“ на Facebook се появява на уебсайта на ответника.

По-нататък, в акта за преюдициално запитване се обяснява как функционира (невидимата) част на софтуерната приставка: когато посетител влезе в уебсайта на ответника, на който е поставен бутонът „харесва ми“ на Facebook, неговият браузър автоматично изпраща на Facebook Ireland информация за IP адреса му и стринга на браузъра му. Предаването на тази информация се осъществява, без да е необходимо натискане на бутона „харесва ми“ на Facebook. От акта за преюдициално запитване също така следва, че при посещение на уебсайта на ответника Facebook Ireland поставя на устройството на ползвателя различни видове т.нар. „бисквитки“ („cookies“) (бисквитка от сесията, datr-бисквитка и fr-бисквитка).

Verbraucherzentrale NRW (наричано по-нататък „жалбоподателят“) — сдружение за защита на потребителите — предявява съдебен иск срещу ответника пред Landgericht (областен съд, Германия). Ищецът иска ответникът да бъде осъден да преустанови интегрирането на софтуерната приставка за споделяне в социална мрежа „харесва ми“ на Facebook, поради това че ответникът:

– „не е информирал предварително, изрично и ясно потребителите на интернет сайта — до момента, в който доставчикът на софтуерната приставка започва да осъществява достъп до IP адреса на потребителя и до стринга на неговия браузър с цел събиране и използване на разкритите по този начин данни, и/или

–   не e получил предварително съгласието на потребителите на интернет сайта за достъп до IP адреса и до изпращания от браузъра стринг чрез доставчика на софтуерната приставка и за използването на данните, всеки път преди да бъде осъществен съответния достъп, и/или

–  не е информирал предварително потребителите, дали съгласието си по смисъла на второто искане в исковата молба, че могат да оттеглят това съгласие по всяко време с действие за в бъдеще, и/или

–        не е декларирал следното: „[а]ко сте потребител на социална мрежа и не желаете социалната мрежа да събира данни за Вас чрез нашия уебсайт и да ги свързва с Вашите потребителски данни, съхранявани от социалната мрежа, трябва да излезете от тази социална мрежа, преди да посетите нашия уебсайт“.

Ищецът твърди, че Facebook Inc. или Facebook Ireland съхраняват IP адреса и стринга на браузъра и ги свързват с определен потребител (член или не). В отговор ответникът заявява, че не е знаел за това. Facebook Ireland твърди, че IP адресът се преобразува в генеричен IP адрес и се съхранява само в тази форма, както и че не се извършва съпоставяне на IP адреса и на стринга на браузърите с потребителски профили.

Landgericht (Областният съд) се произнася в полза на ищеца по първите три основания. Ответникът обжалва решението. Ищецът подава насрещна въззивна жалба по отношение на четвъртото основание.

В този фактически и правен контекст Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„(1)  Допускат ли разпоредбите на членове 22, 23 и 24 от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 1995 г., стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10) национална правна уредба, която наред с правомощията за намеса, с които разполагат органите за защита на данните, и със средствата за правна защита на разположение на заинтересованите лица, предоставя на сдружения с нестопанска цел за защита на интересите на потребителите правомощието да предприемат правни действия срещу нарушителя в случай на нарушения?

При отрицателен отговор на първия въпрос:

(2)  В случай като настоящия, в който лице интегрира в своя уебсайт програмен код, чрез който браузърът на потребителя изисква данни с определено съдържание от трето лице, като за целта предава лични данни на третото лице, следва ли лицето, интегрирало посочения програмен код, да се счита за „администратор“ по смисъла член 2, буква г) от [Директива 95/46], когато това лице няма възможност да влияе върху тази операция по обработване на данни?

(3) При отрицателен отговор на втория въпрос: трябва ли член 2, буква г) от [Директива 95/46] да се тълкува в смисъл, че урежда изчерпателно отговорността на администратора и нейните основания така, че не допуска ангажирането на гражданската отговорност на трето лице, което, макар да не е „администратор“, създава предпоставките за започване на операцията по обработване на данни, без да има възможност да влияе върху тази операция?

(4)  Чии „законни интереси“ трябва да бъдат взети предвид в положение като разглежданото в случая, когато следва да се извърши претегляне съгласно член 7, буква е) от [Директива 95/46]? Интересът от интегрирането на съдържание на трети лица или интересът на третото лице?

(5) Пред кого трябва да бъде изразено съгласието, което следва да бъде дадено съгласно член 7, буква а) и член 2, буква з) от [Директива 95/46] в положение като разглежданото в случая?

(6) В положение като настоящото длъжен ли е операторът на уебсайт, интегрирал в него предоставени от трето лице данни с определено съдържание, с което се създават предпоставки за обработване на лични данни, да предоставя информация в съответствие с член 10 от [Директива 95/46]?“.

Мнението на Генералният адвокат:

„–  Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни допуска национална правна уредба, която предоставя на сдружения с нестопанска цел за защита на потребителите процесуална легитимация да предприемат производства срещу предполагаемия нарушител на законодателството в областта на защитата на данните, за да се защитят интересите на потребителите.

–  Лице, което е интегрирало в своя уебсайт софтуерна приставка на трето лице, чрез която се осъществява събирането и предаването на личните данни на ползвателя (като софтуерната приставка е предоставена от третото лице), следва да се счита за администратор по смисъла на член 2, буква г) от Директива 95/46. Въпреки това (съвместната) отговорност на този администратор се ограничава до операциите, за които той реално е участвал в съвместно вземане на решения относно средствата и целите на обработването на личните данни.

– За целите на преценката на възможността да се обработват лични данни при спазване на условията, определени в член 7, буква е) от Директива 95/46, законните интереси и на двамата съвместни администратори трябва да бъдат взети предвид и претеглени спрямо правата на субектите на данни.

–  Съгласието на субекта на данни, получено в съответствие с член 7, буква а) от Директива 95/46, трябва да бъде предоставено на оператор на уебсайт, който е интегрирал съдържанието на трето лице. Член 10 от Директива 95/46 трябва се тълкува в смисъл, че задължението за предоставяне на информация съгласно тази разпоредба се прилага и по отношение на този оператор на уебсайт. Съгласието на субекта на данни по член 7, буква а) от Директива 95/46 трябва да бъде дадено и информацията по смисъла на член 10 от същата директива трябва да бъде предоставена преди събирането и предаването на данните. Въпреки това обхватът на тези задължения трябва да съответства на съвместната отговорност на този оператор за събирането и предаването на личните данни“.

Компенсационно авторско възнаграждение финансирано от държавния бюджет - мнение на Генералния адвокат

Генералният адвокат на Европейския съд M. SZPUNAR излезе с становище по дело C‑470/14  Entidad de Gestión de Derechos de los Productores Audiovisuales (EGEDA)  Derechos de Autor de Medios Audiovisuales (DAMA)  Visual Entidad de Gestión de Artistas Plásticos (VEGAP)  срещу  Administración del Estado.

Делото касае следното:

Entidad de Gestión de Derechos de los Productores Audiovisuales (EGEDA), Derechos de Autor de Medios Audiovisuales (DAMA) и Visual Entidad de Gestión de Artistas Plásticos (VEGAP) са испански дружества за колективно управление на права върху интелектуалната собственост. На 7 февруари 2013 г. те подават жалба срещу Кралски указ 1657/2012 пред Tribunal Supremo (Върховния съд). Впоследствие и други дружества за колективно управление на права върху интелектуалната собственост са допуснати да встъпят в делото.

Държавната администрация [Administración del Estado], ответник в главното производство, се подкрепя от Asociación Multisectorial de Empresas de la Electrónica, las Tecnologías de la Información y la Comunicación, de las Telecomunicaciones y de los contenidos Digitales (AMETIC), което е сдружение на предприятия в сектора на информационните технологии.

В подкрепа на исканията си жалбоподателите в главното производство по-специално твърдят, че Кралски указ 1657/2012 в два аспекта е несъвместим с член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, така както е тълкуван в практиката на Съда. На първо място, те поддържат по същество, че тази разпоредба изисква справедливото обезщетение, предоставяно на притежателите на права поради изключението „копиране за лично ползване“, поне като краен резултат да бъде за сметка на лицата, причинили вредата вследствие на изключението от изключителното им право на възпроизвеждане, докато механизмът, въведен с десетата допълнителна разпоредба на Кралския указ-закон 20/2011 и с Кралски указ 1657/2012, поставя това обезщетение в тежест на държавния бюджет и следователно — на всички данъкоплатци. На второ място, при условията на евентуалност и по същество те твърдят, че испанското право не гарантира справедливост на обезщетението, тъй като член 3 от Кралски указ 1657/2012 предвижда, че за годишните средства, отпуснати за финансирането му, предварително се установява максимална стойност, докато действително причинената на притежателите на права вреда от копирането за лично ползване може да се определи само впоследствие.

При тези условия Tribunal Supremo (Върховният съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

1) Съвместима ли е с член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 схема за справедливо обезщетяване при копиране за лично ползване, при която въпросното обезщетение се изчислява въз основа на оценка на действително причинената вреда, но е за сметка на общия държавен бюджет, поради което не е възможно да се гарантира, че разходите за това обезщетение се понасят от лицата, ползващи копията за лични цели?

2)  При утвърдителен отговор на предходния въпрос, съвместимо ли е с член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 това, че общата сума, предназначена от общия държавен бюджет за справедливото обезщетяване при копиране за лично ползване, макар да се изчислява въз основа на действително причинената вреда, трябва да се вмества в установените за съответната календарна година бюджетни лимити?“.

Становището на Главния адвокат:

1) Член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че допуска споменатото в него справедливо обезщетение да бъде финансирано от общия държавен бюджет.

2) Член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска размерът на споменатото в него справедливо обезщетение да се определя в предварително установените за съответната календарна година бюджетни лимити, без за тази цел да се взема предвид оценката на претърпяната от притежателите на правата вреда“