Показват се публикациите с етикет лични данни. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет лични данни. Показване на всички публикации

петък, 21 април 2023 г.

GDPR в случаите на онлайн преподаване - решение на Европейския съд


Европейският съд излезе с решение по дело C‑34/21 Hauptpersonalrat der Lehrerinnen und Lehrer beim Hessischen Kultusministerium срещу Minister des Hessischen Kultusministeriums.

Делото има следната предостория свързана с обработка на лични данни и нужното за това съгласие:

Както е видно от представената на Съда преписка, с два акта, приети през 2020 г., министърът на образованието и културата на провинция Хесен, Германия установява правната и организационна уредба на училищното образование през периода на пандемията от COVID-19. Тази уредба създава по-специално възможността учениците, които не могат да присъстват в часовете, да участват пряко в учебните занятия чрез видеоконферентна връзка. За да се защитят правата на учениците в областта на защитата на личните данни, е установено, че свързването със системата на услугата за видеоконферентна връзка е допустимо само със съгласието на самите ученици или, ако те са непълнолетни, на техните родители. За сметка на това не е предвидено съгласието на съответните преподаватели за участието им в тази услуга.

Главният комитет на учителския състав към Министерството на образованието и културата на провинция Хесен подава жалба до Административен съд Висбаден, Германия, като се оплаква, че съгласието на съответните преподаватели не е предвидено като условие за прякото излъчване на учебните занятия чрез видеоконферентна връзка.

От своя страна министърът на образованието и културата на провинция Хесен изтъква, че обработването на лични данни, каквото представлява прякото излъчване на учебните занятия чрез видеоконферентна връзка, попада в приложното поле на член 23, параграф 1, първо изречение от HDSIG, така че то можело да се осъществи, без да се иска съгласието на съответния преподавател.

В това отношение Административен съд Висбаден посочва, че съобразно волята на законодателя на провинция Хесен член 23 от HDSIG и член 86 от HBG спадат към категорията „по-конкретни правила“, които държавите членки могат да предвидят съгласно член 88, параграф 1 от ОЗРД, за да гарантират защитата на правата и свободите по отношение на обработването на личните данни на наетите лица по трудово или служебно правоотношение. Посочената юрисдикция обаче изпитва съмнения относно съвместимостта на член 23, параграф 1, първо изречение от HDSIG и на член 86, параграф 4 от HBG с изискванията, установени в член 88, параграф 2 от ОРЗД.

Всъщност, на първо място, член 23, параграф 1, първо изречение от HDSIG и член 86, параграф 4 от HBG се основавали на „необходимостта“ като правно основание за обработването на данните на наетите лица. От една страна обаче, включването в закона на принципа на „необходимост“ не представлявало правило, с което се конкретизират изискванията, съдържащи се в член 88, параграф 2 от ОРЗД, тъй като необходимото обработване на данни в контекста на трудово или служебно правоотношение вече било уредено от член 6, параграф 1, първа алинея, буква б) от ОРЗД.

От друга страна, член 23, параграф 1, първо изречение от HDSIG се прилагал освен към същинското договорно правоотношение към всяко обработване на данни на наети лица. От член 6, параграф 1, първа алинея, буква е) от ОРЗД обаче следвало, че в случай на обработване на лични данни, което надхвърля строго необходимото в контекста на трудовия договор, трябва да се прави претегляне на свободите и основните права на субектите на данни, в случая наетите лица и държавните служители, с легитимния интерес на администратора, в случая работодателя. Доколкото член 23, параграф 1, първо изречение от HDSIG не предвиждал такова претегляне, тази разпоредба не можела да се счита за специална отраслова норма след влизането в сила на ОРЗД.

На второ място Административен съд Висбаден счита, че само указването в член 23, параграф 5 HDSIG, че администраторът е длъжен да спазва залегналите в член 5 от ОРЗД принципи, не удовлетворява изискванията на член 88, параграф 2 от същия регламент. Всъщност последната разпоредба изисквала да се приемат посочените в нея подходящи и конкретни нормативни разпоредби за защита на човешкото достойнство, законните интереси и основните права на субекта на данните, по-специално по отношение на прозрачността на обработването, предаването на лични данни в рамките на група предприятия или група дружества, участващи в съвместна стопанска дейност и системите за наблюдение на работното място и не била само правило, което прилагащият национална норма трябвало допълнително да спазва. Прилагащият нормата не бил адресатът на член 88, параграф 2 от ОРЗД.

При тези условия Административен съд Висбаден решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)  Трябва ли член 88, параграф 1 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че за да представлява по-конкретно правило за гарантиране на защитата на правата и свободите по отношение на обработването на личните данни на наетите лица по трудово или служебно правоотношение, по смисъла на член 88, параграф 1 от [ОРЗД], дадена правна разпоредба трябва да отговаря на изискванията, предвидени в член 88, параграф 2 от [ОРЗД] за тези правила?

2) Може ли национална правна норма, дори когато очевидно не отговаря на изискванията по член 88, параграф 2 от [ОРЗД], все пак да продължи да бъде приложима?“.

Решението на съда:

1) Член 88 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкува в смисъл, че:

национална правна уредба не може да представлява „по-конкретно правило“ по смисъла на параграф 1 от този член, в случай че не отговоря на условията, поставени в параграф 2 от посочения член.

2) Член 88, параграфи 1 и 2 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че:

национални разпоредби, приети, за да се гарантира защитата на правата и свободите на наетите лица по отношение на обработването на техните лични данни в контекста на трудово или служебно правоотношение, трябва да се оставят без приложение, когато тези разпоредби не зачитат условията и пределите, предвидени в посочения член 88, параграфи 1 и 2, освен ако въпросните разпоредби представляват правно основание, посочено в член 6, параграф 3 от Регламента, което отговаря на предвидените в него изисквания.

понеделник, 16 май 2022 г.

Нови главоболия за Фейсбук в Европа по отношение опазване на лични данни


Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑319/20 Meta Platforms Ireland Limited, по-рано Facebook Ireland Limited, срещу Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbände – Verbraucherzentrale Bundesverband e.V. Делото има следната предостория:

Meta Platforms Ireland, което управлява услугите на онлайн социалната мрежа Facebook в Съюза, е администратор на лични данни на потребителите на тази социална мрежа в Съюза. Facebook Germany GmbH, със седалище в Германия, рекламира на адрес www.facebook.de продажбата на рекламно пространство. На интернет платформата Facebook, и по-специално на интернет адрес www.facebook.de, се намира т.нар. „App-Zentrum“ (център за приложения), където Meta Platforms Ireland предлага на потребителите достъп до безплатни игри, предоставени от трети лица. При отварянето на някои от игрите в центъра за приложения се появява указание, че използването на съответното приложение позволява на дружеството за игри да получи определени лични данни и го оправомощава да публикува от името на потребителя определена информация, като например неговия резултат, както и друга информация. Използването предполага съгласието на потребителя с общите търговски условия на приложението и с неговите правила за защита на данните. Освен това за една конкретна игра се посочва, че приложението има право да публикува статуса, снимки и друга информация от името на потребителя.

Според Федерацията, която има активна процесуална легитимация съгласно член 4 от Закона за исковете за преустановяване на нарушения, указанията, предоставяни от съответните игри в центъра за приложения, са нелоялни по-специално поради неспазването на правните изисквания за получаване на валидно съгласие от потребителя съгласно разпоредбите, регламентиращи защитата на данните. Освен това тя счита, че указанието, че приложението има право да публикува определена лична информация от името на потребителя, е неоправдано неблагоприятно за потребителя общо търговско условие.

В този контекст Федерацията предявява пред Областен съд Берлин, Германия иск за преустановяване на нарушенията срещу Meta platforms Ireland на основание член 3 от Закона за мерките срещу нелоялната конкуренция, член 2, параграф 2, първо изречение, точка 11 от Закона за исковете за преустановяване на нарушения и Гражданския кодекс. Този иск е предявен без оглед на конкретно нарушение на права на субект на данни и без мандат от такъв субект.

Областен съд Берлин осъжда Meta Platforms Ireland в съответствие с исканията на Федерацията. Подадената от Meta Platforms Ireland пред Висш областен съд Берлин, Германия въззивна жалба е отхвърлена. Тогава Meta Platforms Ireland подава пред запитващата юрисдикция ревизионна жалба срещу решението на въззивния съд.

Запитващата юрисдикция счита, че искът на Федерацията е основателен, тъй като Meta Platforms Ireland е нарушило член 3а от Закона за мерките срещу нелоялната конкуренция, както и член 2, параграф 2, първо изречение, точка 11 от Закона за исковете за преустановяване на нарушения и е използвало недействително общо търговско условие по смисъла на член 1 от Закона за исковете за преустановяване на нарушения.

Запитващата юрисдикция обаче изпитва съмнения относно допустимостта на иска на Федерацията. Всъщност според нея не е изключено Федерацията, която към момента на предявяване на иска си е била процесуално легитимирана на основание член 8, параграф 3 от Закона за мерките срещу нелоялната конкуренция и член 3, параграф 1, първо изречение, точка 1 от Закона за исковете за преустановяване на нарушения, да е загубила тази легитимация в хода на производството след влизането в сила на ОРЗД, и по-специално на член 80, параграфи 1 и 2 и член 84, параграф 1 от него. Ако случаят е такъв, запитващата юрисдикция би трябвало да уважи подадената от Meta Platforms Ireland ревизионна жалба и да отхвърли иска на Федерацията, тъй като съгласно релевантните разпоредби на германското процесуално право активната процесуална легитимация трябва да е налице до приключване на делото пред последната инстанция.

Според запитващата юрисдикция преценката на текста, общия дух и целта на разпоредбите на ОРЗД не дава ясен отговор на този въпрос.

Що се отнася до текста на разпоредбите на ОРЗД, запитващата юрисдикция посочва, че съгласно член 80, параграф 1 от ОРЗД, за активната процесуална легитимация на структури, организации или сдружения с нестопанска цел, които са надлежно учредени в съответствие с правото на държава членка, е необходимо субектът на данни да е възложил мандат на структура, организация или сдружение да упражнява от негово име правата по членове 77—79 от ОРЗД и правото на обезщетение по член 82 от ОРЗД, когато то е предвидено в правото на държавата членка.

Запитващата юрисдикция подчертава обаче, че активната процесуална легитимация по член 8, параграф 3, точка 3 от Закона за мерките срещу нелоялната конкуренция не дава възможност да се предяви такъв иск въз основа на предоставен от субект на данни мандат и от негово име с цел защита на неговите лични права. Напротив, тя предоставяла на сдружение — на собствено основание, което произтича от член 3, параграф 1 и член 3а от Закона за мерките срещу нелоялната конкуренция — обективно конституирана активна процесуална легитимация за предявяване на иск за нарушение на разпоредбите на ОРЗД, независимо дали е налице нарушение на конкретни права на отделни субекти на данни и дали да е възложен мандат от такива субекти.

Освен това запитващата юрисдикция посочва, че член 80, параграф 2 от ОРЗД не предвижда обективно конституирана активна процесуална легитимация на сдружение да иска прилагане на правото на защита на личните данни, тъй като тази разпоредба изисква предвидените в ОРЗД права на субекта на данни да са били действително нарушени при обработването на лични данни.

Освен това според запитващата юрисдикция активната процесуална легитимация на сдружение като предвидената в член 8, параграф 3 от Закона за мерките срещу нелоялната конкуренция не може да се изведе от член 84, параграф 1 от ОЗДР, съгласно който държавите членки определят правила за други санкции, приложими за нарушения на този регламент, и вземат всички необходими мерки за гарантиране на тяхното прилагане. Всъщност активната процесуална легитимация на сдружение като посочената в член 8, параграф 3 от Закон за мерките срещу нелоялната конкуренция не можела да се счита за „санкция“ по смисъла на тази разпоредба от ОРЗД.

Що се отнася до общия дух на разпоредбите на ОРЗД, запитващата юрисдикция счита, че от факта, че този регламент хармонизира по-специално правомощията на надзорните органи, може да се заключи, че най-вече тези органи трябва да контролират прилагането на разпоредбите на посочения регламент. Въпреки това вметнатият израз „[б]ез да се засягат които и да било други […] средства за правна защита“, използван в член 77, параграф 1, член 78, параграфи 1 и 2 и член 79, параграф 1 от ОРЗД, би могъл да обори тезата, че посоченият регламент урежда изчерпателно контрола на правоприлагането.

Що се отнася до целта на разпоредбите на ОРЗД, запитващата юрисдикция посочва, че полезното му действие би могло да бъде в подкрепа на наличието на активна процесуална легитимация на сдруженията по силата на конкурентното право съгласно член 8, параграф 3, точка 3 от Закон за мерките срещу нелоялната конкуренция независимо от нарушаването на конкретни права на субекти на данни, доколкото това би запазило една допълнителна възможност за контрол на правоприлагането с цел гарантиране на възможно най-високо равнище на защита на личните данни в съответствие със съображение 10 от ОРЗД. Въпреки това би могло да се счита, че признаването на активна процесуална легитимация на сдруженията по силата на конкурентното право противоречи на целта за хармонизация, която си поставя ОРЗД.

При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Допускат ли разпоредбите на глава VIII от [ОРЗД], и по-специално тези на член 80, параграфи 1 и 2 и на член 84, параграф 1 от него, национална правна уредба, която — наред с правомощията за намеса на надзорните органи, компетентни за наблюдението и прилагането на Регламента, и възможностите за правна защита на субектите на данни — предоставя, от една страна, на конкуренти и от друга страна, на оправомощени съгласно националното право сдружения, структури и камари правомощие да предявяват граждански искове при нарушения на [ОРЗД] — без оглед на конкретно нарушение на права на определени субекти на данни и без възложен от субект на данни мандат — на основание на забраната за нелоялни търговски практики, нарушение на закон за защита на потребителите или забраната да се използват недействителни общи търговски условия?“.

Решение на съда:

Член 80, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която позволява на сдружение за защита на интересите на потребителите да предяви иск — без да му е възложен мандат за това и независимо дали са нарушени конкретни права на субекти на данни — срещу предполагаемия извършител на посегателство срещу защитата на лични данни, като се позове на нарушаване на забраната за нелоялни търговски практики, на закон за защита на потребителите или на забраната за използване на недействителни общи търговски условия, когато съответното обработване на данни може да засегне правата, които идентифицирани физически лица или физически лица, които могат да бъдат идентифицирани, черпят от този регламент.


понеделник, 24 юни 2019 г.

Какво става когато кликнеш върху палецът?

Генералният адвокат на Европейския съд М. BOBEK излезе съ становище по дело C‑40/17 Fashion ID GmbH & Co.KG срещу Verbraucherzentrale NRW e.V. встъпили страни: Facebook Ireland Limited, Landesbeauftragte für Datenschutz und Informationsfreiheit Nordrhein-Westfalen.

Делото касае следният казус:

Fashion ID (наричано по-нататък „ответникът“) е онлайн търговец, който продава модни артикули на своя уебсайт. Ответникът е интегрирал софтуерната приставка „харесва ми“, предоставена от Facebook Ireland Limited (наричано по-нататък „Facebook Ireland“)(4), в уебсайта си. В резултат на това така нареченият бутон „харесва ми“ на Facebook се появява на уебсайта на ответника.

По-нататък, в акта за преюдициално запитване се обяснява как функционира (невидимата) част на софтуерната приставка: когато посетител влезе в уебсайта на ответника, на който е поставен бутонът „харесва ми“ на Facebook, неговият браузър автоматично изпраща на Facebook Ireland информация за IP адреса му и стринга на браузъра му. Предаването на тази информация се осъществява, без да е необходимо натискане на бутона „харесва ми“ на Facebook. От акта за преюдициално запитване също така следва, че при посещение на уебсайта на ответника Facebook Ireland поставя на устройството на ползвателя различни видове т.нар. „бисквитки“ („cookies“) (бисквитка от сесията, datr-бисквитка и fr-бисквитка).

Verbraucherzentrale NRW (наричано по-нататък „жалбоподателят“) — сдружение за защита на потребителите — предявява съдебен иск срещу ответника пред Landgericht (областен съд, Германия). Ищецът иска ответникът да бъде осъден да преустанови интегрирането на софтуерната приставка за споделяне в социална мрежа „харесва ми“ на Facebook, поради това че ответникът:

– „не е информирал предварително, изрично и ясно потребителите на интернет сайта — до момента, в който доставчикът на софтуерната приставка започва да осъществява достъп до IP адреса на потребителя и до стринга на неговия браузър с цел събиране и използване на разкритите по този начин данни, и/или

–   не e получил предварително съгласието на потребителите на интернет сайта за достъп до IP адреса и до изпращания от браузъра стринг чрез доставчика на софтуерната приставка и за използването на данните, всеки път преди да бъде осъществен съответния достъп, и/или

–  не е информирал предварително потребителите, дали съгласието си по смисъла на второто искане в исковата молба, че могат да оттеглят това съгласие по всяко време с действие за в бъдеще, и/или

–        не е декларирал следното: „[а]ко сте потребител на социална мрежа и не желаете социалната мрежа да събира данни за Вас чрез нашия уебсайт и да ги свързва с Вашите потребителски данни, съхранявани от социалната мрежа, трябва да излезете от тази социална мрежа, преди да посетите нашия уебсайт“.

Ищецът твърди, че Facebook Inc. или Facebook Ireland съхраняват IP адреса и стринга на браузъра и ги свързват с определен потребител (член или не). В отговор ответникът заявява, че не е знаел за това. Facebook Ireland твърди, че IP адресът се преобразува в генеричен IP адрес и се съхранява само в тази форма, както и че не се извършва съпоставяне на IP адреса и на стринга на браузърите с потребителски профили.

Landgericht (Областният съд) се произнася в полза на ищеца по първите три основания. Ответникът обжалва решението. Ищецът подава насрещна въззивна жалба по отношение на четвъртото основание.

В този фактически и правен контекст Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„(1)  Допускат ли разпоредбите на членове 22, 23 и 24 от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 1995 г., стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10) национална правна уредба, която наред с правомощията за намеса, с които разполагат органите за защита на данните, и със средствата за правна защита на разположение на заинтересованите лица, предоставя на сдружения с нестопанска цел за защита на интересите на потребителите правомощието да предприемат правни действия срещу нарушителя в случай на нарушения?

При отрицателен отговор на първия въпрос:

(2)  В случай като настоящия, в който лице интегрира в своя уебсайт програмен код, чрез който браузърът на потребителя изисква данни с определено съдържание от трето лице, като за целта предава лични данни на третото лице, следва ли лицето, интегрирало посочения програмен код, да се счита за „администратор“ по смисъла член 2, буква г) от [Директива 95/46], когато това лице няма възможност да влияе върху тази операция по обработване на данни?

(3) При отрицателен отговор на втория въпрос: трябва ли член 2, буква г) от [Директива 95/46] да се тълкува в смисъл, че урежда изчерпателно отговорността на администратора и нейните основания така, че не допуска ангажирането на гражданската отговорност на трето лице, което, макар да не е „администратор“, създава предпоставките за започване на операцията по обработване на данни, без да има възможност да влияе върху тази операция?

(4)  Чии „законни интереси“ трябва да бъдат взети предвид в положение като разглежданото в случая, когато следва да се извърши претегляне съгласно член 7, буква е) от [Директива 95/46]? Интересът от интегрирането на съдържание на трети лица или интересът на третото лице?

(5) Пред кого трябва да бъде изразено съгласието, което следва да бъде дадено съгласно член 7, буква а) и член 2, буква з) от [Директива 95/46] в положение като разглежданото в случая?

(6) В положение като настоящото длъжен ли е операторът на уебсайт, интегрирал в него предоставени от трето лице данни с определено съдържание, с което се създават предпоставки за обработване на лични данни, да предоставя информация в съответствие с член 10 от [Директива 95/46]?“.

Мнението на Генералният адвокат:

„–  Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни допуска национална правна уредба, която предоставя на сдружения с нестопанска цел за защита на потребителите процесуална легитимация да предприемат производства срещу предполагаемия нарушител на законодателството в областта на защитата на данните, за да се защитят интересите на потребителите.

–  Лице, което е интегрирало в своя уебсайт софтуерна приставка на трето лице, чрез която се осъществява събирането и предаването на личните данни на ползвателя (като софтуерната приставка е предоставена от третото лице), следва да се счита за администратор по смисъла на член 2, буква г) от Директива 95/46. Въпреки това (съвместната) отговорност на този администратор се ограничава до операциите, за които той реално е участвал в съвместно вземане на решения относно средствата и целите на обработването на личните данни.

– За целите на преценката на възможността да се обработват лични данни при спазване на условията, определени в член 7, буква е) от Директива 95/46, законните интереси и на двамата съвместни администратори трябва да бъдат взети предвид и претеглени спрямо правата на субектите на данни.

–  Съгласието на субекта на данни, получено в съответствие с член 7, буква а) от Директива 95/46, трябва да бъде предоставено на оператор на уебсайт, който е интегрирал съдържанието на трето лице. Член 10 от Директива 95/46 трябва се тълкува в смисъл, че задължението за предоставяне на информация съгласно тази разпоредба се прилага и по отношение на този оператор на уебсайт. Съгласието на субекта на данни по член 7, буква а) от Директива 95/46 трябва да бъде дадено и информацията по смисъла на член 10 от същата директива трябва да бъде предоставена преди събирането и предаването на данните. Въпреки това обхватът на тези задължения трябва да съответства на съвместната отговорност на този оператор за събирането и предаването на личните данни“.

четвъртък, 22 май 2014 г.

Премахване на лични данни от интернет търсачките - Removing personal information from search engines

Европейският съд излезе с решение по дело C‑131/12. То касае следното:

На 5 март 2010 г. г‑н Costeja González, испански гражданин с местожителство в Испания, подава жалба пред AEPD срещу La Vanguardia Ediciones SL, която издава всекидневник с голям тираж по-конкретно в Каталония (Испания) (наричано по-нататък „La Vanguardia“), както и срещу Google Spain и Google Inc. Жалбата се основава на обстоятелството, че когато потребител на интернет въведе името на г‑н Costeja González в интернет търсачката на групата Google (наричана по-нататък „Google Search“), получава връзка към две страници на всекидневника на La Vanguardia съответно от 19 януари и 9 март 1998 г., съдържащи обява, в която е посочено името на г‑н Costeja González във връзка с продажба на недвижимо имущество на търг по повод на възбрана, наложена за събиране на вземания в областта на социалното осигуряване.
В жалбата си г‑н Costeja González иска, от една страна, да са разпореди на La Vanguardia да премахне посочените страници или да измени съдържанието им, за да не се появяват повече личните му данни в тях, или да използва някои от предоставените от интернет търсачките средства за защита на тези данни. От друга страна, той иска да се разпореди на Google Spain или на Google Inc. да заличи или да скрие тези лични данни, така че те да не се появяват повече в резултатите от търсенето и да не се съдържат във връзките към La Vanguardia. Г‑н Costeja González поддържа, че в контекста на наложената му възбрана той е изпълнил изцяло задълженията си още преди няколко години и че посочването ѝ било вече напълно ирелевантно.
С решение от 30 юли 2010 г. AEPD отхвърля жалбата в частта ѝ, отнасяща се до La Vanguardia, като приема, че публикуването от страна на последното на разглежданата информация е правно обосновано, тъй като е извършено по разпореждане на Министерството на труда и социалните въпроси с цел да се оповести в най-широка степен публичният търг и да се привлекат възможно най-голям брой участници в него.
Жалбата обаче е уважена в частта ѝ срещу Google Spain и Google Inc. AEPD приема в това отношение, че спрямо лицата, които управляват интернет търсачки, се прилага законодателството в областта на защитата на данните, тъй като те извършват обработка на данни, за които носят отговорност, и действат като посредници в информационното общество. AEPD смята, че има правомощието да разпореди да се изтегли информация и да се забрани достъпът до някои данни от лицата, които управляват интернет търсачки, когато счете, че местонахождението или разпространяването на тези данни може да засегне основното право на защита на данните или достойнството на лицата в широк смисъл, което обхващало и самото желание на заинтересованото лице тези данни да бъдат известни на трети лица. AEPD приема, че това задължение може да се носи пряко от лицата, които управляват интернет търсачки, без да е необходимо да се заличават данните или информацията от интернет сайта, в който се съдържат, по-специално когато запазването на тази информация на същия сайт е обосновано по силата на законова разпоредба.
Google Spain и Google Inc. подават пред Audiencia Nacional отделни жалби срещу посоченото решение и същата юрисдикция съединява образуваните по жалбите дела.
В акта за преюдициално запитване тази юрисдикция отбелязва, че с посочените жалби се повдига въпросът какви задължения носят лицата, които управляват интернет търсачки, във връзка със защитата на личните данни на заинтересованите лица, които не желаят определена информация, която е публикувана в уебсайтове на трети лица и съдържа техни лични данни, позволяващи информацията да се свърже с тези лица, да бъде качена, индексирана и предоставена свободно на разположение на потребителите на интернет. Отговорът на този въпрос зависел от начина, по който трябва да се тълкува Директива 95/46 в контекста на тези технологии, които са се появили след публикуването ѝ.
При тези обстоятелства Audiencia Nacional решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) С оглед на териториалното приложение на [Директива 95/46], а и на испанското законодателство в областта на защитата на личните данни:
а) Трябва ли да се счита, че съществува „[обект]“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква a) от [Директива 95/46] при наличието на една или повече от следните хипотези:
–   когато предприятието, предоставящо услугите на търсачка, създава в държава членка клон или дъщерно дружество, чиято дейност по рекламиране и продажба на рекламните пространства, предлагани от търсачката, е насочена към жителите на тази държава,
или
–   когато дружеството майка посочва дъщерно дружество, намиращо се в тази държава членка, като свой представител и администратор на две конкретни файлови системи, които са свързани с данни на клиенти, сключили договор за реклама със същото предприятие,
или
–   когато клонът или дъщерното дружество, установен(о) в държава членка, препраща на дружеството майка със седалище извън територията на Европейския съюз заявленията и исканията, които му отправят както засегнатите лица, така и органите, натоварени да осигурят зачитането на правото на защита на личните данни, дори когато това сътрудничество се осъществява на доброволна основа?
б) Трябва ли член 4, параграф 1, буква в) от [Директива 95/46] да се тълкува в смисъл, че е налице „оборудване, намиращо се на територията на дадената държава членка“,
–   когато подобна търсачка използва „паяци“ или роботи за намиране и индексиране на информацията, съдържаща се на уебстраници, съхранявани на сървъри в тази държава членка,
или
–  когато използва името на домейна на държава членка и насочва търсенето и резултатите в зависимост от езика на тази държава членка?
в)  Може ли да се счита, че временното съхраняване на индексираната от търсачките в интернет информация представлява оборудване по смисъла на член 4, параграф 1, буква в) от [Директива 95/46]? При утвърдителен отговор на този въпрос, може ли да се приеме, че този критерий за привръзка се прилага, когато предприятието отказва да разкрие мястото, където съхранява тези данни, изтъквайки съображения, свързани с конкуренцията?
г) Независимо от отговорите на предходните въпроси, и по-конкретно в случай че Съдът приеме, че не са приложими предвидените в член 4 от [Директива 95/46] критерии за привръзка:
Трябва ли да се приложи [Директива 95/46] с оглед на член 8 от [Хартата] в държавата членка, където се намира центърът на тежестта на конфликта и е възможна по-ефикасна защита на правата на гражданите на [Съюза]?
2)      Що се отнася до дейността на търсачките като доставчик на съдържание във връзка с [Директива 95/46]:
a)      Трябва ли да се счита, че дейността на [Google Search] в качеството му на доставчик на съдържание като търсачка в интернет, изразяваща се в намиране на публикувана или включена в мрежата от трети лица информация, автоматичното ѝ индексиране, временно съхраняване и накрая, предоставянето ѝ на разположение на потребителите на интернет в определен ред, представлява дейността, обхваната от понятието за „обработване на лични данни“, посочено в член 2, буква б) от [Директива 95/46], когато тази информация съдържа лични данни на трети лица?
б) При утвърдителен отговор на предходния въпрос и отново във връзка с гореописаната дейност:
Трябва ли член 2, буква г) от [Директива 95/46] да се тълкува в смисъл, че предприятието, което управлява търсачката [Google Search], е „администратор“ на личните данни, съдържащи се на уебстраниците, които тази търсачка индексира?
в) При утвърдителен отговор на предходния въпрос:
Може ли [AEPD, която] защитава правата по член 12, буква б) и член 14, [първа алинея,] буква а) от [Директива 95/46], да изисква пряко от [Google Search] да изтегли от своите каталози публикувана от трети лица информация, без да се обърне предварително или едновременно с това към притежателя на уебстраницата, на която е поместена тази информация?
г)  При утвърдителен отговор на този последен въпрос:
Изключва ли се задължението на търсачките за защита на тези права, ако информацията, съдържаща лични данни, е била публикувана законосъобразно от трети лица и е запазена на уебстраницата, от която произхожда?
3)  Относно обхвата на правото на заличаване и/или правото на възражение [срещу обработването на лични данни] във връзка с „derecho al olvido“ (правото на забрава) възниква следният въпрос:
Трябва ли да се счита, че правата на изтриване и блокиране на данните, предвидени в член 12, буква б), и правото на възражение, предвидено в член 14, [първа алинея,] буква а) от [Директива 95/46], предполагат, че заинтересованото лице може да се обърне към търсачките, за да забрани индексирането на отнасяща се до него информация, публикувана на уебстраници на трети лица, изтъквайки своето желание тя да не бъде видяна от потребителите на интернет, ако счита, че тя може да му навреди, или желае тя да бъде забравена, макар и въпросната информация да е била публикувана правомерно от трети лица?“.

Решението на съда:

1)  Член 2, букви б) и г) от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни трябва да се тълкува в смисъл, че от една страна, дейността на интернет търсачка, изразяваща се в намиране на публикувана или въведена в интернет от трети лица информация, автоматичното ѝ индексиране, временно съхраняване и накрая, предоставянето ѝ на разположение на потребителите на интернет в определен ред на предпочитание, трябва да се квалифицира като „обработване на лични данни“ по смисъла на посочения член 2, буква б), когато тази информация съдържа лични данни, и от друга страна, лицето, което управлява интернет търсачката, трябва да се счита за „администратор“ по смисъла на същия член 2, буква г).
2)  Член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 трябва да се тълкува в смисъл, че обработване на лични данни се извършва в контекста на дейностите на установен на територията на държава членка обект на администратора по смисъла на посочената разпоредба, когато лицето, което управлява интернет търсачка, създава в държава членка клон или дъщерно дружество, чието предназначение е да осигури рекламирането и продажбата на рекламните пространства, предлагани от търсачката, и чиято дейност е насочена към жителите на тази държава членка.
3) Член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква a) от Директива 95/46 трябва да се тълкуват в смисъл, че за да зачита правата, предвидени в тези разпоредби и доколкото действително са изпълнени предвидените в тях условия, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да заличи от списъка на резултатите, който се показва след търсене въз основа на име на лице, връзки към уебстраници, които са публикувани от трети лица и съдържат информация относно последното, също и в хипотезата, в която това име или тази информация не са заличени предварително или едновременно от тези уебстраници, при това дори когато евентуално самото им публикуване на посочените страници е законосъобразно.
4) Член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46 трябва да се тълкуват в смисъл, че при преценката на условията за прилагане на тези разпоредби следва по-специално да се провери дали съответното лице има право въпросната информация, отнасяща се до него, да не се свързва повече с името му към настоящия момент посредством списък на резултатите, който се показва след търсене въз основа на неговото име, без обаче констатацията за наличие на такова право да предполага, че включването на въпросната информация в този списък причинява вреда на лицето. Тъй като с оглед на основните си права по членове 7 и 8 от Хартата съответното лице може да поиска въпросната информация да не се предоставя повече на разположение на широката общественост посредством включването ѝ в подобен списък на резултатите, тези права имат по принцип предимство не само пред икономическия интерес на лицето, което управлява интернет търсачката, но и пред интереса на тази общественост да има достъп до посочената информация при търсене, отнасящо се до името на въпросното лице. Такъв не би бил случаят обаче, ако по конкретни причини, като ролята на посоченото лице в обществения живот, е видно, че вмешателството в неговите основни права е обосновано поради приоритетния интерес на посочената общественост да има вследствие на това включване достъп до въпросната информация.

English version

The European Court has ruled in Case C-131/12. It concerns the following:

On 5 March 2010, Mr Costeja González, a Spanish national resident in Spain, lodged with the AEPD a complaint against La Vanguardia Ediciones SL, which publishes a daily newspaper with a large circulation, in particular in Catalonia (Spain) (‘La Vanguardia’), and against Google Spain and Google Inc. The complaint was based on the fact that, when an internet user entered Mr Costeja González’s name in the search engine of the Google group (‘Google Search’), he would obtain links to two pages of La Vanguardia’s newspaper, of 19 January and 9 March 1998 respectively, on which an announcement mentioning Mr Costeja González’s name appeared for a real-estate auction connected with attachment proceedings for the recovery of social security debts.
By that complaint, Mr Costeja González requested, first, that La Vanguardia be required either to remove or alter those pages so that the personal data relating to him no longer appeared or to use certain tools made available by search engines in order to protect the data. Second, he requested that Google Spain or Google Inc. be required to remove or conceal the personal data relating to him so that they ceased to be included in the search results and no longer appeared in the links to La Vanguardia. Mr Costeja González stated in this context that the attachment proceedings concerning him had been fully resolved for a number of years and that reference to them was now entirely irrelevant.
By decision of 30 July 2010, the AEPD rejected the complaint in so far as it related to La Vanguardia, taking the view that the publication by it of the information in question was legally justified as it took place upon order of the Ministry of Labour and Social Affairs and was intended to give maximum publicity to the auction in order to secure as many bidders as possible.
On the other hand, the complaint was upheld in so far as it was directed against Google Spain and Google Inc. The AEPD considered in this regard that operators of search engines are subject to data protection legislation given that they carry out data processing for which they are responsible and act as intermediaries in the information society. The AEPD took the view that it has the power to require the withdrawal of data and the prohibition of access to certain data by the operators of search engines when it considers that the locating and dissemination of the data are liable to compromise the fundamental right to data protection and the dignity of persons in the broad sense, and this would also encompass the mere wish of the person concerned that such data not be known to third parties. The AEPD considered that that obligation may be owed directly by operators of search engines, without it being necessary to erase the data or information from the website where they appear, including when retention of the information on that site is justified by a statutory provision.
Google Spain and Google Inc. brought separate actions against that decision before the Audiencia Nacional (National High Court). The Audiencia Nacional joined the actions.
 That court states in the order for reference that the actions raise the question of what obligations are owed by operators of search engines to protect personal data of persons concerned who do not wish that certain information, which is published on third parties’ websites and contains personal data relating to them that enable that information to be linked to them, be located, indexed and made available to internet users indefinitely. The answer to that question depends on the way in which Directive 95/46 must be interpreted in the context of these technologies, which appeared after the directive’s publication.
In those circumstances, the Audiencia Nacional decided to stay the proceedings and to refer the following questions to the Court for a preliminary ruling:
1. With regard to the territorial application of Directive [95/46] and, consequently, of the Spanish data protection legislation:
(a)  must it be considered that an “establishment”, within the meaning of Article 4(1)(a) of Directive 95/46, exists when any one or more of the following circumstances arise:
–   when the undertaking providing the search engine sets up in a Member State an office or subsidiary for the purpose of promoting and selling advertising space on the search engine, which orientates its activity towards the inhabitants of that State,
or
–   when the parent company designates a subsidiary located in that Member State as its representative and controller for two specific filing systems which relate to the data of customers who have contracted for advertising with that undertaking,
or
–   when the office or subsidiary established in a Member State forwards to the parent company, located outside the European Union, requests and requirements addressed to it both by data subjects and by the authorities with responsibility for ensuring observation of the right to data protection, even where such collaboration is engaged in voluntarily?
(b)  Must Article 4(1)(c) of Directive 95/46 be interpreted as meaning that there is “use of equipment … situated on the territory of the said Member State”:
–   when a search engine uses crawlers or robots to locate and index information contained in web pages located on servers in that Member State,
or
–   when it uses a domain name pertaining to a Member State and arranges for searches and the results thereof to be based on the language of that Member State?
(c)  Is it possible to regard as a use of equipment, in the terms of Article 4(1)(c) of Directive 95/46, the temporary storage of the information indexed by internet search engines? If the answer to that question is affirmative, can it be considered that that connecting factor is present when the undertaking refuses to disclose the place where it stores those indexes, invoking reasons of competition?
(d)  Regardless of the answers to the foregoing questions and particularly in the event that the Court … considers that the connecting factors referred to in Article 4 of [Directive 95/46] are not present:
must Directive 95/46 … be applied, in the light of Article 8 of the [Charter], in the Member State where the centre of gravity of the conflict is located and more effective protection of the rights of … Union citizens is possible?
2.  As regards the activity of search engines as providers of content in relation to Directive 95/46 …:
(a)  in relation to the activity of [Google Search], as a provider of content, consisting in locating information published or included on the net by third parties, indexing it automatically, storing it temporarily and finally making it available to internet users according to a particular order of preference, when that information contains personal data of third parties: must an activity like the one described be interpreted as falling within the concept of “processing of … data” used in Article 2(b) of Directive 95/46?
(b)  If the answer to the foregoing question is affirmative, and once again in relation to an activity like the one described:
must Article 2(d) of Directive 95/46 be interpreted as meaning that the undertaking managing [Google Search] is to be regarded as the “controller” of the personal data contained in the web pages that it indexes?
(c) In the event that the answer to the foregoing question is affirmative:
may the [AEPD], protecting the rights embodied in [Article] 12(b) and [subparagraph (a) of the first paragraph of Article 14] of Directive 95/46, directly impose on [Google Search] a requirement that it withdraw from its indexes an item of information published by third parties, without addressing itself in advance or simultaneously to the owner of the web page on which that information is located?
(d)  In the event that the answer to the foregoing question is affirmative:
would the obligation of search engines to protect those rights be excluded when the information that contains the personal data has been lawfully published by third parties and is kept on the web page from which it originates?
3. Regarding the scope of the right of erasure and/or the right to object, in relation to the “derecho al olvido” (the “right to be forgotten”), the following question is asked:
must it be considered that the rights to erasure and blocking of data, provided for in Article 12(b), and the right to object, provided for by [subparagraph (a) of the first paragraph of Article 14] of Directive 95/46, extend to enabling the data subject to address himself to search engines in order to prevent indexing of the information relating to him personally, published on third parties’ web pages, invoking his wish that such information should not be known to internet users when he considers that it might be prejudicial to him or he wishes it to be consigned to oblivion, even though the information in question has been lawfully published by third parties?’

The Court's decision:


1.  Article 2(b) and (d) of Directive 95/46/EC of the European Parliament and of the Council of 24 October 1995 on the protection of individuals with regard to the processing of personal data and on the free movement of such data are to be interpreted as meaning that, first, the activity of a search engine consisting in finding information published or placed on the internet by third parties, indexing it automatically, storing it temporarily and, finally, making it available to internet users according to a particular order of preference must be classified as ‘processing of personal data’ within the meaning of Article 2(b) when that information contains personal data and, second, the operator of the search engine must be regarded as the ‘controller’ in respect of that processing, within the meaning of Article 2(d).
2. Article 4(1)(a) of Directive 95/46 is to be interpreted as meaning that processing of personal data is carried out in the context of the activities of an establishment of the controller on the territory of a Member State, within the meaning of that provision, when the operator of a search engine sets up in a Member State a branch or subsidiary which is intended to promote and sell advertising space offered by that engine and which orientates its activity towards the inhabitants of that Member State.
3. Article 12(b) and subparagraph (a) of the first paragraph of Article 14 of Directive 95/46 are to be interpreted as meaning that, in order to comply with the rights laid down in those provisions and in so far as the conditions laid down by those provisions are in fact satisfied, the operator of a search engine is obliged to remove from the list of results displayed following a search made on the basis of a person’s name links to web pages, published by third parties and containing information relating to that person, also in a case where that name or information is not erased beforehand or simultaneously from those web pages, and even, as the case may be, when its publication in itself on those pages is lawful.
4. Article 12(b) and subparagraph (a) of the first paragraph of Article 14 of Directive 95/46 are to be interpreted as meaning that, when appraising the conditions for the application of those provisions, it should inter alia be examined whether the data subject has a right that the information in question relating to him personally should, at this point in time, no longer be linked to his name by a list of results displayed following a search made on the basis of his name, without it being necessary in order to find such a right that the inclusion of the information in question in that list causes prejudice to the data subject. As the data subject may, in the light of his fundamental rights under Articles 7 and 8 of the Charter, request that the information in question no longer be made available to the general public on account of its inclusion in such a list of results, those rights override, as a rule, not only the economic interest of the operator of the search engine but also the interest of the general public in having access to that information upon a search relating to the data subject’s name. However, that would not be the case if it appeared, for particular reasons, such as the role played by the data subject in public life, that the interference with his fundamental rights is justified by the preponderant interest of the general public in having, on account of its inclusion in the list of results, access to the information in question.