Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело
C‑319/20 Meta Platforms Ireland Limited, по-рано Facebook Ireland Limited, срещу Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbände – Verbraucherzentrale Bundesverband e.V. Делото има следната предостория:
Meta Platforms Ireland, което управлява услугите на онлайн социалната мрежа Facebook в Съюза, е администратор на лични данни на потребителите на тази социална мрежа в Съюза. Facebook Germany GmbH, със седалище в Германия, рекламира на адрес www.facebook.de продажбата на рекламно пространство. На интернет платформата Facebook, и по-специално на интернет адрес www.facebook.de, се намира т.нар. „App-Zentrum“ (център за приложения), където Meta Platforms Ireland предлага на потребителите достъп до безплатни игри, предоставени от трети лица. При отварянето на някои от игрите в центъра за приложения се появява указание, че използването на съответното приложение позволява на дружеството за игри да получи определени лични данни и го оправомощава да публикува от името на потребителя определена информация, като например неговия резултат, както и друга информация. Използването предполага съгласието на потребителя с общите търговски условия на приложението и с неговите правила за защита на данните. Освен това за една конкретна игра се посочва, че приложението има право да публикува статуса, снимки и друга информация от името на потребителя.
Според Федерацията, която има активна процесуална легитимация съгласно член 4 от Закона за исковете за преустановяване на нарушения, указанията, предоставяни от съответните игри в центъра за приложения, са нелоялни по-специално поради неспазването на правните изисквания за получаване на валидно съгласие от потребителя съгласно разпоредбите, регламентиращи защитата на данните. Освен това тя счита, че указанието, че приложението има право да публикува определена лична информация от името на потребителя, е неоправдано неблагоприятно за потребителя общо търговско условие.
В този контекст Федерацията предявява пред Областен съд Берлин, Германия иск за преустановяване на нарушенията срещу Meta platforms Ireland на основание член 3 от Закона за мерките срещу нелоялната конкуренция, член 2, параграф 2, първо изречение, точка 11 от Закона за исковете за преустановяване на нарушения и Гражданския кодекс. Този иск е предявен без оглед на конкретно нарушение на права на субект на данни и без мандат от такъв субект.
Областен съд Берлин осъжда Meta Platforms Ireland в съответствие с исканията на Федерацията. Подадената от Meta Platforms Ireland пред Висш областен съд Берлин, Германия въззивна жалба е отхвърлена. Тогава Meta Platforms Ireland подава пред запитващата юрисдикция ревизионна жалба срещу решението на въззивния съд.
Запитващата юрисдикция счита, че искът на Федерацията е основателен, тъй като Meta Platforms Ireland е нарушило член 3а от Закона за мерките срещу нелоялната конкуренция, както и член 2, параграф 2, първо изречение, точка 11 от Закона за исковете за преустановяване на нарушения и е използвало недействително общо търговско условие по смисъла на член 1 от Закона за исковете за преустановяване на нарушения.
Запитващата юрисдикция обаче изпитва съмнения относно допустимостта на иска на Федерацията. Всъщност според нея не е изключено Федерацията, която към момента на предявяване на иска си е била процесуално легитимирана на основание член 8, параграф 3 от Закона за мерките срещу нелоялната конкуренция и член 3, параграф 1, първо изречение, точка 1 от Закона за исковете за преустановяване на нарушения, да е загубила тази легитимация в хода на производството след влизането в сила на ОРЗД, и по-специално на член 80, параграфи 1 и 2 и член 84, параграф 1 от него. Ако случаят е такъв, запитващата юрисдикция би трябвало да уважи подадената от Meta Platforms Ireland ревизионна жалба и да отхвърли иска на Федерацията, тъй като съгласно релевантните разпоредби на германското процесуално право активната процесуална легитимация трябва да е налице до приключване на делото пред последната инстанция.
Според запитващата юрисдикция преценката на текста, общия дух и целта на разпоредбите на ОРЗД не дава ясен отговор на този въпрос.
Що се отнася до текста на разпоредбите на ОРЗД, запитващата юрисдикция посочва, че съгласно член 80, параграф 1 от ОРЗД, за активната процесуална легитимация на структури, организации или сдружения с нестопанска цел, които са надлежно учредени в съответствие с правото на държава членка, е необходимо субектът на данни да е възложил мандат на структура, организация или сдружение да упражнява от негово име правата по членове 77—79 от ОРЗД и правото на обезщетение по член 82 от ОРЗД, когато то е предвидено в правото на държавата членка.
Запитващата юрисдикция подчертава обаче, че активната процесуална легитимация по член 8, параграф 3, точка 3 от Закона за мерките срещу нелоялната конкуренция не дава възможност да се предяви такъв иск въз основа на предоставен от субект на данни мандат и от негово име с цел защита на неговите лични права. Напротив, тя предоставяла на сдружение — на собствено основание, което произтича от член 3, параграф 1 и член 3а от Закона за мерките срещу нелоялната конкуренция — обективно конституирана активна процесуална легитимация за предявяване на иск за нарушение на разпоредбите на ОРЗД, независимо дали е налице нарушение на конкретни права на отделни субекти на данни и дали да е възложен мандат от такива субекти.
Освен това запитващата юрисдикция посочва, че член 80, параграф 2 от ОРЗД не предвижда обективно конституирана активна процесуална легитимация на сдружение да иска прилагане на правото на защита на личните данни, тъй като тази разпоредба изисква предвидените в ОРЗД права на субекта на данни да са били действително нарушени при обработването на лични данни.
Освен това според запитващата юрисдикция активната процесуална легитимация на сдружение като предвидената в член 8, параграф 3 от Закона за мерките срещу нелоялната конкуренция не може да се изведе от член 84, параграф 1 от ОЗДР, съгласно който държавите членки определят правила за други санкции, приложими за нарушения на този регламент, и вземат всички необходими мерки за гарантиране на тяхното прилагане. Всъщност активната процесуална легитимация на сдружение като посочената в член 8, параграф 3 от Закон за мерките срещу нелоялната конкуренция не можела да се счита за „санкция“ по смисъла на тази разпоредба от ОРЗД.
Що се отнася до общия дух на разпоредбите на ОРЗД, запитващата юрисдикция счита, че от факта, че този регламент хармонизира по-специално правомощията на надзорните органи, може да се заключи, че най-вече тези органи трябва да контролират прилагането на разпоредбите на посочения регламент. Въпреки това вметнатият израз „[б]ез да се засягат които и да било други […] средства за правна защита“, използван в член 77, параграф 1, член 78, параграфи 1 и 2 и член 79, параграф 1 от ОРЗД, би могъл да обори тезата, че посоченият регламент урежда изчерпателно контрола на правоприлагането.
Що се отнася до целта на разпоредбите на ОРЗД, запитващата юрисдикция посочва, че полезното му действие би могло да бъде в подкрепа на наличието на активна процесуална легитимация на сдруженията по силата на конкурентното право съгласно член 8, параграф 3, точка 3 от Закон за мерките срещу нелоялната конкуренция независимо от нарушаването на конкретни права на субекти на данни, доколкото това би запазило една допълнителна възможност за контрол на правоприлагането с цел гарантиране на възможно най-високо равнище на защита на личните данни в съответствие със съображение 10 от ОРЗД. Въпреки това би могло да се счита, че признаването на активна процесуална легитимация на сдруженията по силата на конкурентното право противоречи на целта за хармонизация, която си поставя ОРЗД.
При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Допускат ли разпоредбите на глава VIII от [ОРЗД], и по-специално тези на член 80, параграфи 1 и 2 и на член 84, параграф 1 от него, национална правна уредба, която — наред с правомощията за намеса на надзорните органи, компетентни за наблюдението и прилагането на Регламента, и възможностите за правна защита на субектите на данни — предоставя, от една страна, на конкуренти и от друга страна, на оправомощени съгласно националното право сдружения, структури и камари правомощие да предявяват граждански искове при нарушения на [ОРЗД] — без оглед на конкретно нарушение на права на определени субекти на данни и без възложен от субект на данни мандат — на основание на забраната за нелоялни търговски практики, нарушение на закон за защита на потребителите или забраната да се използват недействителни общи търговски условия?“.
Решение на съда:
Член 80, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която позволява на сдружение за защита на интересите на потребителите да предяви иск — без да му е възложен мандат за това и независимо дали са нарушени конкретни права на субекти на данни — срещу предполагаемия извършител на посегателство срещу защитата на лични данни, като се позове на нарушаване на забраната за нелоялни търговски практики, на закон за защита на потребителите или на забраната за използване на недействителни общи търговски условия, когато съответното обработване на данни може да засегне правата, които идентифицирани физически лица или физически лица, които могат да бъдат идентифицирани, черпят от този регламент.
.jpg)
