Дали хаштаг изразът #darferdas може да бъде търговска марка в Германия?

Дали фразата “#darferdas?”, означаваща на немски "Позволено ли му е това?", може да бъде търговска марка в Германия?

Това е въпросът на който Федералният патентен съд отговори наскоро. Казусът има следната предостария:

AS иска от немското патентно ведомство да регистрира като марка съставения от хаштаг знак „#darferdas?“ за стоки от клас 25 - „Облекла (в частност тениски), обувки, шапки и други принадлежности за глава“.

Ведомството отхвърля заявката, тъй като според него разглежданият знак е лишен от какъвто и да е отличителен характер.

AS обжалва това решение пред Федераления патентен съд, Германия.

С определение от 3 май 2017 г. тази юрисдикция отхвърля жалбата. Посоченият знак представлявал поредица от знаци и слято изписани думи, която се състои по същество от често използвани в немския език думи. Той бил само стилизирано представяне на тема за обсъждане. Хаштагът показвал единствено, че потребителите се приканват към обсъждане по въпроса „Darf er das?“ („Позволено ли му е това?“). Потребителите щели да разберат този въпрос, поставен по-специално на лицевата страна на тениски, като това, което е, а именно обикновена запитваща формулировка.

AS обжалва това определение пред Федераления върховен съд, Германия.

Според запитващата юрисдикция не може да се изключи, че използването на разглеждания знак върху лицевата страна на дрехи представлява само един от няколко начина на използване. Този знак би могъл да бъде поставен и върху етикета, зашит от вътрешната страна на дрехите. В този случай потребителите биха могли да възприемат посочения знак като марка, т.е. като указание за търговския произход на стоките.

Запитващата юрисдикция уточнява, че според собствената ѝ практика, за да се приеме, че даден знак притежава отличителен характер и оттам, че може да бъде регистриран като марка, не е необходимо всеки възможен начин на използване на този знак да е използване като марка. Било достатъчно използването да е логично и на практика да има съществени възможности този знак да се използва за стоките и услугите, за които се търси закрила, по начин, който да позволява на потребителите да го възприемат без затруднения като марка.

Посочената юрисдикция счита, че този подход би могъл да се съгласува с точка 55 от определение от 26 април 2012 г., Deichmann/СХВП (C‑307/11 P, непубликувано, EU:C:2012:254), според която член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146) не може да се тълкува в смисъл, че задължава Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) да разпростре конкретната проверка на отличителния характер спрямо форми на използване на заявената марка, различни от тази, която е установена като най-вероятна.

Тъй като обаче има съмнения в това отношение, Федераления върховен съд решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос, свързан с член 3, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95:

„Има ли даден знак отличителен характер в случаите, когато са налице съществени на практика и логични възможности той да се използва като указание за търговския произход на съответните стоки и услуги, дори и да не става дума за най-вероятната форма на използване на знака?“.

Според Европейския съд:

Член 3, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките следва да се тълкува в смисъл, че отличителният характер на знак, за който се иска регистрация като марка, трябва да се разглежда, като се вземат предвид всички релевантни факти и обстоятелства, включително всички вероятни начини на използване на заявената марка. При липса на други показатели последните съответстват на начините на използване, които с оглед на обичаите в съответния икономически сектор могат да бъдат съществени на практика.

На база това Федералният патентен съд на Германия приема, че фразата с хаштаг „#darferdas?“ може да се приеме за отличителна в ролята й на търговска марка, когато е поставена върху етикетите на дрехи, тъй като това е обичайно място за поставяне на търговски марки и вероятно потребителите да възприемат знака, като марка в тази връзка.

Източник: Michaela Ring, Adam Lai-Chieh Wan (Hoffmann Eitle) - Kluwer IP Law.

Decathlon загуби спор с гръцка компания пред Европейския съд

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по спор между Decathlon и гръцката компания за спорти стоки Athlon Custom Sportswear.

Казусът касае следната заявена от Athlon европейска марка в класове 25 (облекло и шапки) и 28 (спортни артикули и оборудване):

Срещу тази марка е подадена опозиция от Decathlon на база по-ранни марки DECATHLON за същите класове стоки.

EUIPO потвърждава опозицията за всички стоки, като намира марките за объркващо сходни. 

Решението е обжалвано пред Апелативния борд, като стоките в заявката за марка са ограничени до клас 25 (спортни дрехи и шапки).

Апелативният борд отменя първоначалното решение на EUIPO и приема марките за несходни.

Decathlon обжалват пред Европейския съд, който потвърджава позицията на борда.

Според съда макар да има определено фонетично и концептуално сходство между марките то не е достатъчно да се обослуви наличие на объркващо сходство.

При оценка на сходство трябва да се вземе предвид цялостното впечатление, което създава един знак, а не само отделни негови елементи.

В случая думата ATHLON означава спортно състезание на гръцки, като тя е залегнала и в подобни думи на английски. Decathlon означава от своя страна десетобой на английски и отново е свързана със спортни състезания.

Поради това двете думи имат ниска отличителност. При подобни случаr анализът трябва да се концентрира на останалите елементи съдържащи се в марките, както и на цялостното им възприятие от потребителите.

От тази гледна точка взета в цялост заявената марка се различава в достатъчна степен от по-ранната, като сходството се дължи единствено на ниско отличителен елемент, което не е достатъчно да се обослуви цялостно объркващо сходство между знаците.

Предоставените доказателства от Decathlon за пирдобита отличителност са отхвърлени, като недостатъчни.

Този казус е показателен за случаите на марки с ниска степен на присъща отличителност. Макар от маркетингова гледна точка те да са подходящи защото имат значение, което потребителите лесно да свържат със съответните стоки и услуги, те са изключително трудни за защита, както и за ограничаване на използването им от конкуренти.

Източник: IPKat.

Asics загуби дело пред Европейския съд относно визията на логото си

Японската компания Asics загуби дело пред Европейския съд, което касае подадена от страна на компанията опозиция срещу следната заявена фигуративна европейска марка в класове 18, 24 и 25:

Срещу тази марка, Asics противопоставя две свои по-ранни марки, едната европейска, другата испанска, чиято визия е почти идентична, за класове 18, 25 и 28:

EUIPO отхвърля опозицията с довода, че марките не са объркващо сходни поради разликите им във визуално отношение.

Решението е обжалвано.

Европейският съд потвърждава позицията на EUIPO. Според съда марките не са сходни, тъй като впечатлението създавано от по-ранните марки на Asics е за движение и е различно от опростеното геометрично представяне на по-късната марка.

Доводът на японската компания, че при реално използване на марката сходството е дори по-голямо, е отхвърлено, тъй като за сравнението е важно единствено начина на регистрация на марките.

В допълнение претендираната общоизвестност на марките също е отхвърлена поради липсата на нужната степен на сходство между марките.

Пълният текст на решението може да откриете тук.

Puma спечели дело свързано с репутацията на марките й

Общият съд на ЕС излезе с решение по дело T‑62/16 Puma SE срещу EUIPO и Doosan Machine Tools Co. Ltd.

Делото касае опит на Doosan да регистрира следната европейски марка за клас 7: Стругове; стругове ЦПУ (с цифрово програмно управление); обработващи центрове; струговащи центрове; електроерозийни машини.

Срещу тази марка е подадена опозиция от немската компания Puma на основата но следните по-ранни марки за класове 18, 25, 28, като една от тях е и за клас 7:

В допълнение Puma претендира и наличие на репутация на своите марки.

EUIPO отхвърля опозицията на основание липса на сходство между марките, претенцията за репутация също е отхвърлена. Решението е обжалвано от Puma.

Съда отменя решението на EUIPO, считайки че:

Видно от съображенията, изложени в точки 68—71, 77 и 78 по-горе, апелативният състав, от една страна, не е отчел правилно изтъкнатата от жалбоподателя степен на репутация, и от друга страна, не е преценил правилно степента на присъщата отличителност на по-ранните марки в рамките на своята проверка за съществуването на връзка между конфликтните марки в съзнанието на съответните потребители.

Следва обаче да се припомни, че интензитетът на репутацията и степента, в която се проявява присъщата или придобита чрез използване отличителност на по-ранните марки, могат да имат значително отражение върху преценката за съществуването на връзка между конфликтните марки.

Така, когато потребителите на стоките, обозначени с по-ранната марка, и потребителите на стоките, обозначени със заявената марка, са различни, може да се наложи да се вземе предвид интензитетът на репутацията на по-ранната марка, за да се определи дали тази репутация се простира отвъд заинтересованите от марката потребители

Следователно, макар в настоящия случай да няма пряка връзка между стоките, обозначени с конфликтните марки, които са различни, както установява апелативният състав в точка 32 от обжалваното решение, констатацията за асоциация с по-ранните марки щеше все пак да е възможна, ако апелативният състав бе отчел правилно изтъкнатата от жалбоподателя степен на репутация. Така, макар потребителите, за които са предназначени съответно стоките, обозначени с всяка от конфликтните марки, да не се припокриват, тъй като обхванатите стоки са различни, не може да се изключи възможността да бъде доказана връзка между конфликтните марки, като се има предвид и голямото сходство между тях.

Разликата на стоките, които съответно са обозначени с конфликтните марки, следователно не е достатъчен фактор, за да се изключи съществуването на връзка между посочените марки, като се има предвид освен това, че то следва да се оценява цялостно, т.е. като се отчитат всички фактори, релевантни за конкретния случай (вж. т. 24 по-горе).

Казусът е върнат на EUIPO за преразглеждане.