Европейският съд потвърди анулирането на позиционна марка поради липса на отличителност

Съдът на Европейския съюз (CJEU) наскоро постанови решение  T‑307/23, Jima Projects v EUIPO, с което анулира търговска марка за обувки на територията на ЕС. Търговската марка, регистрирана през 2002 г., се състой от два наклонени ивици, поставени отстрани на обувката:

Тази марка е атакувана на основание липса на присъща отличителност. Това правно понятие означава, че марката в своята присъща форма не може ефективно да различи стоките (в този случай обувките) от тези на други компании. По същество марката е счетена за твърде генерична или често срещана, за да служи като уникален идентификатор за стоката.

Отделът за заличаване на Европейското патентно ведомство (EUIPO) първоначално се съгласява, констатирайки, че търговската марка е лишена от необходимата отличителност. Въпреки това заявителят обжалва това решение пред Апелативния съвет на EUIPO.

Апелативният съвет потвърждава решението на Отдела за заличаване, констатирайки, че търговската марка със своя прост дизайн не се отклонява значително от обичайните дизайнерски елементи, използвани в обувната индустрия. Заключението е че потребителите вероятно ще възприемат ивиците като обикновен декоративен елемент, а не като идентификатор на марката.

Заявителят обжалва пред съда със следните водови:

• Апелативният съвет погрешно е преценил нивото на внимание, което потребителите биха обърнали на търговската марка. Заявителят твърди, че потребителите биха обърнали по-голямо внимание на дизайнерските елементи върху спортните обувки, като се има предвид значението на имиджа на марката за този конкретен пазар.
• Апелативният съвет не е оценил правилно възприятието на публиката за марката. Заявителят твърди, че поставянето на ивиците отстрани на обувката, което е обичайно място за позициониране на марки, би накарало потребителите да ги възприемат като индикация за произход.
• Апелативният борд не е отчел адекватно по-ранната съдебна практика и решения на EUIPO, които, според заявителя, прилагат по-снизходителни критерии за оценка на отличителността.

Европейският съд обаче не намера основание за тези аргументи. Съдът подчерта, че простотата на търговската марка и приликата й с основни геометрични форми са ключови фактори за липсата й на отличителност. Съдът също така отбеляза, че въпреки че много производители на обувки използват дизайнерски елементи отстрани на обувките си, тази практика не означава автоматично, че потребителите възприемат всеки такъв елемент като търговска марка.

Освен това Съдът установява, че Апелативният борд е отчел правилно съответната съдебна практика и норми. В крайна сметка Съдът потвърждава решението на Апелативния борд, обявявайки марката за невалидна. 

Основни изводи:

• Този случай подчертава значението на отличителността в правото на търговските марки.
• Търговските марки, които са твърде прости, общи или често използвани в определена индустрия, могат да бъдат считани за невалидни.
• Поставянето на дизайнерски елемент върху продукт, макар и фактор, който трябва да се вземе предвид, не гарантира автоматично неговата отличителност като търговска марка.

Не е необходимо Лионел Меси да доказва репутацията си - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C-449/18 P EUIPO v Messi Cuccittini and C-474/18 P J.M.-E.V. e hijos v Messi Cuccittini.

Делото касае опит на футболната звезда Лионел Меси да регистрира следната европейска марка през 2011 година за облекло и обувки:

Срещу тази марка е подадена опозиция от испанска компания на база по-ранно регистрирана марка MASSI за същите стоки.

EUIPO потвърждава опозицията приемайки марките за сходни. От визуална и фонетична гледва точка знаците са силно сходни поради разликата от една буква. Разликата в смисъла на марките, която се дължи на известността на футболиста е счетена за недостатъчна, тъй като тя касае само част от потребителите интересуващи се от футбол.

Решението е обжалвано. Общият съд го отменя изцяло приемайки марките за различни. Причината е че думата MESSI обезателно би се свързала от потребителите с личпността на футболиста, включително и от хора, които не се интересуват толкова от спорт. Лионел Меси е личност популярна в обществото, като цяло. Поради тази причина EUIPO е трябвало да вземат под внимание неговата известност при оценка на сходството.

Ведомството контрира с аргумента, че футболиста не е приложил доказателства за придобита известност и отличителност на името си, както е обикновенно процедурата в подобни казуси, поради което ведомството не е взело под внимание този факт.

Според съда, EUIPO трябва да взима под внимание всички общоизвестни факти при оценката на знаците, дори и без предоставяне на доказателства.

Европейският съд потвърждава това решение, като последна инстанция.

Макар решението да е логично, от гледна точка на факта че ведомството трябва да взима под внимание общоизвестни факти при оценка на марките, то решението повдига редица въпроси.

Стандартната процедура за претендиране на известност и репутация на една марка изисква предоставяне на доказателства.

Ако се приеме, че Лионел Меси е толкова известен, че това трябва да се има предвид по презумция, то подобно нещо не се ли отнася и за марки, като Coca Cola, Nike, Adidas и др. Те също са разпознаваеми от цялото общество и Патентните ведомства са наясно с тези факти.

Трябва ли подобни известни брандове да предоставят доказателства за своята репутация в бъдеще или могат да разчитат на автоматичносто й признаване, като общоизвестен факт.

В тази връзка  Mc Donald's. загуби казус относно своята европейска марка Big Mac защото не успя да докаже придобитата си репутация в ЕС, макар и да е общоизвестен факт, че Big Mac е продукт предлаган от  Mc Donald's..

Източник: IPKat.

Решение на Европейския съд относно усоетяване на паралелен внос на стоки

Европейският съд излезе с решение по дело C‑642/16 Junek Europ-Vertrieb GmbH срещу Lohmann & Rauscher International GmbH & Co. KG. Делото касае следното:

Lohmann & Rauscher International е притежател на марката на Европейския съюз „Debrisoft“, регистрирана на 22 юни 2010 г. под № 8852279 за „санитарни продукти за медицински цели“, „пластири“ и „превързочни материали“. Това дружество произвежда и продава по-специално продукта „Debrisoft за дебридеман, СТЕРИЛНИ, 10x10 cm, 5 броя“ — превързочни марли, използвани за повърхностна обработка на рани.

Junek Europ-Vertrieb е установено в Австрия дружество, което при условията на паралелен внос търгува в Германия със санитарни продукти за медицински цели и превързочни материали, произведени от Lohmann & Rauscher International и изнесени за Австрия.

На 25 май 2012 г. Lohmann & Rauscher International закупува в аптека в Дюселдорф (Германия) една кутия от продукта „Debrisoft за дебридеман, СТЕРИЛНИ, 10x10 cm, 5 броя“, по-рано внасян в Австрия от Europ-Vertrieb Junek. Преди да продаде продукта на аптеките, това дружество поставя етикет върху тази кутия етикет (наричан по-нататък „спорният етикет“) със следната информация: предприятието осъществило вноса, адреса и телефонния номер на доставчика, баркод и централен фармацевтичен номер. Етикетът е поставен върху част от кутията, на която не са отпечатани други данни, и не скрива марката Lohmann & Rauscher International.

Опаковката на продукта е изменена, както е показано по-долу, като спорният етикет се намира отдолу вляво:

След увеличение спорният етикет изглежда по следния начин:

Junek Europ-Vertrieb не информира предварително и Lohmann & Rauscher International за повторния внос на разглеждания продукт и не му предоставя променената опаковка на продукта, върху която е поставен спорният етикет. Lohmann & Rauscher International счита, че действията на Junek Europ-Vertrieb съставляват нарушение на притежаваната от него марка Debrisoft.

Поради това Lohmann & Rauscher International подава жалба пред Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф, Германия), с която иска по-специално да бъде забранено на Junek Europ-Vertrieb да използва в търговската дейност без негово съгласие посочената марка за обозначаване на превързочни марли за дебридеман и това дружество да бъде осъдено да изтегли от пазара и да унищожи съответните продукти, а при неизпълнение на тази забрана да му бъде наложена имуществена санкция.

Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф) уважава това искане.

Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф, Германия) отхвърля въззивната жалба на Junek Europ-Vertrieb срещу съдебното решение на Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф) с уточнението, че забраната за използване на разглежданата марка трябва да се отнася единствено до Германия. Ето защо Junek Europ-Vertrieb подава ревизионна жалба пред Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия).

Според запитващата юрисдикция разрешаването на спора, с който е сезирана, зависи от отговора на въпроса дали принципите, развити от Съда по отношение на паралелния внос на лекарствени продукти, съгласно които предварителната информация за образеца от опаковката и предоставянето на такъв образец по молба на притежателя на марката съставляват условие за изчерпване на предоставеното с марката право, следва също да се прилагат към паралелния внос на медицински изделия.

Първо, запитващата юрисдикция посочва, че от една страна, съгласно практиката на Съда специфичният предмет на марката — да гарантира произхода на обозначения с нея продукт — се засяга със самото преопаковане на лекарствения продукт, носещ марка. Тя се позовава по-специално на решения от 23 април 2002 г., Boehringer Ingelheim и др. (C‑143/00, EU:C:2002:246) и от 26 април 2007 г., Boehringer Ingelheim и др. (C‑348/04, EU:C:2007:249), в които Съдът постановява, че преопаковането на продукта от трето лице без разрешение от страна на притежателя може да доведе до действителен риск относно гаранцията на произхода и че поставянето на нов етикет върху опаковката също попада в обхвата на понятието за преопаковане.

От друга страна, от практиката на Съда следвало, че противопоставянето от страна на притежателя на марката срещу търгуването с преопаковани лекарствени продукти на основание на член 13, параграф 2 от Регламент № 207/2009, което представлява дерогация от свободното движение на стоки, не може да бъде допуснато, ако упражняването на това право от притежателя представлява прикрито ограничение на търговията между държавите членки по смисъла на член 36 ДФЕС (решения от 11 юли 1996 г., Bristol-Myers Squibb и др., C‑427/93, C‑429/93 и C‑436/93, EU:C:1996:282 и от 26 април 2007 г., Boehringer Ingelheim и др., C‑348/04, EU:C:2007:249). От това следвало, че притежателят на марката може да забрани промяната, което означава и всяко преопаковане на лекарствен продукт, носещ неговата марка, тъй като поради естеството си тази промяна създава опасност от засягане на първоначалното състояние на лекарствения продукт, освен ако не са изпълнени пет условия, а именно:

– да е установено, че използването на правото върху марка от притежателя, за да се противопостави на търгуването с преопаковани продукти с тази марка, би допринесло за изкуственото разделяне на пазарите между държавите членки,

–  да е доказано, че преопаковането не може да засегне първоначалното състояние на продукта, който се съдържа в опаковката,

– на новата опаковка ясно да е посочено лицето, което е преопаковало продукта, и името на неговия производител,

–  преопакованият продукт да е представен така, че да не може да се накърни репутацията на марката и тази на притежателя; следователно опаковката не трябва да бъде дефектна, с лошо качество или в недобър вид, и

– преди търгуването с преопакования продукт вносителят да е уведомил притежателя на марката и по негово искане да му е предоставил образец от преопакования продукт.

Второ, запитващата юрисдикция отбелязва, че приложимостта на тези принципи не се ограничава до случаите на паралелен внос на лекарствени продукти. Така в решение от 11 ноември 1997 г., Loendersloot (C‑349/95, EU:C:1997:530) Съдът приема, че критериите относно преопаковането на лекарствени продукти могат по принцип да се прилагат и към паралелната търговия с алкохолни напитки. Тя също подчертава, че отговорът на въпроса какви са условията за изчерпване на предоставеното от марката право, които следва да се прилагат, зависи от законните интереси на притежателя на марката, които са релевантни в настоящия случай с оглед на особеностите на продукта.

Трето, запитващата юрисдикция смята, че в конкретния случай е налице ново етикетиране. Подобно на въззивния съд, тя счита, че спорният етикет, поставен от Junek Europ-Vertrieb, съдържа важна информация на езика на страната на вноса и че този етикет е в състояние да породи подозрения у потребителя, че на по-ранен етап от търговията предлаганият продукт е бил обект на въздействие от страна на трето лице без разрешението на притежателя на марката по начин, който може да е нарушил първоначалното му състояние.

Четвърто, що се отнася до въпроса дали развитите от Съда принципи относно паралелния внос на лекарствени продукти следва да се прилагат без ограничения към паралелния внос на медицински изделия, запитващата юрисдикция подчертава, че въпреки че медицинските изделия не следва да бъдат обект на разрешителни процедури, както лекарствените продукти, процедурата за оценка на съответствието, необходима, за да могат те да се разпространяват на пазара, в действителност ги превръща, от гледна точка както на производителя, така и на потребителя, в особено чувствителни продукти, при които гаранцията за произход на поставената върху изделието марка придобива специално значение поради високата степен на отговорност на производителя.

Тази юрисдикция добавя, че медицинските изделия, както и лекарствените продукти са стоки, които имат пряка връзка със здравето. Тъй като потребителите придават особена стойност на собственото си здраве и се отнасят с особено внимание към него, не би следвало да се оспорва изводът на въззивната инстанция, че медицинските изделия, подобно на лекарствените продукти, са особено чувствителните продукти, при които гаранцията за произход на поставената върху изделието марка придобива специално значение поради високата степен на отговорност на производителя.

При тези условия Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 13, параграф 2 от Регламент […] № 207/2009 да се тълкува в смисъл, че притежателят на марката може да се противопостави на по-нататъшното търгуване на медицинско изделие, внесено от друга държава членка, в оригиналната си вътрешна и външна опаковка, върху която вносителят е поставил допълнителен самозалепващ се външен етикет, освен ако

– е установено, че използването на правото върху марка от нейния притежател, за да се противопостави на търгуването на продукта с тази марка, върху който е поставен нов самозалепващ се етикет, би допринесло за изкуственото разделяне на пазарите между държавите членки,

– е доказано, че новото етикетиране не може да засегне първоначалното състояние на продукта, който се съдържа в опаковката,

– върху опаковката ясно е посочено кой е поставил новия самозалепващ се етикет върху продукта и кой е неговият производител,

–  продуктът, върху който е поставен този нов самозалепващ се етикет, е представен така, че да не може да се накърни репутацията на марката и тази на нейния притежател; следователно етикетът не трябва да бъде дефектен, с лошо качество или в недобър вид,

– преди пускането на пазара на продукта, върху който е поставен новият самозалепващ се етикет, вносителят е уведомил притежателя на марката и по негово искане му е предоставил образец от този продукт?“.

Решението на съда:

Член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на [Европейския съюз] следва да се тълкува в смисъл, че притежателят на марка не може да се противопостави на последваща продажба от паралелен вносител на медицинско изделие, опаковано в неговата оригинална вътрешна и външна опаковка, след като вносителят е прибавил допълнителен етикет като разглеждания в главното производство, който по неговото съдържание, функция, размери, представяне и местоположение не създава рискове за гарантирането на произхода на носещото марката медицинско изделие.