Европейският съд излезе с решение по дело T‑337/12 El Hogar Perfecto del Siglo XXI, SL срещу OHIM. Делото касае следното:
На 22 ноември
2007 г. El Hogar Perfecto del Siglo XXI, SL, подава заявка за регистрация на промишлен дизайн за следното:
Спорният промишлен дизайн е предназначен да се прилага за „тирбушони“, спадащи към клас 07‑06 по смисъла на Локарнската спогодба.
На 16 април
2009 г. Wenf International Advisers Ltd, подава до OHIM искане за обявяване на недействителност на спорния промишлен
дизайн на основата на по-раннен дизайн в Испания:
На
12 ноември 2010 г. отделът по отмяна на OHIM уважава искането за
обявяване на недействителност с мотива, че спорният промишлен дизайн не е
оригинален. Този отдел уточнява, че общото впечатление от спорния
промишлен дизайн не се отличава от това, което създава по-ранния
промишлен дизайн с оглед на наличието на много сходства, като например
извитата форма на дръжката, елементът, представляващ две пластини,
закрепени чрез щифт в идентично положение, и разположението на малко
острие в идентично положение. Отделът по отмяна отбелязва също така, че
сходствата се преценяват по един и същ начин независимо от това дали
инструментите са в сгънато или в разгънато положение. На последно място
той счита, че авторът е разполагал с голяма степен на свобода, доколкото
инструментът е могъл да бъде създаден въз основа на множество различни
проекти, както личи от преписката.
На
11 януари 2011 г. жалбоподателят подава жалба до OHIM на основание
членове 55—60 от Регламент № 6/2002 срещу решението на отдела по отмяна.
С
решение от 1 юни 2012 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“)
трети апелативен състав на СХВП отхвърля жалбата. След като не приема
довода на жалбоподателя за недобросъвестност на встъпилата страна,
апелативният състав разглежда оригиналността на спорния промишлен
дизайн. При това той определя информирания потребител на посочения
промишлен дизайн като включващ както частните лица, така и
специалистите, които използват продуктите, до които се отнася
промишления дизайн, а именно тирбушони, и приема, че степента на свобода
на автора е голяма. Всъщност, макар тези инструменти да предполагат
някои абсолютно необходими функционални части, според апелативния състав
те могат да бъдат проектирани и съчетани по много начини. Според
апелативния състав разглежданите промишлени дизайни си приличат по
нефункционалните си форми, а именно външния вид на дръжката и
разположението на малкия нож и поради това не създават различно цялостно
впечатление у информирания потребител. Що се отнася по-конкретно до
приликата при дръжките, апелативният състав уточнява, от една страна, че
формата на дръжката има значително отражение върху общия вид на
тирбушона, доколкото това е най голямата част от него, в която са
поместени изцяло или отчасти останали части, и от друга страна, че тази
форма има важна роля за цялостното впечатление, създавано от този вид
продукти, когато инструментът е в сгънато положение. В това отношение
апелативният състав отбелязва, че при двата разглеждани промишлени
дизайна дръжката е проектирана по такъв начин, че в затворено положение
остава видима една и съща част от металната спирала и от лоста. Поради
това съществуващата разлика между дръжките на разглежданите промишлени
дизайни, а именно различното проектиране на вътрешната им страна, не
била достатъчна, за да промени цялостното впечатление, което те създават
у информирания потребител.
Европейският съд потвърждава това решение.
English version
The European Court has ruled in Case T-337/12 El Hogar Perfecto del Siglo XXI, SL v OHIM. The case concerns the following:
On 22 November 2007, the applicant – El
Hogar Perfecto del Siglo XXI, SL – filed an application for registration
of a Community design for the following:
The contested design is intended to be applied to ‘corkscrews’ in Class 07-06 of the Locarno Agreement.
On 16 April 2009, the intervener – Wenf
International Advisers Ltd – applied to OHIM for a declaration that the
contested design was invalid, based on the following earlier Spanish design:
On
12 November 2010, the Cancellation Division of OHIM upheld the
application for a declaration of invalidity on the ground that the
contested design lacked individual character. The Cancellation Division
stated that the overall impression produced by the contested design was
no different to that produced by the earlier design, in the light of the
many similarities between them, such as the appearance of the curved
handle, the element made up of two plates fixed together with a pin in
an identical position, and the small blade located in an identical
position. The Cancellation Division also stated that those similarities
fell to be assessed in the same way, whether the devices were open or
closed. Lastly, the Cancellation Division found that the designer had
enjoyed a high degree of freedom, since – as emerged from the documents
before OHIM – the device could have been designed on the basis of many
different approaches.
On
11 January 2011, the applicant filed a notice of appeal with OHIM,
under Articles 55 to 60 of Regulation No 6/2002, against the decision of
the Cancellation Division.
By
decision of 1 June 2012 (‘the contested decision’), the Third Board of
Appeal of OHIM dismissed the appeal. After rejecting the applicant’s
argument that the intervener had acted in bad faith, the Board of Appeal
examined the individual character of the contested design. This led the
Board of Appeal to identify the informed user of the design as being
both a private individual and a professional who uses the products
covered by that design – ‘corkscrews’ – and to find that the designer
had enjoyed a high degree of freedom. Although such devices must, as a
matter of necessity, have certain functional parts, they may, according
to the Board of Appeal, be designed and put together in a number of
ways. The Board of Appeal found that the two designs at issue have
non-functional elements in common – that is to say, the design of the
handle and the positioning of the small blade – and, as a result, they
do not produce a different overall impression on the informed user. As
regards, more specifically, the similarity of the handles, the Board of
Appeal stated that, on the one hand, the shape of the handle had a
significant impact on the overall appearance of a corkscrew, since it
was the largest element enclosing, in whole or in part, the other
elements, and, on the other hand, it played a decisive role in the
overall impression produced by such goods when the device was closed. In
that connection, the Board of Appeal stated that, in the two designs at
issue, the handle had been designed in such a way as to leave visible
the same parts of the spiral screw and lever when the corkscrew was
closed. The difference between the handles of the designs at issue –
that is to say, the design of the inner surface – is not sufficient,
therefore, to alter the overall impression produced by those designs on
the informed user.
The European Court upheld this decision.
