Кратки IP новини от България и чужбина - Brief IP news from Bulgaria and abroad

1. Патентните тролове: приятел или враг? За повече информация тук. 

2.  Патентна перспектива на алтернативни инвестиционни пазари. За повече информация тук.

3. Десет въпроса за управлението на интернет. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.  

English version

 1. Patent Trolls: friend or foe? For more information here.

 2. Patent prospective to alternative investment markets. For more information here.

 3. Ten questions on Internet governance. For more information here.

 Information from Intellectual Property Center at the UNWE. More information can be found here.  

Доказване използване на европейска марка чрез напомняния? - Demonstrating the use of European trademark by reminders?

Европейският съд излезе с решение по дело T-538/12. Това дело касае отмяна поради неизползване на европейска марка ‘ALPHATRAD’ за класове 35, 38, 41 и 42.

OHIM отменя регистрацията на марката, тъй като предоставените доказателства ( напомняния към клиенти за дължими пари за съответните услуги) са счетени за недостатъчни да докажат реално използване на марката на територията на ЕС.

Съдът потвърждава това решение и отхвърля обжалването му. Предоставените допълнителни доказателства от притежателя на марката не са взети предвид, тъй като не са били предоставени в процедурата пред OHIM. 

информация на OHIM.

English version

The European Court ruled in Case T-538/12. This case concerns the revocation for non-use of an European trademark 'ALPHATRAD' for classes 35, 38, 41 and 42.OHIM annulled the registration of the mark as the evidences ( reminders to clients about money owed for the services) are deemed insufficient to prove genuine use within the EU .The Court upheld that decision and dismissed the appeal. Additionally providing evidences from the owner were not considered because they were not submitted to the proceedings before OHIM.

information OHIM.

Европейският съд се противопостави на холандската система за компенсационни възнаграждения - The European Court disagrees with the Dutch piracy levy system

Европейският съд излезе с решение по дело C‑435/12 ACI Adam BV and Others v Stichting de Thuiskopie, Stichting Onderhandelingen, което касае следното:

ACI Adam и др. са вносители и/или производители на празни носители на данни, например компактдискове (CD) и дискове за еднократен запис (CD-R).

Съгласно член 16c от AW те са длъжни да заплащат на Thuiskopie таксата за копиране за лично ползване в размера, определян от SONT.

ACI Adam и др. смятат, че този размер неправилно е съобразен с вредата, която притежателите на авторски права евентуално понасят поради изготвянето на копия от незаконен източник.

Затова ACI Adam и др. предявяват иск срещу Thuiskopie и SONT пред Rechtbank te ’s-Gravenhage (Хагски окръжен съд), като по същество поддържат, че таксата за копиране за лично ползване по член 16c, параграф 2 от AW е предназначена единствено да обезщетява притежателите на авторски права за действията на възпроизвеждане по параграф 1 от този член, поради което размерът на таксата не трябва да осигурява и обезщетение за вредата, произтичаща от копирането на произведения от незаконни източници.

Rechtbank te ’s-Gravenhage отхвърля исканията на ACI Adam и др. с решение от 25 юни 2008 г.

ACI Adam и др. обжалват това решение пред Gerechtshof te ’s-Gravenhage (Хагски апелативен съд). С решение от 15 ноември 2010 г. този съд потвърждава решението на Rechtbank te ’s-Gravenhage.

Сезирана с касационна жалба от ACI Adam и др. срещу това решение, запитващата юрисдикция установява, че Директива 2001/29 не уточнява дали при определянето на справедливото възнаграждение по член 5, параграф 2, буква б) от тази директива трябва да се вземат предвид действията на възпроизвеждане от незаконни източници.

При тези условия Hoge Raad der Nederlanden решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Следва ли член 5, параграф 2, initio и буква б), евентуално във връзка с член 5, параграф 5 от Директива [2001/29], да се тълкува в смисъл, че посоченото в него ограничение на авторското право се прилага по отношение на възпроизвеждането, което отговаря на посочените в тази разпоредба изисквания, независимо от това дали екземплярите от произведението, които са възпроизведени, са получени от съответното физическо лице законосъобразно, т.е. без да се нарушава авторското право на притежателя им, или това ограничение важи само за възпроизвеждане, направено въз основа на екземпляри, които са получени от съответното физическо лице, без да се нарушава авторското право?

2) a) В случай че в отговор на първия въпрос се потвърди втората му хипотеза, може ли прилагането на „теста на трите етапа“ по член 5, параграф 5 от Директива [2001/29] да доведе до разширяване на приложното поле на ограничението, посочено в член 5, параграф 2, или прилагането на теста може да доведе единствено до стесняване на обхвата на това ограничение?

б) В случай че в отговор на първия въпрос се потвърди втората му хипотеза, противоречи ли разпоредба от националното право, чиято цел е направеното от физическо лице възпроизвеждане за лично ползване, което няма нито пряко, нито непряко търговски характер, да дава право на справедливо възнаграждение, независимо от това дали извършването на съответното възпроизвеждане е законно от гледна точка на член 5, параграф 2 от Директива [2001/29] — без тази разпоредба да нарушава правото на притежателя на авторското право да забрани възпроизвеждането, нито правото му на обезщетение за причинените вреди — на член 5 от тази директива или на друга разпоредба от правото на Съюза?

От значение ли е за отговора на този въпрос, предвид „теста на трите етапа“ по член 5, параграф 5 от Директива [2001/29], фактът, че не (или все още не) съществуват технически средства, за да се попречи на изготвянето на незаконни копия за лично ползване?

3) Приложима ли е Директива 2004/48 в правен спор като разглеждания в главното производство, в който — след като на основание член 5, параграф 2, буква б) от Директива [2001/29] държава членка е наложила на производителите и вносителите на носители, които са подходящи и са предназначени за възпроизвеждане на произведения, задължението да заплащат предвиденото в този член справедливо възнаграждение и е определила, че справедливото обезщетение трябва да се внася на определена от тази държава членка организация, на която е възложено събирането и разпределението на справедливото обезщетение — задължени да заплащат обезщетението лица искат от съда предвид конкретните обстоятелства по спор, които са от значение за определяне на справедливото обезщетение, да постанови решение по установителен иск срещу посочената организация, която го оспорва?“.

Решение на съда:

1) Правото на Съюза, и в частност член 5, параграф 2, буква б) във връзка с член 5, параграф 5 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като приложимото в главното производство, което не разграничава хипотезата, в която е налице възпроизвеждане за лично ползване от законен източник, от хипотезата, в която източникът е незаконен.

2) Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага към процедура като главното производство, в която някои задължени да заплащат справедливото обезщетение лица искат от съда да постанови решение по установителен иск срещу организацията, натоварена със събирането и разпределянето на това възнаграждение между притежателите на авторски права, която оспорва иска.

English version

The European Court ruled in Case C-435/12 ACI Adam BV and Others v Stichting de Thuiskopie, Stichting Onderhandelingen, which involves the following:

ACI Adam and Others are importers and/or manufacturers of blank data media such as CDs and CD-Rs.

Under Article 16c of the AW, ACI Adam and Others are required to pay the private copying levy, the amount of which is determined by SONT, to Thuiskopie.

ACI Adam and Others submit that that amount incorrectly takes into account the harm suffered, as the case may be, by copyright holders as a result of copies made from unlawful sources.

Consequently, ACI Adam and Others brought proceedings against Thuiskopie and SONT before the Rechtbank te ’s-Gravenhage (District Court, The Hague) claiming, in essence, that the private copying levy provided for in Article 16c(2) of the AW is intended exclusively to remunerate copyright holders for acts of reproduction falling within the scope of paragraph 1 of that article, with the result that the amount of that fee should not take into account compensation for harm suffered as a result of copies of works made from unlawful sources.

The Rechtbank te ’s-Gravenhage dismissed the application of ACI Adam and Others by judgment of 25 June 2008.

ACI Adam and Others appealed against that judgment before the Gerechtshof te ’s-Gravenhage (Regional Court of Appeal, The Hague). By judgment of 15 November 2010, that court upheld the judgment delivered by the Rechtbank te ’s-Gravenhage.

The referring court, before which ACI Adam and Others appealed in cassation against the judgment of the Gerechtshof te ’s-Gravenhage, takes the view that Directive 2001/29 does not specify whether reproductions made from an unlawful source must be taken into account in determining the fair compensation referred to in Article 5(2)(b) of that directive.

In those circumstances, the Hoge Raad der Nederlanden (Supreme Court of the Netherlands) decided to stay the proceedings and to refer the following questions to the Court of Justice for a preliminary ruling:

(1) Should Article 5(2)(b) — whether or not in conjunction with Article 5(5) — of Directive [2001/29] be interpreted as meaning that the limitation on copyright referred to therein applies to reproductions which satisfy the requirements set out in that provision, regardless of whether the copies of the works from which the reproductions were taken became available to the natural person concerned lawfully — that is to say: without infringing the copyright of the rightholders — or does that limitation apply only to reproductions taken from works which have become available to the person concerned without infringement of copyright?

(2) a.     If the answer to question 1 is that expressed at the end of the question, can the application of the “three-stage test” referred to in Article 5(5) of Directive [2001/29] form the basis for the expansion of the scope of the exception of Article 5(2), or can its application only lead to the reduction of the scope of the limitation?

b. If the answer to question 1 is that expressed at the end of the question, is a rule of national law which provides that in the case of reproductions made by a natural person for private use and without any direct or indirect commercial objective, fair compensation is payable, regardless of whether the making of those reproductions is authorised under Article 5(2) of Directive [2001/29] — and without there being any infringement by that rule of the prohibition right of the rightholder and his entitlement to damages — contrary to Article 5 of [that] Directive, or to any other rule of EU law?

In the light of the “three-stage test” of Article 5(5) of Directive [2001/29], is it important when answering that question that technological measures to combat the making of unauthorised private copies are not (yet) available?

(3) Is Directive [2004/48] applicable to proceedings such as these where — after a Member State, on the basis of Article 5(2)(b) of Directive [2001/29], has imposed the obligation to pay the fair compensation referred to in that provision on producers and importers of media which are suitable and intended for the reproduction of works, and has determined that that fair compensation should be paid to an organisation designated by that Member State which has been charged with collecting and distributing the fair compensation — those liable to pay the compensation bring an action for a declaration by the courts, in respect of certain contested circumstances which have a bearing on the determination of the fair compensation, against the organisation concerned, which defends the action?’

The Court's decision:

1. EU law, in particular Article 5(2)(b) of Directive 2001/29/EC of the European Parliament and of the Council of 22 May 2001 on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society, read in conjunction with paragraph 5 of that article, must be interpreted as precluding national legislation, such as that at issue in the main proceedings, which does not distinguish the situation in which the source from which a reproduction for private use is made is lawful from that in which that source is unlawful.

2. Directive 2004/48/EC of the European Parliament and of the Council of 29 April 2004 on the enforcement of intellectual property rights must be interpreted as not applying to proceedings, such as those in the main proceedings, in which those liable for payment of the fair compensation bring an action before the referring court for a ruling against the body responsible for collecting that remuneration and distributing it to copyright holders, which defends that action.

26 април - Световния ден на интелектуалната собственост - 26 April - World Intellectual Property Day

Честит световен ден на интелектуалната собственост.

На 26 април 2012 г. Световната организация за интелектуална собственост - СОИС, отбелязва Световния  ден на интелектуалната собственост. Повече информация тук.

English version

Happy World Intellectual Property Day.  

On April 26, 2012 World Intellectual Property Organization - WIPO celebrates World Intellectual Property Day. More information here.

Нови такси за регистрация на международни марки за Норвегия - New registration fees for international trademark regarding Norway

WIPO информира за промяна на индивидуални такси при посочване на Норвегия в заявки за международни такси. Новите такси са:

ITEMS		Amounts (in Swiss francs)
Application or Subsequent Designation	–  for three classes of goods or services	311
	–  for each additional class	96
	Where the mark is a collective mark:
	–  for three classes of goods or services	311
	–  for each additional class	96
Renewal	–  for three classes of goods or services	311
	–  for each additional class	96
	Where the mark is a collective mark:
	–  for three classes of goods or services ­­–  for each additional class	311  96

Таксите влизат в сила от 24.05.2014.

English version

WIPO informs about changes of individual fees regarding designation of Norway in applications for international trademarks. The new fees are:

These fees take effect on 24.05.2014.

Франция и Малта се присъединиха към Design View - France and Malta joined the Design View database

OHIM съобщава за присъединяването на базите данни за дизайни на Франция и Малта към общата база данни Design View. По този начин се предоставя достъп до над 700 000 френски дизайна и около 1500 малтийски дизайна.

Общият брой присъединили се държави вече е 15, а общият брой достъпни дизайни вече е приблизително 2 милиона.

English version

OHIM has reported about accession of France and Malta's  designs databases to the common database Design View. This provides access to over 700 000 French designs and about 1,500 Maltese designs. The total number of joined countries is now 15, and the total number of available designs is now approximately 2 million.

Статистика от OHIM - месец февруари - Statistics from OHIM - February

OHIM публикува статистика за заявените и регистрирани европейски марки и дизайни за месец февруари.

Данните са както следва:

 

 

English version

OHIM has published statistics regarding European trademark and design applications and registrations in February. The data are as follows:

Важни особености при регистрацията на марки в Китай - Important features for the registration of trademarks in China

China Law Blog публикува интересна статия за особеностите при регистрация на търговски марки в Китай и за недостатъците при използването на Мадридската система за регистрация на марки при посочване на Китай.

Като заключение се препоръчва подаването на национални заявки за марки в страната. Това се налага поради редица особености на процедурата по регистрация на марки.

Например ако искате да регистрирате марка в клас 41 "Образование; предоставяне на обучение; развлечения; спортни и културни дейности. " В Китай този клас се разделя на няколко подкласа, като е възможно във всеки от тях да има регистрирани сходни или идентични марки.

Когато подавате заявка за марка в Китай вие посочвате сами съответния подклас. При международните марки обаче това се прави автоматично от Патентното ведомство, което може да създаде недуразумения.

Повече информация може да откриете тук.

English version

China Law Blog has published an interesting article about some peculiarities of the registration of trademarks in China and disadvantages in using the Madrid system for the registration of trademarks in reference to China.In conclusion, it is recommended the filling of national trademark applications in the country. This is because a number of procedural requirements for registration of trademarks.For example, if you want to register a trademark in Class 41 " Education , provision of training, entertainment, sporting and cultural activities. " in China, the class is dividing into several subclasses and it is possible identical or similar trademarks to exist in each of them.When you apply for a mark in China you specify the appropriate subclass. In case of international trademarks this is done automatically by the Patent Office , which can create misunderstandings .More information can be found here.

Зелена бутилка за зехтин не може да бъде търговска марка в Европа - Green bottle for olive oil can not be a trademark in Europe

Европейският съд излезе с решение по дело T- 209/13, което касае опит на Olive Line International SL за регистрация на следната европейска марка за клас 29 зехтин:

OHIM отказва регистрацията на марката с довода, че тя е лишена от отличителност. Тази форма на бутилка за зехтин е обикновена и шороко използвана. Зеленият цвят на бутилката е типичен за конкретната стока зехтин и не създава отличителност на марката.
По отношение на думата Olive Line и образният елемент върху бутилката - те имат единствено декоративен характер и няма да бъдат запомнени от потребителите.
Съдът потвърждава това решение.

информация на Marques Class 46.

English version

 

The European Court issued a judgment on Case T- 209/13. It concerns an Olive Line International SL attempt for registration of the following European trademark for Class 29 - olive oil:

OHIM rejected the mark because of lack of any distinctiveness. The bottle's form is typical for this product and it is wide used. The green color is absolutely common for such olive oil bottles and can't create the required trademark distinctiveness. Regarding the words Olive Line and the figurative element on the bottle - they have only decorative character and consumers can't remember them as source of origin.

information Marques Class 46.

Използване на снимки и нарушения на права - Photo using and rights infringement

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑387/12. То касае следното:

Видно от акта за преюдициално запитване, г‑н Spoering е фотограф, който през февруари 2003 г. изготвя по поръчка на Hi Hotel 25 диапозитива с вътрешeн изглед от различни помещения в стопанисвания от посоченото дружество хотел в Ница. Г‑н Spoering предоставя на Hi Hotel правото да използва снимките в рекламни проспекти и на интернет страниците си. Писмено споразумение за отстъпване на правата на ползване обаче липсва. Hi Hotel плаща издадената за въпросните снимки фактура в размер на 2 500 EUR, която съдържа забележката „include the rights — only for the hotel hi“.

През 2008 г. г‑н Spoering забелязва в книжарница в Кьолн илюстрована книга със заглавие „Innenarchitektur weltweit“ („Вътрешната архитектура по света“), която е издадена от Phaidon, установено в Берлин (Германия) издателство, и съдържа репродукции на девет от интериорните снимки, които той е направил на стопанисвания от Hi Hotel хотел в Ница.

Г‑н Spoering счита, че предавайки снимките на трето лице, а именно на въпросното издателство Phaidon, Hi Hotel е нарушило авторските му права върху тях, и поради това предявява срещу него иск в Кьолн. Той по-конкретно иска Hi Hotel да бъде осъдено да престане да възпроизвежда, разпространява и излага на германска територия без неговото предварително съгласие, само или чрез трето лице, споменатите в предходната точка от настоящото решение снимки (иск за прекратяване на нарушението) и да го обезщети за всички настоящи и бъдещи вреди вследствие на поведението му.

Видно от акта за преюдициално запитване, Hi Hotel поддържа, че издателство Phaidon има седалище и в Париж (Франция) и че управителят на Hi Hotel е можел да предостави въпросните снимки на посоченото издателство. Hi Hotel не знаело дали това издателство впоследствие ги е предоставило на сестринското си германско дружество.

Първоинстанционният съд уважава иска на г‑н Spoering, а подадената от Hi Hotel въззивна жалба е отхвърлена. Bundesgerichtshof, сезиран от това дружество с ревизионна жалба, си задава въпроса дали германските съдилища имат международна компетентност по силата на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001.

В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че предвид изтъкнатите от Hi Hotel съображения, възпроизведени в точка 12 от настоящото решение и неоспорени от г‑н Spoering, въпросът дали германските съдилища имат международна компетентност по силата на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2011 трябва да бъде решен въз основа на фактическите твърдения, че в нарушение на авторското право берлинското издателство Phaidon е разпространило въпросните снимки в Германия и че Hi Hotel е допринесло за това, предавайки ги на парижкото издателство Phaidon.

При тези условия Bundesgerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 5, точка 3 от Регламент […] № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че вредоносното събитие е настъпило в една държава членка (държавата членка А), когато противоправното деяние, предмет на производството или основание на исканията, е извършено в друга държава членка (държавата членка Б) и се изразява в участие в извършеното в първата държава членка (държавата членка А) противоправно деяние (главно деяние)?“.

Решението на съда:

Член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че при няколко предполагаеми причинители на твърдяна вреда за имуществени авторски права, закриляни в държавата членка, в която се намира сезираният съд, тази разпоредба е пречка за компетентен с оглед на мястото на настъпване на събитието, причинило тази вреда, да се приеме съдът, в района на който призованият като ответник измежду предполагаемите причинители не е действал, но не е пречка да се приеме, че този съд е компетентен с оглед на мястото на настъпване на твърдяната вреда, при условие че същата може да настъпи в района на сезирания съд. В последната хипотеза този съд е компетентен само що се отнася до вредите, причинени на територията на държавата членка, в която се намира.

English version

The European Court issued a judgment in Case C-387/12. It concerns the following:

According to the order for reference, Mr Spoering is a photographer who in February 2003, on behalf of Hi Hotel, took 25 transparencies of interior views of various rooms in the hotel run by that company in Nice. Mr Spoering granted Hi Hotel the right to use the photographs in advertising brochures and on its website. There was no written agreement on the rights of use. Hi Hotel paid the invoice for the photographs, in the amount of EUR 2 500, which contained the note ‘include the rights — only for the hotel hi’.

In 2008 Mr Spoering noticed in a bookshop in Cologne an illustrated book with the title ‘Innenarchitektur weltweit’ (‘Interior Architecture Worldwide’), published by Phaidon-Verlag of Berlin (Germany), containing reproductions of nine of the photographs he had taken of the interior of the hotel in Nice run by Hi Hotel.

Since he considered that Hi Hotel had infringed his copyright in the photographs by passing them on to a third party, namely Phaidon-Verlag, Mr Spoering brought proceedings against Hi Hotel in Cologne. He sought inter alia an order that Hi Hotel should cease reproducing or causing to be reproduced, distributing or causing to be distributed or exhibiting or causing to be exhibited within the Federal Republic of Germany, without his prior consent, the photographs mentioned in the preceding paragraph (claim for a prohibitory order), and should pay compensation for all damage which he had sustained or would sustain as a result of the conduct of Hi Hotel.

The order for reference states that Hi Hotel submitted that Phaidon-Verlag also has a place of business in Paris (France) and that the manager of Hi Hotel could have made the photographs in question available to that publisher. Hi Hotel stated that it did not know whether the publisher had then passed them on to its German sister company.

The court of first instance allowed Mr Spoering’s claim, and the appeal by Hi Hotel was unsuccessful. The Bundesgerichtshof (Federal Court of Justice), before which Hi Hotel brought an appeal on a point of law, is uncertain as to whether international jurisdiction of the German courts may be established on the basis of Article 5(3) of Regulation No 44/2001.

The Bundesgerichtshof observes that, in view of the submissions of Hi Hotel summarised in paragraph 12 above, which have not been contradicted by Mr Spoering, the international jurisdiction of the German courts under Article 5(3) of Regulation No 44/2001 must be examined on the basis of the assumption that Phaidon-Verlag of Berlin distributed the photographs in question in Germany in breach of copyright and that Hi Hotel assisted it in so doing by handing them over to Phaidon-Verlag of Paris.

In those circumstances the Bundesgerichtshof decided to stay the proceedings and to refer the following question to the Court for a preliminary ruling:

‘Is Article 5(3) of Regulation … No 44/2001 to be interpreted as meaning that the harmful event occurred in one Member State (Member State A) if the tort or delict which forms the subject-matter of the proceedings or from which claims are derived was committed in another Member State (Member State B) and consists in participation in the tort or delict (principal act) committed in the first Member State (Member State A)?’

The Court's decision

Article 5(3) of Council Regulation (EC) No 44/2001 of 22 December 2000 on jurisdiction and the recognition and enforcement of judgments in civil and commercial matters must be interpreted as meaning that, where there are several supposed perpetrators of damage allegedly caused to rights of copyright protected in the Member State of the court seised, that provision does not allow jurisdiction to be established, on the basis of the causal event of the damage, of a court within whose jurisdiction the supposed perpetrator who is being sued did not act, but does allow the jurisdiction of that court to be established on the basis of the place where the alleged damage occurs, provided that the damage may occur within the jurisdiction of the court seised. If that is the case, the court has jurisdiction only to rule on the damage caused in the territory of the Member State to which it belongs.

Кратки IP новини от България и чужбина - Brief IP news from Bulgaria and abroad

1. Какво би бил Вашият смартфон без патентите? За повече информация тук. 

2. Големите звукозаписни компании завеждат дело срещу Мегаъплоуд за значителни нарушения на авторски права. За повече информация тук. 

3. Нови правила за лицензиране и други споразумения за трансфер на технологии в ЕС. За повече информация тук.

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук. 

English version

1. What would be your smartphone without patents? For more information here.

2. Major record companies have filed a lawsuit against Megaaploud because of significant violations of copyright. For more information here.

3. New rules on licensing and other agreements for technology transfer in the EU. For more information here.

Information from Intellectual Property Center at the UNWE. More information can be found here.   

 

Особености при защитата чрез нерегистриран дизайн на Общността - Specifics of unregistered Community design protection

Генералният адвокат M. WATHELET излезе със заключение по дело C‑345/13. То касае следното:

KMF е дружество по английското право, което произвежда и продава дамско облекло.

Dunnes е обединение за търговия на дребно със значителна тежест в Ирландия, което продава и дамско облекло.

През 2005 г. KMF разработва дизайна и пуска в продажба в Ирландия раирана риза (във варианти в синьо и в сивокафяво) с черна трикотажна блуза над нея (наричани по-нататък „облеклата на KMF“).

Представители на Dunnes купуват мостри от облеклата на KMF от един от обектите на това дружество в Ирландия. Впоследствие Dunnes организира производството на тези облекла, като поръчва копирането им извън Ирландия, и в края на 2006 г. пуска в продажба копираните облекла в ирландските си магазини.

На 2 януари 2007 г. KMF подава жалба пред High Court с твърдението, че притежава нерегистриран промишлен дизайн на Общността за посочените облекла, и по-специално иска да се наложи забрана на Dunnes да използва този дизайн, а също така иска да получи обезщетение.

High Court уважава жалбата.

Dunnes обжалва решението на High Court пред запитващата юрисдикция.

Същата юрисдикция посочва, че Dunnes не оспорва копирането на облеклата на KMF, и приема, че нерегистрираният промишлен дизайн на Общността, за чийто притежател се обявява KMF, е нов.

От акта за преюдициално запитване обаче е видно, че Dunnes оспорва притежаването от KMF на нерегистриран промишлен дизайн на Общността за всяко от неговите облекла, на основание че от една страна, те не са оригинални по смисъла на Регламент № 6/2002 и от друга страна, този регламент налагал на KMF да докаже всъщност, че тези облекла са оригинални.

При тези условия Supreme Court решава да спре производството и да постави на Съда два преюдициални въпроса.

Преюдициалното запитване и производството пред Съда

С решение от 6 юни 2013 г., постъпило в Съда на 24 юни 2013 г., Supreme Court спира производството и на основание член 267 ДФЕС отправя до Съда следните преюдициални въпроси:

„1) С оглед на оригиналността на промишлен дизайн, за който се твърди, че подлежи на закрила като нерегистриран промишлен дизайн на Общността по смисъла на Регламент [№ 6/2002], следва ли общото впечатление, което той създава у информирания потребител по смисъла на член 6 от този регламент, да се разглежда с оглед на това дали то се различава от общото впечатление, което се създава у такъв потребител от:

а)  всеки отделен промишлен дизайн, който преди това е бил публично разгласен; или

б) съчетание на известни дизайнерски елементи от няколко такива по-ранни промишлени дизайни?

2) Съдът, произнасящ се по промишлени дизайни на Общността, задължен ли е да счита нерегистриран промишлен дизайн на Общността за действителен по смисъла на член 85, параграф 2 от Регламент [№ 6/2002], когато притежателят на промишления дизайн само посочва с какво неговият промишлен дизайн на Общността е оригинален, или пък притежателят на промишления дизайн е задължен да докаже, че промишленият дизайн се отличава с оригиналност в съответствие с член 6 от този регламент?“.

Заключението е:

1) Член 6 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността следва да се тълкува в смисъл, че за да може даден промишлен дизайн да се счита за оригинален, общото впечатление, което този промишлен дизайн създава у информирания потребител, следва да бъде различно от общото впечатление, което се създава у такъв потребител от един или няколко по-ранни промишлени дизайна, взети поотделно в тяхната цялост, а не което се създава от съчетание на различни елементи от по-ранни промишлени дизайни.

2) За да може съд, произнасящ се по промишлени дизайни на Общността, да приеме нерегистриран промишлен дизайн на Общността за действителен по смисъла на член 85, параграф 2 от Регламент № 6/2002, притежателят на този дизайн трябва единствено да докаже, от една страна, кога неговият промишлен дизайн за първи път е станал общодостъпен, и от друга страна, да посочи елементите, които съставляват оригиналността на този дизайн.

English version

Advocate General M. WATHELET come up with an opinion in Case C-345/13. It concerns the following:

KMF is a company incorporated under the law of England and Wales which carries on the business of producing and selling women’s clothing.

Dunnes is a substantial retailing group in Ireland which, among other things, sells women’s clothing.

In 2005 KMF designed and placed on sale in Ireland a striped shirt (in a blue and a stone brown version) and a black knit top (‘the KMF garments’).

Examples of the KMF garments were purchased by representatives of Dunnes from one of KMF’s Irish outlets. Dunnes subsequently had copies of the garments manufactured outside Ireland and put them on sale in its Irish stores in late 2006.

Asserting itself to be the holder of unregistered Community designs relating to the garments, on 2 January 2007, KMF commenced proceedings in the High Court in which it claimed, inter alia, injunctions restraining Dunnes from using the designs, and damages.

The High Court upheld that action.

Dunnes brought an appeal against the judgment of the High Court before the referring court.

That court states that Dunnes does not dispute that it copied the KMF garments and acknowledges that the unregistered Community designs of which KMF claims to be the holder are new designs.

However, it is clear from the order for reference that Dunnes disputes that KMF is the holder of an unregistered Community design for each of the KMF garments on the grounds, first, that the garments do not have individual character within the meaning of Regulation No 6/2002 and, secondly, that that regulation requires KMF to prove, as a matter of fact, that the garments have individual character.

It was in those circumstances that the Supreme Court decided to stay the proceedings and to refer two questions to the Court for a preliminary ruling.

The request for a preliminary ruling and the procedure before the Court

By decision of 6 June 2013, received at the Court on 24 June 2013, the Supreme Court therefore stayed the proceedings and referred the following questions to the Court of Justice for a preliminary ruling pursuant to Article 267 TFEU:

1. In consideration of the individual character of a design which is claimed to be entitled to be protected as an unregistered Community design for the purposes of [Regulation No 6/2002], is the overall impression it produces on the informed user, within the meaning of Article 6 of that regulation, to be considered by reference to whether it differs from the overall impression produced on such a user by:

(a)  any individual design which has previously been made available to the public, or

(b)  any combination of known design features from more than one such earlier design?

2. Is a Community design court obliged to treat an unregistered Community design as valid for the purposes of Article 85(2) of [Regulation No 6/2002] where the right holder merely indicates what constitutes the individual character of the design or is the right holder obliged to prove that the design has individual character in accordance with Article 6 of that regulation?’

24. KMF, Dunnes, the United Kingdom Government and the European Commission have all submitted written observations.

25. On conclusion of the written part of the procedure, the Court considered that it had sufficient information to rule without holding a hearing (in accordance with Article 76(2) of the Rules of Procedure of the Court of Justice).

The conclusion is:

1. Article 6 of Council Regulation (EC) No 6/2002 of 12 December 2001 on Community designs is to be interpreted as meaning that, in order for a design to be considered to have individual character, the overall impression which that design produces on the informed user must be different from that produced on such a user by one or more earlier designs taken individually and viewed as a whole, not by an amalgam of various features of earlier designs.

2.  In order for a Community design court to treat an unregistered Community design as valid, for the purposes of Article 85(2) of Regulation No 6/2002, the right holder need only prove when his design was first made available to the public and indicate the element or elements of his design which give it individual character.

JAVA срещу AAVA на европейската сцена - JAVA versus AAVA on the European stage

Европейският съд излезе с решение по дело Case T-544/12. Финландската компания Aava Mobile Oy подава заявка за европейски марка AAVA MOBILE за класове 9,38 и 42. 

Oracle America, Inc. подава опозиция на основание по-ранна марка JAVA за класове 9, 25, 37, 38 и 42.

OHIM отхвърля опозицията. Двете марки не са сходни до степен да причинят объркване сред потребителите. Думата AAVAима значение единствено на финландски ( отворен, обширен). За повечето потребители извън Финландия думата не означава нищо. 

Като цяло потребителите ще забележат разликата в първите букви на двете марки, още повече, че те са кратки думи. При изговоряне също има разлика между думите.

Макар да се предоставени доказателства за известност на по-ранната марка, поради липсата на нужното сходство, те са отхвърлени.

информация на Marques Class 46.

English version

The European Court issued a judgment in Case T-544/12. The Finnish company Aava Mobile Oy applied for European trademark AAVA MOBILE in classes 9,38 and 42.Oracle America, Inc. filed opposition on the grounds of an earlier mark JAVA for classes 9 , 25, 37, 38 and 42.OHIM rejected the opposition. The two marks are not similar to the extent to cause confusion among consumers. AAVA meaning only in Finnish (open , wide ) . For the most people outside Finland the word means nothing.In general , users will notice the difference in the first letters of both marks and the more these words are short. Pronunciation is different.Although that evidences for a reputation of earlier mark were been provided due to lack of proper similarity they are rejected.information on Marques Class 46.