Честит световен ден на интелектуалната собственост!

На 26 април честваме световният ден на интелектуалната собственост. Тази година WIPO фокусира вниманието ни върху ролята на жените в развитието на иновациите и творчеството.

Повече информация може да откриете тук.

Новият брой на WIPO Magazine излезе

WIPO публикува новият си брой от своето списание WIPO Magazine, където ще откриете:

1. Tencent, video games, the metaverse and diversity: an insider’s view

2. Fashion forward: pioneering African designer eyes luxury brands market

3. Brazilian agri-tech startup digitizes farm management with dividends for cattle farmers and sustainability

4. Why vaccine independence is so important for Africa

5. Green trademarks and the risk of greenwashing

За повече информация тук.

България е на 35 място в света по иновации - годишен доклад на WIPO

WIPO публикува годишният си Глобален индекс за иновации за 2022.Според данните най-иновативната държава в света е Швейцария, следвана от САЩ, Швеция и Великобритания.

България е класирана на 35 място в света, каквато е била и позицията на страната през 2021.

Пълният анализ за България може да откриете тук.

Пълният текст на доклада може да откриете тук.

Честит световен ден на интелектуалната собственост!

Днес всички работещи в сферата на интелектуалната собственост отбелязват световният ден на интелектуалната собственост. Тази година WIPO посвещава този ден на ролята на младежта за развитие на иновациите. 

За повече информация тук.

Кратки IP новини

1. Бизнес технологичен форум  – Лицензиране. За повече информация тук. 

2. Създаване на висококачествено патентно портфолио в САЩ и Европа - Част 3. За повече информация тук.      

3.  Чия собственост е интелектуалната собственост? На изкуствения интелект или на създателя на изкуствения интелект? За повече информация тук.   

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.

Кратки IP новини

 

1. Добри практики за управление на глобално портфолио от интелектуална собственост. За повече информация тук.

2. Разкриване на дизайни и тяхната защита. За повече информация тук.

3. Нарушаване на права върху интелектуална собственост в ЕС. За повече информация тук.

Daren Tang е новият изпълнителен директор на WIPO

Daren Tang встъпи в длъжност, като новият директор на Световната организация за интелектуална собственост с мандат от 6 години. Г-н Tang е бивш директор на Патентното ведомство на Сингапур. 

Той заменя досегашният директор на WIPO Франсис Гъри след горещи дебати между страните членки в светлината на търговското и политическо напрежение по оста САЩ-Китай.

Повече информация може да откриете тук.

Как да се защитят оригинални маски против Covid-19 от фалшиви еквиваленти?

В своя статия популярният блог за интелектуална собственост IPKat повдига въпросът за начините по които производителите на маски предпозващи в определена степен от Covid-19, могат да защитят сваята интелектуална собственост.

Както е известно редица известни модни компании, като Hermes, Versace и Louis Vuitton, започнаха да произвеждат маски за лице в разгара на пандемията, когато имаше сериозен недостик за тези продукти.

Тъй като са търсена стока с времето започнаха да се появяват и филшификати, особено на маски произвеждани под известни марки.

Въпросът който възникна е как производителите на тези продукти биха могли да защитят правата си.

Тук не става дума толкова за защита на печалбите от продажбата на тези стоки, а за предотвратяване разпространението на фалшиви продукти. Причината за това е че тези продукти обикновенно не отговарят на качеството на оригиналните, а в случая с предпазните маски това е особено важно, тъй като използването на нискокачествени материали може да намали значително предпадзната функция на продукта.

Начините по които производителите на маски могат за спрат разпространението на фалшиви техни еквиваленти са:

1. Търговски марки - ако фалшивият продукт носи същата търговска марка, която е използвана без разрешението на нейния собственик, той може да поиска от съда преустановяване на продажбите на тези продукти, изземването и унищожението им, както и обезщетение за претърпените вреди;

2. Промишлени дизайни - ако дизайнът на маската е нов и оригинален и е регистриран в Патентно ведомство той може да послужи за спиране разпространението на идентични продукти на пазара. В определени случаи това може да се стане дори и без регистрация на дизайна на база нерегистриран Европейски дизайн.

3. Авторско право - ако дизайнът на маските е оригинално художествено произведение той е обект на защита и от авторското право, макар правоприлагането в случая да не е толкова лесно и директно, както в предходните случаи.

4. Граничен контрол - на база притежавано право на интелектуална собственост (търговска марка, дизайн, авторско парво, патент), неговият притежател може да поиска от граничните власти на всяка държава да спрат вноса на продукция, която нарушава това право.

Всичките тези мерки са важни и могат да се използват от производители на маски и друго предпазно облекло, като по този начин ограничат разпростарнението на фалшиви и потенциално опасни продукти.

5 ключови стъпки за пазарното оцеляване на всяка фирма от гледна точка на интелектуална собственост

Във времена на криза и борба за продажби, това което отличава продуктите и услугите на една компания от останалите на пазара е ключово за нейният успех.

В немалка част тези отличителни елементи могат да бъдат вид интелектуална собственост - търговски марки, изобретения, дизайни, домейни, различни произведения и др.

Въпросът е дали тези обекти на интелектуална собственост са управлявани подходящо, така че да генерират ползи за компанията притежател или не.

В случай на лошо управление или липса на такова компанията може да претърпи редица загуби, включително и на пазарни дялове.

Поради това по-големите компании имат създадена организация за управление на интелектуалната им собственост.

При по-малките фирми обаче това не винаги е възможно поради по-малките ресурси за целта.

Въпреки това има определени действия, които всяка фирма би могла за предприеме за да управлява по-добре своята интелектуална собственост. Някой от стъпките за това могат да бъдат:

1. Провеждане на одит за обекти на интелектуална собственост - целта е компанията да събере информация за това което притежава. Например тя може да пордава продукти с определено име но то да не е регистрирано, като марка. Друг пример е за ноу-хау в компанията, което й дава предимсдтва спрямо конкурентите но което не е защитено добре от недобросъвестно използване. 
2. Оценка на ключовите обекти на интелектуална собственост, които генерират продажбите на компанията - водеща марка, изобретение, отличителен външен вид на продукти, софтуер и тн.
3. Предприемане на действия по защита на тези обекти - подаване на заявки за марки, или промишлени дизайни, регистрация на домейни и тн. Някои обекти, като например софтуерни решения получават автоматична защита от закона за авторското право но в определени случаи ако тези решения са свързани с постигане на конкретен технически резултат те могат да бъдат защитени и с патент.
4. Създаване на база данни за защитените обекти с цел следене на техния статус и предприемане на допълнителни действия по защита ако това се налага.
5. Осъществяване на сделки с тези обекти - притежаваната интелектуална собственост може да има стойност, която да е от интерес и за други пазарни участници. Това може да бъде добра опция за сключване на лицензионни споразумения, които да генерират допълнителни приходи за компанията притежател.

Всички тези действия могат да бъдат осъществени във всяка една фирма, за някой от тях може да се изисква консултация от външен експерт в областта на защита на интелектуална собственост, но като цяло дори и минимални действия от страна на всяка една компания биха били изключително полезни за нейното пазарно присъствие.

WIPO PROOF - дигитално доказателство за съществуването на вашата интелектуална собственост

WIPO информира за началото на своята нова електронна услуга наречена WIPO PROOF. Услугата представлява електронен сертификат, че към определена дата определено произведение е съществувало.

Услугата не доказва авторство или нещо различно от това, че съответния продукт е съществувал към съответната дата във времето.

Ползата от подобна услуга е в случаите на доказване на приоритетна дата относно казуси с различни продукти на интелектуалната собственост, като дизайни, авторски произведения и др.

Следните категории от произведения могат да използват тази услуга:

- Търговски тайним

- Промишлени дизайни;

- Различни творчески произведения;

- Софтуерен код;

- Проучвания;

- Данни;

- Дигитално подписани документи и др.

За всеки обект за който се иска времеви сертификат, са създава тоукън съхраняван на сървари на WIPO. Копие от самото произведение или документ не се съхранява на тези сървари, а на локацията на заявителя.

Повече информация може да откриете тук.

WIPO оповести своят нов генерален директор

WIPO оповести избирането на своя нов генерален директор г-н Daren Tang, който ще наследи на поста Francis Gurry.

Както е известно изборите на нов генерален директор бяха съпътствани с противопоставяне между САЩ и Китай относно кандидатурата издигната от китайската страна.

С избирането на г-н Tang, който е предцедател на Патентното ведомство на Сингапур, се постигна компромисно решение на спора.

Повече информация може да откриете тук.

Кратки новини за интелектуална собственост

1. Световни индикатори за интелектуална собственост: подаване на заявки за марки, дизайни и патенти през 2018. За повече информация тук.

2. Как да защитите вашата марка в социалните мрежи?

За повече информация тук. 

3.  SP2025: Exchange of views at the European Parliament

За повече информация тук.  

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук

Кратки IP новини

1. Защита на екстериори на търговски обекти.  За повече информация тук. 

2.  Патентна защита на лекарствени средства. За повече информация тук. 

3. Защитете своята интелектуална собственост. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук

Кои са IP супергероите?

Dennemeyer & Associates публикува интересна статия за Lexology, която разглежда по забавен начин опазването на интелектуалната собственост и ролята на различните специалисти в това отношение, наречени IP супергерои. Техните роли са:

"Shadow Hunter" - преследване на нарушители;

"The Visionary" -  проучване на патенти;

"Doctor Inventor" - патентен инжинер;

"The Lawman" - изграждане на патентни стратегии;

"Major Trail" - водене на съдебни дела;

"Captain Europe" - заявяване на патенти;

The Sidekick" - помагане в процеса на заявяване и поддържане на патента;

"The Wonder" - регистрация на търговски марки;

"The Alliance" - консултация и подготовка;

Към тези роли ние бихме добавили и:

"New Stars" - мениджъри нематериални активи управлявани със стратегическа бизнес цел;

Компании защитаващи интелектуална собственост имат по-големи шансове за ръст

EPO и EUIPO публикуваха изследване според което при компании, които регистрират обекти на интелектуална собственост има 21% по-голяма вероятност за ръст в развитието им спрямо такива, които нямат защитени обекти.

При технологичните компании тази теднеция е дори още по-добре изразена. Според данните тези от тях, които залагат на патентоване имат 110% по-голяма вероятност от сериозно развитие спрямо компании, които не правят това.

Изследването посочва, че най-печеливши от защита на интелектуална собственост са тези от компаниите, които притежават добре структурирани портфолиа от ИС обекти - търговски марки, дизайни, патенти, домейни и тн.

Пълният текст на изследването може да бъде открит тук.

Нов съд за интелектуална собственост в Китай

Считано от 01.01.2019 в Китай започна да функционира нов специализиран съд касаещ спорове относно обекти на интелектуална собственост. Новият съд е ситуиран в Пекин и е част от Върховният съд на страната (правната система и структура в Китай се различава от тази в западните държави).

Съдът ще разглежда:

- граждански дела след първа инстанция касаещи обекти на интелектуална собственост;

- административни дела на първа инстанция;

- обжалвания на първойнстанционни дела;

Повече информация може да откриете тук.

Източник: Dr. Meyer-Dulheuer & Partners LLP.

Брой 5 на WIPO Magazine

WIPO публикува брой 5 на своето списание WIPO Magazine, в който може да откриете следното:

- Изкуственият интелект и интелектуалната собственост;

- Да дадеш живот на изкуствения интелект;

- Pat-INFORMED: ново средство за набавяне на лекарства;

- Интелектуалната собственост и електронната търговия;

- др.

За повече информация тук.

Доставчици на услуги и тяхната отговорност - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑521/17 Coöperatieve Vereniging SNB-REACT U.A. срещу Deepak Mehta. Делото касае следното:

SNB-REACT е организация, установена в Амстердам (Холандия), осъществяваща колективно представителство на притежатели на марки.

Тя предявява пред Harju Maakohus (Първоинстанционен съд Харю, Естония) иск срещу г‑н Mehta за преустановяване на нарушаването на правата на десет от членовете ѝ, за недопускане на бъдещи нарушения и за осъждането на г‑н Mehta да заплати обезщетение за причинените вреди.

В подкрепа на този иск SNB-REACT изтъква, че г‑н Mehta е регистрирал имена на интернет домейни, които неправомерно използвали знаци, идентични на марки, притежавани от членовете ѝ, както и уебсайтове, от които неправомерно се продавали стоки, обозначени с такива знаци. Освен това SNB-REACT заявява, че г‑н Mehta притежавал IP адреси, съответстващи на посочените имена на домейни и сайтове. Накрая тя поддържа, че г‑н Mehta носи отговорност поради неправомерното използване на разглежданите знаци от посочените имена на домейни и сайтове, за което е бил многократно уведомяван.

В своя защита г‑н Mehta твърди, че нито е регистрирал посочените от SNB-REACT имена на домейни и уебсайтове, нито е използвал по какъвто и да е начин знаци, идентични на притежаваните от членовете на тази организация марки. Освен това, като признава, че е притежател на 38 000 IP адреса, той отбелязва, че само ги е отдал под наем на две дружества — трети лица. Накрая посочва, че предвид тази дейност той трябвало да бъде считан единствено за доставчик на достъп до електронна съобщителна мрежа, както и за преносител на информация.

Harju Maakohus (Първоинстанционен съд Харю) отхвърля иска на SNB-REACT, като на първо място приема, че организацията няма право да предяви от свое име иск за защита на правата на своите членове и за обезщетение за причинените с нарушението на тези права вреди. В това отношение посочената юрисдикция установява, че самата SNB-REACT не притежава права върху визираните в иска ѝ марки, след което приема, че член 601, параграф 2 от Закона за марките трябва да бъде тълкуван в смисъл, че подобна организация няма право на иск, освен за целите на представителството на своите членове.

На второ място, Harju Maakohus (Първоинстанционен съд Харю) счита, че представените от SNB-REACT доказателства позволяват да се приеме, че г‑н Mehta е притежател на IP адреси, свързани с имената на интернет домейни, които неправомерно използват знаци, идентични на притежаваните от членовете на тази организация марки, както и с уебсайтове, които неправомерно продават стоки, обозначени с такива знаци. За сметка на това същият приема, че тези доказателства не установяват нито че г‑н Mehta е притежател на тези имена на домейни и на тези уебсайтове, нито че самият той е използвал неправомерно разглежданите знаци. С оглед на тези съображения посочената юрисдикция стига до заключението, че съгласно член 8 параграф 1 от Закона за услугите на информационното общество г‑н Mehta не може да носи отговорност за неправомерната дейност на лица, използващи посочените имена на домейни и сайтове.

Във въззивната си жалба до Tallinna Ringkonnakohus (Апелативен съд Талин, Естония) SNB-REACT поддържа, от една страна, че член 601, параграф 2 от Закона за марките може да се тълкува в смисъл, че разпоредбата предоставя на организация за колективно представителство правото от свое име да предяви иск за защита на правата и интересите на своите членове. От друга страна, първоинстанционният съд неправилно изключил всякаква отговорност на г‑н Mehta за предоставените от него услуги на лица, които използват имена на домейни и уебсайтове в рамките на дейност за онлайн продажба на фалшифицирани стоки. Всъщност предвиденото в член 8 параграф 1 от Закона за услугите на информационното общество ограничаване на отговорността се отнасяло за доставчиците на услуги, чиято роля се ограничавала до неутрални посредници, но не и за такива като г‑н Mehta, които знаят за наличието на нарушения на правата върху интелектуална собственост и изпълняват активна роля в извършването им.

В акта си за преюдициално запитване Tallinna Ringkonnakohus (Апелативен съд Талин) посочва, че с оглед на тези доводи и съмненията, които изпитва относно съвместимостта на вътрешното право с правото на Съюза, е необходимо преюдициално заключение на Съда по два въпроса.

На първо място, Tallinna Ringkonnakohus (Апелативен съд Талин) иска да се установи дали на организация като SNB-REACT не трябва да бъде предоставено право да предяви от свое име иск за защита на правата и интересите на своите членове. Поради това той моли Съда да тълкува член 4, буква в) от Директива 2004/48, за да му даде възможност да вземе обосновано решение при определяне на обхвата в главното производство на разпоредбите на член 3, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с член 601, параграф 2 от Закона за марките.

На второ място, запитващата юрисдикция иска да се установи дали г‑н Mehta може да носи отговорност, дори да не е използвал знаци в нарушение на правата, притежавани от членовете на SNB-REACT, при условие че той е предоставял услуги на лица, които експлоатират имената на домейни и уебсайтовете, използващи неправомерно такива знаци, като им е отдавал под наем IP‑адресите, които притежава, по начин, позволяващ им да действат анонимно. Той посочва също, че отговорът на този въпрос зависи от смисъла на членове 12—14 от Директива 2000/31, които са транспонирани във вътрешното право с членове 8—10 от Закона за услугите на информационното общество.

При тези обстоятелства Тallinna Ringkonnakohus (Апелативен съд Талин) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Следва ли член 4, буква в) от Директива [2004/48] да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни да признават организациите за колективно представителство на притежатели на марки за лица, които имат право от свое име да търсят прилагане на средства за защита по отношение на правата на притежателите на марки в случай на нарушение на тези права и да предявяват от свое име искове пред съдилищата във връзка с правата на притежатели на марки?

2) Следва ли членове 12, 13 и 14 от Директива [2000/31] да се тълкуват в смисъл, че като доставчик на услуги по смисъла на тези разпоредби, по отношение на който се прилагат предвидените в тези разпоредби ограничения на отговорността, следва да се разглежда и доставчик на услуга, която се състои само в регистрирането на IP адреси и в способстването по този начин на анонимното свързване на тези адреси с имена на домейни, както и в отдаването под наем на тези IP адреси?“.

Решението на съда:

1) Член 4, буква в) от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост, трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни да признаят на организация за колективно представителство на притежатели на марки като тази по главното производство правото от свое име да търси прилагане на средствата за защита, предвидени в тази директива, по отношение на правата на тези притежатели, както и правото от свое име да предявява искове пред съдилищата във връзка с посочените права, при условие че според националното законодателство тази организация има пряк интерес от защитата на подобни права и това законодателство ѝ предоставя активна процесуална легитимация за целта, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.

2)  Членове 12—14 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“), трябва се тълкуват в смисъл, че предвидените с тях ограничения на отговорността са приложими спрямо доставчик на услуга за отдаване под наем и регистриране на IP адреси, която позволява анонимното използване на имената на домейни в интернет, каквато е разглежданата в главното производство, стига тази услуга да спада към някоя от категориите услуги, посочени в тези членове, и да отговаря изцяло на съответните условия, доколкото дейността на такъв доставчик има чисто технически, автоматичен и пасивен характер, което означава, че той няма нито познанията, нито контрола върху пренасяната или съхранявана от клиентите му информация и не изпълнява активна роля, позволявайки им да оптимизират дейността си, свързана с онлайн продажби, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.

Кратки IP новини

1. Използване на търговски марки в търсещата функция на Amazon - нарушение на права или не?  За повече информация тук. 

2. Приказка за две марки. За повече информация тук. 

3.Kraków Intellectual Property Law Summer School, 17.09.2018, Krakow, Poland. За повече информация тук. 

WIPO публикува глобалният иновационен индекс за 2018. Къде е България?

WIPO публикува глобалният иновационен индекс за 2018 година. Според доклада на WIPO глобален в областта на иновациите за тази година е Швейцария, следвана от Холандия и Швеция.
В същата класация България е позиционирана на 37 място в света.
Пълният текст на доклада може да откриете тук.
Някои от по интересните графики: