Проф. Джереми Филипс

Проф. Джереми Филипс, един от най-известните IP специалисти и блогъри по света, оповести своето пенсиониране, което е тъжна новина за цялата IP общност. Проф. Филипс чрез своите блогове IP Kat, IP Finance, 1709 blog, SPC blog ни предоставяше интересна информация и детайли за света на интелектуалната собственост години наред. Благодарим проф. Филипс, пожелаваме ви всичко най-хубаво.

Промени в законодателството за търговски марки в Индия

The Controller of Patents, Designs and Trademarks на Индия публикува предложения за промени в законодателството касаещо регистрацията на търговски марки в страната. По-важните и интересни предложения са:

- 100% увеличение на почти всички такси за регистрация на марки в страната. Допълнително ще се дължи и 10% при заявяване на марки на хартиен носител.

- Декларацията за реално използване на заявена марка става задължителна.

- Ведомството ще има правото да обявява марки за общоизвестни, да определя критериите за това, както и да поддържа списък с такива марки, като ще има и правото да премахва марки от този списък при допуснати грешки в процедурата по доказване на общоизвестност.

- Според предложението звуковите марки вече ще могат да бъдат регистрирани в страната.

Повече информация може да откриете тук.

Разпространение на произведения по способа на прякото въвеждане - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑325/14 SBS Belgium NV срещу Belgische Vereniging van Auteurs, Componisten en Uitgevers (SABAM). Делото касае следното: 

В качеството си на дружество за колективно управление на авторски права SABAM представлява авторите по отношение на даването на разрешение за използване на техни защитени от авторско право произведения от трети лица и на събирането на дължимото за това използване възнаграждение.

SBS е нидерландскоезична търговска излъчваща организация, която изготвя и разпространява телевизионни програми. В рамките на дейността си по излъчване SBS стопанисва няколко частни търговски канала в Белгия. Програмната му схема обхваща както собствени програми, така и програми, закупени от местни и чуждестранни продуцентски къщи и от доставчици на програми.

SBS излъчва предаванията си само по способ, наречен „пряко въвеждане“. Става въпрос за двуетапен процес, при който SBS предава сигнали, носители на програми, посредством връзка „от точка до точка“ към разпространители като Belgacom, Telenet и TV Vlaanderen. На този етап сигналите не могат да се приемат от широката публика. След това разпространителите подават сигналите кодирани или без да ги кодират до абонатите си, за да могат последните да гледат програмите на приемниците си с помощта евентуално на предоставен им от разпространителя декодер. В зависимост от съответния разпространител сигналът се предава чрез сателит за TV Vlaanderen, чрез кабелна мрежа за Telenet или чрез xDSL за Belgacom.

SABAM твърди, че излъчването по способа на прякото въвеждане от SBS в качеството му на излъчваща организация представлява акт на публично разгласяване по смисъла на член 3 от Директива 2001/29. SBS следователно трябвало да има разрешение от притежателите на авторски права. С оглед на това SABAM иска да му се плати обезщетение в определен размер.

SBS оспорва това искане. Според него публично разпространение от гледна точка на авторското право извършват единствено разпространителите и други търговци като тях. Поради това то счита, че не дължи каквото и да било възнаграждение.

Rechtbank van koophandel te Brussel (Търговски съд, Брюксел) уважава искането на SABAM и осъжда SBS да заплати близо един милион евро за авторски права за 2009 г.

SBS обжалва това решение пред запитващата юрисдикция.

При тези обстоятелства Hof van beroep te Brussel (Апелативен съд, Брюксел) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Излъчваща организация, която предава програмите си само по способа на прякото въвеждане — тоест посредством двуетапен процес, при който подава сигнали, носители на програми, в кодиран вид чрез спътник, оптичен кабел или по всякакъв друг начин до разпространители (доставчици на пакети сателитни програми, предприятия за телевизионно разпространение чрез кабелни или xDSL мрежи), като по време или по повод на това предаване сигналите й не са достъпни за публиката, а след това дистрибуторите ги подават на абонатите си, за да могат последните да гледат програмите — осъществява ли акт на публично разгласяване по смисъла на член 3 от Директива 2001/29?“.

Решението на съда:

Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че излъчваща организация не осъществява акт на публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба, когато предава сигнали, носители на програми, само до разпространители на сигнали, като по време или по повод на това предаване сигналите не са достъпни за публиката, а след това разпространителите ги подават на съответните си абонати, за да могат последните да гледат програмите, освен ако намесата на разглежданите разпространители представлява само обикновен технически способ, което обстоятелство запитващата юрисдикция следва да провери.

Базата данни Romarin е обновена

WIPO съобщава за обновяването на базата данни за международни марки ROMARIN.

Новата база данни предоставя нови възможности за търсене на марки, както и осъвременен дизайн. Информацията може да бъде сваляне в pdf, както и принтирана.

Повече информация може да откриете тук.

Кратки IP новини

1.   Малка група държави е в основата на революционните иновации в технологиите. За повече информация тук.

2. САЩ: изискването за полезност съгласно Патентния закон. За повече информация тук.


3.Red Dot Design Award 2015 – награди за комуникационен дизай. За повече информация тук.

Компенсационно възнаграждение - тълкувателно решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑572/13, Hewlett-Packard Belgium SPRL  срещу  Reprobel SCRL. Делото касае следното:

Hewlett-Packard Belgium внася в Белгия репрографски апарати за професионално и домашно ползване, и по-специално „многофункционални“ апарати, чиято основна функция е отпечатване на документи със скорост, различаваща се в зависимост от качеството на печат.

Reprobel е организацията за колективно управление на авторските права, на която е възложено събирането и разпределянето на сумите, съответстващи на справедливото обезщетение на основание на изключението за репрографски цели.

На 16 август 2004 г. Reprobel уведомява Hewlett-Packard, че вследствие извършваната от последното продажба на „многофункционални“ принтери по принцип следва да се заплати такса в размер на 49,20 EUR за всеки отделен принтер.

Тъй като срещите, организирани между Hewlett-Packard и Reprobel, и разменените между тях писма не водят до постигането на съгласие относно ставката, приложима за тези „многофункционални“ принтери, на 8 март 2010 г. Hewlett-Packard сезира Tribunal de première instance de Bruxelles с иск срещу Reprobel. От една страна, дружеството иска посочената юрисдикция да постанови, че не е било дължимо никакво възнаграждение за принтерите, пуснати от него в продажба, или при условията на евентуалност, че платените от него възнаграждения съответстват на справедливите обезщетения, дължими в приложение на белгийската правна уредба, тълкувана в светлината на Директива 2001/29. От друга страна, то иска Reprobel да бъде осъдена — като за неизпълнение ѝ бъде наложена периодична имуществена санкция от 10 милиона евро — в рамките на годината да извърши проучване в съответствие с член 26 от Кралския указ, относно, по-специално броя принтери, предмет на спора, и действителното им използване като апарати за копиране на закриляни произведения, което да сравни това използване с действителното използване на какъвто и да е друг апарат за възпроизвеждане на закриляни произведения.

На 11 март 2010 г., Reprobel сезира същия съд с искане да осъди Hewlett-Packard да ѝ плати предварително сумата от 1 евро за възнагражденията, които смята, че това дружество дължи по силата на Кралския указ.

Тribunal de première instance de Bruxelles съединява двете производства.

С решение от 16 ноември 2012 г. Тribunal de première instance de Bruxelles приема, че член 59, първа алинея и член 61, трета алинея от LDA съответстват на правото на Съюза.

Hewlett-Packard и Reprobel обжалват това решение пред запитващата юрисдикция.

Сour d’appel de Bruxelles решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)  Трябва ли понятието „справедливо обезщетение“ в член 5, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2001/29 да се тълкува по различен начин в зависимост от това дали възпроизвеждането върху хартия или друг подобен носител, извършено чрез каквато и да е фотографска техника или някакъв друг процес, който има подобни резултати, е направено от какъвто и да е потребител, или е направено от физическо лице за лично ползване и за цели, които нямат пряко или косвено търговски характер? При утвърдителен отговор, на какви критерии трябва да се основава тази разлика в тълкуването?

2)  Трябва ли член 5, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да определят справедливото обезщетение, полагащо се на притежателите на права под формата:

a)  на фиксирано възнаграждение, плащано от производителя, вносителя или приобретателя в Общността на апарати, позволяващи копирането на закриляни произведения, при пускането на тези апарати в обращение на територията на страната, размерът на което се изчислява единствено в зависимост от скоростта, с която копирната машина може да изготвя определен брой копия в минута, без да е налице друга връзка с евентуално претърпяната от притежателите на права вреда, и

б)  на пропорционално възнаграждение, определяно единствено от произведението на единичната цена и броя на изготвяните копия, като посоченото пропорционално възнаграждение варира в зависимост от това дали задълженото лице е оказало съдействие или не при събирането на това възнаграждение, чиято тежест се понася от физическите или юридическите лица, които изготвят копия на произведения, или евентуално, вместо тях, от лицата, които възмездно или безвъзмездно предоставят апарат за възпроизвеждане на разположение на други лица.

При отрицателен отговор на този въпрос, кои са релевантните и съгласувани критерии, които държавите членки трябва да приложат, за да може обезщетението да се счита за справедливо и между засегнатите лица да се установи справедлив баланс в съответствие с правото на Съюза?

3) Трябва ли член 5, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да предоставят половината от справедливото обезщетение, полагащо се на притежателите на права, на издателите на произведения, създадени от авторите, без издателите да имат каквото и да било задължение да дадат, макар и непряко, възможност на авторите да се ползват от част от обезщетението, от което са лишени?

4) Трябва ли член 5, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да въвеждат недиференцирана система за събирането на справедливото обезщетение, полагащо се на притежателите на права, под формата на предварително фиксирана компенсация и на сума за изготвено копие, която имплицитно, но със сигурност и отчасти обхваща копирането на нотни листове и непозволеното възпроизвеждане на произведения?“ 

Решението на съда:

1)  Член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество и член 5, параграф 2, буква б) от нея трябва да се тълкуват в смисъл, че що се отнася до съдържащото се там понятие „справедливо обезщетение“ следва да се установи разлика в зависимост от това дали възпроизвеждането върху хартия или друг подобен носител чрез каквато и да е фотографска техника или всеки друг друг процес, който има подобни резултати, е извършено от какъвто и да е потребител или от физическо лице за лично ползване и за цели, които нямат пряко или косвено търговски характер.

2)  Член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 и член 5, параграф 2, буква б) от нея не допускат национално законодателство като приложимото в главното производство, което разрешава на държавата членка да предостави част от справедливото обезщетение, полагащо се на притежателите на права, на издателите на произведения, създадени от авторите, без задължение за тези издатели да дадат, макар и непряко, възможност на авторите да се ползват от част от обезщетението, от което са лишени.

3) Член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 и член 5, параграф 2, буква б) от нея по принцип не допускат национално законодателство като приложимото в главното производство, което въвежда недиференцирана система за събиране на справедливото обезщетение, която обхваща и възпроизвеждането на нотни листове, и освен това не допускат такова законодателство, което въвежда недиференцирана система за събиране на справедливото обезщетение, която обхваща и непозволеното възпроизвеждане, извършено от незаконни източници.

4) Член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 и член 5, параграф 2, буква б) от нея не допускат национално законодателство като приложимото в главното производство, което, за да финансира полагащото се на притежателите на права справедливо обезщетение, въвежда система, която комбинира две форми на възнаграждение, а именно, от една страна, фиксирано възнаграждение, плащано преди възпроизвеждането, от производителя, вносителя или приобретателя в Общността на апарати, позволяващи възпроизвеждането на закриляни произведения, при пускането на тези апарати в обращение на националната територия, и от друга страна, плащано след това възпроизвеждане пропорционално възнаграждение, което се определя единствено от единична цена, умножена по броя на направените копия, и е в тежест на физическите или юридическите лица, които изготвят тези копия, при положение, че:

–  плащаното предварително фиксирано възнаграждение се изчислява единствено в зависимост от скоростта, с която съответният апарат може да възпроизвежда;

–  събираното впоследствие пропорционално възнаграждение варира в зависимост от това дали задълженото лице е оказало съдействие или не при събирането на това възнаграждение;

–  като цяло комбинираната система на възнаграждение не е снабдена с механизми, по-специално за възстановяване, които позволяват за различните категории ползватели допълнително да се прилагат критерият за действително претърпяната вреда и критерият за предварително определената вреда

Кот д'ивоар се присъедини към Хагската спогодба

WIPO съобщава за присъединяването на Кот д'ивоар към Хагската спогодба за международна регистрация на промишлени дизайни.

Допълнителна декларация ще укаже срокът от който спогодбата влиза в сила за страната.

Кратки IP новини

1. Значението на качественото патентно проучване за стратегическата монетизация на иновациите. За повече информация тук. 

2. Polaroid съди GoPro за копиран дизайн на кубична камера. За повече информация тук. 

3. Стигнахме ли дъното на патентния пазар? За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.

Търсене на патенти през мобилно устройство

Европейското патентно ведомство съобщи новината за направени подобрения в сайта на ведомството, които позволяват търсене на патенти чрез мобилни устройства. Услугата за търсене е пригодена специално за да може да бъде използвана по-удобно и лесно от устройства с малък екран.

Повече информация може да откриете тук.

Промени във формите за заявяване на международни марки

WIPO съобщава за промени във формите използвани при заявяване на международни марки след присъединяването на Алжир към Мадридския протокол. 

Според информацията в бъдеще ще се приемат единствено заявки основани на форма MM2.

Подадени заявки за марки чрез форми MM1 и MM3 няма да се приемат от ведомството.

Повече информация може да откриете тук.

Присъединяването на Алжир към Мадридския протокол и практиката на Патентно ведомство на Р.България

Новина от Патентно ведомство на Р.България:
Уважаеми потребители,

Уведомяваме Ви, че от 31 октомври 2015 г. Протокола относно Мадридската спогодба за международна регистрация на марки ще влезе в сила по отношение на  Алжир, която беше последната   държава-членка на Мадридския съюз страна само по Мадридската спогодба.
От тази дата приложими към всички заявки за международна регистрация на марки ще бъдат разпоредбите на Протокола от Мадрид  в рамките на определеното от  чл. 9 sexies от Протокола.
Във връзка с това ускорена експертиза на заявки за регистрация на марки по национален ред от тази дата няма да бъде извършвана, тъй като отпада необходимостта от регистрация на марката при ползване на конвенционен приоритет по чл. 4 от Парижката конвенция за закрила на индустриална собственост. 

Сърбия и Полша се присъединиха към DesignView

OHIM съобщава за присъединяването на Сърбия и Полша към общата база данни за дизайни Design View. По този начин базата данни вече предоставя достъп до над 8 милиона дизайна.

Повече информация тук.

Русия подписа договорът от Пекин

WIPO съобщава за присъединяването на Русия към Договора от Пекин за аудиовизуалните изпълнения. Договорът влиза в сила за страната считано от 19.10.2015.

Повече информация тук.

Швейцария се присъедини към TM View

OHIM съобщава за присъединяването на Швейцария към общата база данни за търговски марки TM View. По този начин броят на участващите в базата Патентни ведомства става 42, като се предоставя достъп до над 28 милиона марки.

Повече информация тук.

Важни моменти при подготовка на споразумения

Изискванията за подготовката на добър проект на споразумение, включително и такова свързано с интелектуална собственост, изисква сериозна подготовка, анализ, планиране и комуникация.

В не малка част от случайте страните по споразумението не предоставят изчерпателна информация за характера на сделката, особеностите, очакваните резултати. Този подход е грешен, подценяването на детайлите може да доведе до неблагоприятни резултати, което е в разрез с целта на всяко едно споразумение, а именно да решава проблеми.

IP Draughts публикува интересна статия с някои основни съвета при писането на споразумения, като например:

- Приложимо законодателство:

- Използване на точен образец на споразумение;

- Прецизно оформление на клаузите;

- Правилно посочване на страните по споразумението;

Повече информация може да откриете тук.