На какви лицензии може да разчита един фотограф, когато прави бизнес със своите произведения?

Фотографията е една от тези области, където творчеството се сблъсква с други материи, като например правото. Причината за това е много проста, фотографиите, като обект на интелектуални усилия, са нематериален продукт генериращ стойност, който може да се контролира на база правото или поне това е класическото разбиране в областта.

Ако приемем това за даденност, какви са конкретните начини фотографите да се възползват от предоставеното им право върху техните произведения.

Основното правило е че една оригинална снимка може да бъде използвана само след получено разрешение от нейния автор, естествено извън упоменатите в закона изключения.

Това разрешение се предоставя писменно, чрез така наречените лицензионни договори. Основно те могат да бъдат два типа:

• Изключителни лицензии - при тях фотографът дава правото за използване на един ползвател и никой друг, включително фотографът няма право да използва същата снимка, освен ако не е уговорено друго.
• Неизключителни лицензии - при тях фотографът може да дава лицензии за използване на една и съща снимка на множество ползватели без ограничение. Естествено при този вариант цената на лицензията е по-малка отколкото в случая с изключителната такава.

Изключително важно е за всеки фотограф да изгради ясна стратегия как да максимизира печалбата си от използването на своите произведения. В определени случаи предоставянето на изключителна лицензия може да бъде по-добре, в други неизключителната такава може да доведе до по-големи приходи поради по-големият оборот.

Google спечели казус относно "Street View" в Япония

Патентното ведомство на Япония се произнесе по казус касаещ заявена марка “STREET VIEW MODEL (SVM)”, изписана на японски, за клас 41: Предоставяне на онлайн видео и снимки, които не могат да бъдат изтеглени.

Срещу тази заявка е подадена опозиция от Google на база по-ранно регистрирана известна марка STREET VIEW за класове 9 и 42.

Патентното ведомство приема по-ранната марка за доказано известна в страната. При сравнението на знаците, макар STREET VIEW да не е толкова отличителна фраза, ведомството приема, че те са сходни. Това се дължи както на придобитата отличителност и репутация на по-ранната марка, така и на сходството на бизнесите. Това може да причини объркване сред потребителите, които могат да допуснат връзка между притежателите на марките, която не съществува.

Източник: Masaki MIKAMI, Marks IP Law Firm.

Предоставянето на снимка, като съдебно доказателство не нарушава авторските права върху нея

Генералният адвокат на Европейския съд G. HOGAN излезе със становище по дело C‑637/19 BY срещу CX. Делото касае следната предистория:

BY и CX са физически лица, всяко от които поддържа уебсайт. В рамките на предходен гражданскоправен съдебен спор CX изпраща като доказателство копие от страница с текст, взета от уебсайта на BY, която включва и снимка. Така снимката става част от преписка по производството.

BY твърди, че е притежател на авторското право върху тази снимка, и иска CX да бъде осъден да му плати обезщетение за вреди, първо, за нарушение на авторското право и второ, за нарушение на специалната защита, с която се ползват снимките по силата на член 49а от Закона за авторското право. СХ твърди, че не дължи каквото и да било обезщетение за вреди, и поддържа, че разкриването на материала за целите на съдебното производство не представлява нарушение на авторското право.

На първа инстанция Съд по патентни и търговски дела, Швеция приема, че снимката е защитена по силата на право, свързано с авторското, а именно по силата на специалната защита, с която се ползват снимките. Този съд обаче приема, че тъй като снимката му е предоставена в рамките на съдебно производство, всеки може да поиска да му бъде разкрита в съответствие с приложимите разпоредби на шведското конституционно право за достъп до документи. Въпреки че Съд по патентни и търговски дела стига до извода, че CX е разпространил публично въпросната снимка по смисъла на Закона за авторското право, той приема, че не е установено, че BY е претърпял вреди, и съответно отхвърля иска му.

BY обжалва това съдебно решение пред запитващата юрисдикция.

Запитващата юрисдикция счита, че трябва да се произнесе по-специално по въпроса дали представянето пред съда на копие от разглежданата снимка като процесуално действие съставлява незаконно предоставяне на произведението по смисъла на приложимата национална правна уредба в областта на авторското право под формата на публично разпространяване или публично разгласяване.

Не се оспорва фактът, че снимката е изпратена на сезирания със спора между страните съд по електронен път (по електронна поща) под формата на електронно копие. Националният съд иска също да се установи дали за тази цел представянето на произведение пред съд може да се счита за „публично“.

Запитващата юрисдикция подчертава, че съществува несигурност относно тълкуването в правото на Съюза на понятията „публично разгласяване“ и „публично разпространяване“, в случай че защитено с авторско право произведение бъде представено пред съд в рамките на гражданско производство. Това повдига въпроса, първо, дали представянето на произведение пред съд може да се счита за „публично“ по смисъла на Директива 2001/29 и второ, дали понятието „публично“ трябва да има едно и също значение в контекста на прилагането на член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Директива 2001/29.

В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че Съдът е приел, че понятието „публично“ се отнася до неопределен брой потенциални адресати и освен това предполага наличие на доста голям брой лица. В допълнение към това Съдът е подчертал, че целта е да се даде възможност по всякакъв подходящ начин съответното произведение да бъде възприето от „лица по принцип“, а не от определени лица, спадащи към частна група(5).

От практиката на Съда следва също, че понятието „разпространяване“ по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2001/29 има същото значение като израза „предоставянето на неограничен кръг от лица […] чрез продажба“ по смисъла на член 6, параграф 1 от ДАП. От решение от 13 май 2015 г., Dimensione Direct Sales и Labianca (C‑516/13, EU:C:2015:315), изглежда, обаче следва, че за да е налице „публично разпространяване“, е достатъчно защитеното произведение да е доставено до определен потребител.

Освен това трябва да се определи дали е налице „публично разгласяване“ или „публично разпространяване“, когато документ се представя в рамките на съдебно производство на физически (хартиен) носител или като приложение към електронно писмо, при положение че такова представяне води до един и същи ефект и преследва една и съща цел и в двата случая.

Според запитващата юрисдикция нито съдилищата, нито техните служители могат да се възприемат като „общественост“ в общия смисъл на този термин. Те обаче не могат да се приемат и за спадащи към частна група.

В допълнение запитващата юрисдикция счита, че макар броят лица, които имат достъп до произведението след представянето му, със сигурност да е ограничен до служителите на съда, този брой може да варира и по принцип трябва да се счита за значителен. На последно място, съгласно националното право всеки има право на достъп до документи, получени от съда.

При тези обстоятелства запитващата юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

1. Eднакво ли е значението на понятието „публично“ в член 3, параграф 1 и в член 4, параграф 1 от Директива [2001/29]?

2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се приеме, че разгласяване или разпространяване пред съд се обхваща от понятието „публично“ по смисъла на тези разпоредби?

3.  При отрицателен отговор на първия въпрос:

a)   може ли разгласяването на защитено произведение пред съд да се обхваща от понятието „публично“?

б)  може ли разпространяването на защитено произведение пред съд да се обхваща от понятието „публично“?

4.  От значение ли е за преценката дали представянето на защитено произведение пред съд съставлява „публично разгласяване“ или „публично разпространяване“ фактът, че националното законодателство установява общ принцип на достъп до публични документи, съгласно който всеки, който подаде молба, може да получи достъп до представените на съда в рамките на съдебно производство документи, освен ако те съдържат поверителна информация?“.

Становището на Генералния адвокат:

Представянето по електронен път пред съд като доказателство от страна или участник в съдебно производство на защитени с авторско право материали не представлява „публично разгласяване“ или „публично разпространяване“ съгласно член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО от 22 май 2001 година. Сам по себе си фактът, че такова доказателство се счита за публичен документ и че така в съответствие с националните правила за свободата на информация или за прозрачността съответните материали, защитени с авторско право, са по принцип публично достъпни, не означава, че то става част от публичното пространство и че не попада под закрилата на авторското право.

Внимавай какви снимки използваш за своята реклама в Швейцария

Наскоро някой от текстовете в законодателството закрилящо авторското право в Швейцариябяха променени с цел осъвременяването им в настоящата дигитална ера.

Част от промените засягат закрилата на фотографски произведения. 

Според досега действащите правила могат да бъдат защитавани само снимки, които са оригинални и имат творчески елемент. Обикновенни чисто технически снимки не получаваха закрила.

Според новите правила, тези фотографски произведения също ще бъдат обект на авторскоправна закрила, като разликата с оригиналните фотографии ще бъде в срока на закрила, който няма да бъде 70 години след смърта на автора, а 50 години от момента на тяхното създаване.

Новото законодателство важи от 01.04.2020, като ще обхване и снимки създадени преди това стига те да не са били вече използвани. За ситуации на заверено използване новите изисквания няма да важат.

Източник: CMS von Erlach Poncet AG - Simone Brauchbar Birkhäuser and Aline Steffen, for Lexology.

Неразрешено използване на снимки в училищен сайт представлява нарушаване на авторското право - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑161/17 Land Nordrhein-Westfalen срещу Dirk Renckhoff, което касае следното:

Ищецът, г‑н Renckhoff, сезирал Landgericht Hamburg (Областен съд Хамбург, Германия), е фотограф. Stadt Waltrop (град Валтроп, Германия), който първоначално е бил ответник в първоинстанционното производство, но вече не е страна по спора в главното производство, управлява Gesamtschule de Waltrop (средно общообразователно училище във Валтроп, наричано по-нататък „училището“). Провинция Северен Рейн-Вестфалия (Германия), също ответник в първоинстанционното производство, осъществява контрол върху училището и е работодател на преподавателите в него.

Считано от 25 март 2009 г., на уебсайта на училището може да се консултира реферат, изготвен от негова ученичка в рамките на предлагано в това училище езиково занятие, в който с цел онагледяване е поместена направена от г‑н Renckhoff фотография (наричана по-нататък „фотографията“), която тази ученичка е изтеглила от уебсайт, посветен на пътувания (наричан по-нататък „уебсайтът за пътувания“). Фотографията се е намирала на последния сайт без ограничителна мярка, възпрепятстваща изтеглянето ѝ от интернет. Под нея ученичката е направила позоваване на посочения сайт.

Г‑н Renckhoff изтъква, че е дал право на използване само на операторите на уебсайта за пътувания и че поместването на фотографията на училищния уебсайт нарушава неговото авторско право. Той иска от компетентната първоинстанционна юрисдикция да забрани на Провинция Северен Рейн-Вестфалия, под страх от налагане на глоба, да възпроизвежда или да позволява възпроизвеждането и/или да предоставя на разположение или да позволи предоставянето на публично разположение на фотографията, а при условията на евентуалност, да позволява на учениците да възпроизвеждат фотографията с цел публикуването ѝ в интернет. Той иска също тази провинция да му плати сумата от 400 EUR като обезщетение.

След частично уважаване на иска на г‑н Renckhoff Провинция Северен Рейн-Вестфалия е осъдена да премахне фотографията от училищния уебсайт и да плати сумата от 300 EUR, ведно с лихвите.

Двете страни обжалват това решение пред Oberlandesgericht Hamburg (Висш областен съд Хамбург, Германия), който приема по-конкретно че фотографията е защитена с авторското право и че публикуването ѝ на училищния уебсайт е нарушило правата на възпроизвеждане и на предоставяне на публично разположение, чийто притежател е г‑н Renckhoff. Тази юрисдикция счита за ирелевантно обстоятелството, че фотографията вече е била достъпна без ограничение за всички лица в интернет преди процесните действия, тъй като възпроизвеждането на фотографията на сървъра и последващото ѝ предоставяне на публично разположение на училищния уебсайт са довели до „отделяне“ от първоначалната публикация на уебсайта за пътувания.

Сезирана с ревизионна жалба, запитващата юрисдикция счита, че изходът на този спор зависи от тълкуването на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29. По-специално тази юрисдикция се съмнява, че е изпълнено въведеното от съдебната практика изискване, съобщаването на засегнатата публика да е било направено пред „нова“ публика.

При тези условия Bundesgerichtshof (Върховен федерален съд, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Представлява ли прикачването на произведение от друг уебсайт, където то е свободно достъпно за всички ползватели на интернет с разрешението на носителя на авторското право, към собствен уебсайт, намиращ се на публично разположение, акт на „предоставяне на публично разположение“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, когато произведението първо е копирано на сървър, а след това е качено оттам на собствен уебсайт?“.

Решението на съда:

Понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща публикуването на уебсайт на фотография, която преди това е била публикувана на друг уебсайт без ограничителна мярка, забраняваща нейното изтегляне от интернет, и с разрешението на притежателя на авторското право.

Image: Javier Quesada on Unsplash.

Оригиналност на фотографски произведения във Франция

Съд във Франция се произнесе по дело касаещо оригиналност на фотографски произведения.

В конкретният случай, фотограф прави снимки на бани, след което води преговори с издател за тяхното публикуване. Преговорите се провалят но в последствие издателят публикува снимките. Фотографът завежда съдебно дело, което губи, тъй като съдът приема, че снимките са прекалено обикновенни и неоригинални за да се ползват от авторскоправна защита.

При обжалването обаче, съдът приема, че тези фотографски произведения са обект на авторско право. Тяхната оригиналност се определя не от темата им, а от това какви творчески действия е предприел авторът при тяхното създаване, например избор на подходящ ъгъл, светлина, подчертаване на определени детайли, дигитална обработка и тн.

Съдът отхвърля доводът на издателя, че е имал право да използва произведенията на база имейл кореспонденция, напомняйки че авторското право може да се отстъпва единствено с подписване на договор в който се уреждат деталите за целта.

Източник: JIPLP.

Google премахна ‘view image’ бутонът и постигна сделка с Getty

Google анонсира премахването на ‘view image’ бутонът при търсенето на снимки в своята интернет търсачка.

Това решение е следствие от постигнато споразумение с един от най-големите разпространители на фотографски произведения в света Getty.

В резултат на сделката, Google осигурява достъп до съдържанието на Getty за всичките си предоставяни услуги. В същото време Getty постигна напредък относно отстояването правата на авторите на произведенията. 

Макар  ‘‘view image’ бутонът да не е достъпен вече, visit’ бутонът ще е на разположение на потребителите, който ще ги отвежда директно до източника на съответните произведения.

Повече информация тук.

Съд в Италия забрани използването на изображения на Давид за търговски цели

Eleonora Rosati съобщава една интересна новина за IP Kat относно съдебно дело в Италия касаещо използване на фотографско изображение на скулптурата Давид на Микеладжело.

Според решението на съда във Флоренция, туристическата агенция, която е използвала изображението за свои брошури и билети трябва да преустанови това, тъй като въпросното използване има търговски характер. Според законодателството в Италия, използването на изображения на обекти част от културното наследство на страната може да става само за нетърговски цели. Във всички останали случаи е необходимо разрешение на институцията отговаряща за съответния обект.

Повече информация може да откриете тук.

Кратки IP новини

1. Значението на качественото патентно проучване за стратегическата монетизация на иновациите. За повече информация тук. 

2. Polaroid съди GoPro за копиран дизайн на кубична камера. За повече информация тук. 

3. Стигнахме ли дъното на патентния пазар? За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.

Може ли маймуна да бъде автор? - Can macaque to be an author?

IP Kat съобщава за интересен казус касаещ публикувана в Wikipedia снимка.
Фотографът David Slater претендира, че а автор на снимката, която изобразява маймуна макак. Проблемът е че снимката е направена не от фотографа, а от самата маймуна, която взима фотоапарата му и прави няколко снимки на случаен принцип.
Според Wikipedia въпросната снимка няма авторско право, тъй като не е направена от самия фотограф.
Според David Slater обаче той е автора на снимката, тъй като е направил всички нужни настройки на фотоапарата, а маймуната само е натиснала бутона за снимки.

Интересен казус. Ключовото тук е какво представлява интелектуалното усилие за направата на снимката - настройките на апарата или предпочитанието на маймуната кога и как точно да наприви снимката. Може би въпросът е дали маймуната е проявила интелектуално усилие и до каква степен това може да бъде творчески продукт, в кръга на шегата естествено.

English version

IP Kat reports an interesting case study concerning a photo published by Wikipedia.
Photographer David Slater claims that he is the author of a photograph that depicts macaque monkey. The problem is that the photo was not taken by the photographer, but by the monkey which takes his camera and make some pictures randomly.
According to Wikipedia there is no copyright because the photographer didn't make the photo.
According to David Slater, he is the author of the picture because did all necessary settings on the camera, the monkey only press the button.  

This is very interesting case study. The key issue here is weather the macaque made an intellectual effort to make the photo or not, a joke of course.