Генералният адвокат на Европейския съд
M. SZPUNAR излезе със становище по дело Дело C‑470/14 Entidad de Gestión de Derechos de los Productores Audiovisuales (EGEDA) Derechos de Autor de Medios Audiovisuales (DAMA) Visual Entidad de Gestión de Artistas Plásticos (VEGAP) срещу Administración del Estado. Делото касаe следното:
Entidad
de Gestión de Derechos de los Productores Audiovisuales (EGEDA),
Derechos de Autor de Medios Audiovisuales (DAMA) и Visual Entidad de
Gestión de Artistas Plásticos (VEGAP) са испански дружества за
колективно управление на права върху интелектуалната собственост. На
7 февруари 2013 г. те подават жалба срещу Кралски указ 1657/2012 пред
Tribunal Supremo (Върховния съд). Впоследствие и други дружества за
колективно управление на права върху интелектуалната собственост
са допуснати да встъпят в делото.
Държавната
администрация [Administración del Estado], ответник в главното
производство, се подкрепя от Asociación Multisectorial de Empresas de la
Electrónica, las Tecnologías de la Información y la Comunicación, de
las Telecomunicaciones y de los contenidos Digitales (AMETIC), което е
сдружение на предприятия в сектора на информационните технологии.
В
подкрепа на исканията си жалбоподателите в главното производство
по-специално твърдят, че Кралски указ 1657/2012 в два аспекта е
несъвместим с член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, така
както е тълкуван в практиката на Съда. На първо място, те поддържат по
същество, че тази разпоредба изисква справедливото обезщетение,
предоставяно на притежателите на права поради изключението „копиране за
лично ползване“, поне като краен резултат да бъде за сметка на лицата,
причинили вредата вследствие на изключението от изключителното им право
на възпроизвеждане, докато механизмът, въведен с десетата допълнителна
разпоредба на Кралския указ-закон 20/2011 и с Кралски указ 1657/2012,
поставя това обезщетение в тежест на държавния бюджет и следователно —
на всички данъкоплатци. На второ място, при условията на евентуалност и
по същество те твърдят, че испанското право не гарантира справедливост
на обезщетението, тъй като член 3 от Кралски указ 1657/2012 предвижда,
че за годишните средства, отпуснати за финансирането му, предварително
се установява максимална стойност, докато действително причинената на
притежателите на права вреда от копирането за лично ползване може да се
определи само впоследствие.
При
тези условия Tribunal Supremo (Върховният съд) решава да спре
производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Съвместима
ли е с член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 схема за
справедливо обезщетяване при копиране за лично ползване, при която
въпросното обезщетение се изчислява въз основа на оценка на действително
причинената вреда, но е за сметка на общия държавен бюджет, поради
което не е възможно да се гарантира, че разходите за това обезщетение се
понасят от лицата, ползващи копията за лични цели?
2) При
утвърдителен отговор на предходния въпрос, съвместимо ли е с член 5,
параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 това, че общата сума,
предназначена от общия държавен бюджет за справедливото обезщетяване при
копиране за лично ползване, макар да се изчислява въз основа на
действително причинената вреда, трябва да се вмества в установените за
съответната календарна година бюджетни лимити?“.
Мнението на Генералния адвокат:
С оглед на изложените
по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от
Tribunal Supremo (Върховния съд) преюдициални въпроси по следния начин:
„1) Член 5,
параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои
аспекти на авторското право и сродните му права в информационното
общество трябва да се тълкува в смисъл, че допуска споменатото в него
справедливо обезщетение да бъде финансирано от общия държавен бюджет.
2) Член 5,
параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в
смисъл, че не допуска размерът на споменатото в него справедливо
обезщетение да се определя в предварително установените за съответната
календарна година бюджетни лимити, без за тази цел да се взема предвид
оценката на претърпяната от притежателите на правата вреда“
