Генералният адвокат на Европейския съд M. SZPUNAR се произнесе по дело C‑392/19 VG Bild-Kunst срещу Stiftung Preußischer Kulturbesitz.
Казусът има следната предистория:
Verwertungsgesellschaft Bild-Kunst (наричано по-нататък „VG Bild-Kunst“) е дружество за колективно управление на авторски права в областта на визуалните изкуства в Германия. Stiftung Preußischer Kulturbesitz (наричано по-нататък „SPK“) е фондация, учредена по германското право.
SPK е операторът на Deutsche Digitale Bibliothek (наричана по-нататък „DDB“), дигитална библиотека за култура и наука, която свързва в мрежа германските културни и научни институции.
На уебсайта на DDB има връзки към дигитализирано съдържание, съхранявано на уебпорталите на участващите институции. Самата DDB, в качеството си на „дигитална витрина“, съхранява само миниатюрни изображения (thumbnails), а именно изображения в намален спрямо оригиналите размер. Ако кликне върху резултат от търсенето, потребителят бива пренасочен към страницата на обекта на сайта на DDB, която съдържа увеличена версия на изображението (440 x 330 пиксела). При кликване върху това изображение или използване на функцията „лупа“ в lightbox се показва увеличена версия на миниатюрното изображение с максимална резолюция 800 x 600 пиксела. Освен това бутонът „Показване на обект на изходния сайт“ съдържа директна връзка към уебсайта на предоставилата обекта институция (било проста връзка към началната му страница, било дълбока връзка към страницата на обекта). DDB използва произведенията с разрешението на притежателите на авторските права върху тези произведения.
VG Bild-Kunst поставя сключването на лицензионен договор със SPK за ползването на неговия каталог от произведения под формата на миниатюрни изображения в зависимост от включването на разпоредба, съгласно която лицензополучателят се задължава при използване на произведенията и закриляните обекти, които са предмет на договора, да прилага ефективни технически мерки за защита на миниатюрните изображения на тези представени на уебсайта на DDB произведения или закриляни обекти срещу фрейминг от трети лица.
Тъй като счита, че такава договорна разпоредба е неразумна от гледна точка на авторското право, SPK предявява пред Областен съд, Германия иск, с който цели да се установи, че VG Bild-Kunst е длъжно да предостави въпросния лиценз на SPK, без да го обвързва с прилагането на тези технически мерки. Областен съд първоначално отхвърля иска. Решението му е отменено от Висш областен съд, Германия, пред който SPK подава въззивна жалба. С ревизионната си жалба VG Bild-Kunst иска отхвърлянето на иска на SPK.
Федерален върховен съд, Германия уточнява, от една страна, че съгласно член 34, параграф 1, първо изречение от VGG дружествата за колективно управление на права са длъжни при поискване да предоставят на всяко лице при разумни условия лиценз за ползване на правата, чието управление им е поверено. От друга страна, запитващата юрисдикция посочва, че съгласно приложимата към настоящия случай съдебна практика дружествата за колективно управление на права по изключение могат да не изпълнят задължението си и да откажат да сключат лицензионен договор, ако този отказ не представлява злоупотреба с монополно положение и ако на искането за предоставяне на права на ползване може да се противопоставят по-висши легитимни интереси. В това отношение, за да се определи дали е налице обективно основание за прилагане на изключение, е необходимо да се извърши претегляне на интересите на страните, като се вземат предвид крайната цел на закона, както и целта на основното задължение на дружествата за колективно управление на права.
Изходът от производството по ревизионната жалба зависи от това дали вграждането на уебсайт на трето лице посредством фрейминг на произведение, предоставено на разположение на уебсайт като този на DDB със съгласие на притежателя на правата, представлява публично разгласяване на произведението по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, когато това вграждане се осъществява при заобикаляне на мерките за защита срещу фрейминг, приети или разпоредени по отношение на лицензополучателя от притежателя на правата. Ако това е така, правата на членовете на VG Bild-Kunst биха били засегнати и организацията би могла с основание да поиска включването на задължение за прилагане на техническите мерки срещу фрейминг в лицензионния договор със SPK.
Тъй като има съмнения относно отговора, който следва да се даде на този въпрос с оглед на практиката на Съда относно хипертекстовите връзки в интернет, Федерален върховен съд решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Представлява ли вграждането на уебсайт на трето лице посредством фрейминг на произведение, което се намира на разположение на свободно достъпен уебсайт със съгласие на притежателя на правата, публично разгласяване на произведението по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, ако това вграждане се осъществява при заобикаляне на мерките за защита срещу фрейминг, приети или разпоредени от притежателя на правата?“.
Становището на Генералния адвокат:
„1) Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че вграждането на интернет страница на защитени с авторско право произведения, предоставени на публично разположение при условията на свободен достъп на други уебсайтове с разрешението на притежателя на авторските права, по начин че да се показват автоматично на тази страница при отварянето ѝ, без да е необходимо допълнително действие от страна на потребителя, представлява публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба.
2) Този член трябва да се тълкува в смисъл, че вграждането на уебсайт на трето лице с помощта на използваща фрейминг активна интернет връзка на произведение, предоставено на публично разположение на уебсайт при условията на свободен достъп със съгласие на притежателя на правата, не представлява публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба, когато това вграждане се осъществява при заобикаляне на мерките за защита срещу фрейминг, приети или разпоредени от притежателя на авторските права.
3) Техническите мерки за защита срещу вграждане на интернет страница на защитени с авторско право произведения, предоставени на публично разположение при условията на свободен достъп на други уебсайтове с разрешението на притежателя на авторските права, по начин че да се показват автоматично на тази страница при отварянето ѝ, без да е необходимо допълнително действие от страна на потребителя, представляват ефективни мерки за защита по смисъла на член 6 от Директива 2001/29“.
