Lidl спечели спор относно домейна lidl-de.website

Международната верига хранителни магазини Lidl спечели спор пред Арбитражния център на WIPO относно домейн lidl-de.website.

Казусът касае регистриран през 2021 домейн lidl-de.website от страна на физическо лице. Домейнът е бил неактивен през повечето време с изключение на период в който е показвал информация касаеща Lidl с пренасочване към трети сайтове.

Немската компания стартира процедура за преустановяване ползването на домейна от страна на физическото лице и неговия трансфер към компанията.

За да бъде успешна подобна процедура сe изисква комулативното наличие на следните фактори:

• Името на домейна е идентично или объркващо сходно  на търговска марка или марка за услуга, върху която жалбоподателят има права; и
• Ответникът няма права или законни интереси по отношение на домейна; и
• Домейнът е регистриран и се използва недобросъвестно.

Lidl посочват наличието на множество по-ранни марки, като:

• Немска марка No. 2006134 for LIDL registered on 11 November, 1991;
• Немска марка No. 30009606 for LIDL registered on 9 March, 2000;
• Европейска марка No. 001779784 for logo registered on 12 November, 2001;
• Европейска марка No. 001778679 for LIDL registered on 22 August, 2002;
• Европейска марка No. 013192752 for logo registered on 27 February, 2015;
• Международна марка No. 748064 for LIDL registered on 26 July, 2000;
• Международна марка No. 974355 for LIDL registered on 9 May, 2008;

WIPO приема, че домейнът е объркващо сходен на регистрираните марки, тъй като те са включени изцяло в неговия състав. Eлементите .de и .website за генерични и описателни и не допринасят за разграничаването на знаците.

Според Арбитража заявителят на домейна няма законнен интерес да го ползва, тъй като той асоциира с бизнеса и географския произход на компанията Lidl.

WIPO приема, че домейнът е регистриран недобросъвестно, тъй като заявителят е знаел за бизнеса на Lidl и се е опитвал да се възползва от неговата репутация и разпознаваемост.

Поради това домейнът е трансфериран към Lidl.

Източник: WIPO.

Кога има нарушаване на права върху база данни за обяви за работа - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑762/19 „CV-Online Latvia“ SIA срещу „Melons“ SIA, което касае нарушаване на sui generis права върху бази данни. Казусът има следната предостария:

CV-Online, дружество по латвийското право, е администратор на уебсайта www.cv.lv. На сайта се намира база данни, разработена и редовно актуализирана от CV-Online, която съдържа обяви за работа, публикувани от работодатели.

Уебсайтът www.cv.lv освен това използва метатагове (meta tags) от вида „микроданни“ (microdata). Тези тагове, които не се виждат при отварянето на интернет страницата на CV-Online, позволяват на търсачките в интернет да идентифицират по-добре съдържанието на всяка страница, за да го индексират правилно. В уебсайта на CV-Online метатаговете за всяка обява за свободна длъжност, включена в базата данни, съдържат следните ключови думи: „наименование на длъжността“, „наименование на предприятието“, „населено място по месторабота“ и „дата на публикуване на обявата“.

Melons, също дружество по латвийското право, е администратор на уебсайта www.kurdarbs.lv — специализирана търсачка за обяви за работа. Търсачката дава възможност за справки в няколко уебсайта, съдържащи обяви за работа, по различни критерии, включително вид длъжност и населено място по месторабота. С помощта на хипертекстови връзки сайтът www.kurdarbs.lv пренасочва потребителите към уебсайтовете, на които първоначално е била публикувана търсената информация, включително към сайта на CV-Online. При кликване върху такава връзка потребителят може по-специално да получи достъп до сайта www.cv.lv, за да се запознае с този сайт и неговото съдържание в неговата цялост. Включените от CV-Online метатагове при програмирането на неговия уебсайт също се появяват в списъка с резултати, получен при използване на специализираната търсачка на Melons.

Тъй като счита, че е накърнено правото му sui generis, предвидено в член 7 от Директива 96/9, CV-Online предявява иск срещу Melons. То твърди, че Melons „извлича“ и „използва повторно“ съществена част от съдържанието на базата данни, намираща се на сайта www.cv.lv.

Първоинстанционният съд приема, че това право е нарушено, тъй като е налице „повторно използване“ на базата данни на CV-Online.

Melons обжалва първоинстанционното решение пред Окръжен съд Рига, гражданско отделение, Латвия. То подчертава, че неговият уебсайт не осигурява онлайн пренасяне, тоест не функционира в „реално време“. То също твърди, че трябва да са направи разграничение между сайта www.cv.lv и базата данни, включена в него. В това отношение уточнява, че използваните от CV-Online метатагове са причина за поместването на информацията относно обявите за работа в резултатите, получени с помощта на търсачката www.kurdarbs.lv. Метатаговете обаче не били част от базата данни. Именно защото иска търсачките да показват тази информация, CV-Online било включило посочените метатагове при програмирането на своя сайт.

При това положение Окръжен съд Рига, гражданско отделение решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)  Трябва ли да се приеме, че дейността на ответника, състояща се в пренасочване на крайния потребител чрез хипервръзка към уебсайта на ищеца, където може да се направи справка с база данни за обяви за работа, попада в обхвата на понятието за повторно използване по член 7, параграф 2, буква б) от [Директива 96/9], и по-конкретно че става въпрос за повторно използване на базата данни чрез друга форма на предаване?

2)  Трябва ли да се приеме, че съдържащата се в метатаговете информация, която се показва в търсачката на ответника, попада в обхвата на понятието за извличане по член 7, параграф 2, буква а) от [Директива 96/9], и по-конкретно че става въпрос за постоянно или временно пренасяне на цялото или на съществена част от съдържанието на база данни върху друг носител по какъвто и да е начин и в каквато и да е форма?“.

Решението на съда: 

Член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11 март 1996 година за правна закрила на базите данни трябва да се тълкува в смисъл, че интернет търсачка, специализирана в търсенето на съдържания от бази данни, която копира и индексира цялото или съществена част от съдържанието на база данни, свободно достъпна в интернет, а след това дава възможност на своите ползватели да извършват търсене в тази база данни на нейния уебсайт по критерии, които са релевантни от гледна точка на нейното съдържание, извършва „извличане“ и „повторно използване“ на съдържанието на посочената база данни по смисъла на тази разпоредба, като производителят на такава база данни има право да забрани тези действия, доколкото накърняват неговата инвестиция в придобиването, проверката или оформлението на това съдържание, а именно представляват риск за възвръщаемостта на посочената инвестиция при нормалното използване на разглежданата база данни, което запитващата юрисдикция трябва да провери.

Michelin спечели казус относно домейн michelin-wine.tokyo

Френският производител на автомобилни гуми Michelin спечели казус пред Арбитражния център на WIPO относно регистриран домейн michelin-wine.tokyo.

Домейнът е регистриран от физическо лице през 2020 и е използван за доставка на вино на територията на Япония. Сайтът показва следното съобщение: “Starred sommelier carefully selected wine delivery service Michelin Starred selection. We will deliver 2 bottles of hidden wine that has not arrived in Japan every month”

Интересен факт свързан с фернската компания е че през 1920г. тя публикува  ръководство как шофьорите да планират пътуванията си във връзка с използваните от тях автомобилни гуми. През 1926г. ръководството започва да бъде използвано и за оценка качеството на предоставяна в ресторанти храна, практика която придобива изключително значение и престиж в областта на ресторантьорството по целия свят.

Компанията притежава серия от регистрирани марки в Япония в класове:  8, 11, 16, 20, 21, 24, 26, 35, 36, 39, 40, 41, 42, 44 и 45.

Според Michelin регистрираният домейн и сайт нарушава правата върху по-ранно регистрираните марки, като подвежда потребителите за потенциална връзка с ръководството на Michelin за оценка качеството на храни и услуги свързани с ресторантьорството.

WIPO приема тези доводи и излиза с решение за прехвърляне на домейна към френската компания.

Според Арбитражът, домейнът съдържа изцяло марката на компанията, а допълнителните елементи, като wine и tokio не могат да създадът нужното разграничение.

В допълнение начинът по който функционира сайта може да доведе до подвеждане на потребителите за евентуална връзка с компанията Michelin и нейното известно ръководство.

Ицточник: WIPO.

Спор относно марка “FIT KITCHEN” във Великобритания

Интересен спор относно търговски марки от Великобритания привлече вниманието ни.

Fit Kitchen Limited е компания предлагаща готови ястия предз своя интернет сайт на база предпочитания на потребителите.

Scratch Meals е друга компания, която предлага готови ястия но в магазинната мрежа. Компанията използва бранд “FIT KITCHEN” за обозначаване на продуктите си.

Fit Kitchen Limited завежда съдебно дело за нарушаване на права върху нейна регистрирана марка FIT KITCHEN.

Scratch Meals контрират, че въпросната марка трябва да бъде заличена, тъй като е била заявена недобросъвестно, шест дни след като Fit Kitchen Limited е прекратила дейността си, като компания.

Fit Kitchen Limited  доказват, че не са пуличили официалното решение за прекратяване на дейността си от търговския регистър поради технически проблеми, поради което марката е регистрирана коректно. Fit Kitchen Limited са подали веднага искане за възобновяване на дейността си.

Scratch Meals заявяват, че в случай на компания прекратила дейността си но направила заявка за марка, то тази заявка трябва да бъде притежание на Короната,  според законодателството във Великобритания.

Проблемът за компанията обаче е че тази претенция не е била включена в първоначалната аргументация по делото, поради което е отхвърлена от съда.

При това положение според съда е налице нарушаване на права върху търговска марка. Представените знаци са изентични за идентични и сходни стоки и услуги.

В допълнение Fit Kitchen Limited предоставят множество оплаквания от потребители, които са били объркани по отношение на двете марки.

Съдът приема и че е налице недобросъвестно използване на марката от страна на Scratch Meals, които се възпозват от репутацията на по-ранната марка.

Източник: Simon Bennett and Scott Steinberg - Fox Williams LLP for Lexology.

Дали използването на линкове към съдържание в интернет е законно при хипотезата на фрейминг?

Генералният адвокат на Европейския съд M. SZPUNAR се произнесе по дело C‑392/19 VG Bild-Kunst срещу Stiftung Preußischer Kulturbesitz.

Казусът има следната предистория:

Verwertungsgesellschaft Bild-Kunst (наричано по-нататък „VG Bild-Kunst“) е дружество за колективно управление на авторски права в областта на визуалните изкуства в Германия. Stiftung Preußischer Kulturbesitz (наричано по-нататък „SPK“) е фондация, учредена по германското право.

SPK е операторът на Deutsche Digitale Bibliothek (наричана по-нататък „DDB“), дигитална библиотека за култура и наука, която свързва в мрежа германските културни и научни институции.

На уебсайта на DDB има връзки към дигитализирано съдържание, съхранявано на уебпорталите на участващите институции. Самата DDB, в качеството си на „дигитална витрина“, съхранява само миниатюрни изображения (thumbnails), а именно изображения в намален спрямо оригиналите размер. Ако кликне върху резултат от търсенето, потребителят бива пренасочен към страницата на обекта на сайта на DDB, която съдържа увеличена версия на изображението (440 x 330 пиксела). При кликване върху това изображение или използване на функцията „лупа“ в lightbox се показва увеличена версия на миниатюрното изображение с максимална резолюция 800 x 600 пиксела. Освен това бутонът „Показване на обект на изходния сайт“ съдържа директна връзка към уебсайта на предоставилата обекта институция (било проста връзка към началната му страница, било дълбока връзка към страницата на обекта). DDB използва произведенията с разрешението на притежателите на авторските права върху тези произведения.

VG Bild-Kunst поставя сключването на лицензионен договор със SPK за ползването на неговия каталог от произведения под формата на миниатюрни изображения в зависимост от включването на разпоредба, съгласно която лицензополучателят се задължава при използване на произведенията и закриляните обекти, които са предмет на договора, да прилага ефективни технически мерки за защита на миниатюрните изображения на тези представени на уебсайта на DDB произведения или закриляни обекти срещу фрейминг от трети лица.

Тъй като счита, че такава договорна разпоредба е неразумна от гледна точка на авторското право, SPK предявява пред Областен съд, Германия иск, с който цели да се установи, че VG Bild-Kunst е длъжно да предостави въпросния лиценз на SPK, без да го обвързва с прилагането на тези технически мерки. Областен съд първоначално отхвърля иска. Решението му е отменено от Висш областен съд, Германия, пред който SPK подава въззивна жалба. С ревизионната си жалба VG Bild-Kunst иска отхвърлянето на иска на SPK.

Федерален върховен съд, Германия уточнява, от една страна, че съгласно член 34, параграф 1, първо изречение от VGG дружествата за колективно управление на права са длъжни при поискване да предоставят на всяко лице при разумни условия лиценз за ползване на правата, чието управление им е поверено. От друга страна, запитващата юрисдикция посочва, че съгласно приложимата към настоящия случай съдебна практика дружествата за колективно управление на права по изключение могат да не изпълнят задължението си и да откажат да сключат лицензионен договор, ако този отказ не представлява злоупотреба с монополно положение и ако на искането за предоставяне на права на ползване може да се противопоставят по-висши легитимни интереси. В това отношение, за да се определи дали е налице обективно основание за прилагане на изключение, е необходимо да се извърши претегляне на интересите на страните, като се вземат предвид крайната цел на закона, както и целта на основното задължение на дружествата за колективно управление на права.

Изходът от производството по ревизионната жалба зависи от това дали вграждането на уебсайт на трето лице посредством фрейминг на произведение, предоставено на разположение на уебсайт като този на DDB със съгласие на притежателя на правата, представлява публично разгласяване на произведението по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, когато това вграждане се осъществява при заобикаляне на мерките за защита срещу фрейминг, приети или разпоредени по отношение на лицензополучателя от притежателя на правата. Ако това е така, правата на членовете на VG Bild-Kunst биха били засегнати и организацията би могла с основание да поиска включването на задължение за прилагане на техническите мерки срещу фрейминг в лицензионния договор със SPK.

Тъй като има съмнения относно отговора, който следва да се даде на този въпрос с оглед на практиката на Съда относно хипертекстовите връзки в интернет, Федерален върховен съд решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Представлява ли вграждането на уебсайт на трето лице посредством фрейминг на произведение, което се намира на разположение на свободно достъпен уебсайт със съгласие на притежателя на правата, публично разгласяване на произведението по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, ако това вграждане се осъществява при заобикаляне на мерките за защита срещу фрейминг, приети или разпоредени от притежателя на правата?“.

Становището на Генералния адвокат:

„1)  Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че вграждането на интернет страница на защитени с авторско право произведения, предоставени на публично разположение при условията на свободен достъп на други уебсайтове с разрешението на притежателя на авторските права, по начин че да се показват автоматично на тази страница при отварянето ѝ, без да е необходимо допълнително действие от страна на потребителя, представлява публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба.

2)  Този член трябва да се тълкува в смисъл, че вграждането на уебсайт на трето лице с помощта на използваща фрейминг активна интернет връзка на произведение, предоставено на публично разположение на уебсайт при условията на свободен достъп със съгласие на притежателя на правата, не представлява публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба, когато това вграждане се осъществява при заобикаляне на мерките за защита срещу фрейминг, приети или разпоредени от притежателя на авторските права.

3)  Техническите мерки за защита срещу вграждане на интернет страница на защитени с авторско право произведения, предоставени на публично разположение при условията на свободен достъп на други уебсайтове с разрешението на притежателя на авторските права, по начин че да се показват автоматично на тази страница при отварянето ѝ, без да е необходимо допълнително действие от страна на потребителя, представляват ефективни мерки за защита по смисъла на член 6 от Директива 2001/29“.

Отговорност на сайтовете при събиране на лични данни - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C-40/17 Fashion ID GmbH & Co. KG/Verbraucherzentrale NRW eV. Делото касае следното:

Fashion ID, германско предприятие за онлайн продажба на модни дрехи, интегрира в уебсайта си фейсбук бутона „харесва ми“. Изглежда, че поради този факт, когато дадено лице посети уебсайта на Fashion ID, негови лични данни се предават на Facebook Ireland. Става ясно, че това се случва без знанието на посетителя и без значение дали същият е член на социалната мрежа Фейсбук и дали е натиснал фейсбук бутона „харесва ми“. 

Verbraucherzentrale NRW, действащо в обществена полза германско сдружение за защита на интересите на потребителите, упреква Fashion ID, че е предало на Facebook Ireland лични данни на посетителите на уебсайта му, без тяхното съгласие, от една страна, и в нарушение

на задълженията за предоставяне на информация, предвидени в разпоредбите за защита на личните данни, от друга страна.

Сезираният със спора Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф, Германия) иска от Съда да тълкува няколко разпоредби от старата Директива за защита на

данните от 1995 г.1 (която остава приложима към това дело, но считано от 25 май 2018 г. е заменена с Общия регламент за защита на данните от 2016 г.2 ). В постановеното днес решение 

Съдът уточнява най-напред, че старата Директива за защита на данните допуска сдруженията за защита на интересите на потребителите да бъдат оправомощавани да предявяват искове срещу предполагаемите извършители на посегателства срещу защитата на личните данни. 

Съдът отбелязва, че понастоящем новият Общ регламент за защита на данните изрично предвижда подобна възможност. По-нататък Съдът констатира, че Fashion ID изглежда не може да отговаря като администратор за обработването на лични данни, което Facebook Ireland извършва, след като данните са му предадени. Всъщност на пръв поглед е изключено Fashion ID да определя целите на тези операции и средствата за тях.

Fashion ID обаче може да отговаря като администратор съвместно с Facebook Ireland за операциите по събиране на въпросните данни и по тяхното разкриване чрез предаването им на Facebook Ireland, тъй като може да се приеме (освен ако при проверките, които Oberlandesgericht Düsseldorf следва да извърши, не се установи нещо различно), че Fashion ID и Facebook Ireland определят съвместно целите на тези операции и средствата за тях. 

Изглежда това, че Fashion ID е интегрирало в уебсайта си фейсбук бутона „харесва ми“, му позволява да оптимизира рекламата на своите стоки, правейки ги по-видими в социалната мрежа Фейсбук, когато посетител на уебсайта натисне този бутон. За да се възползва от посоченото търговско предимство, Fashion ID е интегрирало такъв бутон на своя уебсайт и с това изглежда се е съгласило, поне мълчаливо, лични данни на посетителите на сайта му да бъдат събирани и разкривани чрез предаване. Така тези операции по обработване явно се извършват в икономически интерес както на Fashion ID, така и на Facebook Ireland, което като насрещна престация за предоставеното на Fashion ID предимство получава и съответно може да разполага с тези данни за свои собствени търговски цели.

Съдът подчертава, че оператор на уебсайт като Fashion ID, който като (съвместен) администратор отговаря за някои операции по обработване на данни на посетителите на

сайта му, например за събирането на данни и предаването им на Facebook Ireland, трябва да предостави, в момента на събиране на данните, определена информация на тези посетители, като например за самоличността си и за целите на обработването. 

Съдът внася още уточнения във връзка с два от шестте предвидени в Директивата случаи на законно обработване на лични данни. Така, що се отнася до случая, в който съответното физическо лице е дало съгласието си, Съдът приема, че оператор на уебсайт като Fashion ID трябва да получи това съгласие предварително (само) за операциите, за които отговаря като (съвместен) администратор, а именно за събирането и предаването на данните. 

Що се отнася до случаите, в които обработването на данни е необходимо за реализацията на законни интереси, Съдът приема, че всеки от администраторите, а именно операторът на уебсайт и доставчикът на социална приставка, трябва със събирането и предаването на лични данни да преследват законни интереси, за да имат право да извършват тези операции.

Източник: Прессъобщение, Съд на Европейския съюз.

Дизайн, новост и решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело T‑651/16, Crocs, Inc. срещу EUIPO, Gifi Diffusion. Делото касае регистриран от от фирма Western Brands LLC   европейски дизайн 257001-0001 на 22.11.2004 за:

За същия дизайн е поискан приоритет от американски дизайн от 28.05.2004. Впоследсдтвие дизайнът е бил прехвърлен на фирма Crocs.

През 2013 година френската компания  Gifi Diffusion подава искане за заличаване на въпросния дизайн на база неизпълнение на критерия за новост.

Както е известно за да бъде регистриран един дизайн той трябва да бъде нов и оригинален.

EUIPO заличава дизайна, решение потвърдено и от Общият съд на ЕС.

Причината за това е че информация за този дизайн е била достъпна още през 2003 година на сайта на Crocs. В допълнение дизайна е бил показан на изложение във Флорида, както е бил и предлаган за продажба.

Crocs твърдят, че релевантната публика в Европейският съюз не е била запозната с тази информация но съдът отхвърля тези доводи, приемайки че няма доказателства, че информацията от сайта не е достигнала и ЕС.