Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C-607/19 Husqvarna AB срещу Lidl Digital International GmbH & Co. KG. Предисторията на казусът е следната:
Husqvarna произвежда инструменти за поддръжка на паркове и градини. То е притежател на триизмерната марка на ЕС, регистрирана на 26 януари 2000 г. под № 456244 за стоките „пръскачки“.
От юли 2014 г. до януари 2015 г. Lidl предлага за продажба комплект спираловиден маркуч, който се състои от спираловиден маркуч, пръскачка и съединителна муфа.
Husqvarna смята, че продуктът, пуснат в продажба от Lidl, нарушава притежаваната от него марка, поради което предявява иск за нарушение срещу Lidl пред Областен съд Дюселдорф, Германия, като иска нарушението да бъде преустановено и да му бъде присъдено обезщетение за вреди.
От своя страна Lidl предявява насрещен иск за прекратяването на правата на Husqvarna върху разглежданата в главното производство марка поради нейното неизползване.
Областен съд Дюселдорф уважава исканията на Husqvarna и отхвърля предявения от Lidl насрещен иск.
Lidl обжалва решението на този съд пред Висш областен съд Дюселдорф, Германия, който след последното съдебно заседание, състояло се пред него на 24 октомври 2017 г., отменя посоченото съдебно решение и прекратява правата на Husqvarna върху разглежданата в главното производство марка, считано от 31 май 2017 г.
За тази цел Висш областен съд Дюселдорф приема, че релевантна за изчисляването на непрекъснатия период на неизползване е не датата, на която Lidl е предявило насрещния си иск, а именно през септември 2015 г., а датата на последното проведено пред него съдебно заседание, а именно 24 октомври 2017 г. Този съд констатира, че стоките, защитени с разглежданата в главното производство марка, вече не са били пускани в продажба от май 2012 г. и че от това следва да се направи изводът, че непрекъснатият петгодишен период по член 51, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009 все още не е изтекъл към датата на предявяване на насрещния иск за отмяна, но е изтекъл към датата, на която е проведено последното съдебно заседание.
Husqvarna подава ревизионна жалба пред запитващата юрисдикция Федерален върховен съд, Германия.
Според запитващата юрисдикция разрешението на висящия пред нея спор зависи най-напред от отговора на въпроса дали определянето на датата, релевантна за изчисляване на петгодишния период по член 51, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009 и по член 58, параграф 1, буква а) от Регламент 2017/1001, се урежда от тези регламенти и, ако това е така, от определянето на тази дата.
Тя счита, че нито в член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, нито в член 58, параграф 1, буква а) от Регламент 2017/1001 се посочва датата, която трябва да се вземе предвид при изчисляването на предвидения в тези разпоредби петгодишен период на неизползване, когато е предявен насрещен иск за отмяна на съответната марка на ЕС.
В това отношение запитващата юрисдикция смята, че този въпрос е от процесуално естество и че при липса на каквото и да е уточнение в Регламент № 207/2009 и Регламент 2017/1001 той се урежда от националното право. Този извод произтичал от тълкуването на член 14, параграф 3 във връзка с член 101, параграф 3 от Регламент № 207/2009 и на член 17, параграф 3 във връзка с член 129, параграф 3 от Регламент 2017/1001, както следвало от решение от 22 юни 2016 г., Nikolajeva (C-280/15, EU:C:2016:467, т. 28).
Запитващата юрисдикция посочва, че съгласно германското гражданскопроцесуално право съдът трябва да основе решението си на всички доводи и факти, изтъкнати преди датата на приключване на последното съдебно заседание. В случай на възражение за отмяна, повдигнато в производство по иск за нарушение, германското право в областта на марките, и по-специално член 25, параграф 2, първо изречение от MarkenG предвижда, че при изчисляване на петгодишния срок на използване трябва да се вземе предвид датата на предявяване на иска. Ако обаче периодът на неизползване изтича едва след предявяването на иска, съгласно член 25, параграф 2, второ изречение от MarkenG следва да се вземе предвид датата на приключването на съдебното заседание. Освен това член 55, параграф 3, второ изречение от MarkenG предвижда, че в случай на иск за обявяване на дадена марка за недействителна поради наличието на по-ранна марка, при възражение от страна на ответника притежателят на марката трябва да докаже, че тя е била използвана през последните пет години преди приключването на съдебното заседание.
Ако се отговори, че както Регламент № 207/2009, така и Регламент 2017/1001 определят датата, с оглед на която трябва да се преценява изтичането на петгодишния срок, запитващата юрисдикция счита, че следва да се вземе предвид последното съдебно заседание пред въззивния съд.
В това отношение запитващата юрисдикция посочва, че в подкрепа на подобно разрешение е съображение 24 от Регламент 2017/1001, съгласно което защитата на марките на ЕС е оправдана само когато те са реално използвани. Тя добавя, че вземането предвид на датата на последното съдебно заседание при изчисляване на петгодишния период на неизползване на марката на ЕС е в съответствие с изискването за процесуална икономия, тъй като няма да се налага ищецът по насрещния иск да предявява отново иск, ако посоченият период изтече в хода на производството.
Предвид посоченото по-горе Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Ако насрещен иск за отмяна на марка на ЕС е предявен преди изтичането на петгодишния период на неизползване, определянето на датата, която в контекста на приложението на член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 и член 58, параграф 1, буква а) от Регламент 2017/1001 е релевантна за изчисляването на периода на неизползване, урежда ли се от тези регламенти?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: ако насрещен иск за отмяна на марка на ЕС е предявен преди изтичането на петгодишния период на неизползване, трябва ли при изчисляването на петгодишния период на неизползване съгласно член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 и член 58, параграф 1, буква а) от Регламент 2017/1001 да се вземе предвид датата на предявяване на насрещния иск или датата на последното заседание пред въззивната инстанция?“.
Решение на съда:
Член 51, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно [марката на Европейския съюз] трябва да се тълкува в смисъл, че при предявяване на насрещен иск за отмяна на марка на Европейския съюз датата, която трябва да се вземе предвид, за да се определи дали е изтекъл предвиденият в тази разпоредба непрекъснат петгодишен период, е датата на предявяване на насрещния иск.
