Генералният адвокат на Европейския съд Giovanni Pitruzzella излезе със становище по дело C‑783/19 Comité Interprofessionnel du Vin de Champagne срещу GB.
Накратко делоко касае въпорсът за обхвата на защитата на географското означение Champagne и дали то важи само за пенливи вина или и за свързани услуги. Предисторията е следната:
Жалбоподателят в главното производство CIVC е полупублична организация с юридическа правосубектност, призната от френското право и натоварена със защитата на интересите на производителите на шампанско. CIVC предявява иск пред Търговски съд, Барселона, Испания за осъждането на GB, ответника в главното производство, да преустанови използването, включително в социалните мрежи (Instagram и Facebook), на знака „CHAMPANILLO“, да изтегли от пазара и интернет всяка табела и рекламен или търговски документ, в които фигурира посоченият знак, както и да заличи домейна „champanillo.es“. GB се конституира като страна в съдебното производство и посочва, че знакът „CHAMPANILLO“ се използва като търговско наименование на заведения за обществено хранене („бар за тапас“, разположени в автономна област Каталуня), без вероятност от объркване с продуктите, обхванати от наименованието „Champagne“, и без извличане на ползи от репутацията на това наименование.
Търговският съд, Барселона отхвърля всички искания на CIVC. Той приема, че използването на знака „CHAMPANILLO“ не представлява пресъздаване в нарушение на ЗНП „Champagne“, тъй като с него не се обозначава алкохолна напитка, а заведения за обществено хранене — в които не се предлага шампанско — и следователно продукти, различни от тези със ЗНП, предназначени за различни потребители. В мотивите на това решение Търговски съд, Барселона се позовава на насоките, дадени от Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) в решение от 2016 г., в което се изключва възможността използването на термина „CHAMPÌN“ за продажбата на плодова безалкохолна газирана напитка, предназначена за консумация по време на детски тържества, да нарушава ЗНП „Champagne“, като се има предвид разликата между съответните продукти и потребителите, за които са предназначени, въпреки фонетичното сходство между двата знака.
CIVC обжалва решението на Търговски съд, Барселона пред Апелативен съд на провинция Барселона, Испания. Последният посочва: i) че GB се е опитал на два пъти да регистрира знака „CHAMPANILLO“ като марка в испанската Служба за патенти и марки и че тези искания са били отхвърлени с решения от 8 февруари 2011 г. и 14 април 2015 г. след направено възражение от страна на CIVC; ii) че GB използва като графичен материал за рекламиране на своите заведения изображението на две чаши, съдържащи пенлива напитка; iii) че CIVC е представил документи, удостоверяващи, че до 2015 г. GB е предлагал в заведенията си пенливо вино(6) с наименование „Champanillo“ и че продажбите са били спрени едва след намесата на CIVC.
Запитващата юрисдикция отбелязва, че както член 13 от Регламент № 510/2006(7), така и член 103 от Регламент № 1308/2013 предоставят правна закрила на ЗНП по отношение на продукти, с изключение единствено на член 103, параграф 2, буква б), в който се споменават и услуги. Тя посочва, че изпитва съмнения относно обхвата и правилното тълкуване на разпоредбите на правото на Съюза относно правната закрила на ЗНП, когато знакът, който е в конфликт с такова наименование, се използва в търговията за обозначаване не на продукти, а на услуги.
В този контекст Апелативен съд на провинция Барселона спира производството и поставя на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Позволява ли обхватът на правната закрила на дадено наименование за произход то да се ползва с правна закрила не само срещу сходни продукти, но и срещу услуги, които могат да са свързани с прякото или непрякото разпространение на тези продукти?
2) Налага ли рискът от нарушение чрез пресъздаване, към който се отнасят посочените членове от общностните регламенти, преди всичко да се извърши анализ на наименованието, за да се установи влиянието му върху средния потребител, или, за да се анализира този риск от нарушение чрез пресъздаване, трябва да се установи преди това, че става въпрос за едни и същи продукти, за сходни продукти или за съставни продукти, чиито съставни части съдържат продукт със защитено наименование за произход?
3) Трябва ли рискът от нарушение чрез пресъздаване да се определи с обективни параметри, когато има пълно или много голямо съвпадение в наименованията, или трябва да се степенува според пресъздаващите и пресъздаваните продукти и услуги, за да се направи извод, че рискът от пресъздаване е незначителен или ирелевантен?
4) Представлява ли правната закрила, предвидена в съответната правна уредба в случай на риск от пресъздаване или извличане на ползи, специфична правна закрила, отнасяща се до особеностите на тези продукти, или тази закрила трябва непременно да се обвърже с правилата относно нелоялната конкуренция?“.
Становището на Генералния адвокат:
„Член 103, параграф 2, буква б) от Регламент № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти трябва да се тълкува в смисъл, че в приложното поле на тази разпоредба могат да попаднат и действията, свързани със злоупотреба, имитация или пресъздаване на ЗНП, които се отнасят до услуги.
За да се определи дали е налице пресъздаване на защитено наименование за произход по смисъла на член 103, параграф 2 от Регламент № 1308/2013, не е необходимо предварително да се установява, че продуктът, който се ползва от това наименование, и продуктът или услугата, обозначени със спорния знак, са идентични или сходни или че последният продукт включва в съставните си части продукта, който се ползва от защитеното наименование за произход. Подобна идентичност или сходство или липсата на такава обаче представлява елемент, който националната юрисдикция трябва да вземе предвид заедно с всички други релевантни обстоятелства, за да прецени дали е налице пресъздаване по смисъла на горепосочената разпоредба.
Правната закрила срещу предвиденото в член 103, параграф 2, буква б) от Регламент № 1308/2013 пресъздаване не се ограничава само до случаите, в които практиката, която води до пресъздаване, представлява акт на нелоялна конкуренция по смисъла на релевантните разпоредби на приложимото национално право“.
