Дали FUCKING GOOD WINE е обиден термин в ролята си на Европейска марка?

Neleman е нидерландска винарна известна с нестандартните си рекламни кампании. Компанията заявява следната европейска комбинирана марка за клас 33 - Вино; Пенливи вина:

EUIPO отказва регистрация на марката на абсолютни основания член 7(1)(f) EUTMR - знаци в противоречие с обществения морал и принципи.

Решението е обжалвано но потвърдено от Апелативния борд.

Според Борда въпреки, че е вярно, че терминът „fucking“ се използва като съвременен превъзходна степен, когато се комбинира с друга дума (по-специално между близки приятели или в изключително неформална среда, където използването на такъв жаргон може да бъде приемлив), това значение все пак не е станало толкова добре установено във всички социални слоеве, че да направи първоначалното значение на думата „fucking“ напълно простимо.

Въпреки че „JUST FUCKING GOOD WINE “ може да се разглежда като наблюдение, че виното е много добро, чрез избора на думата „FUCKING “ знакът е не само вулгарен, но табу и обиден.

Въпросните стоки, за които важи марката, са ежедневни, които могат да се видят от всеки в магазини и витрини. Хората на всякаква възраст, които смятат термина „FUCKING “ за обиден, могат да възприемат тези стоки, а следователно и търговската марка, която може да се появи върху тях, по всяко време. Фактът, че наличните стоки не се консумират от или продават на деца, не променя факта, че тези стоки обикновено са изложени на видно място в магазини и супермаркети и по този начин могат да се видят от деца, както и например от хора на всяка възраст, които ще намерят подобно използване на изключително вулгарно и обидно.

Бордът освен това отбелязва, че аргументите на жалбоподателя, че е получил много награди и няма оплаквания, са ирелевантни, тъй като важното е присъщото значение на думата (както личи от речника) за съответната публика, което значението не се влияе от липсата на потребителски оплаквания, а репутацията не е присъщо качество.

Източник: Global Advertising Lawyers Alliance (GALA) - Maarten Haak for Lexilogy.

Използването на марка, като декоративен елемент може да застраши нейната защита в ЕС

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело  T‑323/21 Castel Frères срещу Shanghai Panati Co., което ни показва колко важно е една марка да бъде използвана, като доминиращ знак за търговски произход върху опаковките на стоките.

Делото касае следната регистрирана от Castel Frères фигуративна европейска марка за клас 33:

Срещу тази марка е подадено искане за отмяна поради неизползване от китайската компания Shanghai Panati Co. 

Приведени са доказателства за използване на марката върху етикети на продукти по следния начин:

Първоначално EUIPO отхвърля искането но след това Апелативния борд го потвърждава. Причината за това е, че марката се използва по начин, който нарушава нейната отличителна способност.

Решението е потвърдено и от съда. Основният и доминиращ елемент в посоченият етикет е словната част Dragon de Chine допълнен с изображение на дракон. Регистрираната фигуративна марка присъства, само като страничен допълващ елемент в малък шрифт. 

От тази гледна точка повечето от потребителите в ЕС, които не са запознати с китайската азбука, биха възприели този начин на използване на знака, като декоративен, асоцииращ с Азия,а не като отличителен знак за търговски произход.

Казусът показва колко важно е една регистрирана марка да бъде използвана по виден и ясен начин върху опаковките на продуктите. При подобен казус Apple загуби спор относно използването на марка Think Different. 

Дали защитата на Шампанското като географско означение важи и за услуги?

Генералният адвокат на Европейския съд  Giovanni Pitruzzella  излезе със становище по дело C‑783/19 Comité Interprofessionnel du Vin de Champagne срещу GB. 

Накратко делоко касае въпорсът за обхвата на защитата на географското означение Champagne и дали то важи само за пенливи вина или и за свързани услуги. Предисторията е следната:

Жалбоподателят в главното производство CIVC е полупублична организация с юридическа правосубектност, призната от френското право и натоварена със защитата на интересите на производителите на шампанско. CIVC предявява иск пред Търговски съд, Барселона, Испания за осъждането на GB, ответника в главното производство, да преустанови използването, включително в социалните мрежи (Instagram и Facebook), на знака „CHAMPANILLO“, да изтегли от пазара и интернет всяка табела и рекламен или търговски документ, в които фигурира посоченият знак, както и да заличи домейна „champanillo.es“. GB се конституира като страна в съдебното производство и посочва, че знакът „CHAMPANILLO“ се използва като търговско наименование на заведения за обществено хранене („бар за тапас“, разположени в автономна област Каталуня), без вероятност от объркване с продуктите, обхванати от наименованието „Champagne“, и без извличане на ползи от репутацията на това наименование.

Търговският съд, Барселона отхвърля всички искания на CIVC. Той приема, че използването на знака „CHAMPANILLO“ не представлява пресъздаване в нарушение на ЗНП „Champagne“, тъй като с него не се обозначава алкохолна напитка, а заведения за обществено хранене — в които не се предлага шампанско — и следователно продукти, различни от тези със ЗНП, предназначени за различни потребители. В мотивите на това решение Търговски съд, Барселона се позовава на насоките, дадени от Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) в решение от 2016 г., в което се изключва възможността използването на термина „CHAMPÌN“ за продажбата на плодова безалкохолна газирана напитка, предназначена за консумация по време на детски тържества, да нарушава ЗНП „Champagne“, като се има предвид разликата между съответните продукти и потребителите, за които са предназначени, въпреки фонетичното сходство между двата знака.

CIVC обжалва решението на Търговски съд, Барселона пред Апелативен съд на провинция Барселона, Испания. Последният посочва: i) че GB се е опитал на два пъти да регистрира знака „CHAMPANILLO“ като марка в испанската Служба за патенти и марки и че тези искания са били отхвърлени с решения от 8 февруари 2011 г. и 14 април 2015 г. след направено възражение от страна на CIVC; ii) че GB използва като графичен материал за рекламиране на своите заведения изображението на две чаши, съдържащи пенлива напитка; iii) че CIVC е представил документи, удостоверяващи, че до 2015 г. GB е предлагал в заведенията си пенливо вино(6) с наименование „Champanillo“ и че продажбите са били спрени едва след намесата на CIVC.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че както член 13 от Регламент № 510/2006(7), така и член 103 от Регламент № 1308/2013 предоставят правна закрила на ЗНП по отношение на продукти, с изключение единствено на член 103, параграф 2, буква б), в който се споменават и услуги. Тя посочва, че изпитва съмнения относно обхвата и правилното тълкуване на разпоредбите на правото на Съюза относно правната закрила на ЗНП, когато знакът, който е в конфликт с такова наименование, се използва в търговията за обозначаване не на продукти, а на услуги.

В този контекст Апелативен съд на провинция Барселона спира производството и поставя на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Позволява ли обхватът на правната закрила на дадено наименование за произход то да се ползва с правна закрила не само срещу сходни продукти, но и срещу услуги, които могат да са свързани с прякото или непрякото разпространение на тези продукти?

2) Налага ли рискът от нарушение чрез пресъздаване, към който се отнасят посочените членове от общностните регламенти, преди всичко да се извърши анализ на наименованието, за да се установи влиянието му върху средния потребител, или, за да се анализира този риск от нарушение чрез пресъздаване, трябва да се установи преди това, че става въпрос за едни и същи продукти, за сходни продукти или за съставни продукти, чиито съставни части съдържат продукт със защитено наименование за произход?

3) Трябва ли рискът от нарушение чрез пресъздаване да се определи с обективни параметри, когато има пълно или много голямо съвпадение в наименованията, или трябва да се степенува според пресъздаващите и пресъздаваните продукти и услуги, за да се направи извод, че рискът от пресъздаване е незначителен или ирелевантен?

4) Представлява ли правната закрила, предвидена в съответната правна уредба в случай на риск от пресъздаване или извличане на ползи, специфична правна закрила, отнасяща се до особеностите на тези продукти, или тази закрила трябва непременно да се обвърже с правилата относно нелоялната конкуренция?“.

Становището на Генералния адвокат:

„Член 103, параграф 2, буква б) от Регламент № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти трябва да се тълкува в смисъл, че в приложното поле на тази разпоредба могат да попаднат и действията, свързани със злоупотреба, имитация или пресъздаване на ЗНП, които се отнасят до услуги.

За да се определи дали е налице пресъздаване на защитено наименование за произход по смисъла на член 103, параграф 2 от Регламент № 1308/2013, не е необходимо предварително да се установява, че продуктът, който се ползва от това наименование, и продуктът или услугата, обозначени със спорния знак, са идентични или сходни или че последният продукт включва в съставните си части продукта, който се ползва от защитеното наименование за произход. Подобна идентичност или сходство или липсата на такава обаче представлява елемент, който националната юрисдикция трябва да вземе предвид заедно с всички други релевантни обстоятелства, за да прецени дали е налице пресъздаване по смисъла на горепосочената разпоредба.

Правната закрила срещу предвиденото в член 103, параграф 2, буква б) от Регламент № 1308/2013 пресъздаване не се ограничава само до случаите, в които практиката, която води до пресъздаване, представлява акт на нелоялна конкуренция по смисъла на релевантните разпоредби на приложимото национално право“.

Дали потребителите могат да се объркат между вина NOSECCO и PROSECCO?

Интересен казус от Великобритания относно опозиция срещу търговска марка и силата на едно географско означение.

Казусът касае опит на Les Grands Chais De France да регистрира международна марка  NOSECCO в клас 32 - безалкохолни вина; безалкохолни пенливи вина.

Срещу тази марка е подадена опозиция от Consorzio di Tutela della Denominazione di Origine Controllata Prosecco на основание регистрирано географско означение за PROSECCO.

Както е известно PROSECCO е вино произвеждано по традиционнен начин само в някои области на Италия.

Патентното ведомство на Великобритания потвърждава опозицията е отказва регистрация на марка NOSECCO. Причината е във визуалното и фонетично сходство на значите, предназначени за идентични стоки.

Според Les Grands марките не са сходни с оглед различното начало. Патентното ведомство обаче припомня, че защитата на географски означения касае и сходни наименования особено ако има риск потребителите да направят връзка с традиционното означение. В случая репутацията на PROSECCO  е доказана по безспорен начин на територията на страната, поради което има риск потребителите да бъдат въведени в заблуждение относно продуктите обозначени с наименованието NOSECCO.

Източник: Claire Keating - Marks & Clerk.

Общият съд на ЕС откри сходство между марки за вино

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело Case T‑239/19 Vinos de Arganza, срещу Nordbrand Nordhausen GmbH. Делото касае опит за регистрация на следната комбинирана европейска марка за клас 33 - вино:

Срещу тази заявка е подадена опозиция на основата на по-ранна словна немска марка BELCANTO в клас 33 - алкохолни напитки.

EUIPO потвърждава опозицията. Доводите за това са наличието на идентичност между стоките от една страна и сходство на знаците от друга. Марките са сходни във визуално и фонетично естество и неотрални в концептуално, тъй като двете думи нямат конкретно значение за потребителите в Германия.

Съдът потвърждава това решение.

Интересното в този казус е че обикновенно практиката при сравнение на подобни знаци е да отделя по-голямо значение на началото им, което в случая е различно. Тук обаче преценката е, че поради идентичността на стоките и най-вече фонетичното сходство е възможно да се породи объркване сред потребителите относно двете марки.

Чили спечели казус срещу Перу относно терминът PISCO

Чилийската винарна Sociedad Anónima Viña Santa Rita успя да спечели казус пред патентното ведомство на Великобритания и да регистрира своя търговска марка в състава на която фигурира думата PISCO за клас 33.

Казусът касае дългогодишен спор между Чили и Перу относно използване на името PISCO  за обозначаване на вина с оглед на факта, че и двете държави произвеждат такова вино от векове. Според патентното ведемство на Перу само производители от страната могат да използват това найменование, като предоставя доказателства за внос на продукция с наименованието в страни от ЕС.

Патентното ведомство на Великобритания обаче стига до заключението, че е малко вероятно потребителите да свържат терминът PISCO конкретно с Перу. В допълнение с оглед комбинираният характер на заявената марка, вероятността за подобна асоциация намалява още повече.

Подобни казуси между двете държави съществуват и в Индия и Австралия.

Източник: WIPR.

Битка за вино на европейската сцена

Общият съд на ЕС излезе с решение по дело T‑102/17, Cantina e oleificio sociale di San Marzano v EUIPO. 

Делото касае опит на италианската компания за вино Cantina e oleificio sociale di San Marzano да регистрира следната европейска марка в клас 33:

Срещу тази марка е подадена опозиция от испанската компания  Miguel Torres на основание по-ранна марка Sangre de Toro, регистрирарна за вино.

Първоначално EUIPO отхвърля опозицията по впоследствие Апелативният борд я потвърждава.

Решението е обжалвано от заявителя, който твърди, че стоките в двете марки са различни с оглед на разликите в географските региони в които се произвеждат вината, дистрибуцията им и тн.

Съдът отхвърля тези доводи, като счита марките за сходни при наличие на идентичност на стоките.

PORT CHARLOTTE срещу PORTO - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑56/16 P EUIPO срещу Instituto dos Vinhos do Douro e do Porto IP. Делото касае следното:

На 27 октомври 2006 г. [Bruichladdich Distillery Co. Ltd (наричано по-нататък „Bruichladdich“)] подава заявка за регистрация на марка [на Европейския съюз] в [EUIPO] на основание Регламент [№ 207/2009].

Словният знак „PORT CHARLOTTE“ (наричан по-нататък „оспорената марка“) е марката, за която се отнася поисканата регистрация.

Стоките, за които е поискана регистрация, спадат към клас 33 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. и отговарят на следното описание: „Алкохолни напитки“.

На 18 октомври 2007 г. оспорената марка е регистрирана под номер 5421474 и е публикувана в Бюлетин на марките на Общността.

На 7 април 2011 г. [IVDP] подава до [EUIPO] искане за обявяване на недействителност на оспорената марка на основание член 53, параграф 1, буква в) във връзка с член 8, параграф 4, член 53, параграф 2, буква г) и член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, букви в) и ж) от Регламент № 207/2009, доколкото марката обозначава посочените в точка 3 по-горе стоки.

В отговор на искането за обявяване на недействителност [Bruichladdich] свежда списъка с продуктите, за които е регистрирана оспорената марка, до продуктите, съответстващи на следното описание: „Уиски“.

В подкрепа на своето искане за обявяване на недействителност [IVDP] посочва наименованията за произход „[P]orto“ и „[P]ort“, които […] били защитени във всички държави членки от редица разпоредби на португалското право и от член 118м, параграф 2 от Регламент № [1234/2007] […].

С решение от 30 април 2013 г. отделът по отмяна отхвърля искането за обявяване на недействителност.

На 22 май 2013 г. [IVDP] подава жалба до [EUIPO] на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009 срещу решението на отдела по отмяна.

С[ъс спорното решение] четвърти апелативен състав на [EUIPO] отхвърля жалбата.

На първо място, апелативният състав отхвърля основанието, което е изведено от нарушение на член 53, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 във връзка с член 8, параграф 4 от същия регламент, с основния довод, че защитата на наименованията за произход за вината е в изключителната компетентност на Европейския съюз, тъй като се урежда единствено от Регламент № [1234/2007]. […]

Освен това тези географски указания били защитени единствено по отношение на вината и следователно за стоки, които не са нито идентични, нито сходни със стока, носеща наименование „уиски“, а именно спиртна напитка с различен вид и алкохолен градус, която не е в съответствие със спецификацията на продукта за вино по смисъла на член 118м, параграф 2, буква а), подточка i) от Регламент № [1234/2007]. Тъй като [IVDP] се позовава на известността на тези наименования за произход по смисъла на член 118м, параграф 2, буква а), подточка ii) от същия регламент, апелативният състав е приел, че оспорената марка не е „използва[ла]“, нито се е „позова[ла]“ на географските указания „porto“ или „port“, поради което не е било необходимо да се проверява дали те са известни. […] Португалският потребител знаел, че „географското понятие всъщност е Oporto или Porto, а Port е само съкратената му форма, която се използва върху етикетите на бутилките за вино за обозначаването на вида защитено от това географско указание вино“ (т. 19—26 от [спорното] решение).

Във връзка с това апелативният състав отхвърля довода на [IVDP], че закрилата по член 118м, параграф 2 от Регламент № [1234/2007] трябва да обхваща всеки знак, „включващ“ понятието „port“. Също така нямало „позоваване“ на вино от Порто по смисъла на член 118м, параграф 2, буква б) от същия регламент, тъй като уискито е различен продукт и никой елемент от оспорената марка не съдържа указание, което е възможно да бъде невярно или да въвежда в заблуждение. Поради това според апелативния състав, без да е необходимо да се преценява дали оспорената марка е известна или не, жалбата не следва да бъде уважена въз основа на разпоредбите на правото на Съюза за закрила на географските указания за вина (т. 27—29 от [спорното] решение).

На второ място, апелативният състав отхвърля основанието, което е изведено от нарушение на член 53, параграф 2, буква г) от Регламент № 207/2009, с оглед на твърдените наименования за произход „[P]orto“ и „[P]ort“, регистрирани при Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) на 18 март 1983 г. под номер 682 в съответствие с Лисабонската спогодба. […]

На трето място, апелативният състав отхвърля основанията, които са изведени от нарушение на член 52, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 във връзка с член 7, параграф 1, букви в) и ж) от същия регламент. […]“.

Решението на съда:

116 В случая при самостоятелната преценка на фактите в точки 71 и 76 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че тъй като знакът „PORT CHARLOTTE“ се състои от понятието „port“ и от собственото име Charlotte, съответния потребител ще го възприеме като логическа и концептуална единица, като позоваване на пристанище, тоест място на брега на море или река, към което е добавено собствено име, представляващо най-важният и отличителен елемент от оспорената марка. Според Общия съд съответният потребител няма да възприеме този знак като географско позоваване на виното порто, ползващо се от разглежданото наименование за произход.

120 С третото си основание на насрещната жалба IVDP твърди, че като е приел в точка 75 от обжалваното съдебно решение, че използването на оспорената марка „PORT CHARLOTTE“, регистрирана за уиски, не предполага „злоупотреба, имитация или позоваване“ на защитеното наименование за произход „Рorto“ или „Рort“ Общият съд е нарушил тази разпоредба.

124    Без да допусне грешка в правото, Общият съд е приложил произтичащия от тази съдебна практика основен критерий, като е постановил в точка 76 от обжалваното съдебно решение, че с оглед на констатациите, изложени в точка 71 от същото съдебно решение, макар понятието „port“ да е неразделна част от оспорената марка и средният потребител да предположи, че то произлиза от или е на португалски език, при съпоставянето му с уиски със същата марка няма да я асоциира с тази на виното порто, което носи разглежданото наименование за произход.

125    В посочената точка 76 Общият съд допълва, че тази преценка се потвърждава от различията, които не са незначителни, между съответните характеристики на виното порто и на уискито по отношение по-конкретно на съставките, съдържанието на алкохол и вкуса, които са добре известни на средния потребител и са правилно припомнени от апелативния състав в точки 20 и 34 от спорното решение.

В тази връзка съда:

1) Отменя решението на Общия съд от 18 ноември 2015 г., Instituto dos Vinhos do Douro e do Porto/СХВП — Bruichladdich Distillery (PORT CHARLOTTE) (T‑659/14, EU:T:2015:863).

2) Отхвърля жалбата по дело T‑659/14, подадена от Instituto dos Vinhos do Douro e do Porto IP срещу решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 8 юли 2014 г. (преписка R 946/2013‑4).

3)  Осъжда Instituto dos Vinhos do Douro e do Porto IP да заплати направените от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и от Bruichladdich Distillery Co. Ltd съдебни разноски в двете съдебни производства.

4) Португалската република и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски.

VAL, вино и решение на Европейския съд

Общият съд на Европейския съд излезе с решение по дело T-216/16; Vignerons de la Méditerranée v EUIPO. Делото касае опит за регистрация на следната европейска марка за клас 33:

Срещу тази марка е подадена опозиция на основата на по-ранна марка VIÑA DEL VAL също за клас 33.

EUIPO потвърждава опозицията поради възможност на объркване на английско говорящите потребители на територията на ЕС относно марките. Елемента VAL е без смисъл на потребителите използващи английски език, докато елемента VINA е слабо отличителен. Останалите фигуративни елементи в заявената марка имат декоративен характер. Според EUIPO марките са визуално и фонетично сходни.

Съдът потвърждава това решение, като отхвърля допълнително предоставените доказателства показващи, че елемента VAL се използва често за напитки от вино на територията на ЕС. Според съда тези доказателства не могат да се вземат в предвид, тъй като те не установяват общоизвестен факт, каквото е изискването за приемане на подобен тип доказателства, а само факти характерни за винения сектор.

Източник: Alicante news.

Интелектуалната собственост и конквистадорите - Intellectual property and conquistadors

През 1591 година испанският конквистадор Juan Ramírez de Velasco решава на наименува регион в днешна Аржентина с името Todos los Santos de la Nueva Rioja в чест на родния си град в Испания La Rioja.

В момента в Аржентина съществува провинция наречена La Rioja, чиято столица носи същото име.

Дотук всичко е ясно но къде и връзката с интелектуалната собственост. Испанският град La Rioja е широко известен с червените си вина Tempranillo още от 1150 година. Проблемът е че през вековете в аржентинската провинция La Rioja също започва производството на вина, които естествено носят същото наименование.

Създаденият през 1926 година  Control Board for the Rioja Denomination of Origin (the Rioja Board) започва усилена борба против произвежданите в Аржентина вина носещи името La Rioja. В резултат на това аржентинското вино започва да носи наименованието La Rioja Argentina и се полза със закрила само, като географско указание.

Въпреки това обаче продължава да съществува объркване относно двете вина особено в развиващите се азиатски пазари.

The Rioja Board продължават с борбата си, като искат цялостно спиране на използването на името La Rioja. Съдът в Аржентина обаче отхвърля подобно искане, като счита наличието на уточнението Argentina за достатъчно отличаващо за вината произхождащи от тази държава.

Дали ситуацията щеше да бъде по-различна ако конквистадорите разбираха въпросите касаещи интелектуалната собственост?

информация на Sofia Castillo, http://ipbrief.net.

English version

In 1591 the Spanish conquistador Juan Ramírez de Velasco decided to name the region in Argentina  with the name of Todos los Santos de la Nueva Rioja in honor of his hometown in Spain La Rioja.Currently, there is a province in Argentina which is called La Rioja, whose capital bears the same name.

So far everything is clear but where the connection with intellectual property is. The Spanish city of La Rioja has been widely known for its red wines Tempranillo since 1150. The problem is that over the centuries the Argentine province of La Rioja has also started producing wines that naturally have the same name.

Established in 1926 Control Board for the Rioja Denomination of Origin (the Rioja Board) begin the fight against manufactured in Argentina wines bearing the name La Rioja. As a result, Argentine wine begins to bear the name La Rioja Argentina and are protected only as a geographical indication.

 However, it still exists confusion about the two wines particularly in developing Asian markets. 

The Rioja Board continue to fight, now they want a complete ceasing of using the name La Rioja. The Court in Argentina, however, rejected such a request, considering the existence of clarification Argentina sufficiently characterized for wines originating from that country. 

Whether the situation would be different if the conquistadors understand issues related to intellectual property? 

information Sofia Castillo, ipbrief.net.