Доказване притежание на права на интелектуална собственост в случай на нарушение в ЕС

Генералният адвокат на Европейския съд A. RANTOS излезе със становище по дело C-628/21 TB, Castorama Polska Sp. z o.o., „Knor“ Sp. z o.o.

Делото касае кой и в каква степен може да изисква предварителна информация на нарушаване на права на интелектуална собственост на територията на ЕС. Предосторията е следната:

TB е физическо лице, което чрез своите интернет магазини продава декоративни стоки. В рамките на своята икономическа дейност тя продава машинно произведени от нея репродукции на картини, представляващи несложна графика в ограничен брой цветове и геометрични фигури и кратки текстове. В това отношение картините A, B и C (наричани по-нататък „разглежданите репродукции“), съдържат съответно следните изречения: „Mój dom moje zasady“ („В моя дом аз определям правилата“); „Nie ma ludzi idealnych a jednak jestem“ („Не съществуват съвършени хора, но все пак аз съм един от тях“) и „W naszym domu rano słychać tupot małych stopek Zawsze pachnie pysznym ciastem. Mamy dużo obowiązków, mnóstwo zabawy i miłości“ („При нас сутрин се чува шумът от малки крачета. Винаги се носи аромат на вкусен сладкиш. Имаме много задължения, удоволствие и любов“). TB се представя като автор на картините, чиито репродукции произвежда, които според нея са произведения по смисъла на авторското право.

Точни копия на картини А и В, доставяни от „Knor“ Sp. z o.o. (наричано по-нататък „Knor“), се продават без съгласието на TB във физическите магазини и в интернет магазина на Castorama Polska Sp. z o.o. (наричано по-нататък „Castorama“). Що се отнася до тези картини, нито на репродукциите на ТВ, нито на тези, които предлага Castorama, е поставено означение относно авторството или произхода им. Castorama продава и картини, доставяни от Knor, които съдържат идентичен текст като този на картина C, но с някои разлики в графичното изображение и шрифта. На 13 октомври 2020 г. TB отправя покана до Castorama да преустанови нарушенията на имуществените и неимуществените авторски права върху нейните творчески произведения, които това дружество продава без съгласието ѝ.

На 15 декември 2020 г., ТВ подава искане до Окръжен съд Варшава, запитващата юрисдикция, на основание член 479113 от Гражданския процесуален кодекс. В рамките на това производство тя иска от Castorama и от Knor да ѝ предоставят свързана с разглежданите репродукции информация за разпространителските мрежи, както и за количеството получени или поръчани стоки, пълен списък на доставчиците, данни за пускането на стоките в продажба във физическите магазини и в интернет магазина на Castorama и за техните количества, получената от продажбата на стоките цена, с разбивка на продажбите във физическите магазини и по интернет. TB се позовава на имуществените и неимуществените си права върху разглежданите репродукции и посочва, че исканата информация е необходима, за да предяви иск за нарушение на авторските ѝ права и евентуално на иск за обезщетение поради нелоялна конкуренция.

Castorama моли това искане за информация да бъде отхвърлено, а при условията на евентуалност — да се издаде разпореждане с възможно най-малък обхват, ограничен единствено до произведенията по смисъла на авторското право, като оспорва самата възможност разглежданите картини да имат качеството „произведения“. То се позовава и на защитата на търговската тайна и освен това изтъква, че ТВ не е доказала, че притежава имуществени авторски права върху тези репродукции. Според Castorama интелектуалните произведения, до които се отнася искането на ТВ, не са оригинални и тя не е доказала, че е изпълнено изискването за новост. Уважаването на това искане щяло да доведе до предоставянето на авторскоправна закрила на идеи и концепции, тъй като разглежданите репродукции били част от модерната тенденция на т.нар. опростени мотивационни графики с банални текстове. Освен това Castorama счита, че всички графични елементи на разглежданите репродукции са банални и повторяеми и не се отличават с нищо оригинално в областта на композицията, цветовете, използваните шрифтове, от останалите предлагани на пазара графики.

В отговор на тези доводи ТВ не представя доказателствени искания, за да докаже съществуването на право върху интелектуална собственост върху разглежданите репродукции, позовавайки се на необходимост от специализирани познания (чрез експертиза от вещо лице) в областта на графиката и дизайна. Доказателствата, които тя представя в искането си от 15 декември 2020 г., представляват разпечатки от страници на продавани изделия в нейните интернет магазини и фактури за продажби, считано от 2014 г., както и разпечатки, извлечени от страниците на уебсайтовете на Castorama, и фактури за закупуване на картини от интернет магазина му.

При разглеждането на искането на TB запитващата юрисдикция си поставя въпрос относно тълкуването, което следва да се даде на член 8, параграф 1 от Директива 2004/48, по-специално относно това дали е необходимо да се докаже правното естество на стоката, за която се отнася искането за предоставяне на информация, или само да докаже неговата вероятност, като се има предвид, че членове 6 и 7 от тази директива използват различни формулировки и че член 4 от посочената директива се отнася до „притежателите на права върху интелектуална собственост“. Съмненията на тази юрисдикция се отнасят и до възможността за прилагане на различна степен на доказване с оглед на статута на разглежданите репродукции, а именно дали става въпрос за произведения, а оттам и до процесуалната легитимация на TB.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че член 479113 от Гражданския процесуален кодекс транспонира член 8 от Директива 2004/48 и че член 47989 от този кодекс при определянето на обхвата на делата за интелектуална собственост посочва в своя параграф 2 делата, отнасящи се до „предотвратяването и борбата с нелоялната конкуренция“. Като се позовава на съображение 13 от въпросната директива(5), тази юрисдикция подчертава, че за целите на настоящото дело, макар полската съдебна практика все още да не дава еднозначен отговор на този въпрос, тя възприема тълкуването, че националното право е разширило за вътрешни цели прилагането на посочената директива по отношение на актовете на нелоялна конкуренция, състоящи се в създаването на точни копия на продуктите, дори те да не са предмет на изключителни права като правата, каквито би имал притежателят на авторско право. Предвид тези обстоятелства, що се отнася до частта от искането, свързано с картините А и В, няма проблем с тълкуването на правото на Съюза, тъй като ТВ е представила доказателство, че Castorama продава продукти, които са точни копия на нейните картини.

Произнасянето по искането във връзка с картина C обаче налага тълкуване на правото на Съюза, тъй като продаваната от Castorama репродукция не представлява точно копие на тази картина, а именно възпроизведен е текстът и е запазено разположението му на страницата, но са използвани различни графични елементи и различни по вид шрифтове. Според полската съдебна практика, която съвпада с тази на Съда(6), сезираната юрисдикция трябва да изследва творческите характеристики на дадено произведение. В това отношение според запитващата юрисдикция, когато по делото е налице сложна фактическа обстановка, така че не е достатъчен само опитът на съдията, ще е необходимо експертно заключение по този въпрос, като по правило тежестта на доказване и тежестта да се поиска назначаването на експертиза се носи от ищеца.

Полските юристи застъпват две противоположни становища относно тълкуването на член 479113 от Гражданския процесуален кодекс, като приемат или че е необходимо заявителят да докаже по несъмнен начин, че е притежател на разглежданото право върху интелектуална собственост, или че е необходимо той да докаже не нарушаването на защитаваните права, а само вероятността от такова нарушаване, тъй като искането за информация по член 8, параграф 1 от Директивата може да се насочи не само срещу нарушителя, но и срещу трето лице.

Запитващата юрисдикция посочва, че според нея член 8, параграф 1 от Директива 2004/48, във връзка с член 4 от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася до мярка за защита на права върху интелектуална собственост, която се прилага само ако е установено притежанието на правото върху интелектуална собственост и не е достатъчно да се докаже само вероятността мярката да се отнася до съществуващо право върху интелектуална собственост, тъй като е необходимо да се представи доказателство за това обстоятелство, по-специално в хипотезата, при която искането за предоставяне на информация за произхода и мрежите за разпространение на стоките или услугите предхожда предявяването на искания за обезщетение във връзка с нарушението на права върху интелектуална собственост.

При тези обстоятелства Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1)  Трябва ли член 8, параграф 1 във връзка с член 4 […]от Директива [2004/48] да се тълкува в смисъл, че се отнася до мярка за защита на права върху интелектуална собственост, чието прилагане може да се иска само когато в същото или в друго производство е установено, че поискалото мярката лице притежава право върху интелектуална собственост?

–        При отрицателен отговор на [първия преюдициален въпрос]:

2)   Трябва ли член 8, параграф 1 във връзка с член 4 […] от Директива [2004/48] да се тълкува в смисъл, че е достатъчно да се докаже вероятността мярката да се отнася до съществуващо право върху интелектуална собственост, а не се изисква пълно доказване на този факт, в частност в случай че искането за предоставяне на информация за произхода и мрежите за разпространение на стоките или услугите предхожда предявяването на искания за обезщетение във връзка с нарушението на права върху интелектуална собственост?“.

Становището на Генералния адвокат:

„Член 8, параграф 1 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост

трябва да се тълкува в смисъл, че:

във връзка с производство за нарушаване на право върху интелектуална собственост заявителят трябва да докаже чрез представянето на достатъчно доказателства вероятността да е притежател на разглежданото право върху интелектуална собственост, без от него да се изисква пълно доказване на това обстоятелство, по-специално, когато искането за предоставяне на информация предхожда предявяването на искания за обезщетение във връзка с нарушението на права върху интелектуална собственост. Националната юрисдикция трябва също да прецени основателността на това искане като отчете надлежно всички обективни обстоятелства по делото, включително поведението на страните, за да се увери по-специално, че заявителят не злоупотребява с него“.

Tesla заведе съдебно дело срещу производител на бира TESILIA в Китай

 Най-известният производител на електрически автомобили в света TESLA заведе съдебно дело в Китай срещу местната компания Sino Drinks Food Company за нарушаване на права върху словна марка TESLA и следната фигуративна марка:

Sino Drinks Food Company предлага бира и ликьор с марка TESILA и сходен графичен елемент.

Най-вероятно основанията за делото ще бъдат наличие на марка с репутация в комбинация с недобросъвестна търговска практика.

Източник: Alice Liang, The Drinks Business.

Нови правила в случай на нарушени авторски права в YouTube

YouTube оповести важна промяна относно защитата на авторски права относно произведения излъчвани в нейната платформа.

Според информацията, в бъдеще YouTube ще изисква от всеки носител на авторски права, който счита, че те са нарушени от видео материали, качвани в платформата, да покаже конкретното място във видеото, където е осъществено нарушението.

Причината за тази промяна е факта, че в момента създателите на съдържание в YouTube са объркани когато получат сигнал, че са нарушили нечии права, когато тези сигнали не конкретизират частта от съдържанието, която се счита за нарушение.

В допълнение компанията ще предостави повече възможности на създателите на съдържание да премахват от видеата си произведения, които засягат чужди права.

Източник: WIPR.

Еминем осъди политическа партия за нарушаване на авторски права

Еминем осъди Националната партия на Нова Зеландия за нарушаване на авторски права върху известната му песен  “Lose Yourself”.

Казусът започва, когато Националната партия започва да излъчва телевизионнен клип в предизборната си кампания, който е озвучен с песен сходна на песента на американския рапър.

Поради това свързаните с Еминем компании Eight Mile Style и Martin Affiliated завеждат съдебно дело срещу партията.

Според съда в Нова Зеландия Националната партия е нарушила авторските права върху песента “Lose Yourself”, тъй като е използвала песен наречена “Eminem Esque”, която напомня силно звученето на оригинала. Според съда композитора на тази песен е знаел за оригиналното парче имайки предвид и използваното заглавие.

Съдът отрежда $412,896 компенсация, като взема предвид и факта, че периодът на използване е бил сравнително кратък.

Това е интересен и показателен пример за неразбирането относно защитата на авторски произведения в подобни случаи. Много хора вярват, че когато се промени нотния запис или част от текста, възниква ново произведение. Това обаче не винаги е така защото законодателството за авторско право предвижда, така наречените производни произведения, които са преработки напомнящи оригиналните творби. За да се създаде и използва една преработка е необходимо получаване на съгласие от автора на оригиналната творба върху която тя е базирана.

Източник: WIPR.

Изключенията за копиране на авторски произведения за лични цели касаят копиране единствено от законни източници

Advocate General (AG) Cruz Villalón излезе със становище по дело Case C-435/12 ACI Adam.

Най-общо делото касае заплащане на компесационно възнаграждение в случайте на свободно използване на авторски произведения.

Факти:

Ответниците по делото в главното производство са Stichting de Thuiskopie — фондация, на която е възложено събирането на предвиденото в член 16c, параграф 2 от ЗАП възнаграждение за копиране за лично ползване и разпределението на дохода от него, и Stichting Onderhandelingen Thuiskopie vergoeding— фондация, на която е възложено определянето на размера на възнаграждението за копиране за лично ползване.

Дружествата — ищци в главното производство, са вносители и/или производители на носители, предназначени за възпроизвеждането на произведения по смисъла на член 16c, параграф 1 от ЗАП, които в това си качество трябва да заплащат възнаграждението за копиране за лично ползване.

Тъй като считат, че единственото предназначение на възнаграждението за копиране за лично ползване е да компенсира претърпяната от притежателите на права вреда, причинена от действията по възпроизвеждане, попадащи в приложното поле на член 16c, параграф 1 от ЗАП, тези ищци в главното производство завеждат дело срещу Stichting de Thuiskopie и SONT пред Rechtbank te ‘s-Gravenhage, като изтъкват, че размерът на възнаграждението за копиране за лично ползване не трябва да се изчислява, като се вземат предвид вредите, произтичащи от копирането на произведения от незаконен източник в нарушаване на авторското право.

С Решение от 25 юни 2008 г. Rechtbank te ‘s-Gravenhage отхвърля иска на ищците в главното производство.

С Решение от 15 ноември 2010 г., сезираният с въззивна жалба Gerechtshof te ‘s-Gravenhage също отхвърля това искане, като приема, че целта на посоченото в член 16c от ЗАП справедливо възнаграждение е да компенсира вредите на притежателите на права от действия по възпроизвеждане, попадащи в приложното поле на споменатата разпоредба.

Следва да се отбележи, че според акта за преюдициално запитване Gerechtshof te ‘s-Gravenhage отбелязва, че нито в член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, нито в член 16c от ЗАП се прави разграничение в зависимост от източника на възпроизвеждане. При все това от подготвителните работи за ЗАП се установявало, че член 16c от него трябва да се тълкува в смисъл, че възпроизвеждането от незаконни източници е разрешено, докато не съществуват технически средства, даващи възможност за борба срещу изготвянето на незаконни копия за лично ползване. Всъщност се считало, че режим, който не забранява възпроизвежданията от незаконни източници, като същевременно налага събирането на възнаграждение за копирането за лично ползване за тези възпроизвеждания, щял да осигури по-добра защита на интересите на притежателите на права, без да ги засяга неоправдано по смисъла на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29.

Ищците в главното производство подават касационна жалба срещу това решение на Gerechtshof te ‘s-Gravenhage до Hoge Raad der Nederlanden. Stichting de Thuiskopie също сезира Hoge Raad der Nederlanden с насрещна касационна жалба.

При тези обстоятелства Hoge Raad der Nederlanden решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси.

„1.      Следва ли член 5, параграф 2, initio и буква б), евентуално във връзка с член 5, параграф 5 от Директива [2001/29], да се тълкува в смисъл, че посоченото в него ограничение на авторското право се прилага по отношение на възпроизвеждането, което отговаря на посочените в тази разпоредба изисквания, независимо от това дали екземплярите от произведението, които са възпроизведени, са получени от съответното физическо лице законосъобразно, т.е. без да се нарушава авторското право на притежателя им, или това ограничение важи само за възпроизвеждане, направено въз основа на екземпляри, които са получени от съответното физическо лице, без да се нарушава авторското право?

2.      а)     В случай че в отговор на първия въпрос се потвърди втората му хипотеза, може ли прилагането на „теста на трите етапа“, по член 5, параграф 5 от Директива [2001/29] да доведе до разширяване на приложното поле на ограничението, посочено в член 5, параграф 2, или прилагането на теста може да доведе единствено до стесняване на обхвата на това ограничение?

2.      б)     В случай че в отговор на първия въпрос се потвърди втората му хипотеза, противоречи ли разпоредба от националното право, чиято цел е направеното от физическо лице възпроизвеждане за лично ползване, което няма нито пряко, нито непряко търговски характер, да дава право на справедливо възнаграждение, независимо от това дали извършването на съответното възпроизвеждане е законно от гледна точка на член 5, параграф 2 от Директива [2001/29] — без тази разпоредба да нарушава правото на притежателя на авторското право да забрани възпроизвеждането, нито правото му на обезщетение за причинените вреди — на член 5 от [посочената директива] или на друга разпоредба от европейското право?

Становище на  Cruz Villalón:

„1)      Член 5 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него изключение за копиране за лично ползване се прилага само по отношение на възпроизвежданията на произведения или обекти, закриляни по силата на авторското право и сродните му права, от законни източници.

2)      Член 5 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че в контекста на изключението за копиране за лично ползване, което на държавите членки е разрешено да предвидят по силата на тази разпоредба, държава членка може да събира възнаграждението, което трябва да го съпътства, само върху възпроизвежданията на произведения или обекти, закриляни по силата на авторското право и сродните му права, от законни източници.

3)      Член 14 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага по отношение на спор като разглеждания в главното производство, който не се отнася до самата защита от страна на притежателите на авторското право или на сродни права на посочените права“.