James Nurton публикува интересна статия за IPWatchdog фокусираща нашето внимание върху проблемът с пренасищането от регистрирани търговски марки в САЩ и ЕС.
Според проучване на професор Barton Beebe от NYU School of Law, 75% от ежедневните думи в английския език са регистрирани, като търговски марки в САЩ, както и 55% от най-разпространените фамилни имена.
По отношение на Европейския съюз ситуацията е дори още по-притиснителна. Според професор Beebe 77% от най-използваните думи в английския са регистрирани, като марки в различни класове стоки и услуги.
В някои класове, като например клас 25 - дрехи, обувки и тн., процентът на заетите думи достига до 80.
Тази тенденция е приблизително същата и при други езици, като френски, испански, италиански.
Според авторът пренасищането с регистрирани търговски марки може да се окаже сериозно предизвикателство през този век. Проблемът е в това че поради липса на свободни думи за регистрация конфликтите между притежателите на търговски марки ще се увеличат значително, а с това и потенциалните рискове за брандиране на нови продукти и услуги.
Решенията на проблема могат да бъдат различни. Например патентните ведомства да проверяват за сходство и идентичност на знаците на етап заявка (на ниво ЕС това не се прави от EUIPO). Изискването за посочване на стоки и услуги да стане още по-сегментирано, така че закрилата да касае по-малък обхват от такива стоки или услуги. Изискванията за реално използване на марки да бъдат увеличени, като ролята на патентните ведомство при служебна отмяна на такива марки да бъде засилена.
В допълнение бих добавил още две подхода. Първият е свързан с въвеждането на повече неологизми, като търговски марки. Това са знаци, които нямат конкретно значение, тоест те не са съществуващи думи от речника на отделните езици. Тук ролята на бранд билдинг агенциите е изключително важна.
Другият е чрез използвате на нови технологии, като блокчейна например. Харектерно за тази технология е нейната уникалност. Веднъж създаден записът в блокчейн не може да бъде променян във времето. Това го прави напълно уникален, което кореспондира и с характера на всяка търговска марка, да бъде уникален идентификатор за търговски произход.
Тук не говориме за търговска марка, записана в блокчейн с цел доказване на използване или собственост. Въпросът е по-скоро дали уникален блокчейн код би могъл да бъде търговска марка сам по себе си, която да се разпознава от потребителите на база технологично решение, като скенер и тн.
Темата е изключително интересна и предполага сериозно развитие в бъдеще. Към момента е сигурно едно, поради развитието на интернет и маркетинга, като цяло все повече и повече търговски марки се въвеждат на пазара, което прави все по-трудно регистрацията на тези марки.
Бъдещето ще покаже дали новите технологии или съществуващите процедурни решения могат да помогнат за разрешаване на този проблем.
