Amazon спечели съдебно дело относно марка BEVERLY HILLS POLO CLUB

Amazon спечели интересно съдебно дело във Великобритания. Lifestyle Equities обвинява Amazon за нарушаване на права върху търговска марка BEVERLY HILLS POLO CLUB поради факта, че продуктите обозначени с тази марка и продавани в САЩ през amazon.com, както и техните цени са видими за потребители във Великобритания и ЕС, като цяло.

Както е известно всеки притажател на търговска марка има правото да забрани паралелен внос на стоки с неговата марка в други страни, които не са одобрени от него. Причината за това е възможността притежателят на марката да определя сам дистрибуционната си и ценова политика на различните пазари.

В случая продукти брандирани с марка BEVERLY HILLS POLO CLUB са законно продавани в amazon.com по четири основни начина:

• Amazon Exports-Retail - потребителите купуват продуктите си от amazon.com, като те се доставят  и в Европа;
• FBA Export - отделни търговци продават продуктите през amazon.com,  Amazon отговаря за логистиката и складирането;
• MFN Export - отделни търговци продават продуктите, като сами отговорят за логистиката и складирането;
• Amazon Global Store - потребители използващи регионални сайтове, като amazon.co.uk могат да имат достъп до продуктите листвани на amazon.com;

Според съда във Великобритания не е налице нарушаване на права върху марка в случая.

При две от представените опции FBA Export и MFN Export отговорността се носи от отделните търговци опериращи през Amazon. 

В останалите опции отново няма нарушение. Причината е във факта, че Lifestyle Equities още през 2018г. е поискала от Amazon да не продава продукти с марката през amazon.com на европейски потребители. Компанията се е съобразила с това е и въвела нужните технически ограничения на сайта, макар и отделни продажби да са били направени.

В преценката си съда е приел, че Amazon не е имал намерение да продава продукти с марката в ЕС дори и цените на тези продукти да са били видими за потребителите в Европа.

В допълнение според Общите условия на Amazon при покупка на продукт от amazon.com продажбата се счита за направена в САЩ, като поръчващият влиза в ролята на вносител за съответната държава за където е предназначена стоката.

Източник: RPC - Samuel Coppard and Matt Davies for Lexology.

Amazon спечели дело срещу Coty и избегна санкции след решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с важно тълкувателно решение по дело C‑567/18 Coty Germany GmbH  срещу  Amazon. Делото касае следната предистория:

Coty, дистрибутор на парфюми, притежава лицензия за марката на ЕС „DAVIDOFF“, която е регистрирана под номер 876 874 (наричана по-нататък „разглежданата марка“) и е защитена за „парфюми, етерични масла и козметични продукти“.

На интернет сайта „amazon.de“ Amazon Services Europe предлага в „Amazon-Marketplace“ възможността трети лица продавачи да публикуват предложения за продажба на стоките им. При продажба договорите относно тези стоки се сключват между третите лица продавачи и купувачите. Третите лица продавачи освен това могат да участват в програмата „изпращане с Amazon“, при която стоките се държат на склад от дружества от групата на Amazon, сред които е Amazon FC Graben, което стопанисва склад. Стоките се изпращат чрез външни доставчици.

На 8 май 2014 г. купувач, тестващ стоки на Coty, поръчва през интернет сайта „amazon.de“ един флакон парфюм „Davidoff Hot Water EdT 60 ml“, който се предлага от трето лице, продавач (наричано по-нататък „продавачът“), и се изпраща от групата Amazon в рамките на тази програма. След като Coty изпраща до продавача предупреждение за предявяване на иск, по съображение че предоставените от разглежданата марка права не били погасени по отношение на стоките, поверени от продавача на Amazon FC Graben в рамките на посочената програма, защото стоките не били пуснати на пазара на Съюза под тази марка от притежателя или с негово съгласие, продавачът издава декларация за въздържане от действие, скрепена със санкция при неизпълнение.

С писмо от 2 юни 2014 г. Coty изисква от Amazon Services Europe да му предаде всички флакони парфюм, които носят разглежданата марка и са съхранявани за сметка на продавача. Amazon Services Europe изпраща на Coty пакет с 30 флакона парфюм. След като друго дружество от групата на Amazon уведомява Coty, че 11 от изпратените 30 бройки са от склада на друг продавач, Coty изисква от Amazon Services Europe да му посочи името и адреса на този друг продавач, защото 29 от 30-те флакона са стоки, за които правата, предоставени от разглежданата марка, не са погасени. Amazon Services Europe отговаря, че не е в състояние да изпълни това искане.

Тъй като смята, че поведението на Amazon Services Europe, от една страна, и на Amazon FC Graben, от друга, накърнява правото върху разглежданата марка, Coty предявява иск, с който по същество по-конкретно моли тези две дружества да бъдат осъдени, под страх от налагане на санкции, да преустановят съхранението или изпращането, или възлагането на други лица на съхранението или изпращането, в рамките на търговската дейност в Германия, на парфюми от марката „Davidoff Hot Water“, ако тези стоки не са били пуснати на пазара на Съюза със съгласието на Coty. При условията на евентуалност Coty иска тези две дружества да бъдат осъдени при същите условия във връзка с парфюмите от марката „Davidoff Hot Water EdT 60 ml“, а при условията на евентуалност спрямо предходното — във връзка с парфюмите „Davidoff Hot Water EdT 60 ml“, които са съхранявани за сметка на продавача или не могат да бъдат свързани с никой друг продавач.

Областен съд, Германия отхвърля иска на Coty. Въззивната жалба на Coty е отхвърлена, като въззивната юрисдикция по-специално приема, че Amazon Services Europe нито е държало, нито е изпратило съответните стоки, както и че Amazon FC Graben е съхранявало тези стоки за сметка на продавача и на други трети лица продавачи.

Coty подава ревизионна жалба пред запитващата юрисдикция. Единствено Amazon Services Europe и Amazon FC Graben са ответници пред тази юрисдикция.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че уважаването на жалбата, доколкото Coty оспорва становището на въззивната юрисдикция, че Amazon FC Graben не носи отговорност като извършител на нарушение на правото върху марка, зависи от тълкуването на член 9, параграф 2, буква б) от Регламент № 207/2009 и на член 9, параграф 3, буква б) от Регламент 2017/1001.

Тя в частност подчертава, че уважаването на ревизионната жалба зависи от това дали цитираните разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че лице, което държи за целите на предлагането или пускането на пазара, по смисъла на тези разпоредби, стоки, които съхранява за трето лице на склад, нарушаващи правото на марка, без да знае за правонарушението, дори ако само третото лице възнамерява да предлага стоките или да ги пусне на пазара.

Запитващата юрисдикция уточнява също че доколкото едното от исканията на Coty изхожда от опасността от повторно нарушаване, жалбата му ще е основателна единствено ако неправомерността на поведението на съответните дружества от групата Amazon бъде установена към датата както на деянията по главното производство, така и на произнасянето по ревизионната жалба.

При тези условия Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

 „Държи ли лице за целите на предлагането или пускането на пазара стоки, които съхранява за трето лице на склад, нарушаващи правото на марка, без да знае за правонарушението, когато не самото то, а само третото лице възнамерява да предлага стоките или да ги пусне на пазара?“

Решението на съда:

Член 9, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката [на Европейския съюз] и член 9, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че за лицето, което държи на склад за трето лице стоки, нарушаващи право върху марка, без да знае за това нарушение, трябва да се счита, че не съхранява тези стоки за целите на предлагането или пускането им на пазара, по смисъла на тези разпоредби, ако самото то няма такива цели.

Amazon не успя да регистрира своя марка RING в ЕС

Amazon загуби съдебно дело Case T‑270/19 срещу EUIPO пред Общия съд на Европейския съюз. Делото касае опит на американската компания да регистрира следната европейска марка:

Марката е заявена за:

Клас 9: „Потребителски електронни продукти, а именно звънци на врата, сензори за движение и оборудване за мониторинг, а именно видеомонитори и видеокамери за наблюдение на интериора и екстериора на домовете, търговските обекти или офисите за сигурност и наблюдение; електронни безжични LAN звънци; електронни звънци; електронни звънци на вратата с камера, позволяваща на хората да идентифицират кой е на вратата им от отдалечени места; сензори за движение и оборудване за мониторинг, а именно видеомонитори и видеокамери за наблюдение на интериора и екстериора на домовете, магазините на дребно или офисите за сигурност и наблюдение; електронни сензори за движение с възможност за безжична LAN и оборудване за мониторинг, а именно видеомонитори и видеокамери за наблюдение на интериора и екстериора на домовете, магазините за продажба или офисите за сигурност и наблюдение; Софтуер и софтуерни приложения за изтегляне, позволяващи на потребителите да идентифицират и общуват с хора на вратата си; Софтуер и софтуерни приложения за изтегляне, които позволяват на потребителите да наблюдават дома, офиса и други съоръжения; Приложения за изтегляне за наблюдение на дома, офиса и други съоръжения на потребителя, за използване по интернет, мобилни устройства, безжични интернет мрежи или системи и други компютърни и електронни комуникационни мрежи; говорители; високоговорители с включена безжична локална мрежа; адаптивни електронни високоговорители; Софтуер за компютърно приложение за използване при управление и управление на високоговорители, безжични високоговорители с локална мрежа, адаптивни електронни високоговорители; светещи знаци; електрически знаци; електронни табели; знаци с подсветка; контролери за осветление; апарати за контрол на осветлението; електрически контролни устройства за осветителни тела; компютърен софтуер за споделяне на видеоклипове; Софтуер за компютърно приложение за споделяне на видеоклипове; Софтуер за компютърни приложения за мобилни телефони и други мобилни устройства, а именно софтуер за споделяне на видеоклипове “.

Според EUIPO обаче марката е описателна за посочените стоки. Причината е че думата RING има конкретно значение "Звъня", "Позвънявам", което е описателно за посочените стоки, като звънци за врати.

Amazon обжалва това решение, като твърди, че марката е сугестивна и не съобщава директно характеристиките на посочените стоки.

Съдът отхвърля тези доводи и потвърждава решението на EUIPO. Заявената марка не може да изпълнява основната функция характерна за всяка марка, а именно да посочва търговски произход на стоки и услуги. Причината е в липсата на отличителност на думата и пълната й описателност относно заявените стоки. Потребителите биха възприели марката, като съобщение за техническите характеристики на продукта, а не като отличителен знак за произход.

Amazon защити своя SPARK бранд във Великобритания

Amazon спечели опозиция пред Патентното ведомство на Великобритания относно заявка за словна марка "SPARKK" за клас 9 - стоки включително софтуер за компютърни приложения, мобилни приложения и софтуер за услуги в социалните мрежи.

Опозицията е базирана на по-ранна марка Amazon Spark също в клас 9.

Патентното ведомство потвърждава опозицията. Според него макар в по-ранната марка Amazon да е първа дума, втората дума Spark има същата тежест при възприемане от потребителите.

Допълнителната буква K в по-късната марка не е достатъчна за да преодолее сходството, тъй като може да остане незабелязана.

Ведомството отчита и известността на марката Amazon, приемайки че потребителите биха възприели SPARKK, като вариация на марката на Amazon.

Източник: WIPR.

Как онлайн търговците да комуникират с потребителите си - казусът Amazon

Генералният адвокат на Европейския съд G. PITRUZZELLA излезе със становище по дело  C‑649/17 Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbände, Verbraucherzentrale Bundesverband e. V. срещу Amazon EU Sàrl. Делото касае следното:

Bundesverband упреква Amazon — платформа за онлайн продажби, че не изпълнява по ясен и разбираем начин задълженията за информиране на потребителите и така нарушава германското национално право за прилагане на Директива 2011/83.

По-специално, според жалбоподателя по главното производство Amazon е пропуснал да посочи на потребителите преди продажбата от разстояние (онлайн) номера на факса и ги е принудил да правят голям брой стъпки в сайта, включващи и някои въпроси, свързани със самоличността на потребителите, преди да се покаже телефонният номер за връзка с колцентъра.

По този начин била нарушена правната уредба на действащия в Германия Закон за защита на потребителите, който в приложение на Директива 2011/83 задължава търговеца да посочи по ясен и разбираем начин, освен географския адрес, също и телефонния номер, както и номера на факса и адреса на електронната поща, ако има такива, така че потребителят да може бързо да установи контакт с търговеца и да общува ефективно с него.

Според жалбоподателя по главното производство системата за автоматично обратно обаждане и незабавният чат, които също се предлагат от Amazon, не са достатъчни за изпълнение на предвидените в закона задължения.

След като сезира Landgericht Köln (Областен съд Кьолн, Германия), който на 13 октомври 2015 г. отхвърля иска, Bundesverband подава жалба пред Oberlandesgericht Köln (Върховен областен съд Кьолн, Германия).

С решение от 8 юли 2016 г. съдът отхвърля жалбата и потвърждава първоинстанционното решение.

Накрая Bundesverband подава ревизионна жалба пред Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия).

Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) разпорежда да бъде отправено преюдициално запитване до Съда, тъй като изпитва съмнения относно съответствието с правото на Съюза на законодателство като германското, което изисква посочването на телефонния номер на търговеца във всички случаи, а не само ако съществува такъв.

Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да отправи запитване до Съда относно правилното тълкуване на израза „ако съществува такъв“, който се съдържа в член 6, параграф 1, буква в), както и относно характера, изчерпателен или не, на предвидения в посочената разпоредба списък на средствата за комуникация и относно съдържанието на задължението за прозрачност, наложено на търговеца.

При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) спира производството и поставя на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Могат ли държавите членки да предвидят разпоредба, която — както разпоредбата на член 246а, параграф 1, първа алинея, първо изречение, точка 2 от EGBGB — задължава търговеца при сключването на договор от разстояние да предоставя на потребителя телефонния си номер не само ако съществува такъв, а винаги, преди последният да направи поръчката?

2) Означава ли изразът „gegebenenfalls“ („ако съществува такъв“), използван в текста на член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС на немски език, че даден търговец трябва да предостави информация само относно начини за комуникация, които вече действително съществуват в неговото предприятие, тоест че той не е длъжен да създаде нова телефонна или факс линия, съответно нова електронна поща, ако реши чрез предприятието си да сключва и договори от разстояние?

3) При утвърдителен отговор на втория въпрос:

Означава ли изразът „gegebenenfalls“ („ако съществува такъв“), използван в текста на член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС на немски език, че начините за комуникация, които вече съществуват в дадено предприятие, са само такива, които при всички случаи действително се използват от търговеца и за контакт с потребители при сключването на договори от разстояние, или начините за комуникация, които съществуват в предприятието, са и такива, които до момента търговецът е използвал изключително за други цели, като например за комуникация с търговци или власти?

4) Изчерпателно ли е направеното в член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС изброяване на средствата за комуникация — телефон, факс и електронна поща, или търговецът може да използва и други средства за комуникация, които не са посочени там, като например интернет чат или система за обратни обаждания, доколкото те осигуряват бързо осъществяване на контакт и ефективна комуникация?

5) От значение ли е за прилагането на задължението за прозрачност по член 6, параграф 1 от Директива 2011/83/ЕС, което задължава търговеца да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин информация за посочените в буква в) от тази разпоредба средства за комуникация, информацията да се предоставя бързо и ефективно?“.

Становището на Главния адвокат:

„1) Директива 2011/83 — поради изискването за пълно хармонизиране и с оглед на нейното буквално, систематично и телеологично тълкуване — не допуска национално законодателство, което задължава търговеца при сключването на договор от разстояние да предоставя на потребителя телефонния си номер не само ако съществува такъв, а във всички случаи, преди последният да направи поръчката.

2) Изразът „gegebenenfalls“, използван в текста на член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС на немски език, трябва да се тълкува поради съображения от текстуален, систематичен и телеологичен характер в смисъл, че не задължава търговеца да създаде нова телефонна или факс линия, съответно нов адрес на електронна поща, ако реши да сключва и договори от разстояние.

3) Изразът „gegebenenfalls“, използван в текста на член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС на немски език, трябва да се тълкува поради съображения от текстуален, систематичен и телеологичен характер в смисъл, че като „налични“ в предприятието се считат само средствата за комуникация, които търговецът реши да използва за контакт с потребителите при сключването на договори от разстояние.

4) Списъкът на средствата за комуникация, който се съдържа в член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС (телефон, факс и електронна поща), не е изчерпателен и търговецът може да използва и други средства за комуникация, които не са посочени в този член, като например интернет чат или система за обратни обаждания, при условие че независимо от използваните средства за комуникация, той реално гарантира на потребителя възможността да избира измежду множество средства за комуникация, които да използва, както и възможността за бързо осъществяване на контакт и за ефективна комуникация, и при условие че информацията относно тези средства е предоставена по ясен и разбираем начин.

5) За целите на прилагането на задължението за прозрачност по член 6, параграф 1 от Директива 2011/83/ЕС информацията за средствата за комуникация, предоставени на потребителя от търговеца, трябва да е достъпна по прост, ефективен и сравнително бърз начин.“