Google Adwords, мета тагове и нарушаване на права върху марки на ЕС - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело  C‑104/22 Lännen MCE Oy срещу Berky GmbH, Senwatec GmbH & Co. KG.

Делото касае определяне на това кой съд да разгледа нарушаване на права в онлайн среда върху търговска марка на ЕС. Казусът има следната предистория:

Lännen, установено във Финландия дружество, произвежда по-специално многофункционални багери, които продава под марката на Европейския съюз „WATERMASTER“, регистрирана на 12 юли 2004 г. с номер 003185758.

На 28 януари 2020 г. това дружество предявява пред Търговски съд, Финландия иск за нарушение срещу Berky и Senwatec — две установени в Германия дружества, принадлежащи към една и съща група предприятия.

Lännen твърди, че Senwatec е извършило нарушение във Финландия с платена реклама в интернет търсачка, която използва наименование на национален домейн от първо ниво на тази държава членка и при търсенето в която на думата „Watermaster“ се показва реклама на стоките на Senwatec. Така през август 2016 г. при търсене във Финландия на думата „Watermaster“ на уебсайта ww.google.fi като първи резултат се показва рекламно съобщение Google Adwords за стоките на Senwatec, отделено от останалите резултати от търсенето с един ред и съдържащо думата „Реклама“.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че получената в резултат на това търсене рекламна връзка и придружаващият я текст не съдържат нищо, което да е свързано с Финландия или с географския район на доставка на стоките на Senwatec. Запитващата юрисдикция обаче уточнява, че уебсайтът на Senwatec, към който води тази рекламна връзка, съдържа по-специално текст на английски език, в който се посочва, че стоките на Senwatec се използват в целия свят, и карта на света, на която държавите, в които Senwatec заявява, че развива дейност, са означени с по-тъмен цвят. Финландия не е сред тези държави.

Lännen твърди, че в периода 2005—2019 г. Berky е нарушило марката му чрез прилагане на оптимизация за интернет търсачка, като с метатаг, използващ ключовата дума „Watermaster“ и предназначен за по-добро идентифициране на изображенията на машините на Berky, е описало свободно достъпни изображения на уебсайта за споделяне на снимки Flickr.com. Така например при търсене на думата „Watermaster“ на уебсайта www.google.fi във Финландия, се появява връзка към уебсайт с изображения на машините на Berky.

Запитващата юрисдикция подчертава, че това не е рекламна връзка, а т.нар. „органичен“ резултат от търсенето. В надписите под изображенията на онлайн услугата Flickr.com са посочени наименованията на машините на английски език и номерата на моделите им. Освен това изображенията са придружени от логото на Berky. Всяко изображение е описано с по няколко метатага с ключови думи на английски език и други езици, сред които по-конкретно и думата „Watermaster“.

Lännen твърди, че интернет рекламата на Berky и Senwatec е била насочена към територията на Република Финландия и е била достъпна за потребителите или търговците в тази държава членка. Стоките на Berky и Senwatec се продавали в цял свят. Според Lännen въпросната реклама, написана на английски език, е била насочена към международна аудитория и е била предназначена за всички държави, в които е била достъпна.

В своя защита Berky и Senwatec оспорват компетентността на запитващата юрисдикция с мотива, че твърдените нарушения не са извършени във Финландия.

Те твърдят, че рекламата им не е била насочена към Финландия — държава членка, в която не предлагали стоките си за продажба и на чийто пазар не присъствали. Нито резултатът от търсенето на уебсайта www.google.fi, нито използването на метатаг с ключова дума „Watermaster“ доказвали, че дейността им е била насочени към Финландия. За да се установи компетентността на запитващата юрисдикция, не било важно дали съдържанието, за което се твърди, че е незаконно, е достъпно във Финландия, а по-скоро дали има релевантна връзка с тази държава членка.

Запитващата юрисдикция уточнява, че страните спорят дали картата на уебсайта на Senwatec доказва, че районът на доставка на стоките на Senwatec е ограничен до географски район, от който Финландия изглежда изключена. Според Senwatec тази карта е едно от доказателствата, че Финландия не спада към пазара, на който то продава стоките си, докато според Lännen стоките на Senwatec се продават в цял свят, а не само в посочените на картата райони.

При проверката за компетентност запитващата юрисдикция, сезирана като съд по местоизвършване на нарушението, приема, че за да се определи на териториите на кои държави членки се намират потребителите или търговците, за които са предназначени публикувани на уебсайт реклами, е целесъобразно да се вземат предвид по-специално географските райони на доставка на съответните стоки.

Запитващата юрисдикция все пак счита, че би могло да има и други релевантни за тази проверка обстоятелства, както посочва и генерален адвокат Szpunar в заключението си по дело AMS Neve и др. (C‑172/18, EU:C:2019:276), но че не е ясно какви биха могли да бъдат тези други обстоятелства, тъй като Съдът не се е произнесъл по този въпрос.

Запитващата юрисдикция иска по-специално да се установи дали при проверката за компетентност по член 125, параграф 5 от Регламент 2017/1001 може да вземе предвид обстоятелството, че уебсайтът на интернет търсачката, показваща рекламите, за които се твърди, че представляват нарушения, използва национален домейн от първо ниво на определена държава членка.

При тези обстоятелства Търговски съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„Дружеството А, установено в държавата членка Х, където се намира неговото седалище, е използвало на уебсайт в рекламата или като ключова дума знак, който е идентичен на марка на [Европейския съюз] на дружеството B.

1)  Може ли в горепосочения случай да се приеме, че рекламата е предназначена за потребители или търговци в държавата членка Y, където е седалището на дружество B, и компетентен ли е съд за марките на [Европейския съюз] в държавата членка Y да разглежда иск за нарушение на правата върху марка на [Европейския съюз] съгласно член 125, параграф 5 от Регламент 2017/1001, ако в публикуваната по електронен път реклама или в уебсайт на рекламодател, достъпен чрез линк от тази реклама, географските райони за доставка на стоките най-малкото не са изрично уточнени или ако от тях изрично не е изключена нито една държава членка? Може ли в това отношение да се вземе предвид естеството на стоките, за които се отнася рекламата, както и обстоятелството, че пазарът за стоките на дружеството А обхваща, както се твърди, целия свят и следователно цялата територия на Европейския съюз, включително държавата членка Y?

2)  Може ли да се приеме, че горепосочената реклама е предназначена за потребители или търговци в държавата членка Y, ако рекламата е показана на уебсайт на интернет търсачка, функциониращ под наименованието на националния домейн от първо ниво на държавата членка Y?

3)  При положителен отговор на въпрос 1 или въпрос 2: какви други обстоятелства, ако има такива, следва да се вземат предвид при преценката дали рекламата е предназначена за потребители или търговци в държавата членка Y?“.

Решението на съда:

Член 125, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз

трябва да се тълкува в смисъл, че:

лице, което е притежател на марка на Европейския съюз и се счита за увредено от трето лице, използващо без съгласието му идентичен на марката му знак в онлайн реклами и предложения за продажба на стоки, идентични или сходни на тези, за които е регистрирана тази марка, може да предяви срещу това трето лице иск за нарушение пред съд за марките на Европейския съюз на държавата членка, на чиято територия се намират потребителите и търговците, към които са насочени рекламите или предложенията за продажба, независимо че третото лице не е посочило изрично и недвусмислено тази държава членка сред териториите, към които разглежданите стоки могат да бъдат доставяни, ако същото това трето лице е използвало знака за платена реклама на уебсайт на интернет търсачка, използващ наименование на национален домейн от първо ниво на тази държава членка. Това обаче не е така, ако третото лице е приложило само оптимизация за интернет търсачка, като с метатагове, които използват за ключова дума съответната марка, е описало изображения на свои стоки в услуга за онлайн споделяне на снимки с общ домейн от първо ниво.

Амазон може да бъде отговорен за нарушаване на търговски марки според Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по свързани дела C‑148/21 et C‑184/21, Christian Louboutin срещу Amazon. 

Казусът касае въпросът дали Амазон е отговорна за реклами разпространявани на нейния сайт, които промотират знаци нарушаващи регистрирани търговски марки на трети лица и дали това само по себе си представлява използване на тези марки от Амазон.

Както е известно Амазон е най-големият онлайн търговец в света, като чрез своя сайт предлага възможност на различни търговци да продават своите стоки, като промотират тези продажби с реклами. Проблемът възниква когато такива търговци започват да продават фалшиви стоки използващи чужди търговски марки.

Преди месеци Генаралният адвокат на Европейския съд Maciej Szpunar изказа мнение, че подобни реклами не представляват използване на марките от Амазон, тъй като компанията не използва директно тези марки, а това се прави от трети страни които използват услугите на платформата за да продават своите стоки.

С настоящото си решение, обаче, Европейският съд не се съгласява с Генералния адвокат и приема, че Амазон може да бъде отговорен за реклами на своята платформа при които имаме неразрешено използване на чужди марки.

Причината за това е във факта, че освен реклами на трети страни Амазон излъчва и свои реклами на същите продукти, само че оригинални такива, носещи същите марки.

Поради това ако потребителите бъдат въведени в заблуждение, че рекламите на фалшиви стоки изхождат от Амазон, то може да се приеме, че е налице използване на марките без разрешение на техните притежатели. 

Разграничението между различните реклами е трудно за потребителите, тъй като те изглеждат сходно. Допълнително възможността за объркване се засилва и от факта, че Амазон осъществява и съхраняването и доставката на стоки, включително и такива на трети страни.

Източник: Marks & Clerk - Megan Rannard за Lexology.

Не всеки може да използва ирландски имена за своите продукти - решение на EUIPO

Главният Апелативен борд на EUIPO излезе с интересно решение относно недобросъвестно заявени и заблуждаващи марки.

Казусът касае следната регистрирана от испанската компания Hijos de Moisés Rodríguez González S.A европейска марка за клас 29 (месо, риба, птици и дивеч, месни екстракти, консервирани, замразени, сушени и варени плодове и зеленчуци, желета, конфитюри, компоти, яйца, мляко и млечни продукти, хранителни масла и мазнини):

Срещу тази марка е подадено искане за заличаване от страна на ирланското Министерство за трудови отношения и Млечния борд в Ирлания на основание недобросъвестно заявяване на марка и въвеждане в заблуда на потребителите.

Според искането заблудата се изразява в това, че потребителите могат да предположат, че продуктите обозначени с марката идват от Ирлания поради името на марката LA IRLANDESA. Този ефект се засилва и от използавния цвят и графични елементи, които асоциират със страната.

Недобросъвестният елемент се изразява в това, че притежателят на марката е имал търговски отношения в миналото с Млечния борд на Ирландия, както и че е опитвал да регистрира и други сходни марки, които са използвани и за продукти които нямат произход от Ирландия.

Макар EUIPO първоначално да отхвърля искането за заличаване, Главният Апелативен борд го потвърждава изцяло.

Източник: IPKat.

Amazon спечели дело срещу Coty и избегна санкции след решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с важно тълкувателно решение по дело C‑567/18 Coty Germany GmbH  срещу  Amazon. Делото касае следната предистория:

Coty, дистрибутор на парфюми, притежава лицензия за марката на ЕС „DAVIDOFF“, която е регистрирана под номер 876 874 (наричана по-нататък „разглежданата марка“) и е защитена за „парфюми, етерични масла и козметични продукти“.

На интернет сайта „amazon.de“ Amazon Services Europe предлага в „Amazon-Marketplace“ възможността трети лица продавачи да публикуват предложения за продажба на стоките им. При продажба договорите относно тези стоки се сключват между третите лица продавачи и купувачите. Третите лица продавачи освен това могат да участват в програмата „изпращане с Amazon“, при която стоките се държат на склад от дружества от групата на Amazon, сред които е Amazon FC Graben, което стопанисва склад. Стоките се изпращат чрез външни доставчици.

На 8 май 2014 г. купувач, тестващ стоки на Coty, поръчва през интернет сайта „amazon.de“ един флакон парфюм „Davidoff Hot Water EdT 60 ml“, който се предлага от трето лице, продавач (наричано по-нататък „продавачът“), и се изпраща от групата Amazon в рамките на тази програма. След като Coty изпраща до продавача предупреждение за предявяване на иск, по съображение че предоставените от разглежданата марка права не били погасени по отношение на стоките, поверени от продавача на Amazon FC Graben в рамките на посочената програма, защото стоките не били пуснати на пазара на Съюза под тази марка от притежателя или с негово съгласие, продавачът издава декларация за въздържане от действие, скрепена със санкция при неизпълнение.

С писмо от 2 юни 2014 г. Coty изисква от Amazon Services Europe да му предаде всички флакони парфюм, които носят разглежданата марка и са съхранявани за сметка на продавача. Amazon Services Europe изпраща на Coty пакет с 30 флакона парфюм. След като друго дружество от групата на Amazon уведомява Coty, че 11 от изпратените 30 бройки са от склада на друг продавач, Coty изисква от Amazon Services Europe да му посочи името и адреса на този друг продавач, защото 29 от 30-те флакона са стоки, за които правата, предоставени от разглежданата марка, не са погасени. Amazon Services Europe отговаря, че не е в състояние да изпълни това искане.

Тъй като смята, че поведението на Amazon Services Europe, от една страна, и на Amazon FC Graben, от друга, накърнява правото върху разглежданата марка, Coty предявява иск, с който по същество по-конкретно моли тези две дружества да бъдат осъдени, под страх от налагане на санкции, да преустановят съхранението или изпращането, или възлагането на други лица на съхранението или изпращането, в рамките на търговската дейност в Германия, на парфюми от марката „Davidoff Hot Water“, ако тези стоки не са били пуснати на пазара на Съюза със съгласието на Coty. При условията на евентуалност Coty иска тези две дружества да бъдат осъдени при същите условия във връзка с парфюмите от марката „Davidoff Hot Water EdT 60 ml“, а при условията на евентуалност спрямо предходното — във връзка с парфюмите „Davidoff Hot Water EdT 60 ml“, които са съхранявани за сметка на продавача или не могат да бъдат свързани с никой друг продавач.

Областен съд, Германия отхвърля иска на Coty. Въззивната жалба на Coty е отхвърлена, като въззивната юрисдикция по-специално приема, че Amazon Services Europe нито е държало, нито е изпратило съответните стоки, както и че Amazon FC Graben е съхранявало тези стоки за сметка на продавача и на други трети лица продавачи.

Coty подава ревизионна жалба пред запитващата юрисдикция. Единствено Amazon Services Europe и Amazon FC Graben са ответници пред тази юрисдикция.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че уважаването на жалбата, доколкото Coty оспорва становището на въззивната юрисдикция, че Amazon FC Graben не носи отговорност като извършител на нарушение на правото върху марка, зависи от тълкуването на член 9, параграф 2, буква б) от Регламент № 207/2009 и на член 9, параграф 3, буква б) от Регламент 2017/1001.

Тя в частност подчертава, че уважаването на ревизионната жалба зависи от това дали цитираните разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че лице, което държи за целите на предлагането или пускането на пазара, по смисъла на тези разпоредби, стоки, които съхранява за трето лице на склад, нарушаващи правото на марка, без да знае за правонарушението, дори ако само третото лице възнамерява да предлага стоките или да ги пусне на пазара.

Запитващата юрисдикция уточнява също че доколкото едното от исканията на Coty изхожда от опасността от повторно нарушаване, жалбата му ще е основателна единствено ако неправомерността на поведението на съответните дружества от групата Amazon бъде установена към датата както на деянията по главното производство, така и на произнасянето по ревизионната жалба.

При тези условия Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

 „Държи ли лице за целите на предлагането или пускането на пазара стоки, които съхранява за трето лице на склад, нарушаващи правото на марка, без да знае за правонарушението, когато не самото то, а само третото лице възнамерява да предлага стоките или да ги пусне на пазара?“

Решението на съда:

Член 9, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката [на Европейския съюз] и член 9, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че за лицето, което държи на склад за трето лице стоки, нарушаващи право върху марка, без да знае за това нарушение, трябва да се счита, че не съхранява тези стоки за целите на предлагането или пускането им на пазара, по смисъла на тези разпоредби, ако самото то няма такива цели.

Volvo спечели съдебно дело в САЩ относно автомобилни аксесоари

Volvo спечели съдебно дело в САЩ срещу анонимна китайска компания продаваща онлайн аксесоари свързани с автомобилите на компанията. Според Volvo въпросните аксесоари са изключително нискокачествени имитации на оригиналите.

Съдът приема наличието на нарушаване правата на Volvo и отсъжда 2 милиона долара компенсация.

По интересното в това решение обаче е факта, че съдът изисква от PayPal, услуга чрез която са осъществявани плащанията свързани с имитиращите продукти, да преведе на Volvo всички суми получени по сметките на нарушителите касаещи продажби на въпросните продукти. Освен това PayPal се задължава да разкрие информация за други сметки свързани с нарушителите.

Източник: WIPR.

Къде да заведеш съдебно дело при нарушаване на права върху търговска марка на ЕС?

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по съдебно дело C‑172/18 AMS Netve Ltd, Barnett Waddingham Trustees, Mark Crabtree срещу Heritage Audio SL, Pedro Rodríguez Arribas. Делото касае следното:

AMS Neve е дружество, установено в Обединеното кралство, което произвежда и продава аудио оборудване. BW Trustees, което също е установено в Обединеното кралство, е попечител на пенсионната схема на управителите на AMS Neve. Г‑н Crabtree е управител на AMS Neve.

Heritage Audio е дружество,установено в Испания, което продава аудио оборудване. Г‑н Rodríguez Arribas е с постоянен адрес в Испания и е едноличен управител на Heritage Audio.

На 15 октомври 2015 г. AMS Neve, BW Trustees и г‑н Crabtree предявяват иск срещу Heritage Audio и г‑н Rodríguez Arribas пред Intellectual Property and Enterprise Court (Съд за интелектуална собственост и предприемачество, Обединено кралство) за нарушение на права върху марка на Европейския съюз, като притежатели на тази марка са BW Trustees и г‑н Crabtree, а изключителен лиценз за използването ѝ има AMS Neve.

В иска им се твърди и нарушение на права върху две регистрирани в Обединеното кралство марки, чиито притежатели също са BW Trustees и г‑н Crabtree.

 Марката на Европейския съюз, за която се отнася искът, се състои от числото 1073 и е регистрирана за стоки от клас 9 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. Стоките, за които тази марка е регистрирана, отговарят по-специално на следното описание: „оборудване за записване, миксиране и звукообработка в студио“.

Твърди се, че ответниците в главното производство предлагали за продажба на потребители в Обединеното кралство имитации на стоки на AMS Neve, носещи или насочващи към знак, който е идентичен или сходен на споменатата марка на Европейския съюз и на споменатите национални марки, както и че рекламирали тези стоки.

В подкрепа на твърденията си жалбоподателите в главното производство представят документи, сред които по-специално текстове от уебсайта на Heritage Audio и от профилите му във Фейсбук и Туитър, фактура, издадена от Heritage Audio на физическо лице с местоживеене в Обединеното кралство, както и електронни съобщения, разменени между Heritage Audio и установено в Обединеното кралство лице, относно евентуални доставки на аудио оборудване.

Жалбоподателите в главното производство представят по-специално разпечатки от екрана от споменатия уебсайт с предложения за продажба на аудио оборудване, носещо знак, който е идентичен или сходен с разглежданата марка на Европейския съюз. Те обръщат внимание и на факта, че предложенията за продажба са на английски език, а в раздела, озаглавен „where to buy“ („къде да купя“), са изброени дистрибутори, установени в различни страни, включително и в Обединеното кралство. Освен това от общите условия за продажба следвало, че Heritage Audio приема поръчки от всички държави — членки на Съюза.

Ответниците в главното производство повдигат възражение за липса на компетентност на сезирания съд.

Те посочват, че не може да се изключи възможността стоки на Heritage Audio да са били купени в Обединеното кралство чрез посредничеството на други дружества, но че самите те никога не са рекламирали или продавали такива стоки в Обединеното кралство. Освен това те твърдят, че никога не са имали дистрибутор за Обединеното кралство. Накрая, представеното от жалбоподателите в главното производство съдържание на уебсайта и профила в платформите на Heritage Audio било остаряло още по времето, за което се отнасял искът за нарушение, и поради това не следвало да се взема предвид.

С решение от 18 октомври 2016 г. Intellectual Property and Enterprise Court (Съд за интелектуална собственост и предприемачество) приема, че в частта, която се отнася до разглежданата марка на Европейския съюз, делото по иска за нарушение не му е подведомствено.

Той посочва, че е взел предвид представените от жалбоподателите в главното производство доказателства за насочеността на уебсайта на Heritage Audio по-специално към Обединеното кралство. При все това обаче според него въз основа на фактите по делото може да се приеме, че г‑н Rodríguez Arribas е солидарно отговорен за действията на Heritage Audio и че спорът е подведомствен на съдилищата на Обединеното кралство в частта, която се отнася до защита на национални права върху интелектуална собственост.

В частта, която се отнася до нарушение на марка на Европейския съюз, делото според Intellectual Property and Enterprise Court (Съд за интелектуална собственост и предприемачество) обаче е подведомствено, както предвижда член 97, параграф 1 от Регламент № 207/2009, на съдилищата на държавата членка, на чиято територия е постоянният адрес на ответника, в случая Испания. Посоченият съд уточнява, че компетентността на испанските съдилища следва и от член 97, параграф 5 от същия регламент, съгласно който искове за нарушение могат да се предявяват и пред съдилищата на държавата членка, на чиято територия е било извършено деянието, съставляващо нарушение.

В това отношение Intellectual Property and Enterprise Court (Съд за интелектуална собственост и предприемачество) приема, че териториална компетентност да разгледа иск, предявен от притежател на марка срещу трето лице, използвало идентични или сходни на марката му знаци в реклами и предложения за продажба на уебсайт или на платформи на социални мрежи, има съдът по мястото, където третото лице е взело решение да рекламира и да предлага такива стоки за продажба на уебсайт или на платформи и където е предприело мерки за изпълнение на това си решение.

Жалбоподателите в главното производство обжалват решението пред Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) (Апелативен съд (Англия и Уелс) (гражданско отделение), Обединено кралство).

Запитващата юрисдикция посочва, че съдът, който е разгледал делото като първа инстанция, макар да се позовава на някои решения на Съда, като например решения от 19 април 2012 г., Wintersteiger (C‑523/10, EU:C:2012:220) и от 5 юни 2014 г., Coty Germany (C‑360/12, EU:C:2014:1318), тълкува тези решения, както и като цяло практиката на Съда неправилно.

Според запитващата юрисдикция подобно тълкуване би довело по същество до заключението, че „държавата членка, на чиято територия е било извършено [деянието, съставляващо] нарушение“, по смисъла на член 97, параграф 5 от Регламент № 207/2009 е държавата членка, на чиято територия ответникът е създал уебсайта си и профилите си в социалните мрежи. От текста, целта и контекста на посочената разпоредба обаче следвало, че се отнася до държавата членка, на чиято територия пребивават потребителите или търговците, към които са предназначени рекламите и предложенията за продажба.

В допълнение запитващата юрисдикция посочва, че съгласно решение от 9 ноември 2017 г. на Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), известно като „Parfummarken“ (I ZR 164/16), тълкуването на израза „правото на държавата, в която е извършено [деянието, съставляващо] нарушение“, съдържащ се в член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) (ОВ L 199, 2007 г., стр. 40), в решение от 27 септември 2017 г., Nintendo (C‑24/16 и C‑25/16, EU:C:2017:724) е приложимо и за член 97, параграф 5 от Регламент № 207/2009. Запитващата юрисдикция има все пак известни съмнения относно правилността на преценката на германския съд.

 При тези обстоятелства Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) (Апелативен съд (Англия и Уелс) (гражданско отделение) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос, като уточнява, че той се отнася до тълкуването на член 97, параграф 5 от Регламент № 207/2009:

„Когато предприятие, установено и със седалище в държава членка А, е предприело на територията ѝ действия за рекламиране и предлагане за продажба на стоки, носещи идентичен на марка на Европейския съюз знак, чрез уебсайт, предназначен както за търговци, така и за потребители в държава членка Б:

i)  компетентен ли е съд за марките на Европейския съюз в държава членка Б да се произнесе по иск за нарушение на права върху марка на Европейския съюз поради рекламирането и предлагането за продажба на стоки на територията на държава членка Б?

ii)   ако не, какви други критерии трябва да вземе предвид този съд за марките на Европейския съюз, за да определи дали е компетентен да се произнесе по иска?

iii)  ако отговорът на подточка ii) налага този съд за марките на Европейския съюз да определи дали предприятието е предприело активни действия в държавата членка Б, какви критерии трябва да се вземат предвид, за да се определи дали предприятието е предприело такива активни действия?“.

Решението на съда:

Член 97, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на [Европейския съюз] трябва да се тълкува в смисъл, че притежател на марка на Европейския съюз, който счита, че е увреден поради използване без негово съгласие от трето лице на идентичен на марката знак в публикувани по електронен път реклами и предложения за продажба на стоки, идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, може да предяви иск за нарушение срещу това трето лице пред съд за марките на Европейския съюз на държавата членка, на чиято територия се намират потребителите и търговците, към които рекламите или предложенията за продажба са насочени, независимо от факта че това трето лице е взело решение и е предприело действия за публикуването по електронен път в друга държава членка.

Как онлайн търговците да комуникират с потребителите си - казусът Amazon

Генералният адвокат на Европейския съд G. PITRUZZELLA излезе със становище по дело  C‑649/17 Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbände, Verbraucherzentrale Bundesverband e. V. срещу Amazon EU Sàrl. Делото касае следното:

Bundesverband упреква Amazon — платформа за онлайн продажби, че не изпълнява по ясен и разбираем начин задълженията за информиране на потребителите и така нарушава германското национално право за прилагане на Директива 2011/83.

По-специално, според жалбоподателя по главното производство Amazon е пропуснал да посочи на потребителите преди продажбата от разстояние (онлайн) номера на факса и ги е принудил да правят голям брой стъпки в сайта, включващи и някои въпроси, свързани със самоличността на потребителите, преди да се покаже телефонният номер за връзка с колцентъра.

По този начин била нарушена правната уредба на действащия в Германия Закон за защита на потребителите, който в приложение на Директива 2011/83 задължава търговеца да посочи по ясен и разбираем начин, освен географския адрес, също и телефонния номер, както и номера на факса и адреса на електронната поща, ако има такива, така че потребителят да може бързо да установи контакт с търговеца и да общува ефективно с него.

Според жалбоподателя по главното производство системата за автоматично обратно обаждане и незабавният чат, които също се предлагат от Amazon, не са достатъчни за изпълнение на предвидените в закона задължения.

След като сезира Landgericht Köln (Областен съд Кьолн, Германия), който на 13 октомври 2015 г. отхвърля иска, Bundesverband подава жалба пред Oberlandesgericht Köln (Върховен областен съд Кьолн, Германия).

С решение от 8 юли 2016 г. съдът отхвърля жалбата и потвърждава първоинстанционното решение.

Накрая Bundesverband подава ревизионна жалба пред Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия).

Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) разпорежда да бъде отправено преюдициално запитване до Съда, тъй като изпитва съмнения относно съответствието с правото на Съюза на законодателство като германското, което изисква посочването на телефонния номер на търговеца във всички случаи, а не само ако съществува такъв.

Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да отправи запитване до Съда относно правилното тълкуване на израза „ако съществува такъв“, който се съдържа в член 6, параграф 1, буква в), както и относно характера, изчерпателен или не, на предвидения в посочената разпоредба списък на средствата за комуникация и относно съдържанието на задължението за прозрачност, наложено на търговеца.

При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) спира производството и поставя на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Могат ли държавите членки да предвидят разпоредба, която — както разпоредбата на член 246а, параграф 1, първа алинея, първо изречение, точка 2 от EGBGB — задължава търговеца при сключването на договор от разстояние да предоставя на потребителя телефонния си номер не само ако съществува такъв, а винаги, преди последният да направи поръчката?

2) Означава ли изразът „gegebenenfalls“ („ако съществува такъв“), използван в текста на член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС на немски език, че даден търговец трябва да предостави информация само относно начини за комуникация, които вече действително съществуват в неговото предприятие, тоест че той не е длъжен да създаде нова телефонна или факс линия, съответно нова електронна поща, ако реши чрез предприятието си да сключва и договори от разстояние?

3) При утвърдителен отговор на втория въпрос:

Означава ли изразът „gegebenenfalls“ („ако съществува такъв“), използван в текста на член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС на немски език, че начините за комуникация, които вече съществуват в дадено предприятие, са само такива, които при всички случаи действително се използват от търговеца и за контакт с потребители при сключването на договори от разстояние, или начините за комуникация, които съществуват в предприятието, са и такива, които до момента търговецът е използвал изключително за други цели, като например за комуникация с търговци или власти?

4) Изчерпателно ли е направеното в член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС изброяване на средствата за комуникация — телефон, факс и електронна поща, или търговецът може да използва и други средства за комуникация, които не са посочени там, като например интернет чат или система за обратни обаждания, доколкото те осигуряват бързо осъществяване на контакт и ефективна комуникация?

5) От значение ли е за прилагането на задължението за прозрачност по член 6, параграф 1 от Директива 2011/83/ЕС, което задължава търговеца да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин информация за посочените в буква в) от тази разпоредба средства за комуникация, информацията да се предоставя бързо и ефективно?“.

Становището на Главния адвокат:

„1) Директива 2011/83 — поради изискването за пълно хармонизиране и с оглед на нейното буквално, систематично и телеологично тълкуване — не допуска национално законодателство, което задължава търговеца при сключването на договор от разстояние да предоставя на потребителя телефонния си номер не само ако съществува такъв, а във всички случаи, преди последният да направи поръчката.

2) Изразът „gegebenenfalls“, използван в текста на член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС на немски език, трябва да се тълкува поради съображения от текстуален, систематичен и телеологичен характер в смисъл, че не задължава търговеца да създаде нова телефонна или факс линия, съответно нов адрес на електронна поща, ако реши да сключва и договори от разстояние.

3) Изразът „gegebenenfalls“, използван в текста на член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС на немски език, трябва да се тълкува поради съображения от текстуален, систематичен и телеологичен характер в смисъл, че като „налични“ в предприятието се считат само средствата за комуникация, които търговецът реши да използва за контакт с потребителите при сключването на договори от разстояние.

4) Списъкът на средствата за комуникация, който се съдържа в член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС (телефон, факс и електронна поща), не е изчерпателен и търговецът може да използва и други средства за комуникация, които не са посочени в този член, като например интернет чат или система за обратни обаждания, при условие че независимо от използваните средства за комуникация, той реално гарантира на потребителя възможността да избира измежду множество средства за комуникация, които да използва, както и възможността за бързо осъществяване на контакт и за ефективна комуникация, и при условие че информацията относно тези средства е предоставена по ясен и разбираем начин.

5) За целите на прилагането на задължението за прозрачност по член 6, параграф 1 от Директива 2011/83/ЕС информацията за средствата за комуникация, предоставени на потребителя от търговеца, трябва да е достъпна по прост, ефективен и сравнително бърз начин.“

Съхраняваш стоки обект на авторско право без разрешението на автора - нарушаваш закона - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑572/17 Imran Syed, което касае следното:

Г‑н Syed има магазин на дребно в Стокхолм (Швеция), в който продава дрехи и аксесоари, носещи свързани с рок музиката знаци. Освен бройките, които е изложил за продажба в магазина си, г‑н Syed държи такива стоки и в прилежащия към същия магазин склад, както и в още един склад, намиращ се в Bandhagen (Швеция) — предградие на община Стокхолм. Безспорно установен факт е, че магазинът на г‑н Syed редовно се зарежда със стоки от тези складове.

Установено е, че продажбата на голяма част от тези стоки нарушава марки и авторски права. Срещу г‑н Syed е образувано наказателно производство пред Tingsrätt (Първоинстанционен съд, Швеция) за нарушение на марки и на Закон (1960:729). Според Åklagaren (прокурор, Швеция) г‑н Syed нарушил авторските права на встъпилите в производството граждански ищци, тъй като в нарушение на закона публично разпространявал дрехи и знамена, носещи защитени с авторски права знаци. Поради това Åklagaren счита, че всички носещи такива знаци стоки в магазина и в складовете се предлагат за продажба, тоест че публично се разпространяват в нарушение на Закон (1960:729).

Tingsrätt (Първоинстанционен съд) осъжда г‑н Syed за нарушение на марки по отношение на всички открити стоки. Той го осъжда за нарушение на Закон (1960:729) както по отношение на намерените в магазина стоки, носещи защитен от авторско право знак, така и по отношение на тези от държаните в двата разглеждани склада стоки, които са идентични на тях. Tingsrätt (Първоинстанционен съд) осъжда г‑н Syed по отношение на последните стоки, тъй като приема, че понятието „предлагане за продажба“ на стоки в нарушение на авторското право на встъпилите в делото граждански ищци обхваща не само стоките, които към съответния момент се намират в магазина на г‑н Syed, но и държаните в складовете идентични на тях стоки. За останалите стоки в тези складове съдът обаче приема, че не могат да се разглеждат като предлагани за продажба. За всички посочени нарушения Tingsrätt (Първоинстанционен съд) налага на г‑н Syed наказание лишаване от свобода с отложено изпълнение и глоба с фиксиран дневен размер за период от 80 дни.

Присъдата е обжалвана пред Svea hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен съд Свеа, патентно и търговско отделение, Швеция), който постановява, че г‑н Syed е нарушил Закон (1960:729) единствено по отношение на стоките в магазина, но не и на тези в складовете. Посоченият съд приема, че г‑н Syed държи на склад тези стоки с цел продажба. При все това обаче не счита, че те са обект на предлагане за продажба или публично разпространение. Освен това извършваните със стоките в складовете дейности не представляват според апелативния съд опит или приготовление за нарушение на Закон (1960:729). Наложеното на г‑н Syed наказание е намалено до лишаване от свобода с отложено изпълнение и глоба с фиксиран дневен размер за период от 60 дни.

Решението е обжалвано пред Högsta domstolen (Върховен съд, Швеция) — запитваща юрисдикция по настоящото дело, като Riksåklagaren (Кралски прокурор) иска г‑н Syed да бъде осъден за нарушение на Закон (1960:729) по отношение на същите стоки, за които е осъден от Tingsrätt (Първоинстанционен съд). Освен това той иска от Högsta domstolen (Върховен съд) да отправи до Съда преюдициално запитване относно тълкуването на член 4, параграф 1 от Директива 2001/29.

Пред запитващата юрисдикция г‑н Syed твърди, че съгласно практиката на Съда нарушението на правото на разпространение на носител на авторско право чрез предлагане за продажба изисква активно поведение, насочено към неограничен брой лица, с цел извършването на конкретна продажба. Закупуването и държането на склад на стоки не можели да се разглеждат като такова активно поведение. Тълкуване в обратен смисъл водело до разширяване на приложното поле на наказателната отговорност, което противоречало на принципа на законност.

Запитващата юрисдикция констатира, че нито Закон (1960:729), нито Директива 2001/29 забранява изрично държането на склад с цел предлагане за продажба на стоки, носещи защитен от авторско право знак. В допълнение тя посочва, че видно от решение от 13 декември 2015 г., Dimensione Direct Sales и Labianca (С‑516/13, EU:C:2015:315), нарушението на правото на разпространение по член 4, параграф 1 от Директива 2001/29 може да се изразява и в действия или актове, които предхождат изпълнението на договор за продажба. Възниквал обаче въпросът дали по отношение на стоки, носещи защитен знак, които дадено лице държи на склад, може да се счита, че е налице предлагане за продажба, когато същото това лице продава идентични стоки в магазина си на дребно.

При тези обстоятелства Högsta Domstolen (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Когато в магазин незаконно се предлагат за продажба стоки със защитен знак, може ли да се приеме, че е налице нарушение на изключителното право на автора на този знак по член 4, параграф 1 от Директива 2001/29 за разпространението му и по отношение на стоки със същия знак, които се съхраняват в склад на предлагащото стоките за продажба лице?

2) Има ли значение дали стоките се съхраняват в складово помещение, което е свързано с магазина, или в такова, което се намира на друго място?“.

Решение на съда:

Член 4, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че държането на склад от търговец на стоки, носещи знак, който е защитен от авторско право на територията на държавата членка по мястото на складиране, може да представлява нарушение на изключителното право на разпространение, както е определено в разпоредбата на този член, когато без разрешението на носителя на авторското право търговецът предлага за продажба в магазин стоки, идентични на тези, които държи на склад, при условие че държаните на склад стоки действително са предназначени за продажба на територията на държавата членка, в която знакът е защитен. Разстоянието между мястото на складиране и мястото на продажба само по себе си не би могло да има решаващо значение за определяне дали държаните на склад стоки са предназначени за продажба на територията на тази държава членка.

Дизайн, новост и решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело T‑651/16, Crocs, Inc. срещу EUIPO, Gifi Diffusion. Делото касае регистриран от от фирма Western Brands LLC   европейски дизайн 257001-0001 на 22.11.2004 за:

За същия дизайн е поискан приоритет от американски дизайн от 28.05.2004. Впоследсдтвие дизайнът е бил прехвърлен на фирма Crocs.

През 2013 година френската компания  Gifi Diffusion подава искане за заличаване на въпросния дизайн на база неизпълнение на критерия за новост.

Както е известно за да бъде регистриран един дизайн той трябва да бъде нов и оригинален.

EUIPO заличава дизайна, решение потвърдено и от Общият съд на ЕС.

Причината за това е че информация за този дизайн е била достъпна още през 2003 година на сайта на Crocs. В допълнение дизайна е бил показан на изложение във Флорида, както е бил и предлаган за продажба.

Crocs твърдят, че релевантната публика в Европейският съюз не е била запозната с тази информация но съдът отхвърля тези доводи, приемайки че няма доказателства, че информацията от сайта не е достигнала и ЕС.

Онлайн продажби и притежателите на търговски марки

Eleonora Rosati публикува интересна статия за IP KAT, която дискутира отношенията между големите онлайн магазини и притежатилите на търговски марки.

Както е известно проблемът с фалшивите стоки е повсеместен, като онлайн търговията не е изключение.

През изминалата година съдебната практика, особено в Европа, започна да завишава изискванията и очакванията към онлайн търговците относно опазване правата на интелектуална собственост на различните пазарни участници.

Последното развитие в тази връзка са серията от казуси в които е замесена американската компания Amazon, срещу която има заведени съдебни дела за нарушаване на права върху търговски марки поради факта, че в нейната платформа се продават и фалшиви продукти.

Други компании, чиито права са засегнати, като например производителят на обувки Birkenstock обяви, че преустановява търговските си отношения с Amazon поради това, че онлайн търговецът не е успял да преустанови предлагането на имитиращи продукти.

Темата как онлайн търговците да спират подобни продажби в платформите си и колко ефективно е това ще става все по-актуална, особено в светлината на развиващата се технология и възможностите, който тя дава за контрол върху неразрешеното използване на интелектуална собственост.

Една опция в тази насока би било използването на блокчейн технологията за идентифициране и сертифициране на оригиналните продукти.

Пълният текст на статията може да откриете тук.

Престиж, марки, репутация и продажби в интернет - мнение на Генералния адвокат на Европейския съд

Генералният адвокат на Европейския съд N. WAHL излезе със становище по дело C‑230/16 Coty Germany GmbH срещу Parfümerie Akzente GmbH. Делото касае следното:

Coty Germany е един от водещите търговци на луксозна козметика в Германия. То продава редица марки чрез селективна дистрибуторска мрежа въз основа на договор за дистрибуция, използван по еднакъв начин в Европа от него и свързаните с него предприятия. Този договор се допълва от различни специални договори, предназначени да организират посочената селективна дистрибуция.

Parfümerie Akzente продава от много години като оторизиран търговец на дребно продуктите на Coty Germany, както в магазини в сгради, така и чрез интернет. Продажбата чрез интернет се осъществява отчасти чрез собствен интернет магазин и отчасти чрез платформата „amazon.de“.

От преюдициалното запитване е видно, че в уводната част на договора за дистрибуция Coty Germany мотивира дистрибуторската си система по следния начин: „Характерът на марките на Coty Prestige изисква селективна дистрибуция, за да се опази луксозният имидж на тези марки“.

В това отношение, що се отнася до търговията в магазини в сграда, в договора за селективна дистрибуция е предвидено, че всеки конкретен пункт за продажба на търговеца трябва да бъде одобрен от него, което предполага спазването на определени, изброени в член 2 от договора, изисквания относно средата, оборудването и подреждането.

Така например член 2, параграф 1, точка 3 от договора за дистрибуция гласи „оборудването и подреждането на пунктовете за продажба, предлагането на стоки, рекламата и представянето на стоките за продажба трябва да изтъкват и подкрепят луксозния характер на марките Coty Prestige. При преценка на този критерий се вземат предвид по-специално фасадите, вътрешното оборудване, подовите покрития, стените, таваните, мебелите, както и продажбената площ, а също и осветлението и накрая, общото впечатление за ред и чистота“.

Член 2, параграф 1, точка 6 от договора за дистрибуция предвижда, че „обозначаването на пункта за продажба, било чрез името на предприятието, било чрез допълнения или фирмения надпис, не може да създава впечатление за ограничен избор на стоки, нискокачествено оборудване или липса на съвети и във всеки случай трябва да е направено така, че да не се закриват украсата и изложбената площ на депозитаря“.

Освен това част от сключения между страните договор е допълнително споразумение за продажбата чрез интернет, чийто член 1, параграф 3 гласи, че „на депозитаря не е разрешено използването на друго име или използването на трето предприятие, което не е оторизирано“.

През март 2012 г. Coty Germany преработва договорите си за селективна дистрибуция и това допълнителното споразумение за дистрибуция чрез интернет, като предвижда в клауза I, параграф 1, първа алинея от същото допълнително споразумение, че „депозитарят има право да предлага и продава продуктите чрез интернет обаче при условие че продажбите чрез интернет се осъществяват чрез „електронна витрина“ на оторизирания магазин и че се запазва луксозният характер на продуктите“. Освен това в клауза I, параграф 1, точка 3 от посоченото допълнително споразумение изрично се забранява използването на друго търговско наименование на магазина или видимо участие на трето предприятие, което не е оторизиран от Coty Prestige депозитар. В забележка към тази клауза се уточнява, че „[п]оради това на депозитаря се забранява да влиза в сътрудничество с трети страни, ако това сътрудничество се отнася до използването на интернет страницата и е и видимо за потребителите“.

След като Parfümerie Akzente отказва да одобри тези изменения на договора за дистрибуция, като се позовава на посочената клауза I, параграф 1, точка 3, Coty Germany предявява иск до национална първоинстанционна юрисдикция, като иска тя да забрани на Parfümerie Akzente да продава спорните маркови продукти чрез платформата „amazon.de“.

С решение от 31 юли 2014 г. компетентната първоинстанционна юрисдикция, Landgericht Frankfurt am Мain (Областен съд Франкфурт на Майн, Германия), отхвърля иска, като посочва в мотивите си, че разглежданата договорна клауза противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС и на член 1 от Gesetz gegen Wettbewerbsbeschränkungen (Закон срещу ограничаването на конкуренцията).

Тази юрисдикция приема по-специално, че според решение от 13 октомври 2011 г., Pierre Fabre Dermo-Cosmétique (C‑439/09, EU:C:2011:649) целта за запазване на престижен имидж на марката не оправдава въвеждането на такава система за селективна дистрибуция, която по дефиниция ограничава конкуренцията. Според националната първоинстанционна юрисдикция спорната договорна клауза представлява също твърдо ограничение по смисъла на член 4, буква в) от Регламент № 330/2010 и не би могла да се ползва от групово освобождаване на основание на този регламент.

Освен това според националната първоинстанционна юрисдикция не са налице и условията за индивидуално освобождаване, защото нищо не доказва, че пълното изключване на продажбата чрез интернет посредством платформи на трети лица води до повишаване на ефективността, което може да компенсира отрицателните последствия за конкуренцията вследствие на спорната клауза. Тази юрисдикция счита, че предвидената в тази клауза обща забрана не е необходима, защото съществуват средства, които също са подходящи, но по-малко ограничаващи конкуренцията, като например прилагането на специфични критерии за качество по отношение на платформите на трети лица.

При това положение в производството по въззивната жалба на Coty Germany срещу решението на националната първоинстанционна юрисдикция Oberlandesgericht Frankfurt am Main (Висш областен съд Франкфурт на Майн) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Може ли селективни дистрибуторски системи за дистрибуция на луксозни и престижни стоки, които целят преди всичко опазването на „луксозния имидж“ на стоките, да представляват съвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС съставна част на конкуренцията?

2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:

Може ли да се приеме за съвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС съставна част на конкуренцията абсолютната забрана за действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, независимо от това дали в конкретния случай се нарушават легитимните изисквания за качество на производителя?

3) Трябва ли член 4, буква б) от Регламент [№ 330/2010] да се тълкува в смисъл, че забрана, наложена на действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система, да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, представлява ограничение с оглед на целта на клиентелата на търговеца на дребно?

4) Трябва ли член 4, буква в) от Регламент [№ 330/2010] да се тълкува в смисъл, че забрана, наложена на действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система, да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, представлява ограничение с оглед на целта на пасивните продажби на крайните потребители?“.

Становище на Генералния адвокат:

„1) Селективните дистрибуторски системи за дистрибуция на луксозни и престижни стоки, които целят преди всичко опазването на „луксозния имидж“ на стоките, представляват съвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС съставна част на конкуренцията, при условие че търговците на дребно се избират въз основа на обективни качествени критерии, които са определени по еднакъв начин за всички и не се прилагат по дискриминационен начин за всички потенциални търговци на дребно, че естеството на въпросната стока, включително и на престижния имидж, изисква селективна дистрибуция, за да се запази нейното качество и да се осигури правилното ѝ използване, и че установените критерии не отиват отвъд това, което е необходимо.

2) За да се определи дали е съвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС договорна клауза за наложена на оторизирани дистрибутори от дистрибуторска мрежа забрана да използват за продажби чрез интернет по видим за потребителите начин платформи на трети страни, следва запитващата юрисдикция да провери дали тази договорна клауза е обусловена от естеството на стоката, дали е определена по еднакъв начин и се прилага неутрално и дали не отива отвъд това, което е необходимо.

3) Забраната, наложена на действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система, да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, не представлява ограничаване на клиентите на търговеца на дребно по смисъла на член 4, буква б) от Регламент № 330/2010 на Комисията от 20 април 2010 година за прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики.

4) Забраната, наложена на действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система, да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, не представлява ограничаване на пасивните продажби на крайните потребители по смисъла на член 4, буква в) от Регламент № 330/2010“.

Изчерпване на авторски права и продажба в интернет - Exhaustion of copyrights and sales on Internet

Европейският съд излезе с решение по дело C‑419/13 Art & Allposters International BV срещу Stichting Pictoright. Делото касае следното:

Pictoright е нидерландска организация за колективно управление на авторски права, която защитава интересите на членуващите в нея титуляри на авторски права. Въз основа на споразумения с чуждестранни организации със същия предмет на дейност Pictoright защитава в Нидерландия също интересите на чуждестранни художници и на техните наследници. На Pictoright е възложено да управлява авторските права от името на титулярите, по-специално като издава лицензи и като противодейства срещу нарушенията на тези права.

Чрез уебсайта си Allposters търгува с постери и други художествени репродукции на известни художници, авторските права върху които се управляват от Pictoright. Allposters предлага на своите клиенти по-специално репродукции под формата на постери, рамкирани постери и постери върху дърво или върху платно за рисуване. За да се изработи последният продукт, първо върху хартиен постер, възпроизвеждащ избраната творба, се нанася слой от синтетичен материал (ламинат). След това чрез определен химичен процес изображението върху постера се пренася от постера върху платното за рисуване. Накрая това платно се поставя в дървена рамка. След завършване на тази операция изображението на творбата изчезва от хартиения носител. Allposters квалифицира този процес и неговия резултат като „пренасяне върху платно“.

Pictoright възразява срещу продажбата на пренесените изображения върху платно, възпроизвеждащи закриляни с авторски права произведения, без съгласието на неговите клиенти, титуляри на авторските права, и като заплашва Allposters с предприемането на съдебни действия, иска тази дейност да бъде преустановена.

Тъй като Allposters отказва да се съобрази с това искане, Pictoright предявява иск срещу него пред Rechtbank Roermond (Районен съд Рурмонд), като претендира преустановяване на всяко пряко или косвено нарушаване на авторските и неимуществените права на техните титуляри.

С решение от 22 септември 2010 г. Rechtbank Roermond отхвърля този иск. Поради това Pictoright обжалва това решение пред Gerechtshof te ‘s-Hertogenbosch (Апелативен съд Хертогенбос), който отменя посоченото съдебно решение с решение от 3 януари 2012 г. и уважава голяма част от исканията на Pictoright.

Според последния съд продажбата на постер или на платно, върху които е възпроизведено художествено произведение, представлява публикуване по смисъла на нидерландското право. В действителност от решението на Hoge Raad der Nederlanden от 19 януари 1979 г. по дело (NJ 1979/412, Poortvliet) следвало, че е налице ново публикуване по смисъла на член 12 от Закона за авторското право, ако копие, пуснатото на пазара от титуляря на правото, се разпространява публично под друга форма, доколкото в резултат на това лицето, което търгува с тази нова форма на това копие, разполага с нови възможности да го използва (наричана по-нататък „съдебната практика по делото Poortvliet“). Тъй като установява, че хартиените постери, продавани със съгласието на титулярите на авторските права, претърпявали съществено изменение, вследствие на което на Allposters се предлагали нови възможности да използва съответните копия, доколкото това изменение позволявало на Allposters да ги продава на практика на по-високи цени и да се насочи към различна целева група, Gerechtshof te ‘s-Hertogenbosch приема, че търгуването с пренесените върху платно изображения съставлява публикуване, което е забранено съгласно националното право, и отхвърля доводите на Allposters, изведени от изчерпването на правото на разпространение.

Allposters подава касационна жалба пред запитващата юрисдикция. То оспорва по-специално относимостта на съдебната практика по делото Poortvliet, както и начина, по който се тълкуват понятията за изчерпване и за публикуване, които според него били хармонизирани в рамките на Съюза. Според Allposters при разпространението на дадено произведение, инкорпорирано в даден материален обект, независимо дали той е пуснат в продажба от титуляря на авторското право или с негово съгласие, е налице изчерпване на правото на разпространение по смисъла на член 4, параграф 2, от Директива 2001/29. Евентуалното последващо изменение на този обект не би имало никакви последици върху изчерпването на правото на разпространение. Pictoright посочва обаче, че тъй като правото на преработка все още не е хармонизирано в рамките на уредбата на авторските права в правото на Съюза, съдебната практика по делото Poortvliet остава валидна или най-малкото в съответствие с правото на Съюза.

При тези условия Hoge Raad der Nederlanden решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Урежда ли член 4 от Директива 2001/29 въпроса дали притежаваното от титуляря на авторските права право на разпространение на репродукция на закриляно с авторски права произведение, което е било продадено и доставено в ЕИП от титуляря на правата или с негово съгласие, може бъде упражнено, ако впоследствие тази репродукция е претърпяла изменение по отношение на формата и отново е била пусната в продажба в изменената ѝ форма?

2) a) При положителен отговор на първия въпрос, в този случай обстоятелството, че е налице изменение по смисъла на първия въпрос, от значение ли е за отговора на въпроса дали се препятства или прекъсва изчерпването по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2001/29?

б) При положителен отговор на буква а) от втория въпрос, какви критерии трябва да се заложат в този случай, за да може да се твърди, че е налице изменение на формата на репродукцията, което изменение не препятства или не прекъсва изчерпването по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2001/29?

в) Тези критерии допускат ли съществуването на установения в нидерландското национално право критерий, според който не може да се твърди, че е налице изчерпване само поради обстоятелството, че препродаващото лице е изменило форма на репродукциите и ги е разпространило публично под тази форма (Решение на Hoge Raad от 19 януари 1979 г. по дело Poortvliet, NJ 1979/412)?“.

Решение на съда:

Член 4, параграф 2 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество следва да се тълкува в смисъл, че правилото за изчерпване на правото на разпространение не намира приложение в случай, в който дадена репродукция на защитено произведение е била предлагана на пазара на Съюза със съгласието на титуляря на авторското право, след което е бил подменен нейният носител, като тази репродукция е пренесена от хартиен постер върху платно и отново е пусната на пазара в новата ѝ форма.

English version

The European Court ruled in Case C-419/13 Art & Allposters International BV against Stichting Pictoright. The case concerns the following:

Pictoright is a Netherlands copyright collecting society which looks after the interests of copyright owners affiliated to it. It also safeguards, in the Netherlands, the interests of foreign artists and their heirs on the basis of agreements concluded with foreign entities with the same purpose. Pictoright is mandated to exploit copyright on behalf of the rightholders in particular by licensing and by taking action against infringements of that copyright.

Allposters, through its websites, markets posters and other reproductions depicting the works of famous painters, which are covered by the copyright exploited by Pictoright. Among other products, Allposters offers its clients reproductions in the form of posters, framed posters, posters on wood and images on canvases. In order to produce an image on canvas, a synthetic coating (laminate) is first applied to a paper poster depicting the chosen work. Next, the image on the poster is transferred from the paper to a canvas by means of a chemical process. Finally, that canvas is stretched over a wooden frame. The image of the work disappears from the paper backing during the process. Allposters refers to both it and its result as ‘canvas transfer’.

Pictoright opposed the sale of canvas transfers reproducing works protected by copyright without the consent of its clients, the holders of that copyright, calling on Allposters to cease that activity and threatening legal proceedings.

As Allposters refused to respond to that request, Pictoright brought an action against it before the Rechtbank Roermond (Roermond District Court) seeking that it be ordered to cease all infringement, direct or indirect, of the rightholders’ copyright and moral rights.

By decision of 22 September 2010, the Rechtbank Roermond dismissed that action. Pictoright then appealed against that decision before the Gerechtshof te ’s-Hertogenbosch (Regional Court of Appeal, ’s-Hertogenbosch) which, by judgment of 3 January 2012, annulled the decision and upheld most of Pictoright’s claims.

In the latter court’s view, the sale of a poster or canvas which reproduces an artistic work constitutes a publication within the meaning of Netherlands law. It followed from the judgment of the Hoge Raad der Nederlanden of 19 January 1979 (NJ 1979/412, Poortvliet) that there is a new publication, within the meaning of Article 12 of the Law on copyright, where the copy of a work placed on the market by the rightholder is distributed to the public under another form, to the extent that whoever markets that new form of that copy has new opportunities for exploitation (‘the Poortvliet doctrine’). Taking the view that the paper poster, marketed with the copyright holder’s consent, underwent a major alteration offering Allposters new opportunities for exploitation, in so far as that alteration allows it to charge higher prices and to target a different group, the Gerechtshof te ’s-Hertogenbosch found that the marketing of canvas transfers constituted a publication which was prohibited under national law and rejected Allposters’ argument that the distribution right had been exhausted.

Allposters brought an appeal in cassation before the referring court. It challenges inter alia the relevance of the Poortvliet doctrine and the interpretation given to the concepts of ‘exhaustion’ and ‘publication’, which, it submits, are harmonised within the European Union. Allposters considers that there is exhaustion of the distribution right, within the meaning of Article 4(2) of Directive 2001/29, upon distribution of a work incorporated into a tangible object if it has been offered for sale by the copyright holder or with his consent. Any subsequent alteration to that object has no impact on exhaustion of the distribution right. Pictoright maintains, on the other hand, that, in the absence of harmonisation of the adaptation right in EU law in the field of copyright, the Poortvliet doctrine remains valid or is at least in compliance with EU law.

In those circumstances, the Hoge Raad der Nederlanden decided to stay the proceedings and to refer the following questions to the Court for a preliminary ruling:

(1) Does Article 4 of Directive 2001/29 govern the answer to the question whether the distribution right of the copyright holder may be exercised with regard to the reproduction of a copyright-protected work which has been sold and delivered within the [EEA] by or with the consent of the rightholder in the case where that reproduction had subsequently undergone an alteration in respect of its form and is again brought into circulation in that form?

(2) (a)   If the answer to Question 1 is in the affirmative, does the fact that there has been an alteration as referred to in Question 1 have any bearing on the answer to the question whether exhaustion within the terms of Article 4(2) of [Directive 2001/29] is hindered or interrupted?

(b) If the answer to Question 2(a) is in the affirmative, what criteria should then be applied in order to determine whether an alteration exists in respect of the form of the reproduction which hinders or interrupts exhaustion within the terms of Article 4(2) of [Directive 2001/29]?

(c) Do those criteria leave room for the criterion developed in Netherlands national law to the effect that there is no longer any question of exhaustion on the sole ground that the reseller has given the reproductions a different form and has disseminated them among the public in that form (judgment of the Hoge Raad of 19 January 1979 in Poortvliet, NJ 1979/412)?’

The Court decision:

Article 4(2) of Directive 2001/29/EC of the European Parliament and of the Council of 22 May 2001 on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society must be interpreted as meaning that the rule of exhaustion of the distribution right set out in Article 4(2) of Directive 2001/29 does not apply in a situation where a reproduction of a protected work, after having been marketed in the European Union with the copyright holder’s consent, has undergone an alteration of its medium, such as the transfer of that reproduction from a paper poster onto a canvas, and is placed on the market again in its new form.