вторник, 31 юли 2012 г.

Кратки IP новини от България и чужбина - Brief IP news from Bulgaria and abroad

1. Лоши новини за троловете в областта на авторското право. За повече информация тук. 

2.  Samsung v. Apple – „патентните игри да започнат сега“. За повече информация тук. 

3. Инспекторатът по авторско право при Министерството на културата извърши 357 проверки. За повече информация тук.

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.

English version

1. Bad news for trolls in the area of copyright. For more information here.

2. Samsung v. Apple - "lets patent games start now." For more information here.

3. The Inspectorate of copyright in the Ministry of Culture carried out 357 inspections. For more information here.

Information from Intellectual Property Center at the UNWE. More information can be found here.

понеделник, 30 юли 2012 г.

Барселона - търговска марка - Barcelona - trademark

IP Kat публикува интересна статия касаеща решението на общината в град Барселона да регистрира колективна марка BARCELONA. Използването на марката ще се осъществява според изрични правила. Градският съвет на града ще има правото да дава разрешения за използването на марката от страна на отделни компании при спазване на тези правила.
Част от тях са свързани с това, че използването на марката може да става само ако тя се ползва като подмарка или съпътстваща марка за стоки и услуги свързани с града.
Марката не може да се използва по начин, който да заблуждава потребителите  или за стоки с ниско качество.
Барселона е първият град в Испания, който регистрира колективна марка и контролира напълно нейното използване.
Този интересен подход на общинския съвет е добро решение имайки предвид репутацията свързана с града. Тази репутация безспорно е генерирана и от футболния клуб, който е един от най-известните спортни клубове в света.
Повече информация може да откриете тук.

English version

IP Kat published an interesting article concerning the decision of the municipality in Barcelona to register a collective mark BARCELONA. Using of the mark will be made according to explicit rules. The city council will have the right to give permission for using the mark by individual companies under these rules. According to them this trade mark will only be used as a secondary or accessory sign, and only for goods or services related to the metropolitan area of Barcelona.
The mark can not be used in a manner to mislead consumers or for goods and services with poor quality.
Barcelona was the first city in Spain, which registered collective mark and fully control its use.
This interesting approach of the municipal council is a good solution given the high goodwill associated with the city. Some part of that reputation is undoubtedly generated by the football club, which is one of the most popular sports clubs in the world.

петък, 27 юли 2012 г.

Митниците на ЕС конфискуваха над 100 милиона фалшиви стоки по границите на Съюза - EU customs detain over 100 million fake goods at EU borders

Новина от Европейската комисия:

През 2011 г. митниците на ЕС са конфискували близо 115 млн. продукта по подозрение в нарушаване на правата на интелектуална собственост (ПИС) в сравнение със 103 млн. през 2010 г. Броят на установените случаи се е увеличил с 15 % в сравнение с 2010 г. Стойността на конфискуваните стоки възлиза на почти 1,3 млрд. евро в сравнение с 1,1 млрд. евро през 2010 г. съгласно годишния доклад на Комисията относно дейността на митниците по отношение на прилагането на ПИС. В този доклад се съдържат и данни за вида, произхода и начина на транспортиране на конфискуваните по външните граници на ЕС продукти, които са били в нарушение на ПИС. Основните категории стоки, задържани от митниците са били лекарства (24 %), опаковъчни материали (21 %) и цигари (18 %). Продуктите за ежедневна употреба и продуктите, които биха били потенциална заплаха за здравето и безопасността на потребителите представляват 28,6 % от общия брой на конфискуваните стоки, в сравнение с 14,5 % през 2010 г. Броят на конфискуваните пощенски колетни пратки продължи да се увеличава през 2011 г., като 36 % от конфискациите са свързани с лекарства.
Алгирдас Шемета, комисар по въпросите на данъчното облагане, митническия съюз, одита и борбата с измамите, заяви: „Митниците са първата защитна бариера на ЕС срещу фалшфицираните продукти, които заплашват безопасността на гражданите ни и оказват отрицателно въздействие върху законните предприятия. Докладът демонстрира активността и значимостта на работата, извършвана от митниците в тази насока. Ще продължавам да настоявам за дори по-голяма степен на защита на правата на интелектуалната собственост в Европа, чрез сътрудничеството ни с международните партньори, промишлеността и държавите членки.“
По отношение на страните на произход на фалшифицираните стоки, Китай продължава да държи първенството, като там са произведени 73 % от всички изделия, нарушаващи ПИС. За някои категории продукти други страни продължават да бъдат основна страна на произход, като например Турция по отношение на хранителните стоки, Панама по отношение на алкохолните напитки, Тайланд — за безалкохолните напитки, и Хонг Конг — за мобилните телефони. Около 90 % от задържаните продукти са или унищожени, или е заведено дело за установяване на нарушение.


English version


In 2011, EU Customs detained almost 115 million products suspected of violating intellectual property rights (IPR) compared to 103 million in 2010. The number of intercepted cases increased by 15% compared to 2010. The value of the intercepted goods represented nearly €1.3 billion compared to €1.1 billion in 2010, according to the Commission's annual report on customs actions to enforce IPR. Today’s report also gives statistics on the type, origin and transport method of IPR infringing products detained at the EU's external borders. The top categories of articles stopped by customs were medicines (24%), packaging material (21%) and cigarettes (18%). Products for daily use and products that could be potentially dangerous to the health and safety of consumers accounted for a total of 28.6% of the total amount of detained articles, compared to 14.5% in 2010. The increase in number of detained postal packages continued in 2011, with 36% of the detentions concerning medicines.
Algirdas Šemeta, Commissioner for Taxation, Customs, Anti-fraud and Audit said: “Customs is the EU's first line of defence against fake products which threaten the safety of our citizens and undermine legal businesses. Today's report shows the intensity and importance of the work being done by Customs in this field. I will continue to push for even greater protection of intellectual property rights in Europe, through our work with international partners, the industry and Member States."
In terms of where the fake goods originated, China continued to be the main source, accounting for 73% of all IPR infringing articles. For certain product categories other countries remain the main sources such as Turkey for foodstuffs, Panama for alcoholic drinks, Thailand for soft drinks and Hong Kong for mobile phones. Around 90% of all detained products were either destroyed or a court case was initiated to determine the infringement.

четвъртък, 26 юли 2012 г.

Кратки IP новини от България и чужбина - Brief IP news from Bulgaria and abroad

1. ПРОФОН разпредели 3,5 млн. лева за артисти-изпълнители и музикални продуценти. За повече информация тук. 

2. Red Bull спечели битка за търговска марка. За повече информация тук. 

3.   МОК призовава Патентно ведомство на Полша да отмени регистрацията на марка „Малки олимпийски игри“, чието лого напомня на олимпийското. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.

English version

1. PROPHON share out 3.5 million leva to artists and music producers. For more information here.

2. Red Bull won a trademark battle. For more information here.

3. IOC urges the Polish Patent Office to revoke the registration of the mark "Little Olympics", which reminds of the Olympic logo. For more information here.

Information from Intellectual Property Center at the UNWE. More information can be found here.

сряда, 25 юли 2012 г.

Достъп до научна информация- позицията на Европейската комисия - Access to scientific information- the position of the European Commission

Европейската комисия оповести официално позицията си относно достъпът до научна информация, който се определя за решаващ за тласъка на иновациите на континента.

По-широкият и по-бърз достъп до научни публикации и данни ще улесни изследователите и предприятията в използването на резултатите от финансирани с публични средства изследвания. Това ще даде тласък на европейския капацитет за иновации и ще предостави на гражданите по-бърз достъп до ползите от научните открития. По този начин Европа ще постигне по-голяма възвращаемост от годишната си инвестиция в научноизследователска и развойна дейност, която възлиза на 87 млрд. евро. Мерките допълват съобщението на Комисията относно създаване на Европейско научноизследователско пространство (ЕНП), също прието днес.
Първата стъпка на Комисията ще бъде да направи свободния достъп до научни публикации основен принцип на „Хоризонт 2020“, програмата на ЕС за финансиране на научните изследвания и иновациите за периода 2014—2020 г. От 2014 г. всички статии, чието изготвяне е финансирано по програма „Хоризонт 2020“, ще трябва да бъдат достъпни.
  • или издателят ще осигурява незабавен достъп до статиите онлайн („златен“ свободен достъп) — предварителните издателски разходи могат да бъдат одобрени за възстановяване от Европейската комисия; или
  • изследователите ще осигуряват свободен достъп до статиите си чрез хранилище за свободен достъп не по-късно от 6 месеца (12 месеца за статии в областта на социалните и хуманитарни науки) след публикуването им („зелен“ свободен достъп).
Комисията също така препоръча държавите членки да предприемат подобен подход спрямо резултатите от научните изследвания, финансирани по техните национални програми. Целта е 60 % от финансираните с европейски публични средства научноизследователски статии да бъдат свободно достъпни през 2016 г.
Комисията ще започне също така с опити за осигуряване на свободен достъп до данните, събрани по време на финансирана с публични средства научноизследователска дейност (например числови резултати от провеждането на опити), като взема предвид основателните опасения, свързани с търговските интереси на получателя на финансирането или неговото право на личен живот.
84 % от респондентите в обществена консултация, проведена през 2011 г., са заявили, че достъпът до научна литература не е оптимален. Проучванията показват, че без бърз достъп до актуална научна литература, на малките и средните предприятия им отнема до две години повече, за да пуснат иновативни продукти на пазара. Финансирано от ЕС проучване показа, че понастоящем само 25 % от изследователите свободно споделят данните си.
Нели Крус, заместник-председател на Европейската комисия и отговаряща за цифровите технологии, заяви: „Данъкоплатците не трябва да плащат два пъти за научните изследвания и имат нужда от безпроблемен достъп до необработенaта информация. Целта е да достигнем следващото ниво на разпространение и използване на резултатите от научните изследвания. Данните са новият нефт.“
Европейският комисар по въпросите на изследователската дейност, иновациите и науката Мойра Гейгън-Куин заяви: „Трябва да дадем на данъкоплатците повече срещу техните пари. Свободният достъп до научни публикации и данни ще ускори важни пробиви от страна на нашите изследователи и предприятия, като даде тласък на знанията и конкурентоспособността в Европа.“
Контекст
Свободният достъп до резултатите от научни изследвания е безплатен за читателите посредством Интернет. Днес Комисията прие съобщение, което определя целите на политиката в областта на свободния достъп по отношение на научните изследвания, финансирани от Комисията посредством програма „Хоризонт 2020“. Придружаващата го препоръка на Комисията създава пълна политическа рамка за подобряване на достъпа до научна информация и нейното съхранение. Заедно, тези две инициативи са част от по-широкия контекст на изграждането на Европейското научноизследователско пространство (виж IP/12/788 и MEMO/12/564, също издадени днес). Те се основават на съобщение от 2007 г. относно научната информация в цифровия век (виж IP/07/190) и на заключенията на Съвета от същата година.
Комисията ще:
  • определи свободния достъп до рецензирани от независими експерти публикации като основен принцип на програмата „Хоризонт 2020“, или посредством публикации със свободен достъп („златен“ свободен достъп), или чрез автоархивиране („зелен“ свободен достъп)
  • насърчава свободния достъп до научноизследователски данни (резултати от опити, наблюдения, компютърно генерирана информация, и др.) и ще създаде пилотна рамка в програмата „Хоризонт 2020“, като вземе предвид законовите съображения във връзка с неприкосновеността на правото на личен живот, търговските интереси и въпросите, свързани с големи обеми данни
  • разработи и поддържа електронни инфраструктури, в които да се съхранява и споделя научната информация (публикации и данни), които са оперативно съвместими на европейско и световно равнище
  • да съдейства на изследователите при спазването на задълженията им, свързани със свободния достъп и да насърчава културата на споделяне.
В Програмата в областта на цифровите технологии за Европа се предвижда амбициозна политика на „данни със свободен достъп“, която обхваща цялата информация, която публичните органи в Европейския съюз създават, събират или поръчват. Водещата инициатива на ЕС по отношение на Съюза за иновации също така изрично подкрепя свободния достъп като основен елемент за осъществяването на Европейското научноизследователско пространство (ЕНП). Съобщението и препоръката относно научната информация допълват съобщението на тема „Засилено партньорство в рамките на Европейското научноизследователско пространство за високи постижения и растеж“, също прието днес, което определя ключовите приоритети за завършване на изграждането на Европейското научноизследователско пространство, включително оптималното движение и достъп до научни знания, и техния трансфер.
Европейската комисия ще продължи да финансира проекти, свързани със свободния достъп. През периода 2012—2013 г. Комисията ще инвестира 45 млн. евро в инфраструктури за данни и изследвания в областта на цифровото съхранение. Финансирането ще продължи по програмата „Хоризонт 2020“. През същия период Комисията ще подкрепя експерименталната дейност, свързана с нови начини на обработка на научната информация (например нови методи за рецензиране от страна на независими експерти и начини за измерване на въздействието на статиите).

English version

The EU Commission announced it's position regarding the access to scientific information, which is designated as critical for driving innovation on the continent.

Broader and more rapid access to scientific papers and data will make it easier for researchers and businesses to build on the findings of public-funded research. This will boost Europe's innovation capacity and give citizens quicker access to the benefits of scientific discoveries. In this way, it will give Europe a better return on its €87 billion annual investment in R&D. The measures complement the Commission's Communication to achieve a European Research Area (ERA), also adopted today.
As a first step, the Commission will make open access to scientific publications a general principle of Horizon 2020, the EU's Research & Innovation funding programme for 2014-2020. As of 2014, all articles produced with funding from Horizon 2020 will have to be accessible:
  • articles will either immediately be made accessible online by the publisher ('Gold' open access) - up-front publication costs can be eligible for reimbursement by the European Commission; or
  • researchers will make their articles available through an open access repository no later than six months (12 months for articles in the fields of social sciences and humanities) after publication ('Green' open access).
The Commission has also recommended that Member States take a similar approach to the results of research funded under their own domestic programmes. The goal is for 60% of European publicly-funded research articles to be available under open access by 2016.
The Commission will also start experimenting with open access to the data collected during publicly funded research (e.g. the numerical results of experiments), taking into account legitimate concerns related to the fundee's commercial interests or to privacy.
84 % of respondents to a 2011 public consultation said that access to scientific literature is not optimal. Studies show that without speedy access to up-to-date scientific literature, it takes small and medium-sized enterprises up to two years longer to bring innovative products to the market. An EU-funded study showed that currently only 25% of researchers share their data openly.
Neelie Kroes, European Commission Vice-President for the Digital Agenda, said: "Taxpayers should not have to pay twice for scientific research and they need seamless access to raw data. We want to bring dissemination and exploitation of scientific research results to the next level. Data is the new oil."
Máire Geoghegan-Quinn, European Commissioner for Research and Innovation, said: "We must give taxpayers more bang for their buck. Open access to scientific papers and data will speed up important breakthroughs by our researchers and businesses, boosting knowledge and competitiveness in Europe.”
Background
Open access gives readers free access to research results over the Internet. The Commission today adopted a Communication that sets out open access policy objectives for the research funded by the Commission through "Horizon 2020" An accompanying Commission Recommendation sets out a complete policy framework for improving access to, and preservation of, scientific information. Together these two initiatives feed into the wider context of achieving a European Research Area (see IP/12/788 and MEMO/12/564 also issued today). This builds on a 2007 Communication on scientific information in the digital age (see IP/07/190) and on Council conclusions of that same year.
The Commission will:
  • define open access to peer-reviewed publications as the general principle in Horizon 2020, either through open access publishing ('Gold' open access) or self-archiving ('Green' open access)
  • promote open access to research data (experimental results, observations and computer-generated information etc.) and set a pilot framework in Horizon 2020, taking into account legitimate concerns in relation to privacy, commercial interests and questions related to large data volumes
  • develop and support e-infrastructures to host and share scientific information (publications and data) which are interoperable on European and global level
  • help researchers to comply with open access obligations and promote a culture of sharing.
The Digital Agenda for Europe set out an ambitious ‘open data’ policy covering the full range of information that public bodies across the European Union produce, collect or pay for. The EU's Innovation Union flagship also explicitly backs Open Access as an essential element in realising the European Research Area (ERA). The Communication and Recommendation on scientific information complement a Communication on "A reinforced European Research Area partnership for excellence and growth’, also being adopted today, which sets out key priorities for completing the European Research Area, including the optimal circulation, access to and transfer of scientific knowledge.
The European Commission will continue to fund projects related to open access. In 2012-2013, the Commission will spend €45 million on data infrastructures and research on digital preservation. Funding will continue under the Horizon 2020 programme. During the same period, the Commission will support experimentation with new ways of handling scientific information (e.g. new peer-review methods and ways of measuring article impact).

вторник, 24 юли 2012 г.

Европейският съд излезе с решение относно битка за .eu домейн - The European Court issued a decision concerning a battle for .eu domain name

Европейският съд излезе с решение по дело  Case C-376/11. То касае касае следното:


Pie Optiek е белгийско дружество, което извършва дейност в областта на продажбата по интернет на контактни лещи, очила и други продукти за очите. То е притежател на фигуративната марка на Бенелюкс, съдържаща словния знак „Lensworld“ и стилизирана планисфера, заявена на 8 декември 2005 г. и регистрирана на 4 януари 2006 г. за стоки и услуги от класове 5, 9 и 44  Това дружество използва уебсайта www.lensworld.be.
Walsh Optical също извършва дейност в областта на продажбата по интернет на контактни лещи и очила и други свързани с тях артикули. Walsh Optical използва уебсайта www.lensworld.com от 1998 г. и е притежател на марката на Бенелюкс „Lensworld“, заявена на 20 октомври 2005 г. и регистрирана на 26 октомври 2005 г. за стоки и услуги от клас 35. Тази марка е заличена на 30 октомври 2006 г.
На 18 ноември 2005 г. Walsh Optical подписва с Bureau Gevers договор, наименован „License agreement“.
Съгласно клауза 1 от посочения договор, единствените му цели са да разреши на лицензианта да регистрира име на домейн на свое име, но за сметка на лицензодателя, да определи правата и задълженията на всяка страна по време на действието на този договор, както и да организира процедурата, чрез която лицензиантът ще прехвърли името или имената на домейна .eu на лицензодателя или на посочено от него лице.
Съгласно клауза 2 от договора в главното производство, озаглавена „Права на лицензодателя“, последният може по всяко време да поиска от лицензианта да заличи името или имената на домейна по приложение 1 към посочения договор или да прехвърли името на домейн, бързо и без такси, на лицензодателя или на всяко посочено от него трето лице.
Сред предвидените в клауза 5 от този договор задължения на лицензианта е и задължението му да положи разумни усилия, за да подаде заявка .eu и да получи регистрация .eu за име или имена на домейн. Освен това лицензиантът признава, че по време на регистрацията името на домейн ще бъде изключителна собственост на лицензодателя и приема, че няма да използва това име по какъвто и да било начин, несъвместим с условията на този договор.
От представеното от EURid пред Съда писмено становище е видно, че първата фаза от поетапното регистриране, посочено в глава IV от Регламент № 874/2004, започва на 7 декември 2005 г.
На същата дата Bureau Gevers подава заявка пред EURid за регистрация на името на домейн „lensworld.eu“ на свое име, но за сметка на Walsh Optical. Това име на домейн е предоставено на Bureau Gevers на 10 юли 2006 г.
На 17 януари 2006 г. Pie Optiek също иска регистрацията на име на домейн „lensworld.eu“, но получава отказ поради предходността на подадената от Bureau Gevers заявка.
Искането, което Pie Optiek подава пред Арбитражния съд на Чешката република — орган, който отговаря за извънсъдебното разрешаване на споровете относно имената на домейни .eu — за да оспори предоставянето на посоченото има на домейн Bureau Gevers, е отхвърлено с решение от 12 март 2007 г. Жалбата на Pie Optiek пред Tribunal de première instance de Bruxelles също е отхвърлена с решение на този съд от 14 декември 2007 г.
Пред запитващата юрисдикция, сезирана по обжалване на последното решение, Pie Optiek изтъква по-специално, че договорът в главното производство не предоставя на Bureau Gevers качеството на лицензиант на предходни права по смисъла на член 12, параграф 2, трета алинея от Регламент № 874/2004 и че това дружество не разполага и с право или законен интерес по смисъла на член 21, параграф 1, буква a) от същия Регламент.
Според Bureau Gevers предметът на лицензионен договор за марка не е непременно разрешението да се ползват стоките или услугите с тази марка, а такъв договор може да се отнася до всички или част от правомощията на притежателя на въпросната марка, в това число до разрешението да се регистрира име на домейн.
При тези обстоятелства Сour d’appel de Bruxelles решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1)      Трябва ли член 12, параграф 2 от Регламент [№ 874/2004] да се тълкува в смисъл, че при положение, при което съответното предходно право е право относно марка, изразът „лицензианти на предходни права“ може да се отнася за лице, упълномощено от притежателя на марката единствено да регистрира от свое име, но за сметка на лицензодателя име на домейн, което е идентично или подобно на марката, без обаче да има право да използва по друг начин марката или да използва знака като марка, като например за предлагане на пазара на стоки или услуги с тази марка?
2)      При положителен отговор на този въпрос, трябва ли член 21, параграф 1, буква a) от Регламент [№ 874/2004] да се тълкува в смисъл, че „право или законен интерес“ съществува дори ако „лицензиантът на предходни права“ е извършил регистрирането на името на домейн .eu от свое име, но за сметка на притежателя на марката, когато последният няма право на регистриране в съответствие с член 4, параграф 2, буква б) от Регламент [№ 733/2002]?“

По изложените съображения Съдът реши:
Член 12, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕО) № 874/2004 на Комисията от 28 април 2004 година относно определяне на правила на обществената политика за въвеждането и функциите на .eu домейн от най-високо ниво и принципите, които ръководят регистрирането, трябва да се тълкува в смисъл, че когато съответното предходно право е право върху марка, изразът „лицензианти на предходни права“ не включва лице, на което притежателят на съответната марка е разрешил единствено да регистрира от свое име, но за сметка на този притежател, име на домейн, което е идентично или подобно на посочената марка, без обаче на това лице да е разрешено да я използва за търговски цели в съответствие с присъщите на марката функции.

English version

The European Court issued judgment in Case C-376/11. This case concerns the following:
Pie Optiek is a Belgian company active in the internet sale of contact lenses, spectacles and other optical products. It owns the Benelux figurative mark consisting of the word sign ‘Lensworld’ and a stylised planisphere, filed on 8 December 2005 and registered on 4 January 2006, for goods and services in classes 5, 9 and 44 of the Nice Agreement concerning the International Classification of Goods and Services for the Purposes of the Registration of Marks of 15 June 1957, as revised and amended. It operates the internet site www.lensworld.be.


Walsh Optical is also active in the internet sale of contact lenses, spectacles and related items. It has operated the internet site www.lensworld.com since 1998 and owned the Benelux trade mark Lensworld, filed on 20 October 2005 and registered on 26 October 2005, for goods and services in class 35 of the Nice Agreement. That trade mark was removed from the register on 30 October 2006.
On 18 November 2005, Walsh Optical entered into a contract described as a ‘License Agreement’ (‘the Agreement at issue in the main proceedings’) with Bureau Gevers.
According to clause 1 of that agreement, its sole purposes are to enable the licensee to obtain a domain name registration in its name but on behalf of the licensor, to define the rights and obligations of each party during the lifetime of the licence agreement, and to organise the procedure under which the licensee is to return the .eu domain name(s) to the licensor or to any nominee of the licensor.
Under clause 2 of the Agreement at issue in the main proceedings, headed ‘Rights of licensor’, the licensor may at any time request that the licensee withdraw any of the domain name(s) listed in Enclosure I to that agreement or assign the domain name promptly and without charge to the licensor or to any entity designated by the licensor.
The obligations of the licensee, as set out in clause 5 of that agreement, include the obligation to use reasonable efforts to file a .eu application and obtain a .eu registration for one or more domain names. The licensee also acknowledges that, upon registration, the domain name will be exclusively owned by the licensor and confirms that the licensee will not use the domain name in any matter inconsistent with the terms of that agreement.
It is apparent from the written observations submitted to the Court by EURid that the first part of phased registration under Chapter IV of Regulation No 874/2004 started on 7 December 2005. 
On the same date, Bureau Gevers filed, in its own name but on behalf of Walsh Optical, an application with EURid for registration of the domain name ‘lensworld.eu’. That domain name was allocated to Bureau Gevers on 10 July 2006.
On 17 January 2006, Pie Optiek also sought registration of the domain name ‘lensworld.eu’, which was refused on the ground that Bureau Gevers’ application took precedence.
The application made by Pie Optiek to the Arbitration Court of the Czech Republic – the body responsible for the extra-judicial resolution of .eu domain name disputes – in order to challenge the allocation of that domain name to Bureau Gevers was dismissed by decision of 12 March 2007. Pie Optiek’s action before the tribunal de première instance de Bruxelles (Court of First Instance, Brussels) (Belgium) was also dismissed, by judgment of that court of 14 December 2007.
Pie Optiek submits before the cour d’appel de Bruxelles (Court of Appeal, Brussels), hearing the case on appeal against that judgment, inter alia, that the Agreement at issue in the main proceedings does not confer on Bureau Gevers the status of licensee of prior rights, within the meaning of the third subparagraph of Article 12(2) of Regulation No 874/2004, and that Bureau Gevers also does not have any rights or legitimate interest within the meaning of Article 21(1)(a) of that regulation.
According to Bureau Gevers, the purpose of a trade mark licence agreement is not necessarily limited to authorisation to exploit goods or services under that trade mark, but may relate to all or part of the prerogatives of the proprietor of the trade mark concerned, including authorisation to register a domain name.
In those circumstances, the cour d’appel de Bruxelles decided to stay the proceedings and to refer the following questions to the Court of Justice for a preliminary ruling:
‘(1)      Must Article 12(2) of [Regulation No 874/2004] be interpreted as meaning that, in a situation where the prior right concerned is a trade mark right, the words “licensees of prior rights” may refer to a person who has been authorised by the proprietor of the trade mark solely to register, in his own name but on behalf of the licensor, a domain name identical or similar to the trade mark, but without being authorised to put the trade mark to other uses or to use the sign as a trade mark – for example, for the purpose of marketing of goods or services under the trade mark?
(2)      If that question is answered in the affirmative, must Article 21(1)(a) of [Regulation No 874/2004] be interpreted as meaning that “rights or legitimate interest” exist even if the “licensee of prior rights” has obtained registration of the .eu domain name in his own name but on behalf of the proprietor of the trade mark where the latter is not eligible in accordance with Article 4(2)(b) of Regulation [No 733/2002]?’

On those grounds, the Court hereby rules:
The third subparagraph of Article 12(2) of Commission Regulation (EC) No 874/2004 of 28 April 2004 laying down public policy rules concerning the implementation and functions of the .eu Top Level Domain and the principles governing registration must be interpreted as meaning that, in a situation where the prior right concerned is a trade mark right, the words ‘licensees of prior rights’ do not refer to a person who has been authorised by the proprietor of the trade mark concerned solely to register, in his own name but on behalf of that proprietor, a domain name identical or similar to that trade mark, but without that person being authorised to use the trade mark commercially in a manner consistent with its function.



понеделник, 23 юли 2012 г.

Лицензиране на авторски права в Германия- ключови моменти - Copyright licensing in Germany- key moments

Федералният съд в Германия излезе с две интересни и важни решения относно лицензирането на авторски права в страната.
Първото дело касае лицензия от притежател на софтуерна програма. Лицензополучателят на свой ред предоставя сублицензия на трета компания за използването на програмата. След време основната лицензия е прекратена. Притежателят на авторските права върху софтуера  завежда съдебно дело, тъй като програмата продължава да се ползва от сублицензополучателя.
Второто дело касае спор относно правото на ползване на песента “Take Five” на Paul Desmond. Притежателят на авторските права лицензира правото за ползване на песента на европейски издател, който от своя страна предоставя лицензии за песента за териториите  на Германия и Австрия на трети лица. Главната лицензия е прекратена и съда е запитан дали сублицензополучателите трябва да прекратят ползването й или не.
Според решението на съда и в двете дела сублицензополучателите  имат правото да продължат да ползва произведенията. Според немското законодателство това е допустимо поради факта, че сублицензополучателите не са виновни за прекратяването на основните лицензии, а същевременно са инвестирали време и средства по отношение на съответните произведения обект на авторски права.
Повече информация може да откриете тук.

English version

The Federal Court in Germany came up with two interesting and important decisions regarding the licensing of copyright in the country.
The first case concerns a license from the owner of a software program. Licensee in turn provide sub license to a third company for using of the program. After some time the main license was terminated. The holder of copyrights brought a lawsuit because the sub licensee continues to use the program. The second case concerns a dispute regarding the right to use the song "Take Five" of Paul Desmond. The holder of a copyright
licensed the right of the song to the European publisher which granted sub licenses for the territories of Germany and Austria to third parties. The main license was terminated and the court was asked whether sub licensees should discontinue using it or not.The court in both cases allowed sub licensees to continue using of the works. Under German law this is permissible because sub licensees are not guilty for the terminations of main licenses but in the same time they are investing time and money in respect of the works subject to licenses.More information can be found here.

петък, 20 юли 2012 г.

Търсене на патентна информация в Китай - Searching for patent information in China

Европейското патентно ведомство публикува интересни инструкции, които предоставят възможността за търсене на патентна информация в Китай без необходимостта от познаване на китайски език.
Предоставената информация е структорирана стъпка по стъпка и представя в подробности елементите от търсенето на информация за патенти чрез китайски база данни.
Повече информация и инструкции може да откриете тук.

English version

The European Patent Office has published interesting instructions which provide the ability to search for patent information in China without the need for knowledge of Chinese.
The information provided is structuring step by step and presenting in detail the elements of the searching process  for information concerning patents by Chinese database. 
More information and instructions can be found here.

четвъртък, 19 юли 2012 г.

Защита на търговските марки в интернет - Protection of trademarks on Internet

През последните 20 години интернет претърпя сериозно развитие от обиковенно средство за комуникация в основен способ за правене на бизнес.
Колкото по-сериозна става переспективата за бизнес развитие основано на интернет, толкова по-важни стават и средствата за защита на инвестициите в този вид бизнес.
Една част от тази защита е свързана и с интелектуалната собственост, в частност с търговските марки.
Защитата на марки в интернет изисква внимателна стратегия, тъй като това виртуално пространство крие редица опасности.
В своята статия "Trademark Enforcement in the Internet Age"  Daniel R Bereskin QC представя важни елементи от изграждането на тази стратегия.
Повече информация може да откриете тук.

English version

Over the past 20 years Internet has undergone serious development from an ordinary communication tool to a major way of doing a business. 
The more serious is the perspective for business development based on the Internet the more important is the protection of the investment in this kind of business. 
Some part of this protection is associated with intellectual property in particular trademarks. 
Protection of trademarks in Internet requires careful strategy, as this virtual hiding many dangers. 
In his article "Trademark Enforcement in the Internet Age" Daniel R Bereskin QC presents important elements of the construction of this strategy.
More information can be found here.

сряда, 18 юли 2012 г.

Кратки IP новини от България и чужбина - Brief IP news from Bulgaria and abroad

1. Отчет за дейността на Министерство на културата за периода юли 2009 г. – юли 2012. За повече информация тук.  

2.  Инвестиции в размер на 8,1 милиарда евро за научни изследвания и иновации ще спомогнат за създаването на работни места и растеж. За повече информация тук. 

3.  LucasFilm не успя да спре шведска компания да регистрира марката „Брандроид“. A&E Television, Philip Morris. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.

English version

1. A report of the Ministry of Culture for the period July 2009 - July 2012. For more information here.

2. Investments of 8.1 billion euros for research and innovation will help creating of new jobs and growth. For more information here.

3. LucasFilm failed to stop the Swedish company to register the mark "Brandroid." A & E Television, Philip Morris. For more information here.

Information from Intellectual Property Center at the UNWE. More information can be found here.

вторник, 17 юли 2012 г.

Европейската комисия предлага по-лесно лицензиране на музика на единния пазар - European Commission offers easier music licensing in the Single Market

Новина от Европейската комисия от 11.07.2012:

Авторско право: Комисията предлага по-лесно лицензиране на музика на единния пазар

Европейската комисия предложи мерки за модернизиране на дружествата за колективно управление на авторски права и въведе стимули за насърчаване на тяхната прозрачност и ефикасност.
Новите цифрови технологии разкриват прекрасни възможности пред творците, потребителите и индустрията. Увеличеното търсене на онлайн достъп до културно съдържание (напр. музика, филми, книги…) не признава граници или национални ограничения. Същото важи и за онлайн услугите, осигуряващи достъп до него. И тук идва ред на дружествата за колективно управление на авторски права, по специално в музикалния сектор, където те колективно управляват лицензирането на защитена с авторски права музика за онлайн ползване от името на композиторите и авторите на текстове и събират и им преразпределят съответните лицензионни възнаграждения.
Някои дружества за колективно управление на авторски права обаче трудно се адаптират към изискванията на управлението на правата за онлайн ползване на музикални произведения, което особено проличава в трансграничен контекст. В резултат на днешното предложение дружествата за колективно управление на авторски права, които желаят да лицензират своя репертоар на повече от една територия, ще трябва да спазват европейските стандарти. Това ще улесни доставчиците на услуги при получаването на необходимите лицензи за онлайн разпространяваната в целия ЕС музика и те ще могат да осигурят коректното събиране на приходите и справедливото им разпределяне на композиторите и авторите на текстове.
В по-общ план, дружествата за колективно управление на авторски права във всички сектори ще трябва да спазват новите европейски стандарти, чрез които ще се гарантира подобрено управление и по-голяма прозрачност при извършването на техните дейности. Нуждата от промяна на някои практики се илюстрира от някои случаи напоследък, при които лицензионните възнаграждения, събирани от името на носителите на права, бяха изгубени поради лоши инвестиционни политики; отделно бе наблюдавано и значително забавяне на плащания на лицензионни възнаграждения на носителите на права.
Комисарят по вътрешния пазар и услугите Мишел Барние заяви в тази връзка: „Нуждаем се от единен европейски цифров пазар в услуга на творците, потребителите и доставчиците на услуги. Едни по-ефективни дружества за колективно управление на авторски права ще улеснят доставчиците при разработването на нови трансгранични услуги – нещо, което обслужва европейските потребители и културното многообразие.“ Той добави: „В по-общ план всички дружества за колективно управление на авторски права следва да гарантират, че творците по-бързо получават възнаграждение за своята работа, и трябва да работят при пълна прозрачност. Това е от първостепенно значение за запазване на инвестициите в творчеството и иновациите, които от своя страна ще доведат до допълнителен растеж и повишаване на конкурентоспособността."
Основни елементи на предложената директива
Днешното предложение има две допълващи се цели:
  • Да насърчи по-голямата прозрачност и подобреното управление на дружествата за колективно управление на авторски права чрез по-строги задължения за отчитане и контрол на носителите на права върху техните дейности, както и да се създадат стимули за по-иновационни услуги с по-добро качество.
  • На тази основа и по по-специфичен начин да насърчи и улесни лицензирането на различните репертоари на повече от една територия за онлайн ползване на музикални произведения в ЕС/ЕИП.
  • На практика:
  • Носителите на права ще упражняват пряко влияние върху управлението на правата си, ще получават възнаграждението си по-бързо, а правото да избират най-ефективното за конкретните си цели дружество за колективно управление на авторски права ще бъде записано в закона. Това ще доведе до по-добра защита на интересите на носителите на права, както и до по-широк достъп до културно съдържание за потребителите.
  • Новите правила ще променят начина, по който дружествата за колективно управление на авторски права работят в цяла Европа. Предвидени са нови изисквания като подобрено управление на репертоара, по-бързо заплащане на членовете, яснота при приходите от експлоатацията на права, годишен доклад за прозрачността и допълнителна информация, предоставяна пряко на носителите на права и бизнес партньорите (напр. други дружества за колективно управление на авторски права). Държавите членки ще се нуждаят от механизми за уреждане на споровете между дружествата за колективно управление на авторски права и носителите на права. Подобрените стандарти и процедури следва да доведат до по-добро функциониране на дружествата за колективно управление на авторски права и до по-голямо доверие към техните дейности.
  • Лицензирането на повече от една територия за трансгранично ползване на музика по интернет ще бъде улеснено, но ще се изисква демонстриране на техническата способност тази задача да се изпълнява ефикасно. Това ще бъде от полза за авторите, доставчиците на интернет услуги и гражданите.
Контекст
Дружествата за колективно управление на авторски права действат като посредници между носителите на права в музикалната индустрия, както и в други области като литературата и киноиндустрията, и доставчиците на услуги, възнамеряващи да използват техните произведения. Те лицензират правата, събират лицензионните възнаграждения и ги преразпределят на носителите на права в случаите, в които договарянето на лицензите с отделните творци би било непрактично и би довело до високи трансакционни разходи. В ЕС има повече от 250 дружества за колективно управление на авторски права, които управляват приходи от около 6 млрд. евро годишно. Използването на правата в музикалния сектор осигурява около 80 % от общите приходи, събирани от дружествата за колективно управление на авторски права.
Колективното управление на правата също така е важно за лицензирането на доставчиците на онлайн музикални услуги (услуги за изтегляне на музика, стрийминг услуги). Това важи с особена сила за правата на онези, които композират музиката или пишат текстовете. Доставчиците на онлайн услуги често искат да покрият множество територии и да имат голям музикален каталог. Те също така често желаят да изпробват нови бизнес модели. Всичко това силно затруднява лицензирането на онлайн съдържание. Много дружества за колективно управление на авторски права не са готови за тези предизвикателства и в резултат на това доставчиците на услуги се сблъскват със сериозни трудности, когато се опитват да получат необходимите лицензи за предлагане на онлайн музикални услуги в ЕС. Това води до по-малко онлайн музикални услуги, достъпни за потребителите в целия ЕС, както и до по-бавна поява на иновативни услуги.

Предложението за Директива относно колективното управление на авторски и сродни права и за лицензирането на музикални произведения в интернет може да откриете тук.

English version


News from European Commission:

Copyright: Commission proposes easier music licensing in the Single Market

The European Commission has today proposed measures to modernise collecting societies and put in place incentives to promote their transparency and efficiency.
New digital technologies are opening up great opportunities for creators, consumers and businesses alike. Increased demand for online access to cultural content (e.g. music, films, books) does not recognise borders or national restrictions. Neither do the online services used to access them. This is where collecting societies come into play, in particular in the music sector, where they collectively manage the licensing of copyright-protected music tracks for online use on behalf of composers and lyricists and collect and redistribute to them corresponding royalties.
However, some collecting societies struggle to adapt to the requirements of the management of rights for online use of musical works, in particular in a cross-border context. As a result of today’s proposal, those collecting societies willing to engage in the multi-territorial licensing of their repertoire would therefore have to comply with European standards. This would make it easier for service providers to obtain the necessary licences for music to be distributed online across the EU and to ensure that revenue is correctly collected and fairly distributed to composers and lyricists.
More generally, collecting societies operating in all sectors would have to comply with new European standards providing for improved governance and greater transparency in the conduct of their activities. The need for a change of certain practices was highlighted by recent cases where royalties collected on behalf of rightholders were lost due to poor investment policies, but also by evidence of long-delayed payments of royalties to rightholders.
Commissioner for Internal Market and Services Michel Barnier said: "We need a European digital Single Market that works for creators, consumers and service providers. More efficient collecting societies would make it easier for service providers to roll out new services available across borders – something that serves both European consumers and cultural diversity." He added "More generally, all collecting societies should ensure that creators are rewarded more quickly for their work and must operate with full transparency. This is paramount to sustaining investment in creativity and innovation which will in turn lead to additional growth and increased competitiveness."
Key elements of the proposed Directive
Today's proposal pursues two complementary objectives:
  • To promote greater transparency and improved governance of collecting societies through strengthened reporting obligations and rightholders’ control over their activities, so as to create incentives for more innovative and better quality services.
  • Building upon this – and more specifically – to encourage and facilitate multi-territorial and multi-repertoire licensing of authors' rights in musical works for online uses in the EU/EEA.
In practice:
  • Rightholders would have a direct say in the management of their rights, be remunerated more quickly and their ability to choose the most efficient collecting society for their purposes would be enshrined in law. This would bring about better protection of rightholders' interests, as well as increased access to cultural content for consumers.
  • The new rules would change the way in which collecting societies work across Europe, with new requirements such as improved management of repertoire, quicker payments to members, clarity in revenue streams from exploitation of rights, an annual transparency report and additional information provided directly to rightholders and business partners (such as other collecting societies). Member States would need to have mechanisms for solving disputes between collecting societies and rightholders. Improved standards and processes should result in better functioning collecting societies and more confidence surrounding their activities.
  • The multi-territorial licensing of authors' rights for the use of music on the Internet across borders would be facilitated but also subjected to the demonstration of the technical capacity to perform this task efficiently. This would benefit authors, internet service providers and citizens alike.
Background
Collecting societies act as intermediaries between rightholders in the music industry but also in other art forms like books or films, and the service providers intending to use their works. They license rights, collect royalties, and redistribute revenue to the rightholders in circumstances where individually negotiating licences with individual creators would be impractical and entail high transaction costs. There are more than 250 collecting societies in the EU that manage revenues of around 6 billion euro annually. The use of rights in the music sector accounts for about 80% of the total revenue collected by collecting societies.
The collective management of rights is also important for the licensing of online music service providers (music download services, streaming services). This is particularly the case for the rights of those who compose the music or write the lyrics. Online service providers often want to cover a multitude of territories and a large catalogue of music. They also often want to test new business models. All this makes online licensing very demanding. Many collecting societies are not ready for these challenges and as a result, service providers face serious difficulties when trying to obtain the licences necessary to launch online music services across the EU. This results in fewer online music services available to consumers across the EU and a slower incorporation of innovative services.

The proposal for Directive concerning collective management of copyright and related rights and multi-territorial licensing of rights in musical works for online uses in the internal market, can be found here.
 

понеделник, 16 юли 2012 г.

Битка за капсулите на Nespresso в Швейцария - Battle concerning Nespresso capsules in Switzerland

Изключително интересният казус относно защитата на формата на капсулите на Nestle Nespresso получи ново развитие в Швейцария.
Ethical Coffee Company (ECC) SA започва да продава капсули за кафе, които са съвместими с кафе машините на Nestle, които завеждат съдебно дело. Ключовият момент тук е дали формата на капсулите Nespresso е необходима за постигане на технически резултат. Според експертно мнение предоставено от ECC това е така. Според декларация на служител на Nestle  това не е така. Съдът приема че е налице нарушение и налага първоначална забрана за продажба на тези капсули.
ECC обжалва решението пред Върховния федерален съд.
Съдът взе решение да върне делото за преразглеждане. Причината е че нито експертното мнение предоставено от  ECC нито декларацията на Nestle са достатъчни за определянето на това дали капсулите изпълняват техническа функция.
Интересното тук е че Nestle първи защитават тези капсули чрез патент за изобретение, чийто срок на защита е изтекъл. 
Остава опцията за защита, като търговска марка но дали има противоречие с вече получената и изтекла защита с патент.

English version

The very interesting case on the protection of the shape of Nestle Nespresso capsules obtains a new development in Switzerland.

Ethical Coffee Company (ECC) SA began selling coffee capsules that are compatible with the coffee machine of Nespresso.
Nestle filed a lawsuit. The key point here is whether the form of capsules, Nespresso is necessary to obtain a technical result. According to expert opinion provided by the ECC this is the case. According to an official declaration of Nestle's employee  that is not true. The Court held that there is a violation and imposed injunction against the sale of ECC's capsules. 
ECC appealed to the Supreme Federal Court. 
The court decided to sent the case back on procedural grounds. The reason is that neither the expertise provided by the ECC nor the declaration of Nestle are sufficient to determine whether the capsules perform a technical function. 
The interesting thing here is that Nestle first protected these capsules by a patent for an invention whose term of protection has expired. Remains the option for protection as a trademark but is there a contradiction with the already received and patent protection expired.