Европейският съд излезе с решение по дело T‑528/11, което касае следното:
На 22 декември 2006 г. жалбоподателят Aloe Vera of America, Inc. подава
заявка за регистрация на марка на Общността.
Марката, чиято регистрация се иска, е следният фигуративен знак:
Марката, чиято регистрация се иска, е следният фигуративен знак:
Стоките, за които е поискана регистрация, са по-специално от клас 32 „Сок от
алое вера, гел за пиене от алое вера и пулпа от алое вера; сок от алое вера,
смесен с плодов(и) сок(ове); и изворна бутилирана вода“.
На 28 септември 2007 г. Diviril – Distribuidora de Viveres do Ribatejo, Lda
подава възражение срещу регистрацията на заявената марка.
Възражението е основано на възпроизведената по-долу по-ранна португалска фигуративна марка, за "сокове, сок от лайм — само за износ“ от клас 32.
Възражението е основано на възпроизведената по-долу по-ранна португалска фигуративна марка, за "сокове, сок от лайм — само за износ“ от клас 32.
.bmp)
На 20 април 2009 г. жалбоподателят прави искане встъпилата страна да представи
доказателство за реалното използване на по-ранната марка.
В отговор на това писмо на 12 юни 2009 г. встъпилата страна представя редица фактури.
С решение от 22 април 2010 г. отделът по споровете уважава възражението и отхвърля заявката за регистрация на марката на Общността.
На 30 април 2010 г. жалбоподателят подава пред OHIM жалба на основание на членове 58—64 от Регламент № 207/2009 срещу решението на отдела по споровете.
С решение от 8 август 2011 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) четвърти апелативен състав на OHIM отхвърля жалбата. На първо място, той констатира, че съответни потребители са средните португалски потребители. На второ място, според него встъпилата страна е представила достатъчно доказателства, че по-ранната марка е била реално използвана в Португалия през релевантния петгодишен период. На трето място, той приема, че съответните стоки са отчасти идентични и отчасти сходни. На четвърто място, той отбелязва, че между конфликтните марки има слабо визуално сходство и че във фонетично отношение тези марки са идентични за частта съответни потребители, които имат известни познания по английски език, и са средно сходни за останалата част съответни потребители. Що се отнася до концептуалното сравнение, той приема, че конфликтните марки са идентични за частта съответни потребители, които знаят английски език, и са неутрални за останалата част съответни потребители. На пето място, в рамките на цялостната преценка, след като наред с останалото отбелязва, че по-ранната марка има нормален отличителен характер, той прави извод, че е налице вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.
Европейският съд потвърждава това решение на OHIM.
English version
The European Court has ruled in Case T-528/11, that addresses the following:
В отговор на това писмо на 12 юни 2009 г. встъпилата страна представя редица фактури.
С решение от 22 април 2010 г. отделът по споровете уважава възражението и отхвърля заявката за регистрация на марката на Общността.
На 30 април 2010 г. жалбоподателят подава пред OHIM жалба на основание на членове 58—64 от Регламент № 207/2009 срещу решението на отдела по споровете.
С решение от 8 август 2011 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) четвърти апелативен състав на OHIM отхвърля жалбата. На първо място, той констатира, че съответни потребители са средните португалски потребители. На второ място, според него встъпилата страна е представила достатъчно доказателства, че по-ранната марка е била реално използвана в Португалия през релевантния петгодишен период. На трето място, той приема, че съответните стоки са отчасти идентични и отчасти сходни. На четвърто място, той отбелязва, че между конфликтните марки има слабо визуално сходство и че във фонетично отношение тези марки са идентични за частта съответни потребители, които имат известни познания по английски език, и са средно сходни за останалата част съответни потребители. Що се отнася до концептуалното сравнение, той приема, че конфликтните марки са идентични за частта съответни потребители, които знаят английски език, и са неутрални за останалата част съответни потребители. На пето място, в рамките на цялостната преценка, след като наред с останалото отбелязва, че по-ранната марка има нормален отличителен характер, той прави извод, че е налице вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.
Европейският съд потвърждава това решение на OHIM.
English version
The European Court has ruled in Case T-528/11, that addresses the following:
On 22 December 2006, the applicant, Aloe
Vera of America, Inc., filed an application for registration of a Community
trade mark.
Registration as a mark was sought for the following figurative sign:
The goods in respect of which registration was sought are in, inter alia, Class 32 and correspond to the following description: ‘Aloe vera juice, aloe vera gel drinks and aloe vera pulp; aloe vera juice mixed with fruit juice(s); and bottled spring water’.
On 28 September 2007, Diviril – Distribuidora de Viveres do Ribatejo, Lda filed a notice of opposition.
The opposition was based on the earlier Portuguese figurative mark reproduced below, in respect of ‘Juices, lime lemon juices – exclusively for exportation’ in Class 32.
On 20 April 2009, the applicant requested the intervener to furnish proof of genuine use of the earlier mark.
In reply to that letter, the intervener submitted a series of invoices on 12 June 2009.
By decision of 22 April 2010, the Opposition Division upheld the opposition and rejected the application for registration of the Community trade mark.
On 30 April 2010, the applicant filed a notice of appeal with OHIM, under Articles 58 to 64 of Regulation No 207/2009, against the decision of the Opposition Division.
By decision of 8 August 2011 (‘the contested decision’), the Fourth Board of Appeal of OHIM dismissed the appeal. First, it found that the relevant public consisted of average Portuguese consumers. Second, it found that the intervener had proved sufficiently that the earlier mark had been put to genuine use in Portugal in the course of the relevant period of five years. Third, it found that the goods concerned were in part identical and in part similar. Fourth, it pointed out that there was a low degree of visual similarity between the marks at issue and that those marks were phonetically identical for that part of the relevant public which had a certain knowledge of the English language and similar to an average degree for the remainder of the relevant public. As regards the conceptual comparison, it found that the marks at issue were identical for that part of the relevant public which was familiar with English and neutral for the remainder of the relevant public. Fifth, in the context of the global assessment it concluded, having, inter alia, pointed out that the earlier mark had a normal distinctive character, that there was a likelihood of confusion within the meaning of Article 8(1)(b) of Regulation No 207/2009.
Registration as a mark was sought for the following figurative sign:
The goods in respect of which registration was sought are in, inter alia, Class 32 and correspond to the following description: ‘Aloe vera juice, aloe vera gel drinks and aloe vera pulp; aloe vera juice mixed with fruit juice(s); and bottled spring water’.
On 28 September 2007, Diviril – Distribuidora de Viveres do Ribatejo, Lda filed a notice of opposition.
The opposition was based on the earlier Portuguese figurative mark reproduced below, in respect of ‘Juices, lime lemon juices – exclusively for exportation’ in Class 32.
On 20 April 2009, the applicant requested the intervener to furnish proof of genuine use of the earlier mark.
In reply to that letter, the intervener submitted a series of invoices on 12 June 2009.
By decision of 22 April 2010, the Opposition Division upheld the opposition and rejected the application for registration of the Community trade mark.
On 30 April 2010, the applicant filed a notice of appeal with OHIM, under Articles 58 to 64 of Regulation No 207/2009, against the decision of the Opposition Division.
By decision of 8 August 2011 (‘the contested decision’), the Fourth Board of Appeal of OHIM dismissed the appeal. First, it found that the relevant public consisted of average Portuguese consumers. Second, it found that the intervener had proved sufficiently that the earlier mark had been put to genuine use in Portugal in the course of the relevant period of five years. Third, it found that the goods concerned were in part identical and in part similar. Fourth, it pointed out that there was a low degree of visual similarity between the marks at issue and that those marks were phonetically identical for that part of the relevant public which had a certain knowledge of the English language and similar to an average degree for the remainder of the relevant public. As regards the conceptual comparison, it found that the marks at issue were identical for that part of the relevant public which was familiar with English and neutral for the remainder of the relevant public. Fifth, in the context of the global assessment it concluded, having, inter alia, pointed out that the earlier mark had a normal distinctive character, that there was a likelihood of confusion within the meaning of Article 8(1)(b) of Regulation No 207/2009.
The European Court upheld the decision of the OHIM.
