Най-ценните марки в света за 2017

• The Brandirecory публикува класацията на най-ценните марки в света за 2017 година. Това е класация на марки остойностени, като нематериален актив за притежателите си. Според класацията трите най-скъпи марки в светта са Google (109 милиарда долара), Apple (107 милиарда) и Amazon(106 милиарда).
• Повече информация може да откриете тук.

PayPal съди Pandora Music

PayPal заведе съдебно дело срещу Pandora Music относно нейното ново лого представляващо буквата P в син цвят.

Според PayPal това лого е объркващо сходно на тяхната регистрирана по-ранна марка две букви PP в син цвят.

За да подкрепи тезата си компанията предоставя доказателства за потребители, които са били объркани относно логата на двете компании.

С делото PayPal цели да запази отличителността на марката си PP, което е от особена важност особено във връзка с използавне на услугите на компанията чрез мобилни устройства и приложения, където обикновено се използва само акронима на марката PP.

Източник WIPR.

VAL, вино и решение на Европейския съд

Общият съд на Европейския съд излезе с решение по дело T-216/16; Vignerons de la Méditerranée v EUIPO. Делото касае опит за регистрация на следната европейска марка за клас 33:

Срещу тази марка е подадена опозиция на основата на по-ранна марка VIÑA DEL VAL също за клас 33.

EUIPO потвърждава опозицията поради възможност на объркване на английско говорящите потребители на територията на ЕС относно марките. Елемента VAL е без смисъл на потребителите използващи английски език, докато елемента VINA е слабо отличителен. Останалите фигуративни елементи в заявената марка имат декоративен характер. Според EUIPO марките са визуално и фонетично сходни.

Съдът потвърждава това решение, като отхвърля допълнително предоставените доказателства показващи, че елемента VAL се използва често за напитки от вино на територията на ЕС. Според съда тези доказателства не могат да се вземат в предвид, тъй като те не установяват общоизвестен факт, каквото е изискването за приемане на подобен тип доказателства, а само факти характерни за винения сектор.

Източник: Alicante news.

Съдебно дело относно марка AIG в САЩ

WIPR съобщава за съдебно дело относно търговски марки заведено от американска застрахователна агенция срещу глобалната застрахователна компания American International Group (AIG).

A.I.G Agency е компания от Сейнт Луис, Мисури, която развива застрахователна дейност под марка AIG от 1962 година. 

От ствоя страна American International Group притежават по-късни марки AIG. Обвинението посочва редица случаи на объркване сред потребителите относно двете марки, поради което A.I.G Agency настоява American International Group да промени използваните от нея марки AIG, както и обезщетение за нанесените вреди.

Повече информация тук.

Кратки IP новини

1.  Патентите като права на собственост. За повече информация тук.  

2. Управление на портфолио от търговски марки: създаване, оценка и подновяване. За повече информация тук. 

3. Интелектуалната собственост: следващото голямо нещо в бизнеса. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук. 

Отличителност на фигуративни марки - решение на Европейския съд

Общият съд на европейския съюз излезе с решение по дело T‑291/16, Anta (China) Co. Ltd срещу EUIPO. Делото касае опит за регистрация на следната фигуративна европейска марка за класове 18, 25, 28.

EUIPO отказва регистрацията на абсолютни основания. Стоките за които е заявена марката са широко разпространени продукти, поради което потребителите не влагат допълнителна доза внимание при тяхната покупка. 

Визията на знакът, макар и не проста геометрична форма, не може да се окачестви, като започняща се и привличаща вниманието. С оглед на това потребителите биха възприели заявената марка по-скоро, като декоративен елемент отколкото, като знак за производствен или търговски произход. В допълнение няма предоставени доказателства за придобита вторична отличителност на знакът.

Съдът потвърждава това решение и отхвърля жалбата.

Like it или не съвсем - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело  T-21/16; Karl Conzelmann GmbH + Co. KG  срещу

EUIPO, което касае опит за регистрация на европейска марка LIKE IT за класове 18, 24, 25.

EUIPO отказва регистрацията на марката на основание липса на отличителност.

Съдът потвърждава това решение. Според съда словосъчетанието LIKE IT може да се възприеме от потребителите, като приканване към покупка. Другите значения на този израз, като "Подобно на" или "Сходно на" също не помагат да изграждане на отличителен характер на марката.

Източвик: Alicante News.

Нарушаване на права върху европейски дизайни - мнение на Генералния адвокат на Европейския съд

Генералният адвокат на Европейския съд Y. BOT излезе със становище по дела C‑24/16 и C‑25/16 Nintendo Co. Ltd срещу BigBen Interactive GmbH, BigBen Interactive SA. Делата касаят следното:

Nintendo Co. Ltd, японско предприятие, разпространяващо конзолата за видеоигри Wii(6), притежава няколко промишлени дизайна на Общността, отнасящи се до допълнителни артикули като Nunchunks, Balance Boards и дистанционни управления.

BigBen Interactive SA (наричано по-нататък „BigBen Франция“), станало европейски лидер в проектирането и разпространението на допълнителни артикули за видеоигри за смартфони и таблети, притежава няколко дъщерни дружества в Европа в различни държави членки. Това предприятие произвежда същите допълнителни артикули като посочените по-горе, съвместими с конзолата за видеоигри Wii, които доставя на различни купувачи в Белгия, Франция, Люксембург и на германското си дъщерно дружество, BigBen Interactive GmbH (наричано по-нататък „BigBen Германия“), обхващащо германския и австрийския пазар.

Nintendo счита, че така пуснатите на европейския пазар продукти нарушават регистрираните от него промишлени дизайни на Общността. Затова то иска от Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф, Германия) да разпореди спиране на производството на считаните за спорни продукти, на техния внос и износ, както и да забрани представянето, дори използването на изображението на продуктите, включващи защитените промишлени дизайни. С допълнителните си искания Nintendo претендира представянето на отчетни документи на BigBen Франция и BigBen Германия, финансово обезщетение, възстановяване на разноските за адвокат, публикуване на съдебното решение, както и унищожаване и изтегляне на всички продукти, предмет на спора.

В първоинстанционното производство Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф, Германия) признава в постановените от него определения, че BigBen Франция и BigBen Германия са нарушили регистрираните от Nintendo промишлени дизайни на Общността, поради което ги осъжда да преустановят тяхното използване. Този съд обаче не осъжда използването в интернет сайтове на изображенията на продуктите, съответстващи на тези промишлени дизайни.

 III.      Преюдициалните въпроси

Тъй като Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф) има съмнения относно тълкуването, което следва да се даде на правото на Съюза, решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1)  Може ли в рамките на производство за уреждане на права по промишлен дизайн на Общността съдът на дадена държава членка, чиято компетентност по отношение на установен в друга държава членка ответник се основава единствено на член 79, параграф 1 от Регламент № 6/2002 във връзка с член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001, на основание, че същият е снабдявал установен в тази държава членка ответник с потенциално нарушаващи защитени права стоки, да постанови спрямо първия ответник мерки, които са с действие на територията на Съюза и надхвърлят отношенията по доставки, от които произтича компетентността на този съд?

2) Следва ли Регламент № 6/2002, по-специално член 20, параграф 1, буква в), да се тълкува в смисъл, че трето лице може да репродуцира за търговски цели промишлен дизайн на Общността, когато иска да разпространява допълнителни артикули към съответстващи на промишления дизайн на Общността стоки на притежателя? Ако отговорът е утвърдителен, какви са приложимите критерии за това?

3) Как се определя държавата, „в която е извършено нарушението“, по смисъла на разпоредбата на член 8, параграф 2 от Регламент „Рим II“ в хипотезите, в които нарушителят:

а)  предлага стоки, нарушаващи промишлени дизайни на Общността, чрез интернет страница и тази интернет страница е насочена включително към държави членки, различни от държавата членка, в която нарушителят е установен;

б)  транспортира стоки, нарушаващи промишлени дизайни на Общността, в държава членка, различна от тази, в която е установен?

Следва ли член 15, букви а) и ж) от посочения регламент да се тълкуват в смисъл, че така определеното приложимо право се прилага и спрямо действия на други участващи лица?“.

Мнението на Генералния адвокат:

1)  Член 79, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността във връзка с член 6, точка 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че съдебни решения, постановени от национална юрисдикция в отговор на допълнителни искания към иск за нарушение срещу двама съответници, установени в две различни държави членки, каквито са обезщетението за вреди, унищожаването или изтеглянето на продуктите от нарушението, възстановяването на разноските за адвокат или публикуването на съдебното решение, имат правно действие на цялата територия на Европейския съюз.

2)  Член 89, параграф 1, буква г) от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „други санкции“ препраща към искания, каквито са унищожаването на продуктите от нарушението, тяхното изтегляне, както и публикуването на съдебното решение. В обхвата на това понятие обаче не попадат исканията за обезщетение за вредата, за получаване на финансови отчети на предприятието, както и за възстановяване на разноските за адвокат.

3)  Член 89, параграф 1, буква г) от Регламент № 6/2002 и член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения трябва да се тълкуват в смисъл, че правото, приложимо за допълнителни искания към иск за нарушение за унищожаването на продуктите от нарушението, тяхното изтегляне, публикуването на съдебното решение, обезщетението за вредата, получаването на финансови отчети на предприятието, както и относно възстановяването на разноските за адвокат, е това на територията на държавата членка, на която е настъпило или има риск да настъпи събитието, което е в основата на твърдяното нарушение. В случая събитието, което е в основата на твърдяното нарушение, е производството на продуктите от нарушението.

4)  Член 20, параграф 1, буква в) от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „действия по репродуциране с демонстрационна цел“ включва използването от трето лице на изображението на продуктите, включващи защитени промишлени дизайни на Общността, за търговията на собствените му продукти. Националният съд следва да се увери, че това действие по репродуциране е съвместимо със законните търговски практики, че не вреди неправомерно на обикновената употреба на тези промишлени дизайни и че източникът е посочен“.

Филипините се присъединиха към DesignView

EUIPO съобщава за присъединяването на Филипините към общата база данни за промишлени дизайни DesignView. По този начин се добавят нови 20 000 дизайна към базата данни, като общият брой на достъпни дизайни е над 10 милионна.

Индия се присъедини към TMView

EUIPO съобщава за присъединяването на Индия към общата база данни за търговски марки TM VIEW. По точи начин в бъдеще ще бъде възможно търсене и на индийски национални марки.

Индийското патентно ведомство е 57 участващо в TMVew, добавейки нови 800 000 марки към базата, която вече предоставя достъп до 43 милиона марки.

Устройства за незаконен стрийминг - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑527/15, Stichting Brein срещу Jack Frederik Wullems. Делото касае следното:

Stichting Brein е нидерландска фондация за защита на интересите на притежателите на авторски права.

Г‑н Wullems продава различни модели мултимедиен плейър на няколко уебсайта, в това число на своя уебсайт www.filmspeler.nl. Плейърът, който се продава с наименованието „filmspeler“, е периферно устройство, което служи като връзка между източника на образ и/или звук, от една страна, и телевизионния апарат, от друга.

Г‑н Wullems инсталира на плейъра софтуер с отворен код, който позволява отваряне на файлове чрез лесен за използване интерфейс, структуриран на менюта, и интегрира в този софтуер, без да ги изменя, разработени от трети лица и разпространявани в интернет допълнителни модули, някои от които препращат конкретно към уебсайтове, предоставящи защитени произведения на разположение на интернет потребителите без разрешението на притежателите на авторското право.

Въпросните модули съдържат връзки, които при активиране с дистанционното на мултимедийния плейър препращат към експлоатирани от трети лица стрийминг уебсайтове, някои от които предоставят достъп до цифрово съдържание с разрешението на притежателите на авторското право, а други — без такова разрешение. По-конкретно, допълнителните модули позволяват да се извлече исканото съдържание от стрийминг уебсайта и с едно кликване да се стартира възпроизвеждането му на продавания от г‑н Wullems мултимедиен плейър, свързан с телевизионния апарат.

Както следва от акта за преюдициално запитване, г‑н Wullems рекламира мултимедийния плейър „filmspeler“ като устройство, което позволява лесно и безплатно да се гледат на телевизора аудиовизуални материали, незаконно разпространявани в интернет.

На 22 май 2014 г. Stichting Brein отправя покана до г‑н Wullems да преустанови продажбата на мултимедийния плейър. На 1 юли 2014 г. фондацията предявява иск пред запитващата юрисдикция за осъждането на г‑н Wullems да преустанови продажбата на мултимедийни плейъри от типа на „filmspeler“ или предлагането на хипертекстови връзки, които дават на потребителите незаконен достъп до защитени произведения.

Пред запитващата юрисдикция Stichting Brein поддържа, че с продажбата на мултимедийния плейър „filmspeler“ г‑н Wullems „публично разгласява“ съответните произведения в нарушение на членове 1 и 12 от Закона за авторското право и членове 2, 6, 7a и 8 от Закона за сродните права. Тези разпоредби трябвало да се тълкуват в светлината на член 3 от Директива 2001/29, който те транспонират в нидерландското право. В това отношение запитващата юрисдикция приема, че практиката на Съда не позволява да се определи със сигурност дали при обстоятелства като разглежданите в главното производство е налице публично разгласяване.

Г‑н Wullems пък твърди пред запитващата юрисдикция, че стриймингът на защитени с авторско право произведения от незаконен източник попада в обхвата на изключението по член 13a от Закона за авторското право, който трябва да се тълкува в светлината на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, доколкото транспонира тази разпоредба в нидерландското право. Според запитващата юрисдикция обаче Съдът до този момент не се е произнасял относно значението на изискването за „законно използване“ по смисъла на член 5, параграф 1, буква б) от Директива 2001/29.

При тези обстоятелства Rechtbank Midden-Nederland (Първоинстанционен съд на Централна Нидерландия, Нидерландия) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че е налице „публично разгласяване“ по смисъла на тази разпоредба, когато дадено лице продава продукт (медиен плейър), на който е инсталирало допълнителни модули, съдържащи хипервръзки към уебсайтове, които пряко предоставят на разположение закриляни с авторско право произведения като филми, сериали и предавания на живо без съгласието на притежателите на правата?

2) От значение ли е за този въпрос:

–  дали до този момент закриляните с авторско право произведения изобщо не са били публикувани в интернет със съгласието на притежателите на правата или са били публикувани така само въз основа на абонамент,

–  дали допълнителните модули, съдържащи хипервръзки към уебсайтове, които пряко предоставят на разположение закриляни с авторско право произведения без съгласието на притежателите на правата, са свободно достъпни и освен това могат да бъдат инсталирани на медийния плейър от самите потребители, и

–  дали уебсайтовете — а заедно с тях и закриляните с авторско право произведения, предоставяни на разположение без съгласието на притежателите на правата — са публично достъпни и без медийния плейър?

3)      Трябва ли член 5 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че не е налице „законно използване“ по смисъла на параграф 1, буква б) от тази разпоредба, когато крайният потребител изготвя временно копие на закриляно с авторско право произведение при стрийминг от уебсайт на трето лице, на който това закриляно с авторско право произведение се предлага без съгласието на притежателя или притежателите на правата?

4)      При отрицателен отговор на третия въпрос, изготвянето от крайния потребител на временно копие на закриляно с авторско право произведение при стрийминг от уебсайт на трето лице, на който това закриляно с авторско право произведение се предлага без съгласието на притежателя или притежателите на правата, отговаря ли в този случай на критериите на „тристепенната проверка“ по член 5, параграф 5 от Директива 2001/29?“.

Решението на съда:

1) Понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща продажбата на мултимедиен плейър като обсъждания в главното производство, на който предварително са инсталирани налични в интернет допълнителни модули с хипертекстови връзки към уебсайтове със свободен публичен достъп, които предоставят на публично разположение защитени с авторско право произведения без разрешението на притежателите на авторското право.

2) Разпоредбите на член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2001/29 трябва да се тълкуват в смисъл, че действията на временно възпроизвеждане с мултимедиен плейър като обсъждания в главното производство на защитено с авторско право произведение, получавано чрез стрийминг от уебсайт на трето лице, който предлага това произведение без разрешението на притежателя на авторското право, не отговарят на условията, предвидени в тези разпоредби.

Nintendo атакува Poke Go в САЩ

Nintendo подаде опозиция срещу заявка за марка Poke Go за клас 25 - дрехи, заявена от американска компания в САЩ.

Компанията притежава серия от по-ранни марки POKE и POCKEMON с приоритет от 2000 година, включително и за клас 25.

Според Nintendo заявената марка е объркващо сходна на притежаваната от нея фамилия от по-ранни марки, както и че може да доведе до замъгляване на отличителния характер и репутация на притежаваните от компанията марки.

Повече информация може да откриете тук.

Източник: WIPR.