Весели празници!

 Блогът Intellectual Property Planet ви пожелава приятно изкарване на предстоящите празници.

Весели презници!

Разрешено ли е повторното използване на брандирани газови бутилки? - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решенвие по дело C‑197/21 Soda-Club (CO2) SA, SodaStream International BV срещу MySoda Oy. Казусът има следната предистория:

SodaStream, мултинационално предприятие, произвежда и продава уреди за карбонизиране, които дават възможност на потребителите да приготвят газирана вода и ароматизирани газирани напитки от чешмяна вода. Във Финландия SodaStream предлага тези уреди на пазара с бутилка за многократно пълнене с въглероден диоксид, която то предлага за продажба и отделно. Дружествата, които образуват SodaStream, са притежатели на марките на Европейския съюз и на националните марки „SODASTREAM“ и „SODA-CLUB“. Посочените марки се намират върху етикета и са гравирани върху алуминиевия корпус на тези бутилки.

MySoda, дружество със седалище във Финландия, предлага на пазара в тази държава членка уреди за карбонизиране с марката „MySoda“ в опаковки, които обикновено не включват бутилка с въглероден диоксид. От юни 2016 г. MySoda предлага за продажба бутилки с въглероден диоксид, напълнени във Финландия, които са съвместими както със собствените му уреди за карбонизиране, така и с тези на SodaStream. Някои от тези бутилки първоначално са били пуснати на пазара от SodaStream.

След като получава чрез дистрибутори върнатите от потребителите празни бутилки на SodaStream, MySoda ги пълни отново с въглероден диоксид. То заменя оригиналните етикети със своите собствени, като оставя видими марките на SodaStream, гравирани върху корпуса на бутилките.

За целта MySoda използва два различни етикета. Върху първия с розов цвят с едър шрифт са изписани логото на MySoda и думите „Финландски въглероден диоксид за оборудване за карбонизиране“, а с дребен шрифт — името на MySoda като дружество, което е напълнило бутилката, както и препратка към неговия уебсайт за по-подробна информация. Върху втория етикет в бял цвят са изписани думите „въглероден диоксид“ с главни букви на пет различни езика и сред информацията за стоката, с дребен шрифт е изписано името на MySoda като дружеството, което е напълнило бутилката, както и декларация, че то няма никакъв контакт с първоначалния доставчик на бутилката или с неговото дружество, или със заявената марка, които фигурират върху бутилката. Освен това този етикет съдържа препратка към уебсайта на MySoda за повече информация.

SodaStream сезира Съд по икономически дела, Финландия с иск, за да се установи, че MySoda е нарушило във Финландия марките „SODASTREAM“ и „SODACLUB“, като предлага на пазара и продава отново напълнени бутилки с въглероден диоксид, носещи тези марки, без разрешението на техните притежатели.

SodaStream изтъква, че практиката на MySoda съществено засяга правата, предоставени от посочените марки, и води до значителна вероятност от объркване сред съответните потребители по отношение на произхода на бутилките с въглероден диоксид, създавайки погрешното впечатление, че между SodaStream и MySoda съществува търговска или икономическа връзка.

SodaStream подчертава освен това, че не всички бутилки с въглероден диоксид, продавани на финландския пазар, са с едно и също качество или едни и същи характеристики. Прекупвачите, които пълнят бутилките с марката SodaStream без разрешение, не притежавали непременно необходимите знания и умения, за да гарантират, че тези бутилки се използват и с тях се борави безопасно и правилно. SodaStream не можело да носи отговорност за вредите, причинени от бутилки с въглероден диоксид, напълнени отново от тези препродавачи.

MySoda възразява, че промяната на етикета не засяга функцията на марката, която е да укаже произхода на бутилката, тъй като съответните потребители биха разбрали, че етикетирането показва единствено произхода на въглеродния диоксид и самоличността на препродавача, напълнил отново бутилката, чийто произход е гравиран върху нейния корпус.

С междинно решение от 5 септември 2019 г. Съд по икономически дела уважава частично исканията на SodaStream. При това той се позовава на решение от 14 юли 2011 г., Viking Gas (C‑46/10, EU:C:2011:485).

Тази първоинстанционна юрисдикция приема, че не е доказано нито че практиката на MySoda променя или уврежда бутилката с въглероден диоксид или нейното съдържание или накърнява доброто име на SodaStream поради рисковете за безопасността на неговите стоки, нито че тази практика е причинила вреди, които дават на SodaStream законно основание, за да се противопостави на тази практика. Що се отнася до белите етикети, посочената юрисдикция приема, че те не са създали погрешно впечатление за икономическата връзка между MySoda и SodaStream. За сметка на това тя приема, че използването на розовите етикети е могло да създаде у средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен, впечатлението, че такава връзка съществува. Поради това същата юрисдикция приема, че използването на тези розови етикети дава основание на SodaStream да се противопостави на практиката на MySoda.

На SodaStream и MySoda е разрешено да подадат жалби срещу това решение пред запитващата юрисдикция, Върховен съд, Финландия.

Запитващата юрисдикция посочва най-напред, че правото на Съюза не предвижда подробни правила относно условията, при които се установява, че са налице законни основания притежателят да се противопостави на продажбата на стоките след пускането им на пазара. Според нея практиката на Съда не дава ясни отговори на въпросите, които се поставят в спора по главното производство.

При тези условия Върховен съд решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1. Прилагат ли се т.нар. критерии Bristol-Myers Squibb, разработени в практиката на Съда на Европейския съюз относно преопаковането и преетикетирането в случаи на паралелен внос, и по-специално т.нар. условие за необходимост и в случай на преопаковане или преетикетиране на продукти, пуснати на пазара в държава членка от притежателя на марката или с негово съгласие, с цел препродажба в същата държава членка?

2. Когато при пускането на съдържащата въглероден диоксид бутилка на пазара притежателят на марката е поставил върху тази бутилка марката си, която е както обозначена върху етикета на бутилката, така и гравирана върху гърлото на бутилката, прилагат ли се посочените по-горе критерии Bristol-Myers Squibb, и по-специално т.нар. условие за необходимост и в случая, когато трето лице с цел препродажба отново пълни бутилката с въглероден диоксид, премахва от бутилката първоначалния етикет и го заменя с етикет, върху който фигурира собственото му лого, като същевременно марката на лицето, пуснало бутилката на пазара, продължава да е видима върху релефния знак, разположен на гърлото на бутилката?

3. Може ли в описаното по-горе положение да се застъпва становището, че премахването и замяната на съдържащия марката етикет по принцип застрашава функцията на марката като доказателство за произхода на бутилката, или с оглед на приложимостта на условията за преопаковане и преетикетиране е от значение обстоятелството, че

– следва да се приеме, че съответните потребители считат, че етикетът указва единствено произхода на въглеродния диоксид в бутилката (и следователно — лицето, което отново е напълнило бутилката), или

–  следва да се приеме, че съответните потребители считат, че етикетът поне отчасти указва и произхода на бутилката?

4. Доколкото премахването и замяната на етикета на бутилките с въглероден диоксид следва да се преценява с оглед на условието за необходимост, може ли случайно скъсване или отлепяне на етикетите, поставени на бутилките, пуснати на пазара от притежателя на марката, или премахването и замяната им от лицето, което преди това ги е напълнило, да представлява обстоятелство, поради което редовната замяна на етикетите с етикета на лицето, което е напълнило отново бутилките, да трябва да се счита за необходимо за пускането на отново напълнените бутилки на пазара?“.

Решението на съда:

Член 15, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз и член 15, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките

следва да се тълкуват в смисъл, че:

притежателят на марка, който е пуснал на пазара в една държава членка носещи тази марка стоки, които са предназначени за многократна употреба и пълнене, няма право да се противопоставя съгласно тези разпоредби на по-нататъшното търгуване на тези стоки в посочената държава членка от препродавач, който ги е напълнил отново и е заменил с друг етикет етикета, съдържащ първоначалната марка, като е оставил видима първоначалната марка върху тези стоки, освен ако този нов етикет не създава у потребителите погрешното впечатление, че между препродавача и притежателя на марката съществува икономическа връзка. Тази вероятност от объркване трябва да се преценява общо с оглед на сведенията, намиращи се върху стоката и върху новия ѝ етикет, както и с оглед на дистрибуторските практики в съответния сектор и на степента, в която потребителите познават тези практики.

Белиз се присъедини към Мадридския протокол за международна регистрация на марки

WIPO съобщава за присъединяването на Белиз към Мадридския протокол за международна регистрация на търговски марки. Протоколът влиза в сила за страната считано от 24.02.2023, дата след която Белиз ще може да бъде посочвана в заявки за такива марки.

Страната е направила уточнения, че има право да постановява откази на заявени марки в рамките на 18 месеца, както и че ще има индивидуални такси за нейното посочване в подобни заявки.

Може ли лицензия за търговска марка да бъде прекратена само по искане на един от съпритежателите - становище на Генаралния адвокат на ЕС

Генералният адвокат на Европейския съд M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA излезе със становище по дело Дело C‑686/21 VW, Legea Srl срещу SW, CQ, ET, VW, Legea Srl.

Делото касае въпросът дали при лицензиране на една марка е нужно съгласието на всички съпритежатели, само на част от тях и дали липсата на съгласие от един от тях може да прекрати предоставена вече лицензия. Спорът има следната предистория:

През 1990 г. VW, SW, CQ и ET учредяват събирателно дружество, което на 29 юли 1992 г. подава заявление за национална регистрация на марката „Legea“ за спортни стоки. Марката е регистрирана на 11 май 1995 г. под номер 650850.

През 1993 г. съпритежателите на марката „Legea“ с единодушно решение предоставят на Legea Srl (наричано по-нататък „дружеството Legea“) безвъзмездна и безсрочна лицензия за използване на марката.

През декември 2006 г. VW изразява несъгласие с продължаването на лицензията.

През 2009 г. дружеството Legea започва производство пред Първоинстанционен съд Неапол, Италия с цел, наред с останалото, да бъдат обявени за недействителни няколко регистрирани от VW марки, съдържащи наименованието „Legea“. VW от своя страна предявява насрещен иск в рамките на същото производство.

В рамките на това производство са повдигнати следните въпроси:

– дали за прехвърлянето на използването на марката през 1993 г. е било необходимо единодушното съгласие на всички съпритежатели или, напротив, е било достатъчно съгласието на мнозинството;

–   дали това прехвърляне е можело да бъде преустановено с оттеглянето на съгласието на един от съпритежателите (VW).

На 11 юни 2014 г. Първоинстанционен съд Неапол се произнася с решение, в което приема, че използването на марката от дружеството Legea е било а) законосъобразно до 31 декември 2006 г., тъй като е било осъществявано с единодушното съгласие на всички съпритежатели и б) незаконосъобразно след 31 декември 2006 г., предвид изразеното от VW несъгласие.

Това решение е обжалвано пред Апелативен съд Неапол, Италия, който с решението си от 11 април 2016 г. го отменя частично.

Според въззивната инстанция използването на марката от дружеството Legea е законосъобразно и в периода след 31 декември 2006 г., понеже съпритежателите законно са решили с мнозинство от три четвърти да разрешат на това дружество да продължи използването на марката и след тази дата. В случаите на съсобственост не било необходимо единодушно съгласие на съпритежателите за предоставяне на изключителна лицензия за марката.

VW обжалва решението на въззивната инстанция пред Върховен касационен съд. Тази юрисдикция излага като мотиви за отправяне на преюдициалното си запитване най-общо следното:

– разпоредбите на Гражданския кодекс относно съсобствеността, приложими за съвместното притежание на марка, както и тези относно оттеглянето от договор, трябва да се тълкуват в светлината на правната уредба на Европейския съюз относно марките,

–  правото на Съюза в тази област предвижда, че марката може да бъде предмет на лицензия и признава възможността за съвместно притежаване на марката. То не урежда обаче изрично дали упражняването на правата, свързани със съсобствеността, изисква, за предоставянето на трето лице на изключителна, безсрочна и безвъзмездна лицензия за дадена марка, решение, взето с единодушие или с мнозинство,

– трябва да се изясни също дали в случай на такава лицензия, предоставена с единодушно решение, един от съпритежателите впоследствие може да изрази несъгласие и да я прекрати.

В този контекст Върховен касационен съд отправя до Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли [член 10 от Директива 2015/2436 и член 9 от Регламент 2017/1001], доколкото предвиждат изключително право на притежателя на марка на ЕС и в същото време възможност за дялово съвместно притежание от няколко лица, да се тълкуват в смисъл, че предполагат решението за предоставяне на изключителна, безвъзмездна и безсрочна лицензия на общата марка на трети лица да може да бъде вземано с мнозинство от съпритежателите, или пък за него е необходимо единодушно съгласие?

2) Във втората хипотеза, ако прав[ата] върху национални марки и марки на Съюза се притежават съвместно от няколко субекта в режим на неделима съсобственост, съвместимо ли е с принципите на правото на Съюза тълкуване, което утвърждава невъзможността за един от съпритежателите на правото върху марката, за която е предоставена безвъзмездна и безсрочна лицензия на трети лица с единодушно решение, да оттегли едностранно посоченото решение; или напротив, трябва да се приеме, че в съответствие с принципите на Съюза е обратното тълкуване, което изключва възможността съпритежателят да бъде трайно обвързан с първоначалното волеизявление, така че да може да се освободи от него със съответните последици по отношение на акта на лицензиране?“.

Мнението на Генаралният адвокат остава решаването на въпроса спрямо националното законодателство и практика поради липсата на хармонизация на европейско ниво:

„Член 5 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките и член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността, както и, ако е приложимо, съответните разпоредби от Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките и от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз

трябва да се тълкуват в смисъл, че

в случай на съпритежание на марка формирането на общото съгласие на съпритежателите да се предостави на трето лице лицензия за използването на марка, независимо дали е национална или на Европейския съюз, или да се сложи край на тази лицензия, се урежда от правилата на държавата членка, които са приложими“.

Нови такси за международни марки с посочване на Норвегия

WIPO информира за промяна на индивидуални такси за международна регистрация на марки при посочване на Норвегия. Новите такси ще бъдат валидни от 01.03.2023 и са както следва:

Достъп до лични данни при нарушаване на авторски права в интернет - становище на Генералния адвокат

Генералният адвокат на Европейския съд M. SZPUNAR излезе със становище по дело Дело C‑470/21 La Quadrature du Net, Fédération des fournisseurs d’accès à Internet associatifs, Franciliens.net, French Data Network срещу Premier ministre, Ministère de la Culture.

Делото касае до каква степен е позволен достъпът до лични данни за целите на установяване на нарушаване на авторски права в интернет. Предосторията е следната:

С жалба от 12 август 2019 г. и две допълнителни писмени становища от 12 ноември 2019 г. и 6 май 2021 г. La Quadrature du Net, Fédération des fournisseurs d’accès à Internet associatifs, Franciliens.net и French Data Network искат Държавен съвет, Франция да отмени мълчаливото решение, с което (министър‑председателят на Франция отхвърля искането им за отмяна на Декрет от 5 март 2010 г., въпреки че този декрет и разпоредбите, които съставляват правното му основание, не само накърняват прекомерно правата, гарантирани от френската Конституция, но и противоречат на член 15 от Директива 2002/58 и на членове 7, 8, 11 и 52 от Хартата.

По‑специално, жалбоподателите в главното производство твърдят, че Декретът от 5 март 2010 т. и разпоредбите, които съставляват неговото правно основание, допускат по непропорционален начин достъп до данни за свързване при извършвани в интернет леки престъпления, с които се засяга авторското право, без да се извършва предварителен съдебен или административен контрол, при който се осигурява изпълнение на изискванията за независимост и безпристрастност.

В това отношение запитващата юрисдикция посочва най‑напред, че в последното си решение La Quadrature du Net и др.(6) Съдът постановява, че член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11, както и с член 52, параграф 1 от Хартата допуска законодателни мерки, предвиждащи за целите на опазването на националната сигурност, борбата с тежката престъпност и опазването на обществената сигурност общо и неизбирателно запазване на данни относно самоличността на ползвателите на електронни съобщителни средства. Това запазване на данните е възможно за неопределен период за целите най‑общо на разследването, разкриването и преследването на престъпления.

Оттук запитващата юрисдикция прави извод, че не е налице изтъкнатото от жалбоподателите в главното производство основание относно законосъобразността на Декрета от 5 март 2010 г., доколкото той е приет по принцип в контекста на борбата с леките престъпления.

По‑нататък тази юрисдикция припомня, че в решение Tele2 Sverige и Watson(7) Съдът приема, че член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която регламентира защитата и сигурността на данни за трафик и на данни за местонахождение, и по‑специално достъпа на компетентните национални органи до запазените данни, като не го подчинява на предварителен контрол от юрисдикция или от независима административна структура.

Тя отбелязва, че в решение Tele2(8) Съдът уточнява, че за да се гарантира на практика пълното спазване на тези условия, от съществено значение е достъпът на компетентните национални органи до запазените данни по принцип да се предоставя, освен в надлежно обосновани неотложни случаи, след предварителен контрол, осъществяван или от юрисдикция, или от независима административна структура, като решението на тази юрисдикция или на тази структура да се постановява след мотивирана молба от тези органи, подадена по‑специално в рамките на наказателни производства за предотвратяване, разкриване или наказателно преследване на престъпления.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че Съдът припомня това изискване по отношение на събирането в реално време на данните за свързване от разузнавателните служби в решение La Quadrature du Net и др.(9), както и в решение Prokuratuur (Условия зя достъп до данни за електронните съобщения)(10) — що се отнася до достъпа на националните органи до данните за свързване.

Накрая, тази юрисдикция отбелязва, че от създаването си през 2009 г. Hadopi е изпратил над 12,7 милиона препоръки до притежателите на абонаменти по процедурата за поетапен отговор, предвидена в член L. 331‑25 от CPI, включително 827 791 само през 2019 г. В това отношение служителите на Комисията за защита на правата на Hadopi трябва да могат да събират всяка година значително количество данни, свързани със самоличността на съответните ползватели. Запитващата юрисдикция приема, че поради това обвързването на това събиране на данни с предварителен контрол създава опасност процедурата за отправяне на препоръки да не може да бъде приложена.

При тези обстоятелства Държавен съвет решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)  Спадат ли данните за самоличност, съответстващи на IP адрес, към данните за трафик или данните за местонахождение, които по принцип подлежат на предварителен контрол от юрисдикция или от независима административна структура с правомощия да издава правнообвързващи актове?

2)  При утвърдителен отговор на първия въпрос и с оглед на ниската чувствителност на данните за самоличността на ползвателите, включително на техните данни за контакт, трябва ли Директива [2002/58] във връзка с [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда събиране на тези данни, съответстващи на IP адреса на ползвателите, от административен орган без предварителен контрол от юрисдикция или независима административна структура с правомощия да издава правнообвързващи актове?

3)  При утвърдителен отговор на втория въпрос и с оглед: на ниската чувствителност на данните за самоличността; на обстоятелството, че само тези данни могат да бъдат събирани, и то единствено за да се предотврати неизпълнението на точно, изчерпателно и ограничително определени от националното право задължения, и на обстоятелството, че достъпът до данните на всеки ползвател е обект на систематичен контрол от юрисдикция или от трета административна структура с правомощия да издава правнообвързващи актове, като този контрол би могъл да наруши задачата за изпълнение на публични функции, възложена на събиращия данните административен орган, който сам по себе си е независим, представлява ли Директива [2002/58] пречка този контрол да се осъществява по съответно приспособени правила, като например автоматизиран контрол, евентуално под надзора на вътрешно звено на органа, което отговаря на изискванията за независимост и безпристрастност по отношение на служителите, натоварени със събирането на данните?“.

Становището на Генералния адвокат:

„Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) във връзка с членове 7, 8, 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз

трябва да се тълкува в смисъл, че:

допуска национална правна уредба, позволяваща съхраняването на данните за самоличност, съответстващи на IP адреси, от страна на доставчиците електронни съобщителни услуги и ограничения достъпа на административен орган, на който е възложена защитата на авторските и сродните им права срещу извършени в интернет нарушения, само до такива данни, за да може този орган да идентифицира притежателите на тези адреси, заподозрени, че носят отговорност за извършването на посочените нарушения, и в зависимост от съответния случай да може да предприеме конкретни действия срещу тях, без този достъп да подлежи на предварителен контрол от юрисдикция или от независима административна структура, когато тези данни са единственото средство за разследване, позволяващо да се установи самоличността на лицето, на което е предоставен този адрес в момента на извършване на нарушението“.

Европейската комисия одобри нови правила за защита на промишлени дизайни в ЕС

Европейската комисия одобри предложение за промяна на законодателството за защита на промишлени дизайни на ниво Европейски съюз. Промените целят:

• Улесняване и опростяване на процедурата по регистрация на дизайни в ЕС - целта е да се улесни начина на представяне на дизайни в заявки за регистрация, включително чрез използване на видео. В допълнение се предвижда и по-ниски такси за защита през първоначалния период от 10 години.
• Хармонизиране на защитата на дизайни с националното законодателство в отделните държави членки.
• Разрешаване възпроизвеждането на оригинални дизайни за целите на ремонт (резервни части) на сложни изделия.

Следващите стъпки са гласуване на предложенията от Европейския парламент и съвет и влизане в сила на новия регламент и директива.

Нови такси за регистрация на международни марки за Мароко

WIPO съобщава за въвеждане на нови индивидуални такси за регистрация на международни марки с посочване на Мароко. Новите такси влизат в сила от 06.01.2023 и са както следва:

Може ли TACO TUESDAY да бъде търговска марка в САЩ?

Такото е едно от най-популярните мексикански ястия за бързо хранене. То представлява свита тортиля напълнена с месо, зеленчуци, сос и тн.

Ястието е известно по цял свят, включително и в САЩ, където компания подава заявка за търговска марка TACO TUESDAY но за бира, като твърди, че знакът има нужната степен на присъща отличителност.

Според USPTO обаче това не е така. Приложени са множество доказателства, че изразът TACO TUESDAY е използван широко от множество ресторанти за обозначаване на ден от седмицата, когато се предлага тако храна заедно с напитки, включително и бира.

Ведомството посочва, че сайта на заявителя на марката включително предлага меню състоящо се от Тако и Бира.

С оглед на това марката е приета за описателна и неотличителна поради което е постановен пълен отказ.

Източник: The TTABlog.