Показват се публикациите с етикет решение. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет решение. Показване на всички публикации

понеделник, 27 август 2018 г.

Европейският съд излезе с тълкувателно решение относно сертификати за допълнителна закрила на лекарствените продукти

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑121/17, Teva UK Lt срещу Generics (UK) Ltd. Делото касае следното:

Gilead е фармацевтично дружество, което пуска на пазара антиретровирусен лекарствен продукт под наименованието „TRUVADA“, предназначен за лечение на пациенти, заразени с вируса ХИВ. Този лекарствен продукт съдържа две активни съставки — тенофовир дизопроксил (наричана по-нататък „ТД“) и емтрицитабин, които имат комбинирано действие при лечението. За него има разрешение за пускане на пазара (наричано по-нататък „РПП“), издадено на 21 ноември 2005 г. от Европейската агенция по лекарствата (ЕМА).

Gilead е притежател на европейски патент (UK) EP 0 915 894 (наричан по-нататък „разглежданият основен патент“). Заявлението за патент, подадено на 25 юли 1997 г., се ползва с приоритетна дата — по смисъла на член 88 от ЕПК — до 26 юли 1996 г. Европейското патентно ведомство (ЕПВ) издава патента на 14 май 2003 г., а срокът му е изтекъл на 24 юли 2017 г. От съдържащото се в посочения патент описание на изобретението е видно, че като цяло патентът обхваща съвкупност от молекули, полезни за терапевтичното лечение на различни вирусни инфекции при хората или животните, и по-специално на ХИВ.

Това описание разкрива редица фармацевтични формули, които могат да се използват за претендираните съединения, без да се посочват специално конкретни съединения или конкретна употреба на тези съединения. Сред претендираните съединения, ТД е изрично заявено в претенция 25 от разглеждания основен патент.

В това описание се посочва също че тези съединения могат да се комбинират евентуално с „други терапевтични съставки“. Изразът „други терапевтични съставки“ обаче не е дефиниран, нито обяснен в разглеждания основен патент.

 В това отношение претенция 27 от разглеждания основен патент гласи:

„Фармацевтичен състав, който съдържа съединение, съответстващо на една от претенции 1—25, заедно с фармацевтично приемлив носител, и евентуално други лекарствени съставки“.

През 2008 г. въз основа на претенция 27 от разглеждания основен патент и на издаденото РПП Gilead получава СДЗ (наричан по-нататък „разглежданият СДЗ“). Този СДЗ се отнася за „съединение, съдържащо [ТД], евентуално под формата на одобрени от фармакологията сол, хидрат, тавтомер или солват, и емтрицитабин“.

В акта за преюдициално запитване се посочва, че няма доказателства, че към приоритетната дата на разглеждания основен патент емтрицитабинът е бил ефикасен агент за лечение на ХИВ при хора, известен на специалистите в областта. Европейската агенция по лекарствата одобрява емтрицитабина едва през 2003 г.

Жалбоподателите в главното производство, които искат да пуснат на британския пазар генерични версии на „TRUVADA“, подават жалба пред запитващата юрисдикция, High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (patents court) (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение (патентен състав), с която оспорват валидността на разглеждания СДЗ.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите в главното производство изтъкват, че СДЗ не отговаря на условията по член 3, буква a) от Регламент № 469/2009. Те припомнят, че съгласно решение от 24 ноември 2011 г., Medeva (C‑322/10, EU:C:2011:773), за да отговаря на предвидените в тази разпоредба изисквания, съответният продукт трябва „да е посочен в текста на претенциите“. Когато продуктът е включен във функционална дефиниция на съответната претенция, тази претенция трябва — съгласно формулировката, използвана от Съда в решение от 12 декември 2013 г., Eli Lilly and Company (C‑493/12, EU:C:2013:835) — имплицитно, но по необходимост да се отнася конкретно до разглеждания продукт. Според жалбоподателите в главното производство обаче емтрицитабинът не е посочен в текста на претенция 27 от разглеждания основен патент, а използваният в текста на тази претенция израз „други терапевтични съставки“ не определя никакво активно вещество, нито структурно, нито функционално. Следователно не можело да се счете, че комбинацията ТД/емтрицитабин е защитена с основен патент, който е в сила, по смисъла на член 3, буква а) от Регламент № 469/2009.

За разлика от това Gilead поддържа по същество, че за да се установи дали е изпълнено условието по член 3, буква a) от Регламент № 469/2009, е необходимо и достатъчно съответният продукт да попада в обхвата на закрила на поне една претенция от основния патент. Изразът „други терапевтични съставки“, използван в претенция 27 от разглеждания основен патент, обаче имплицитно, но по необходимост се отнасял до емтрицитабин съгласно решение от 12 декември 2013 г., Eli Lilly and Company (C‑493/12, EU:C:2013:835). Следователно комбинацията ТД/емтрицитабин отговаряла на условието, предвидено в този член.

Запитващата юрисдикция счита, че въпреки съдебните решения, постановени от Съда относно тълкуването на член 3, буква a) от Регламент № 469/2009, смисълът на тази разпоредба остава неясен.

Безспорно от практиката на Съда недвусмислено следвало, че изразът „продукт защитен с основен патент, който е в сила“ по смисъла на член 3, буква а) от Регламент № 469/2009 не препраща към правилата относно установяването на нарушения, а относно обхвата на закрилата. Освен това от точка 28 от решение от 24 ноември 2011 г., Medeva (C‑322/10, EU:C:2011:773), следвало, че за да се счете, че са „защитени с основен патент“ по смисъла на тази разпоредба, активните съставки трябва да са посочени в текста на претенциите на съответния патент.

Решения от 12 декември 2013 г., Actavis Group PTC и Actavis UK (C‑443/12, EU:C:2013:833), от 12 декември 2013 г., Eli Lilly and Company (C‑493/12, EU:C:2013:835), и от 12 март 2015 г., Actavis Group PTC и Actavis UK (C‑577/13, EU:C:2015:165), обаче оставяли впечатлението, че принципите, описани в предходната точка, не са достатъчни, за да се установи дали „един продукт е защитен с основен патент“, а трябвало да се вземат предвид също „предметът на изобретението, за което е издаден патентът“ или „същинската изобретателска стъпка“. Според запитващата юрисдикция обаче тази съдебна практика не показвала ясно дали тези изисквания са приложими за тълкуването на член 3, буква а) от Регламент № 469/2009.

Освен това според запитващата юрисдикция в различните държави членки са предвидени различни решения относно възможността за получаване на СДЗ за комбинацията ТД/емтрицитабин, разглеждана в главното производство, и по-общо, относно тълкуването на член 3, буква a) от Регламент № 469/2009.

При тези обстоятелства High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division, Patents Court (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение (патентен състав) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Какви са критериите, за да се установи дали „продуктът е защитен с основен патент, който е в сила“, по смисъла на член 3, буква а) от Регламент № 469/2009?“.

Решението на съда:

Член 3, буква а) от Регламент (EО) № 469/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година относно сертификата за допълнителна закрила на лекарствените продукти трябва да се тълкува в смисъл, че продукт, съставен от няколко активни съставки с комбинирано действие, е „защитен с основен патент, който е в сила“, по смисъла на тази разпоредба, когато, макар комбинацията от съставляващите го активни съставки да не е посочена изрично в претенциите от основния патент, претенциите по необходимост се отнасят конкретно до тази комбинация. За тази цел, от гледна точка на специалист в областта и въз основа на състоянието на техниката към датата на подаване на заявката за основния патент или към приоритетната дата:

–  комбинацията от тези активни съставки трябва по необходимост — с оглед на описанието и чертежите към този патент — да попада в предмета на изобретението, за което е издаден патентът, и

–  всяка от тези активни съставки трябва да може да бъде конкретно идентифицирана въз основа на съвкупността от данните, разкрити с патента.

четвъртък, 9 август 2018 г.

Неразрешено използване на снимки в училищен сайт представлява нарушаване на авторското право - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑161/17 Land Nordrhein-Westfalen срещу Dirk Renckhoff, което касае следното:

Ищецът, г‑н Renckhoff, сезирал Landgericht Hamburg (Областен съд Хамбург, Германия), е фотограф. Stadt Waltrop (град Валтроп, Германия), който първоначално е бил ответник в първоинстанционното производство, но вече не е страна по спора в главното производство, управлява Gesamtschule de Waltrop (средно общообразователно училище във Валтроп, наричано по-нататък „училището“). Провинция Северен Рейн-Вестфалия (Германия), също ответник в първоинстанционното производство, осъществява контрол върху училището и е работодател на преподавателите в него.

Считано от 25 март 2009 г., на уебсайта на училището може да се консултира реферат, изготвен от негова ученичка в рамките на предлагано в това училище езиково занятие, в който с цел онагледяване е поместена направена от г‑н Renckhoff фотография (наричана по-нататък „фотографията“), която тази ученичка е изтеглила от уебсайт, посветен на пътувания (наричан по-нататък „уебсайтът за пътувания“). Фотографията се е намирала на последния сайт без ограничителна мярка, възпрепятстваща изтеглянето ѝ от интернет. Под нея ученичката е направила позоваване на посочения сайт.

Г‑н Renckhoff изтъква, че е дал право на използване само на операторите на уебсайта за пътувания и че поместването на фотографията на училищния уебсайт нарушава неговото авторско право. Той иска от компетентната първоинстанционна юрисдикция да забрани на Провинция Северен Рейн-Вестфалия, под страх от налагане на глоба, да възпроизвежда или да позволява възпроизвеждането и/или да предоставя на разположение или да позволи предоставянето на публично разположение на фотографията, а при условията на евентуалност, да позволява на учениците да възпроизвеждат фотографията с цел публикуването ѝ в интернет. Той иска също тази провинция да му плати сумата от 400 EUR като обезщетение.

След частично уважаване на иска на г‑н Renckhoff Провинция Северен Рейн-Вестфалия е осъдена да премахне фотографията от училищния уебсайт и да плати сумата от 300 EUR, ведно с лихвите.

Двете страни обжалват това решение пред Oberlandesgericht Hamburg (Висш областен съд Хамбург, Германия), който приема по-конкретно че фотографията е защитена с авторското право и че публикуването ѝ на училищния уебсайт е нарушило правата на възпроизвеждане и на предоставяне на публично разположение, чийто притежател е г‑н Renckhoff. Тази юрисдикция счита за ирелевантно обстоятелството, че фотографията вече е била достъпна без ограничение за всички лица в интернет преди процесните действия, тъй като възпроизвеждането на фотографията на сървъра и последващото ѝ предоставяне на публично разположение на училищния уебсайт са довели до „отделяне“ от първоначалната публикация на уебсайта за пътувания.

Сезирана с ревизионна жалба, запитващата юрисдикция счита, че изходът на този спор зависи от тълкуването на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29. По-специално тази юрисдикция се съмнява, че е изпълнено въведеното от съдебната практика изискване, съобщаването на засегнатата публика да е било направено пред „нова“ публика.

При тези условия Bundesgerichtshof (Върховен федерален съд, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Представлява ли прикачването на произведение от друг уебсайт, където то е свободно достъпно за всички ползватели на интернет с разрешението на носителя на авторското право, към собствен уебсайт, намиращ се на публично разположение, акт на „предоставяне на публично разположение“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, когато произведението първо е копирано на сървър, а след това е качено оттам на собствен уебсайт?“.

Решението на съда:

Понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща публикуването на уебсайт на фотография, която преди това е била публикувана на друг уебсайт без ограничителна мярка, забраняваща нейното изтегляне от интернет, и с разрешението на притежателя на авторското право.
Image: Javier Quesada on Unsplash.

понеделник, 31 октомври 2016 г.

Доказателства в процедура по регистрация на европейски марки - решение на Европейския съд

Общият съд излезе с решение по дело T‑476/15 по което Société des produits Nestlé SA  опитва да регистрира европейска словна марка FITNESS за следните стоки:

Клас 29: мляко, сметана, масло, сирене, кисело мляко и други млечни хранителни продукти, приготвени, заместители на мляко и млечни продукти, яйца, желета, плодове, зеленчуци, протеинови препарати, предназначени за консумация от човека ";
Клас 30: Житни растения и зърнени продукти; готови за ядене зърнени култури; зърнени закуски; храни на базата на ориз или брашно;
Клас 32: Все още вода, газирана или газирана вода, изворна вода, минерална вода, ароматизирана вода, плодови напитки, плодови сокове, нектари, лимонади, газираните напитки и други безалкохолни напитки, сиропи и други препарати за приготвяне на сиропи и други препарати за приготвяне на напитки ".

OHIM отказва регистрацията на марката на абсолютни основания. При обжалването пред Апелативен борд, заявителят внася допълнителни доказателства, които са отхвърлени, тъй като не са внесени в първоначалното производство.

Според решението на съда, Апелативният борд е сгрешил, като не е приел въпросните допълнителни материали, тъй като според  Article 76 of EUTMR, във връзка с Rule 37(b)(iv), няма закъснение на внасяне на подобни доказателства в процедири на абсолютни основания, за разлика от производства по опозиции.
Източник: Marques Class 46.

вторник, 16 декември 2014 г.

Формата на шоколодовото блокче, не може да бъде европейска марка - The shape of the chocolate bar can not be an European mark

Европейският съд излезе с решение по дело  T-440/13. То касае опит за регистрация на следната фигуративна марка за клас 30 - шоколадови блокчета:
OHIM отказва регистрацията на марката на абсолютни основания. Заявената марка представлява геометрична форма, която е типична и шороко разпространена за шоколадови изделия. Поради това тя е неотличителна и не може да представлява търговска марка. Заявителят не е предоставил доказателства за придобита отличителност.
Съдът потвърждава това решение.

English version

The European Court ruled in Case T-440/13. It refers to an attempt for registration of the following figurative European trademark for Class 30 - box of chocolates.

OHIM refused registration on absolute grounds. This mark represents a geometrical form which is typical and widespread for chocolate products. Because of this it can't be registered as a mark.
The applicant had not given any evidences for acquired distinctiveness.
The Court upheld this decision.

четвъртък, 11 септември 2014 г.

Не всяка звезда може да бъде търговска марка в Европа - Not every star can be a trademark in Europe

Европейският съд излезе с решение по дело  T-687/13.  Unibail Management подава заямка за следната фигуративна европейска марка за класове 16, 35, 36, 38, 39, 41, 42 и 43:
OHIM отказва да регистрира марката, решение което е потвърдено и от Апелативния борд. Причините за отказа са член 7 (1) b) CTMR, абсолютни основания, липса на отличителност. 
Според ведомството така представеният знак се състой от звезди и линии, които по никакъв начин не могат да отличат стоките и услугите от посочените класове. Освен това за част от стоките и услугите посоченият знак може да се възприеме от потребителите, като индикация за тяхното качество.
Европейският съд обаче отменя това решение. Причините са в това, че Апелативния борд не е разгледал основанията за отказ на марката за всяка конкретна стока и услуга, а е направил само обща оценка за наличната описателност и неотличителност.

English version

The European court issued a judgement in Case T-687/13. Unibail Management applied for the following European trademark for Classes 16, 35, 36, 38, 39, 41, 42 and 43:

OHIM and the Board of Appeal refused the registration of the above mention trademark because of Article  7 (1) b) CTMR, absolutely grounds for refusal, lack of distinctive character. 
According to the Office this sign, as it is represented, is consists only of stars and lines, which can't distinct the goods and services in the application. Moreover the sign could be perceived as indication of quality by the consumers for some of the goods and services.
The European court, however, annulled this decision because the Board made overall assessment regarding sign's distinctive character without to evaluate it in relation with each goods and services alone.

четвъртък, 14 август 2014 г.

Сходство между JUNGBORN и BORN - Similarity between JUNGBORN and BORN

Европейският съд излезе с решение по дело T-401/12. То касае опит за регистрация на европейска марка JUNGBORN за класове 29, 30, 32. Срещу тази марка е подадена опозиция на основата на по-ранна немска марка BORN за същите класове.
OHIM приема марките за сходни. Релевантните потребители в случая са тези в Германия, които разбират думата JUNG, като млад. Думата BORN няма конкретно значение на немски.
Марките притежават визуално и фонетично сходство, което заедно с идентичните стоки може да доведе до объркване сред потребителите.
Съдът потвърждава това решение.
информация на Marques Class 46.

English version

The European Court ruled in Case T-401/12. It concerns an attempt for registration of an European trademark JUNGBORN for classes 29, 30, 32. Against this mark was  filed an opposition based on an earlier German marks BORN for the same classes.
OHIM accepted marks as similar.
The relevant consumers in this case are those in Germany who understand the word JUNG as youth. BORN has no specific meaning in German.
The marks have visual and aural similarity with identical goods which can lead to confusion among consumers.
The Court upheld that decision.
information Marques Class 46.

петък, 8 март 2013 г.

Марки BERG и модната индустрия - BERG trademarks and fashion industry -

Европейският съд излезе с решения по дела T-224/11, T-225/11 и T-631/11. Казусите касаят опит на швейцарската фирма Caventa AG  да регистрира следните марки:


 



за класове 25 и 28.
Anson’s Herrenhaus KG подава опозиция срещу тези марки на основата на по-ранна марка Christian Berg за класове 3, 18, 25, 35.
OHIM приема че стоките в класове 25 и 28 са сходни. Освен това има сходство и между марките. Те споделят общ елемент BERG.
В модната индустрия е характерно използването на фамилно име за серия от марки на един производител.
Използването на елемента BERG в по-късните марки асоциира с по-ранната марка, имайки предвид особеностите на използването на марките в модната индустрия.
Повече информация може да откриете тук.
информация на Marques Class 46.
 

English version

The European Court has issued decisions in cases T-224/11, T-225/11 and T-631/11. The cases concern the attempt of Caventa AG Swiss company to register the following trademarks:

for Classes 25 and 28.
Anson's Herrenhaus KG filed opposition against these marks based on an earlier mark Christian Berg for classes 3, 18, 25, 35.
OHIM accepted that the goods in Classes 25 and 28 are similar. There is similarity between the marks too. They share a common element BERG.
In the fashion industry is a typical using of the surname for a series of marks belonging to one manufacturer.
Using elements BERG in later marks associated with the earlier mark, given the characteristics of the marks in the fashion industry.
More information can be found here.
 
information Marques Class 46.