Репродукции и авторско право - решение на Европейския съд

Главният адвокат на Европейския съд Villalon Cruz излезе със становище по дело C-419/13 Art & Allposters International BV. Делото касае следното:

Stichting Pictoright (наричано по-нататък „Pictoright“) е нидерландско дружество за колективно управление на авторски права, което защитава по-специално интересите на наследниците на известни художници (наричани по-нататък „титуляри на правата“).

Art & Allposters International BV (наричано по-нататък „Allposters“) разпространява в интернет постери и други репродукции на творбите на тези художници.

Лицата, които желаят да поръчат художествена репродукция от Allposters, могат да избират между постер, рамкиран постер, постер върху дървена основа или постер върху ленено платно. В последния случай се процедира по следния начин: върху хартиен постер се нанася полимерен слой, с помощта на химически процес се прехвърля изображението от хартия върху ленено платно и платното се поставя в дървена рамка. Този процес и неговият резултат се наричат „canvas transfer“ („пренасяне върху ленено платно“).

Тъй като Allposters не се съобразява с искането на Pictoright да спре да продава без негово съгласие репродукции на произведенията на неговите клиенти, направени посредством описания процес, Pictoright завежда дело срещу Allposters пред Rechtbank Roermond (Първоинстанционен съд, Рьормунд) с искане за преустановяване на всяко пряко или косвено нарушаване на авторските права и на неимуществените права на титулярите.

Искането е отхвърлено с решение от 22 септември 2010 г., обжалвано от Pictoright пред Gerechtshof te’s-Hertogenbosch (Апелативен съд, Хертогенбош), който уважава жалбата с решение от 3 януари 2012 г. Апелативният съд се основава на практика на Hoge Raad, установена с решение от 19 януари 1979 г., съгласно която е налице ново публикуване по смисъла на член 12 от Aw, ако пуснатото в продажба от титуляря на правото копие се разпространява публично под друга форма, като така се създава нова възможност за използване от страна на лицето, което продава тази нова форма на първоначално пуснатото в продажба копие (т.нар. доктрина Poortvliet). С оглед на тази доктрина Апелативният съд заключава, че тъй като пренасянето върху ленено платно предполага дълбоко изменение на постерите, от които се пренася изображението, то продажбата на репродукции върху ленено платно изисква съгласието на титулярите на правата.

Allposters подава касационна жалба до Hoge Raad, поддържайки в своя защита, че доктрината Poortvliet е била приложена неправилно, тъй като понятията от авторското право за изчерпване и публикуване междувременно са били хармонизирани на европейско равнище. Според него изчерпване по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2001/29 във връзка с разпространението на произведение, инкорпорирано в даден обект, настъпва, когато въпросното копие е пуснато в продажба от титуляря на правото или с негово съгласие. Евентуално по-късно изменение на копието или на обекта нямало последици по отношение на изчерпването.

От своя страна Pictoright поддържа, че правото на преработка не е било хармонизирано и затова доктрината Poortvliet продължава да бъде приложима. При всички положения Pictoright счита, че посочената доктрина — и по-специално виждането, че (съществено) изменение на обекта изключва изчерпването — безпроблемно се вписва в правото на Съюза.

При тези обстоятелства Hoge Raad отправя настоящото преюдициално запитване.

Текстът на отправените на 24 юли 2013 г. преюдициални въпроси е следният:

„1) Урежда ли член 4 от Директивата относно авторското право въпроса дали притежаваното от титуляря на авторските права право на разпространение на репродукция на закриляно с авторски права произведение, което е било продадено и доставено в Европейското икономическо пространство от титуляря на правата или с негово съгласие, може бъде упражнено, ако впоследствие тази репродукция е претърпяла изменение по отношение на формата и отново е била пусната в продажба в изменената си форма?

2) a) При положителен отговор на първия въпрос, обстоятелството, че е налице изменение по смисъла на първия въпрос, от значение ли е за отговора на въпроса дали се препятства или прекъсва изчерпването по смисъла на член 4, параграф 2 от Директивата относно авторското право?

б) При положителен отговор на буква а) от втория въпрос, какви критерии трябва да се заложат, за да може да се твърди, че е налице изменение на формата на репродукцията, което изменение препятства или прекъсва изчерпването по смисъла на член 4, параграф 2 от Директивата относно авторското право?

в) Тези критерии допускат ли съществуването на установения в нидерландското национално право критерий, съгласно който няма изчерпване поради единствената причина, че препродаващото лице е изменило формата на репродукциите и ги е разпространило публично под тази форма (Решение на Hoge Raad от 19 януари 1979 г. по дело Poortvliet?“.

 Мнение на Главния адвокат:

Предвид изложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставените въпроси по следния начин:

1.Член 4 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество урежда въпроса дали притежаваното от титуляря на авторските права право на разпространение на репродукция на закриляно с авторски права произведение, което е било продадено и доставено в Европейското икономическо пространство от титуляря на правата или с негово съгласие, може бъде упражнено, ако впоследствие тази репродукция е претърпяла изменение по отношение на формата и отново е била пусната в продажба в изменената си форма.

2) a) Обстоятелството, че е налице изменение по смисъла на първия въпрос, е от значение за отговора на въпроса дали се препятства или прекъсва изчерпването по смисъла на член 4, параграф 2 от Директивата относно авторското право.

б) В случай като този по главното производство изменението, състоящо се в използването на материален носител от същото естество като този на оригиналното произведение, изключва изчерпването на правото на разпространение по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2001/29.
в) Националната юрисдикция следва да прецени дали горното оставя поле за прилагане на критерия, въведен от съдебната практика във вътрешното право на Нидерландия“.