Генералният адвокат на Европейския съд
M. SZPUNAR излезе с мнениепо дело C‑174/15 Vereniging Openbare Bibliotheken срещу Stichting Leenrecht. Делото касае следното:
Дискусията
относно отдаването в заем на електронни книги от библиотеките се води в
много държави членки, включително в Нидерландия. Вследствие на доклад,
изготвен по искане на Министерството на образованието, културата и
науката, е направено заключението, че отдаването в заем на електронни
книги не попада в обхвата на изключителното право за отдаване в заем по
смисъла на разпоредбите, с които Директива 2006/115 е транспонирана в
нидерландското право. Следователно отдаването в заем на електронни книги
от обществените библиотеки не може да се ползва от дерогацията,
предвидена в член 6, параграф 1 от тази директива, която също е
транспонирана в нидерландското право. Правителството е изготвило
проектозакон за библиотеките, който се основава на тази предпоставка.
Въпреки това Vereniging Openbare Bibliotheken, асоциация, в която
членуват всички обществени библиотеки в Нидерландия (наричана по-нататък
„VOB“), ищец в главното производство, не споделя това становище. Тъй
като е убедена, че приложимите разпоредби на нидерландското право следва
да се прилагат и по отношение на електронното отдаване в заем, тя
подава пред запитващата юрисдикция установителен иск срещу Stichting
Leenrecht — фондация, на която е възложено събирането на авторските
възнаграждения на основание дерогацията за публичното отдаване в заем, —
ответник в главното производство, като иска да бъде признато по
същество, първо, че отдаването в заем на електронни книги попада в
обхвата на правото на отдаване в заем, второ, че предоставянето на
разположение на електронни книги за неограничено време представлява
продажба по смисъла на разпоредбите относно правото на разпространение, и
трето, че предоставянето в заем на електронни книги от обществените
библиотеки срещу заплащане на справедливо възнаграждение на авторите не
представлява нарушение на авторското право.
VOB
добавя, че нейният иск се отнася до отдаването в заем според модела,
който запитващата юрисдикция определя като „one copy one user“. При този
модел електронната книга, с която библиотеката разполага, се изтегля от
ползвателя за срока на заемането, през който тя не е достъпна за
останалите ползватели на библиотеката. След изтичането на този срок
книгата автоматично става неизползваема от съответния ползвател и вече
може да бъде заемана от друг ползвател. От друга страна VОВ потвърждава,
че иска да ограничи обхвата на своя иск до „романите, сборниците с
разкази, биографиите, пътеписите, детските и юношеските книги“.
В
главното производство в подкрепа на исканията на VOB са встъпили
Stichting Lira, организация за колективно управление на права, която
представлява авторите на литературни произведения (наричана по-нататък
„Lira“), и Stichting Pictoright, организация за колективно управление на
права, която представлява авторите на произведения на пластичните
изкуства (наричана по-нататък „Pictoright“), а в подкрепа на исканията
на насрещната страна — Vereniging Nederlands Uitgeversverbond, сдружение
на издателите (наричано по-нататък „NUV“).
Тъй
като счита, че отговорът на претенциите на VOB зависи от тълкуването на
разпоредбите на правото на Съюза, Rechtbank Den Haag сезира Съда със
следните преюдициални въпроси:
1. Следва
ли член 1, параграф 1, член 2, параграф 1, буква б) и член 6,
параграф 1 от Директива 2006/115 да бъдат тълкувани в смисъл, че под
„отдаване в заем“ съгласно тези разпоредби трябва да се разбира и
предоставянето за ползване на защитени с авторски права романи, сборници
с разкази, биографии, пътеписи, детски и юношески книги, което
предоставяне за ползване няма за цел извличането на пряка или непряка
икономическа или търговска облага и се предлага от публично достъпна
институция,
– при положение че цифров
екземпляр от произведението е качен на сървъра на институцията
(възпроизвеждане от тип А), което позволява на ползвателите да
възпроизвеждат този екземпляр чрез изтеглянето му на техните собствени
компютри (възпроизвеждане от тип Б), а
– възпроизведеният
чрез изтегляне от ползвателя екземпляр (възпроизвеждане от тип Б)
повече не може да бъде ползван след изтичането на определен срок и
– докато
тече този срокa други ползватели не могат да изтеглят екземпляра (чрез
възпроизвеждане от тип А) на техните компютри?
2. При
утвърдителен отговор на първия въпрос, препятства(т) ли член 6 от
Директива 2006/115/ЕО и/или други разпоредби от правото на Съюза
възможността държавите членки да обвържат прилагането на ограничението
на правото на отдаване в заем по член 6 от посочената директива с
изпълнението на условието екземплярът от произведението (получен чрез
възпроизвеждане от тип А) да бъде пуснат в обращение в Съюза чрез първа
продажба на този екземпляр или друго първо по ред прехвърляне на правото
на собственост върху този екземпляр от притежателя на правото или с
неговото съгласие по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2001/29?
3. При
отрицателен отговор на втория въпрос, поставя ли член 6 от Директива
2006/115/ЕО други изисквания по отношение на произхода на
възпроизведените екземпляри, предоставени за ползване от посочената
институция (вследствие на възпроизвеждане от тип А), като например
изискването да е законен източникът, от който този екземпляр е
възпроизведен?
4. При утвърдителен
отговор на втория въпрос, следва ли член 4, параграф 2 от Директива
2001/29 да се тълкува в смисъл, че под „първа продажба“ на дадени обекти
или под „друго първо по ред прехвърляне на правото на собственост“
върху този екземпляр по смисъла на тази разпоредба следва да се разбира и
ограниченото във времето предоставяне за ползване на възпроизведени в
цифров формат екземпляри от защитени романи, сборници с разкази,
биографии, пътеписи, детски и юношески книги, което предоставяне за
ползване се извършва онлайн — чрез изтегляне на тези екземпляри?“
Мнение на Генералния адвокат:
1) Член 1,
параграф 1 от Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем,
както и за някои права, свързани с авторското право в областта на
интелектуалната собственост, във връзка с член 2, параграф 1, буква б)
от тази директива, трябва да бъде тълкуван в смисъл, че в обхвата на
правото на отдаване в заем, прогласено в този член, се включва
публичното предоставяне от страна на библиотеките на електронни книги за
ползване за ограничен срок. Държавите членки, които искат да въведат
предвидената в член 6 от същата директива дерогация по отношение на
отдаването в заем на електронни книги, трябва да гарантират, че
условията на това отдаване в заем не противоречат на обичайното
използване на произведението и не накърняват неоснователно законните
интереси на авторите.
2) Член 6,
параграф 1 от Директива 2006/115 трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска държавата членка, която е въвела предвидената в тази разпоредба
дерогация, да изисква електронните книги, предмет на отдаване в заем по
силата на тази дерогация, да са били предварително предоставени на
разположение на публиката от притежателя на правото или с негово
съгласие, стига това ограничение да не е формулирано по такъв начин, че
да ограничава обхвата на дерогацията. Същата разпоредба трябва да бъде
тълкувана в смисъл, че се отнася само до електронните книги от законен
източник.