Проблеми за Nivea в опозиция срещу търговска марка в Япония

Немският производител на козметични продукти Beiersdorf AG се провали в спор за търговски марки в Япония.

Казусът касае заявена от китайска компания марка “NYFEA” за класове  3, 8, 9, 10, 11, 16 и 21, между които стоки и такива свързани с козметиката.

Срещу тази марка е подадена опозиция от  Beiersdorf AG на основание по-ранна марка NIVEA  за сходни стоки.

Немската компания претендира налична репутация на марката си, като цитира търговско използване в Япония от 1968г., множество проведени реклами кампании, както и факта, че изписана на японската азбука Katakana, марката е включена в списъкът на патентно ведомство с общоизвестни марки.

Изненадващо или не обаче, патентното ведомство отхвърля опозицията. Според него марките не са достатъчно сходни поради разликите в буквите YF и IV. Поради разликите във фонетично и визуално отношение и липсата на концептуална прилики, ведомството приема знаците за несходни.

Друг основен проблем пред опозицията е и факта, че макар претендирана, репутацията на марка  NIVEA  с конкретни факти, като обеми продажби, реклама, пазарни дялове и тн. Цитирането на общоизвестна марка изписана в Katakana не означава, че наличната репутация е валидна и за изписването на латиница.

Източник: Masaki MIKAMI, Marks IP Law Firm.

Ariana Grande загуби спор за търговска марка в Япония

Компанията GrandAri Inc., която управлява търговските марки на нашумялата поп изпълнителка Ариана Гранде, загуби спор за търговска марка в Япония.

Arianna Co. Ltd. подава заявка за словна марка ARIANNA за клас 3 - козметика, сапуни и детергенти и клас 10 медицински апарати.

Срещу тази заявка е подадена опозиция от GrandAri Inc на база на по-ранна международна марка ARIANA GRANDE за клас 3 - парфюм; парфюмна вода; ароматизирани препарати за грижа за тялото, а именно лосиони за тяло, ексфолианти за тяло.

Според компанията заявената марка е объркващо сходна на по-ранната такава. Причина за това е почти идентичната част ARIANNA заявена за сходни стоки от клас 3, която трябва да се приеме за доминиращ елемент в състава на по-ранната марка. Често в реклами на продукти с марка ARIANA GRANDE те са цитирани само като ARIANA. В допълнение се изтъква придобитата репутация на ARIANA GRANDE в Япония базирана на популярността на самата поп изпълнителка.

Патентното ведомство отхвърля опозицията. Макар че репутацията на певицата е приета за доказана, според ведомството марките не са объркващо сходни. По-ранната марка трябва да се разглежда в нейната цялост ARIANA GRANDE, тъй като е използвана за мърчандайзинг продуктите именно по този начин.

Няма достатъчно доказателства на база на които да се приеме, че само елемента ARIANA се възприема, като самостоятелен търговски източник.

Случаят е показателен за необходимостта от внимателна стратегия при регистрация на имена на известни личности, като търговски марки.Освен пълното име на съответната знаменитост е хубаво да се потърси защита и на кратко име или псевдоним, които са използвани често във връзка с тази личност или продаваните от нея продукти.

Източник: Masaki MIKAMI - Marks IP Law Firm.

Какви минуси има марка, която описва характеристики на продуктите?

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T–602/19 Eugène Perma Franc срещу SPI Investments Group.

Делото е интересно и показателно за случаите при които се търси регистрация на марки съдържащи слабо отличителни елементи.

Eugène Perma Franc заявява следната европейска марка в клас 3 - козметични продукти:

SPI Investments Group подава опозиция срещу тази марка на основание следната по-ранна марка също в клас 3:

EUIPO потвърждава опозицията намирайки марките за достатъчно сходни за идентични продукти.

Решението е обжалвано.

Апелативният борд също потвърждава опозицията намирейки марките сходни в средна степен. Макар елемента NATURA да е слабо отличетелен във връзка със заявените стоки, то визуално и фонетично марките са сходни за идентични стоки.

Решението е обжалвано отново този път пред Общия съд.

Съдът обаче приема марките за несходни в нужната степен. Причината е че първата им част е съставена от слабо отличителния елемент NATURA, който съставлява 60% от марката и е масово използван от различни производители във връзка с козметични продукти. последната част на марките "_NOVE" и "_LIUM" са напълно различни и спомагат за създаване на различно цялостно впечатление от знаците.

Според съда: „От практиката на вземане на решения на Апелативния борд на EUIPO и от практиката на Съда става ясно, че въпреки че даден заявител е свободен да избира марка с ниска степен на отличителност и да я използва на пазара, той трябва да приеме, че и други заявители имат право да използват търговски марки с подобни или идентични описателни елементи“.

Защо Botanical Origin не може да бъде европейска марка?

Апелативният Борд на EUIPO излезе с решение на казус R 881/2019-5, касаещ опит за регистрация на словна европейска марка ‘Botanical Origin’ за следните стоки в клас 3:

Универсални почистващи препарати за битова, търговска, промишлена и институционална употреба; почистващи препарати за тоалетни, вани, мивки и подове; почистващи препарати за кухня и повърхности за баня; кърпички за еднократна употреба, импрегнирани с почистващи съединения за използване в бани и кухни; препарати за полиране на кухненски и стъклени съдове; препарати за почистване на фурна; препарати за почистване на печки; почистващи препарати за витрокерамични и кухненски повърхности; препарати за почистване на стъкло и метал; препарати за почистване на прозорци; избелващи препарати и други вещества за пране, независимо дали са в твърда, течна или гелова форма; препарати за пране; препарати за почистване на килими; декалцифициращи и обезмасляващи препарати за домакински цели; омекотители за тъкани; перилни препарати и добавки; препарати за отстраняване на петна; усилватели на аромати; препарати за предварително измиване и разхлабване на петна; нишесте; пране синьо; избелващи препарати и други вещества, използвани за миене на съдове; почистващи, полиращи, почистващи и абразивни препарати; почистващи препарати, освежители и дезодоратори; средства за изплакване; препарати за почистване и отпушване на съдомиялни машини; декалцифициращи и обезмасляващи агенти за битови цели; почистващи препарати за съдове; всички гореспоменати продукти със или без дезинфекционни компоненти; сапуни; детергенти; средства за отстраняване на ръжда и мазнини; препарати за отпушване и миене за отпушване; препарати за предотвратяване на варовик, ръжда или грес.

EUIPO отказва регистрацията на база абсолютни основания член 7(1)(b) EUTMR, липса на отличителност.

Решението е обжалвано. Апелативният борд го потвърждава изцяло. Доводите за това са, че потрибетилети биха възприели знакът, като идникиращ ботанически произход на продуктите или че съдържат съставки от такъв произход.

Заявителят твърди, че марката е отличителна поне за част от стоките за които подобна връзка не може да бъде направена.

Според ведомството обаче заявенитят знак би се възприел от потребителите единствено, като промоционален израз касаещ същността и използването на продуктите но не и техният търговски произход.

Източник: WIPR.

Възможно ли е H2O+ да бъде търговска марка за козметични продукти в ЕС?

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T‑824/17 H2O Plus LLC срещу EUIPO.

Делото касае опит на американската компания H2O Plus да регистрира следната европейска марка:

в класове:

Клас 3: "Немедицински препарати за грижа за кожата; козметични препарати за грижа за кожата; козметични препарати за грижа за тялото; продукти за грижа за кожата, а именно немедицински кожен серум, серум за красота, немедицински серум срещу стареене, козметични кремове, кремове за лице и тяло, кремове за очи, кремове против бръчки, кремове против стареене, нощни кремове, ; слънцезащитни кремове, кремове за нокти, лосиони за лице и тяло, лосиони за кожа, лосиони за тяло с SPF, гелове за козметични цели, гелове за красота и гелове за душ и вана; очни лосиони; очни гелове; маски за лице; лицеви измивания; кремове за лице; почистващи препарати за лице; овлажнители за лице; овлажнители за кожа; кожни маски; козметични маски; красота маски; маски за очи за гел; тонизиращ лосион за лицето, тялото и ръцете; тоник против стареене; тонер за кожа; сапун; анти-стареене почистващ препарат; почистващи средства за кожа, кърпи, импрегнирани с препарат за почистване на кожата; гелове за почистване на кожата; Препарати за грижа за кожата, а именно кожни пилинг; козметични препарати, а именно, стягащи кремове, стягащи лосиони, овлажнител за лице с SPF, прах за лице, нелечебни препарати за ексфолиране за лице, кожа, тяло, ръце и крака; крем за устни; балсам за устни; Немедицински препарати за грижа за устните; Балсам за устни с SPF; отстранител на грим; кърпи или тъкани, импрегнирани с препарат за почистване на кожата; козметични парфюми за лице, кожа, тяло, ръце и крака; Кремове за грижа за тялото; тяло и козметика за грижа за красотата; душ-гел; препарати за грижа за кожата, а именно, балсам за тяло, лосиони за локално приложение върху кожата и тялото, кремове и масла за козметична употреба; тяло масло, тяло масло, препарати за грижа за косата, шампоани и балсами за коса; крем за ръце; Немедицински крем за крака и крака за крака; червило; балсами за след бръснене; сапуни за бръснене; препарати за бръснене, кремове за предварително бръснене, масла за предварително бръснене; немедицински соли за баня, немедицински препарати за баня; освежители за кожа; антиперспиранти; лични дезодоранти; дезодоранти за грижа за тялото; козметични тампони; предварително навлажнени козметични кърпички; маски за тяло; измиване на тялото; козметични препарати за грижа за очите; гланц за устни; Препарати за грижа за нокти; Медицински лосиони за лечение на акне; Немедицински препарати за лечение на акне; "

Клас 5: "Медицински слънцезащитни продукти, а именно лосиони, съдържащи слънцезащитно средство; препарати за лечение на акне, а именно почистващи подложки, лосиони, кремове и почистващи препарати.

EUIPO отказва регистрацията на база абсолютни основания, неотличителност и описателност във връзка с посочените стоки. Според ведомството потребителите биха възприели марката, като указваща състава и химическата формула на продуктите (H2O е означението за вода), а знакът + би посочвал тяхното високо качество.

Решението е обжалвано. Според компанията марката е отличителна, тъй като може да се възприеме, като комбинация от букви, цифри и символи.

Съдът потвърждава отказът приемайки, че макар някои от посочените стоки да не се състоят предимно от вода то марка би се възприела от потребителите именно във връзка с подобен състав. Наличието на знакът + не е достатъчен за да преодолее липсата на отличителност на марката.

Източник: WIPR.

Парфюми, конкуренция и решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑230/16 Coty Germany GmbH срещу Parfümerie Akzente GmbH. Делото касае следното:

Coty Germany продава в Германия луксозни козметични продукти. То продава редица марки от този сектор чрез селективна дистрибуторска мрежа въз основа на договор за селективна дистрибуция, използван и от свързаните с него предприятия. Този договор се допълва от различни специални договори, предназначени да организират посочената селективна дистрибуция.

Parfümerie Akzente продава от много години като оторизиран дистрибутор продуктите на Coty Germany, както в магазини в сгради, така и чрез интернет. Продажбата чрез интернет се осъществява отчасти чрез собствен интернет магазин и отчасти чрез платформата „amazon.de“.

От акта за преюдициално запитване се установява, че в договора за селективна дистрибуция Coty Germany обосновава системата си за селективна дистрибуция по следния начин: „характерът на марките на Coty Prestige изисква селективна дистрибуция, за да се опази луксозният имидж на тези марки“.

В това отношение, що се отнася до търговията в магазини в сграда, в договора за селективна дистрибуция е предвидено, че всеки конкретен пункт за продажба на търговеца трябва да бъде одобрен от Coty Germany, което предполага спазването на определени, изброени в член 2 от договора, изисквания относно средата, оборудването и подреждането на пунктовете за продажба.

По-конкретно, според член 2, параграф 1, точка 3 от този договор „оборудването и подреждането на пунктовете за продажба, предлагането на стоки, рекламата и представянето на стоките за продажба трябва да изтъкват и наблягат на луксозния характер на марките „Coty Prestige“. При преценка на този критерий се обръща особено внимание на фасадите, вътрешното оборудване, подовите покрития, стените и таваните, мебелите, както и продажбената площ, а също и осветлението и накрая, общото впечатление за ред и чистота“.

В член 2, параграф 1, точка 6 от споменатия договор се уточнява, че „обозначаването на пункта за продажба, било чрез името на предприятието, било чрез допълнения или фирмения надпис, не може да създава впечатление за ограничен избор на стоки, нискокачествено оборудване или липса на съвети и във всеки случай трябва да е направено така, че да не се закриват украсата и изложбената площ на депозитаря“.

Освен това договорните отношения между страните се уреждат и с допълнително споразумение за продажбата чрез интернет, чийто член 1, параграф 3 гласи, че „на депозитаря не е разрешено използването на друго име или използването на трето предприятие, което не е оторизирано“.

След влизане в сила на Регламент № 330/2010 Coty Germany преработва договорите, въз основа на които се осъществява селективната дистрибуция и това допълнително споразумение, като предвижда в клауза I, параграф 1, първа алинея от него, че „депозитарят има право да предлага и продава продуктите чрез интернет при условие обаче, че продажбите чрез интернет се осъществяват чрез „електронна витрина“ на оторизирания магазин и се запазва луксозният характер на продуктите“. Освен това в клауза I, параграф 1,точка 3 от това допълнително споразумение има изрична забрана за използване на друго търговско наименование и за видимото участие на трето предприятие, което не е оторизиран депозитар на Coty Prestige.

Parfümerie Akzente отказва да подпише измененията на договора за селективна дистрибуция. Coty Germany сезира първоинстанционната национална юрисдикция с искане въз основа на посочената клауза I, параграф 1,точка 3 да забрани на ответника по делото в главното производство да продава продуктите на спорната марка, като използва платформата „amazon.de“.

С решение от 31 юли 2014 г. тази юрисдикция отхвърля иска, като се мотивира с това, че спорната договорна клауза противоречи на член 1 от Gesetz gegen Wettbewerbsbeschränkungen (Закон срещу ограничаването на конкуренцията) или на член 101, параграф 1 ДФЕС. Тя счита, че в съответствие с решение от 13 октомври 2011 г., Pierre Fabre Dermo-Cosmétique (C‑439/09, EU:C:2011:649), целта за запазване на престижен имидж на марката не оправдава въвеждането на система за селективна дистрибуция, която по принцип ограничава конкуренцията. Според посочената юрисдикция тази клауза представлява също така твърдо ограничение по смисъла на член 4, буква в) от Регламент № 330/2010.

Националната първоинстанционна юрисдикция приема освен това, че не са налице и условията за индивидуално освобождаване, защото не било доказано, че предвидената в нея обща забрана на продажбата чрез интернет посредством платформи на трети лица води до повишаване на ефективността, което може да компенсира отрицателните последствия за конкуренцията, предизвикани от ограничаването на способите за търговия. Тази юрисдикция счита, че във всеки случай такава обща забрана не е необходима, защото съществуват други средства, които също са подходящи, но по-малко ограничаващи конкуренцията, като например прилагането на специфични критерии за качество по отношение на платформите на трети лица.

Coty Germany подава до Oberlandesgericht Frankfurt am Main (Висш областен съд Франкфурт на Майн, Германия) въззивна жалба срещу решението, постановено от националната първоинстанционна юрисдикция. В този контекст посочената юрисдикция си задава въпроси относно законосъобразността от гледна точка на правото на конкуренцията на Съюза на съществуващите между страните по делото договорни отношения.

При тези обстоятелства Oberlandesgericht Frankfurt am Main (Висш областен съд Франкфурт на Майн, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Може ли селективни дистрибуторски системи за дистрибуция на луксозни и престижни стоки, които целят преди всичко опазването на „луксозния имидж“ на стоките, да представляват съвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС съставна част на конкуренцията?

2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: може ли да се приеме за съвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС съставна част на конкуренцията абсолютната забрана за действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, независимо от това дали в конкретния случай се нарушават легитимните изисквания за качество на производителя?

3) Трябва ли член 4, буква б) от Регламент № 330/2010 да се тълкува в смисъл, че забрана, наложена на действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система, да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, представлява ограничение с оглед на целта на клиентелата на търговеца на дребно?

4) Трябва ли член 4, буква в) от Регламент [№ 330/2010] да се тълкува в смисъл, че забрана, наложена на действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система, да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, представлява ограничение с оглед на целта на пасивните продажби на крайните потребители?“.

Решението на съда:

1) Член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че система за селективна дистрибуция на луксозни продукти, чиято главна цел е опазването на луксозния имидж на тези продукти, е в съответствие с тази разпоредба, стига изборът на търговците на дребно да се осъществява въз основа на обективни качествени критерии, определени по един и същ начин по отношение на всички потенциални търговци на дребно и прилагани по недискриминационен начин, и определените критерии да не отиват отвъд това, което е необходимо.

2) Член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска договорна клауза като разглежданата в главното производство, с която на оторизираните дистрибутори в система за селективна дистрибуция на луксозни продукти, чиято главна цел е опазването на луксозния имидж на тези продукти, се налага забрана при продажбата в интернет на договорните продукти да използват по видим за потребителите начин платформи на трети лица, при положение че целта на тази клауза е да се опази луксозният имидж на тези продукти, тя е формулирана по един и същ начин и се прилага без дискриминация и е пропорционална с оглед на поставената цел, което запитващата юрисдикция трябва да провери.

3) Член 4 от Регламент (ЕС) № 330/2010 на Комисията от 20 април 2010 година за прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство забраната, наложена на членовете на система за селективна дистрибуция на луксозни продукти, които действат на пазара като търговци на дребно, при продажбите в интернет да използват по видим за потребителите начин трети предприятия, не представлява ограничаване на клиентите по смисъла на член 4, буква б) от този регламент, нито ограничаване на пасивните продажби на крайните потребители по смисъла на член 4, буква в) от същия регламент.

Will.i.am загуби дело относно своя търговска марка в САЩ

Апелативният съд в САЩ отхвърли жалбата на певеца Will.i.am относно отказът на американското патентно ведомство да регистрира словна марка  ‘I Am’.

Предисторията по казуса е че компанията на певеца Symbolic притежава комбинирана марка ‘I Am’ за клас 25, както и марки ‘Will.i.am’ за различни класове.

В последствие Symbolic опитва да регистрира словна марка ‘I Am’ за класове 3 (козметика), 9 и 14 но получана отказ, като причината е наличие на по-ранна идентична марка I AM за парфюми. Марката получава отказ и в класове 9 и 14 отново поради наличие на идентични марки за сходни стоки.

В процеса на регистрация, заявителят на марката нанася уточнения в класовете стоки, като добавя определението - " асоциирани с Уилям Адамс, професионално известен, като ‘will.i.am’”.

Патентното ведомство отказва да се съобрази с това пояснение, тъй като заявителят не е предоставил доказателства за това че посоченото лице е популярно със съкращението си I AM във връзка с посочените стоки.

Съдът потвърждава това решение, считайки че няма достатъчно ясни доказателства за връзката на певеца със заявената марка, както и че уточнението на стоките по посочения начин не преодолява възможността за объркване на потребителите.

Източник: WIPR.

Доказване използване на марка в Швейцария

Marques Class 46 съобщава за интересен и показателен казус в Швейцария относно доказване реално използване на марка. Sofar Swiss AG подава заявка за марка YALUAGE за козметични продукти. Срещу тази марка е подадена опозиция от Pierre Fabre на основание по-ранна марка ELUAGE за същите стоки.

Sofar Swiss AG иска доказване използването на противопоставената марка. Патентното ведомство на Швейцария уважава опозицията след разглеждане на предоставените доказателства. 

При обжалването обаче Административният съд отменя това решение. Доводите за това са, че предоставените доказателства представляват документи за продажба на продукти с марката на свързани компании с Pierre Fabre. Според съда това не е доказателство за реално използване на марката, тъй като няма предоставени материали, които да показват, че продуктите са достигнали до магазинната мрежа или крайните потребители.

Истината по казуса е че продуктите на Pierre Fabre се продават в Швейцария, в случая обаче не са предоставени доказателства за това.

Този казус показва нуждата от внимателна подготовка при доказване реално използване на марка, което изисква анализ и добре подготвен доказателствен материал.

Natural Beauty и търговските марки - Natural Beauty and trademarks

Европейският съд излезе с решение по дело  T-559/10. То касае опит на  Laboratoire Garnier  да регистрира европейска марка:

в клас 3.

OHIM отказва регистрация на марката на абсолютни основания. Съдът потвърждава това решение, като правилно. Причините са следните:

- марката се състой от две думи, които имат ясно значение на английски език, поради което са описателни за стоките от клас 3.

- Стилизацията на думите е минимална и не може да преодолее описателността на марката.

Поради това потребителите не биха възприели марката, като отличителен знак за произход, а само като описание на характеристиките на стоките за които се отнася.

Повече информация може да откриете тук.

English version

The European Court ruled in Case T-559/10. It is about the experience of Laboratoire Garnier to register European trademark:

in Class 3.
OHIM refused the registration of the mark on absolute grounds. The Court upheld that decision as correct. The reasons are as follows:

- The trademark consists of two words that have clear meaning in English, therefore they are descriptive for the goods in Class 3.

- Stylization of words is minimal and can not overcome the descriptiveness of the mark.

Therefore, consumers would not perceived the mark as a badge of origin, but only as a description of the characteristics of the goods concerned. 

More information can be found here.

      

A victory for BOTOX in Europe - Победа за BOTOX в Европа

The General court излезе с решение по дела T-345/08 and T-357-08 , които засягат спор относно сходство на марки BOTOX BOTOLIST и BOTOCYL.
Компанията Helena Rubinstein SNC подава заявки за европейски марки BOTOLIST и BOTOCYL за клас 3- козметични продукти.
Марките са регистрирани от OHIM през 2003 година.
През 2005 година Allergan, Inc. подава искане за заличаване на въпросните марки поради наличие на нейни по-ранни европейски и национални марка BOTOX в клас 5 -фармацефтични продукти.
Според Allergan нейните марки BOTOX са общоизвестни марки поради което заявените по-късни марки трябва да бъдат заличени. В подкрепа на това компанията предоставя множество доказателства за голямата известност на своите марки.
Helena Rubinstein SNC оспорват доказателствата тъй като по-голямата част от тях са с дата след датата на заявките на спорните марки BOTOLIST и BOTOCYL.
Съдът счита че доказателствата под формата на статии в печатни медии, които са с дата преди датата на заявките на по-късните марки, представляват сериозно доказателство, което трябва да бъде уважено. По отношение на доказателствата които имат по-късна дата, съдът счита, че репутацията се изгражда продължително във времето, поради което тези доказателства не могат да бъдат отхвърлени ако техния характер подкрепя това изграждане започнало преди датата на заявяване на спорните марки.
Марката BOTOX притежавала 74,3% пазарен дял през 2003 г. във Великобритания, като степента на познатост сред релевантната публика била 75%. Според съда това е достатъчно за да се счете, че марката е общоизвестна.
По отношение на сходството на марките. Префиксът BOTO не е използван широко за стоки свързани с фармацията и козметиката, поради което използването му в посочените марки може да доведе до объркване сред потребителите.
В допълнение стоките при въпросните марки са сходни.
С оглед на това съдът счита че по-късните марки BOTOLIST и BOTOCYL могат да черпят изгоди от отличителния характер на марка BOTOX, поради което техните регистрации трябва да бъдат заличени.

English version

The General court issued a decision in cases T-345/08 and T-357-08 which affect the dispute over the similarity of marks BOTOX, BOTOLIST and BOTOCYL.
Helena Rubinstein SNC Company filed applications for European trademarks BOTOLIST and BOTOCYL in Class 3 - cosmetics.
Trademarks are registered by the OHIM in 2003.
In 2005, Allergan, Inc. request for cancellation of the marks because of its earlier European and national trademarks BOTOX in class 5-pharmaceuticals products.
According to Allergan BOTOX marks are well known brands so that said later marks should be deleted. In support of this company provides ample evidence for the great popularity of its brands.
Helena Rubinstein SNC challenge the evidence because the majority of them are dated after the date of application of the marks BOTOLIST and BOTOCYL.
The Court considers that the evidence in the form of articles in print media which are dated before the date of application of the later marks represent strong evidence that must be upheld. As regards the evidence which have a later date the court believes that reputation is built long time so that evidence can not be rejected if their character supports this construction commenced before the filing date of the marks.
BOTOX brand owned 74.3 percent market share in 2003 in Britain and the degree of awareness among the relevant audience was 75%. According to the court it is enough to consider that the mark is well known.
Regarding the similarity of the marks. A BOTO prefix is not used widely for goods related to pharmaceuticals and cosmetics so its use in those later marks could lead to consumer confusion.
In addition the goods in question marks are similar.
In view of this the court believes that later trademarks BOTOLIST and BOTOCYL may derive benefits from the distinctive character of a mark BOTOX which is why their registration should be deleted.