Кратки IP новини

1. Опозиция от притежател на нерегистриран знак. За повече информация тук.

2.  Авторски права: чертежи на архитекти. За повече информация тук.  

3.  Търговски тайни ли са моите клиентски списъци? За повече информация тук.

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук. 

Авторско право върху дрехи в САЩ

Върховният съд на САЩ излезе с решение по дело STAR ATHLETICA, L.L.C. v. VARSITY BRANDS, INC. Делото касае обхвата на авторското парво върху дизайн елементи на дрехи. Както е известно в САЩ така наречените “useful article”, обекти с утилитарен характер, като дрехи, машини и др., не могат да бъдат защитени чрез авторското право.

С настоящото дело Върховния съд внася определини разяснения, кога авторко право може да бъде прилагано и към подобни обекти. 

В случая делото касае опит за защита чрез авторското право на дизайн на униформи на мажоретки. Според съда авторското право е приложимо дори и за дрехи ако съответните дизайн елементи могат да се възприемат и като самостоятелен обект на изкуство отделно от обекта върху който са приложени.

Според съда защитата тук е възможна, тъй като този дизайн може да бъде пренесен и върху друг носител, например платно на картина, и да изпълнява отново функцията си на художественото произведение.

Повече информация тук.

Проблем за европейска фигуративна марка на Адидас

EUIPO взе решение по искане за заличаване № R 1515/2016-2 на следната марка на Адидас за клас 25 "Облекло; обувки; шапки".

След регистрация на марката Shoe Branding Europe BVBA подава искане за заличаване на основание член 52 (1) (а) във връзка с член 7 (1) (б) от EUTMR, липса на отличителност на марката.

EUIPO излиза с решение за заличаване на марката, тъй като така представените три линии могат да остават незабелязани от потребителите и не могат да бъдат индикатор за търговски произход на посочените стоки. По начина си на представяне тези три линии могат да бъдат използвани за чисто декоративни цели.

Адидас представят 12 000 страници доказателствен материал с които искат да подкрепят твърдението си, че знакът е отличителен и се възприема, като марка от потребителите.

EUIPO отхвърля тези материали, считайки че те не показват по безспорен начин отличителността на марката.

Една от причините за това е например предоставените визии за реално използване на марката, които според EUIPO се различават от начина на представяне на марката. В случая при реалното използване EUIPO приема, че има само две черни линии.

Представените социологически изследвания са отхвърлени също, тъй като в тях се прави връзка между така представената марка с три линии и други марки Adidas без предоставяне на самостоятелно изследване касаещо единствено фигуративната марка.

Повече информация може да откриете тук.

Френски марки POCKET спряха нова евро заявка за марка Pocketbook

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T-596/15 касаещо опит за регистрация на европейска марка POCKETBOOK за клас 9. Срещу тази марка е подадена опозиция на основата на по-ранни френски марки POCKET за класове 9, 16, 38, 41 и домейн pocket.fr.

EUIPO потвърждава опозицията. Общият елемент POCKET е основен и за двете марки, катко макар да е слабо отличителен за част от стоките и услугите, неговата идентичност в марките може да доведе до объркване между потребителите.

В допълнение стоките от клас 9, електронни устройства за показване на текст, публикации са допълващи се с част от стоките от клас 16, както и с услигите по online публикуване на текстове. 

Доводът на заявителят, че думата POCKET се съдържа в множество други марки са сходни стоки и услуги е отхвърлен, тъй като не е подкрепен с допълнителни аргументи.

Съдът потвърждава това решение.

Източник: Alicante news.

Регистрация на марки в Германия

Lexology публикува интересна статия на Tanja Hogh Holub и Tilmann Lührig касаеща защитата на търговски марки в Германия.

Авторите представят едни от основните моменти, които трябва да бъдат взети предвид при регистрация на марки в страната.

Един от интересните факти, например, е че нерегистрираните марки в страната имат сходна защита на регистрираните но при наличие на репутация на нерегистрирана марка за определена регионална територия, нейната защита ще важи само за съответния регион, като притежателят на такава марка няма да може да забрани използването в други региони на страната нито може да претендира за обезщетение в тези региони.

Друг интересен факт е че сертификативните марки не са обект на защита в Германия.

Повече информация тук.

Разлика между марки iWear и InWear - решение на Европейския съд

Общият съд на ЕС излезе с решение по дело Case T‑622/14, които касае опит за регистрация на европейска марка IWEAR за класове 18 и 25, срещу която е подадена опозиция на основата на по-ранна марка INWEAR.

EUIPO и Общия съд потвърждават наличието на сходство между марките, което може да причини объркване между потребителите имайки предвид сходните и идентични стоки.

Според съда за потребителите, които не говорят английски език, разликите в изписването между марките и тяхното значение, не могат да представлява нужното разграничение, което да предотврати възможността за объркване.

Кратки IP новини

1. Американската асоциация на композиторите, авторите и издателите (ASCAP) обявява рекордно високи финансови резултати за  2016 г. За повече информация тук. 

2. Ще бъде ли човечеството по-добре без интелектуална собственост? За повече информация тук. 

3. ИС и Брекзит: фактите. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук. 

Статистика от EUIPO за месец март 2017

EUIPO пибликува статистика относно заявени и регистрирани Европейски марки и дизайни за месец март 2017г.

Нови такси за защита на марки в Китай

WIPR съобщава за промяна на таксите за регистрация на национални марки в Китай. Новите такси са по-ниско от предходните, като заявката на марка за един клас е 44 долара.

Само през 2016 година в Китай са били заявени 3,7 милиона марки.

Новите такси влизат в сила считано от 01.04.2017г.

Повече информация тук.

Копиране на мобилни игри и възможности за защита

WIPR съобщава за съдебно дело заведено от King.com в съд в Калифорния срещу китайската компания JoyFox Company.

Основанието за делото е нарушаване на авторски права върху мобилните игри “Bubble Witch Saga 2”, “Candy Crush Saga” and “Candy Crush Soda Saga”, разпространявани от King.com в Google Store и App Store, от страна на китайската компания, която разпространява сходна игра “Bubble Mania”. 

Според обвинението JoyFox е копирала редица художествени и дизайн елементи от игрите на King.com, в резултат на което тяхната игра представлява очевидно копие на оригиналните такива.

Подобен тип казуси вероятно ще придобият все по-голямо значение имайки предвид развитието на мобилният бизнес с приложения, който вече се оценява на милиарди.

В случая потенциални проблеми биха възникнали, както във връзка с имената на приложенията и визията на иконите им, което могат да се защитават, като търговски марки, така и във връзка със самите приложения, които са вид компютърти програми и се защитават от авторското право.

Ограничаване на европейска марка - решение на Европейския съд

Възможно ли е европейска марка да бъде ограничена за част от териториите на ЕС имайки предвид нейния единнен характер?

Това е въпросът на който Европейският съд отговаря в свое решение C‑223/15 Combit Software GmbH срещу Commit Business Solutions Ltd от 2016г.

Делото касае следното:

Дружеството combit Software GmbH е учредено по германското право и е притежател на германската словна марка и словната марка на Европейския съюз, с които е защитен знакът „combit“ за стоки и услуги в областта на компютърните технологии. Упражняваната от това дружество дейност се състои по-специално в разработването и маркетинга на софтуер.

Commit Business Solutions е дружество, учредено по израелското право, и посредством уебсайта си www.commitcrm.com продава в редица държави софтуер, обозначен със словния знак „Commit“. Към момента на настъпване на фактите по главното дело офертите за продажба на това дружество са били достъпни на немски език, а веднъж закупен, разпространяваният софтуер можел да бъде доставен в Германия.

В качеството си на притежател на марките combit, на основание на член 97, параграф 2 от Регламент № 207/2009, combit Software предявява иск срещу Commit Business Solutions пред Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф, Германия). Дружеството combit Software се позовава на притежаваната от него марка на Съюза и като главно искане претендира да бъде разпоредено на Commit Business Solutions да преустанови използването на територията на Съюза на словния знак „Commit“ за разпространявания от това дружество софтуер. При условията на евентуалност, позовавайки се на германската марка, която притежава, combit Software иска да бъде разпоредено на същото дружество да преустанови използването на този словен знак на територията на Германия.

Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф) отхвърля основното искане на combit Software, но уважава претенцията му, направена при условията на субсидиарност.

Тъй като смята, че Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф) следвало да разпореди на Commit Business Solutions да преустанови използването на словния знак „Commit“ на територията на целия Съюз, combit Software подава въззивна жалба пред Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф, Германия).

Този съд счита, че използването на словния знак „Commit“ от Commit Business Solutions създавало вероятност от объркване с марката „combit“ в съзнанието на средния потребител, владеещ немски език.

За разлика от това не съществувала вероятност от объркване в съзнанието на средния потребител, владеещ английски език. В действителност този потребител можел лесно да разбере смисловата разлика, съществуваща между, от една страна, английския глагол „to commit“ и от друга страна, понятието „combit“, тъй като последното било съставено от буквите „com“ — за „computer“ — и буквите „bit“ — за „binary digit“. Фонетичното сходство между „Commit“ и „combit“ се неутрализирало в съзнанието на посочения потребител, владеещ английски език, от посочената смислова разлика.

Същият съд стига до извода, че в немскоезичните държави членки съществува вероятност от объркване, но такава не е налице в англоезичните държави членки.

Този съд поставя въпроса по какъв начин в подобна ситуация следва да се приложи принципът на прогласения в член 1, параграф 2 от Регламент № 207/2009 единен характер на марката на Европейския съюз, и по-специално що се отнася до вероятността от объркване и разпореждането на предвидената в член 102, параграф 1 от посочения регламент забрана.

При тези обстоятелства Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Какви последици има за преценката на вероятността от объркване на дадена словна марка на Европейския съюз обстоятелството, че от гледна точка на средния потребител в една част от държавите членки фонетичното сходство между марката на Европейския съюз и знак, за който се твърди, че нарушава правата върху тази марка, се неутрализира от наличието на смислова разлика, при положение обаче че от гледната точка на средния потребител от други държави членки това не е така:

а) Следва ли за целите на преценката на вероятността от объркване да се вземе предвид гледната точка на едната или на другата част от тези потребители, или е меродавна гледната точка на фиктивния среден потребител от всички държави членки?

б)  Следва ли да се приеме, че правата върху марката на Европейския съюз са нарушени, съответно не са нарушени, на цялата територия на Съюза, при положение че вероятността от объркване съществува само в част от тази територия, или следва [да се направи разлика] между отделните държави членки?“.

Решението на съда:

Член 1, параграф 2, член 9, параграф 1, буква б) и член 102, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз следва да се тълкуват в смисъл, че когато съд за марките на Европейския съюз установи, че използването на даден знак създава вероятност от объркване с марка на Европейския съюз в една част от територията на Европейския съюз, като същевременно не създава такава вероятност от объркване в друга част от същата територия, този съд трябва да приеме, че е налице нарушение на предоставеното от тази марка изключително право, като разпореди преустановяване на посоченото използване за цялата територия на Европейския съюз, но изключи частта от тази територия, за която не е установено наличие на вероятност от объркване.